Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Р. Б. Членове: Л. М. С. С. при секретар Р. Х. и с участието на прокурора М. А. изслуша докладваното от председателя Р. Б. по административно дело № 5414 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Комисията по чл. 10 от Наредба за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община (НРУУРОЖТСО, Наредбата), представлявана от председателя си заместник кмета на район О. С. община, подадена чрез процесуален представител старши юрисконсулт С. В., против решение № 1862 от 21.03.2022 г., постановено по адм. дело № 12749/2021 г. по описа на Административен съд София - град, с което по жалбата на З. Сали и В. Гюлдже е отменено решение № РОБ20-ГР94-1199-22/22.11.2021 г. от протокол № 6 от 04.11.2021г. на Комисията по чл. 10 от НРУУРОЖТОСО за изключване на З. Сали, А. Сали и В. Гюлдже от картотеката на район Оборище, потвърдено с решение от 06.12.2021 г. към преписка № РО620-ГР94-1199-23 на кмета на район О. С. община.

С касационната жалба се твърди неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон и се иска отмяна на обжалваното решение. Претендира се присъждане на разноски.

Ответниците З. Сали и В. Гюлдже, чрез процесуалния си представител адв. К. Г., изразяват становище за неоснователност на касационната жалбата и правилност на обжалваното решение. Претендират и присъждане на разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са налице касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното решение, и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение Административен съд София град е приел, че предмет на делото, е решението от 22.11.2021 г. на Комисията по чл. 10 от НРУУРОЖТСО, тъй като то представлява актът, от който произтичат последиците по отношение на жалбоподателите, а не контролният акт на кмета на район О. С. община, което е уточнено в хода на производството по насрочване на делото. Посочено е, че със същото се приема, че картотекираните лица З. Сали, А. Сали и В. Гюлдже следва да бъдат изключени от картотеката на район Оборище - Столична община, като мотивите на органа са били за настъпили предпоставките по чл. 13, ал. 1 от Наредбата за изключване на лицата от картотеката, по смисъла на т. 5 от нормата деклариране на обстоятелства с невярно съдържание. Конкретно З. Сали и В. Гюлдже са подали декларации с неверни данни за 2019 г. и 2020 г. /ежегодни декларации по чл. 6 от Наредбата/, тъй като не са декларирали сключеният граждански брак на В. Гюлдже със съпруга й М. Гюлдже, считано от 2010 г., т. е. и към момента на картотекирането на В. Гюлдже.

Съдът след като е изяснил фактическата обстановка и е обсъдил приложимата правна уредба е приел, че и З. Сали и В. Гюлдже не са дължали деклариране на факта относно брака на В. Гюлдже, тъй като липсва такова изискване за включването й в процесното домакинство, съвместно с родителите й. При липса на изискване за деклариране на такива обстоятелства следва и липса на подаване на декларация с неверни данни по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 5 от Наредбата, респ. на правно основание за изключване на лицата от картотеката.

Съдът е обсъдил и възраженията на жалбоподателите за некомпетентност на органа, като е приел, че същите са неотносими към правото на съответното домакинство на картотекиране.

Решение е правилно.

Първоинстанционният съд не е допуснал нарушения на материалния закон. Съдебният акт е мотивиран и е издаден при спазване на процесуалните правила. Решаващият съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства и е направил верни правни изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав.

По делото не се спори, че със заявление № РОБ18-ГР94-1404/11.12.2018 г. В. Гюлдже моли да бъде включена в картотечната преписка на нейните родители. С Протокол №1/15.01.2019 г. Комисията включва към картотечната преписка на З. Сали и А. Сали дъщеря им В. Гюлдже и ги определя като четвърта група на тричленно домакинство. Няма спор и, че при подаването на декларацията си от 10.12.2018 г., на основание чл. 6, ал. 1 от Наредбата, В. Гюлдже не е декларирала, че има сключен граждански брак с лицето М. Гюлдже от 2010 г., който брак не е разтрогнат. Такова деклариране не е направила и майка й - З. Сали, при подаване на ежегодните си декларации по чл. 6 от Наредбата. Спорът по настоящето дело и изцяло правен, като съдът правилно е съобразил легалната дефиниция дадена в параграф 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на НРУУРОЖТСО, а именно че по смисъла на тази наредба Домакинство са съпрузите, ненавършилите пълнолетие низходящи, възходящите и пълнолетните низходящи, които живеят с наемателя, както и братята и сестрите, които не са встъпили в брак. Видно от дадената дефиниция и с оглед граматическото тълкуване следва да се приеме, че изискване да не са встъпили в брак, за да са част от домакинството, се отнася само до братята и сестрите, а не и за пълнолетните низходящи, каквато е в случая В. Гюлдже.

Приетото от административния орган, а именно, че неверността на данните е по отношение на обстоятелствата, предвидени за деклариране по чл. 6, ал. 2, т. 1 от Наредбата, а именно трите имена на заявителя и членовете на семейството/ домакинството и ЕГН, правилно първоинстанционния съд е преценил за неправилно. В случая нито с разпоредбата на чл. 6, ал. 2, т. 1 от Наредбата, нито в образеца на декларация по чл. 6, се изисква вписване на семейното положение, като в образеца липсва такава графа.

Правилен е извода на първоинстанционния съд, че в конкретния случай след като няма изискване за деклариране не може да е налице и подаване на декларация с неверни данни по смисъла на чл. 13, ал.1, т. 5 от Наредбата, респ. на правно основание за изключване на лицата от картотеката.

При така установеното касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение, а оспореното пред настоящия съд решение да се потвърди поради липсата на твърдяните от касационния жалбоподател основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

При този изход на правния спор е неоснователно искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски.

По отношение искането на ответника и с оглед представения договор за правна защита и съдействие с договорено възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата (ЗЗД) настоящият състав намира, че на касаторът се дължат разноските за настоящата инстанция, определени по реда на чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 3 от ЗЗД и чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съдът констатира, че към датата на приключване на устните състезания 22.11.2022 г., е в сила изменената разпоредба на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. (ДВ, бр. 88 от 2022 г.), която е със следното съдържание За процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 1000 лв. Следователно разноските за настоящата инстанция, съставляващи адвокатско възнаграждение се определят на 1000 лв.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1862 от 21.03.2022 г., постановено по адм. дело № 12749/2021 г. по описа на Административен съд София град.

ОСЪЖДА Столична община да заплати на адвокат К. Г. от Софийска адвокатска колегия, с адрес: гр. София, [улица], [адрес] сумата от 1000 лв., адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ РУМЯНА БОРИСОВА

секретар:

Членове:

/п/ ЛЮБОМИРА МОТОВА

/п/ СВЕТОСЛАВ СЛАВОВ