Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Д. Ч. Членове: ЕМАНОИЛ М. Д. при секретар С. П. и с участието на прокурора Д. П. изслуша докладваното от съдията Е. Д. по административно дело № 5417 / 2022 г.

Производството е по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по:

1. Касационна жалба на Областна дирекция „Земеделие“-Ямбол/ОДЗ-Ямбол/, чрез процесуален представител, против решение №57 от 31.03.2022г., постановено по адм. дело №316/2021 на Административен съд-Ямбол/АС-Ямбол/, в частта, в която ОДЗ-Ямбол е осъдена да заплати обезщетение по чл.104, ал.1 ЗДСл в размер на 4732 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на влизане в сила на съдебния акт, с който уволнението е признато за незаконно-26.11.2021г. до окончателно изплащане на сумата-над сумата 2844 лева, в частта с която ОДЗ-Ямбол е осъдена, да заплати обезщетение по чл.61, ал.2 ЗДСл в размер на 897.75 лева, ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на влизане в сила на съдебния акт, с който уволнението е признато за незаконно-26.11.2021г. до окончателното изплащане на сумата - над сумата 615.46 лева, и в частта, с която ОДЗ-Ямбол е осъдена да заплати законна лихва върху горепосочените суми от датата на влизане в сила на съдебния акт, с който уволнението е признато за незаконно-26.11.2021г.

Касаторът навежда доводи за неправилност на решението в обжалваните части като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационно основание по чл.209, т.3 от АПК.

Моли решението да бъде отменено в обжалваните части и да се отхвърлят исковете за обезщетение, както следва: по иска за обезщетение по чл.104, ал.1 ЗДСл-над размера на сумата 2844 лева и по иска за обезщетение по чл.61, ал.2 ЗДСл - над размера на сумата 615.46 лева. Съображения излага в касационната жалба и в писмена защита. Претендира разноски.

Ответната страна М. Д., чрез процесуален представител оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение. Съображения излага в писмен отговор. Претендира разноски за касационната инстанция.

2. Касационна жалба на М. Д., чрез процесуален представител, против решение №57 от 31.03.2022г., постановено по адм. дело №316/2021 на Административен съд-Ямбол/АС-Ямбол/, в частта, в която ОДЗ-Ямбол е осъдена да заплати на Делибалтова обезщетение по чл.104, ал.1 ЗДСЛ в размер на 4732 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на влизане в сила на съдебния акт, с който уволнението е признато за незаконно-26.11.20221г. до окончателното изплащане на сумата.

Касаторът навежда доводи за неправилност на решението в обжалваната част като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационно основание по чл.209, т.3 от АПК.

Моли решението да бъде обезсилено в частта, в която присъжда обезщетение за повече от 4 месеца, доколкото с такова искане съдът не е сезиран, и делото да се върне за допълнителни съдопроизводствени действия от първоинстанционния съд, или евентуално да се постанови решение по същество, с което претенцията на Делибалтова се уважи в обжалваната част, както и да се преизчислят присъдените суми за неизползван платен годишен отпуск. Съображения излага в касационната жалба. Претендира разноски на основание чл.38, ал.1, т.3 ЗЗД.

Ответната по тази касационна жалба страна - Областна дирекция „Земеделие“-Ямбол, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение. Съображения излага в писмена защита. Не претендира разноски за касационната инстанция.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби.

Касационните жалби са подадени в срока по чл.221, ал.1 от АПК и чл.232 от АПК, от надлежни страни и при наличие на правен интерес, поради което са процесуално допустими.

Разгледани по същество касационните жалби са основателни.

С влязло в сила на 26.11.2021г. решение №83/26.04.2021г. по адм. д.№177/2020г. по описа на АС-Ямбол, е отменена заповед №ЧР-25-10/01.07.2020г. на директора на ОДЗ-Ямбол, с която на осн. чл.106, ал.1, т.2 и чл.108, ал.1 ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на М. Д., заемаща длъжност младши експерт в дирекция „Административно-правна, финансово-стопанска дейност и човешки ресурси“, ранг V младши в ОДЗ-Ямбол, считано от 02.07.2020г.

С обжалваното решение, в съдебно производство по реда на чл.104, ал.1 вр. чл.121, ал.1, т.3 от Закона за държавния служител/ЗДСл/, ОДЗ-Ямбол е осъдена да заплати на М. Д.:

-обезщетение по чл.104, ал.1 ЗДСл в размер на 4732 лева, ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на влизане в сила на съдебния акт, с който уволнението е признато за незакнно-26.11.2021г. до окончателното изплащане на сумата.

-обезщетение по чл.61, ал.2 ЗДСл в размер на 897.75 лева, ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на влизане в сила на съдебния акт, с който уволнението е признато за незаконно-26.11.2021г. до окончателното изплащане на сумата.

Искът за обезщетение по чл.61, ал.2 ЗДСл е отхвърлен до предявения размер от 1578 лева.

За постанови този резултат съдът е приел, че са предявени два обективно съединени иска: по чл.104, ал.1 ЗДСл в размер на 4732 лева, ведно със законната лихва до датата на влизане в сила на отменения АА-26.11.2021г. до окончателното изплащане на сумата, и по чл.106, ал.1,т.2 вр. чл.61, ал.2 и 3 ЗДСл в размер на 1578 лв. обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2020г. и 2021г., ведно със законната лихва.

Съдът е приел исковете за допустими и частично основателни, като за определяне конкретния размер на дължимите обезщетения съдът е назначил съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която е прието в ОСЗ на 16.03.2022г. в хипотеза на оспорване заключението от процесуалния представител на ищеца в писмена молба от 15.03.2022г. с искане за назначаване на допълнителна ССИ, и при изрично изявление в този смисъл на ищцата в ОСЗ.

В поставените задачи на ВЛ е определяне размера на основната заплата на ищеца към момента на признаването на уволнението за незаконно, и брутната стойност на 6-те възнаграждения, както и нетната след приспадане на дължимия 10 процентов данък по ЗДДФЛ.

За определяне размера на основната заплата ВЛ е изследвало този за длъжности „младши експерт“ в общинските служби по земеделие Елхово, Тунджа-Ямбол и офис Стралджа, всички към ОДЗ-Ямбол. С оглед заеманата от ищцата длъжност към датата на незаконното уволнение - младши експерт в дирекция „Административно-правна, финансово-стопанска дейност и човешки ресурси“, ранг V младши в ОДЗ-Ямбол, при установения по делото факт, че към 26.11.2021г. в ОДЗ-Ямбол не налице такава длъжност, определянето размера на основната заплата е трябвало да се извърши спрямо размера на ОЗ за идентична длъжност в други Областни дирекции по земеделие, ако такава е била налице в тези дирекции.

Съдът е следвало да уважи направеното оспорване на заключението по експертизата и да назначи допълнителна експертиза с оглед установяване релевантния за спора факт относно размера на основната заплата на ищеца към момента на признаването на уволнението за незаконно.

Правилното определяне размера на основната заплата към момента на признаване уволнението за незаконно е факт, от който зависи произнасянето на съда по главния иск и останалите заявени претенции на ищцата.

На следващо място, в ОСЗ на 16.03.2021г. пред АС-Ямбол е извършено процесуално действие на ответника, чрез неговия процесуален представител, по признание на иска до определен размер. По това процесуално действие липсва произнасяне на съда съобразно разпоредбата на чл.101 ГПК вр. чл.34, ал.3 ГПК и предвид съдържанието на представеното пред първата инстанция пълномощно на юрисконсулт Е. К., извършила посоченото процесуално действие.

В този смисъл основателни са както възражението на касатора Делибалтова за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила от първостепенния съд, така и доводите на касатора ОДЗ-Ямбол за необоснованост на обжалвания съдебен акт.

Това налага съдебното решение да бъде отменено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд с оглед спазване императивното изискване на чл.168, ал.1 от АПК и принципа за двуинстанционност на съдебния административен контрол.

При новото разглеждане на делото съдът, използвайки необходимите доказателствени средства вкл. възлагане на експертиза, трябва да установи релевантния за спора факт относно размера на основната заплата на ищеца към момента на признаването на уволнението за незаконно, след което при извършен анализ на доказателствения материал по делото в неговата съвкупност, да се произнесе по заявените искови претенции.

При извършване на нередовни процесуални действия на страна, съдът следва да изпълни задължението си по чл.101, ал.1 ГПК.

При действието на чл.226, ал.3 АПК въпросът за разноските пред настоящата инстанция следва да се реши от първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото.

По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предл.2 във вр. с чл.222, ал.2, т.1 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №57 от 31.03.2022г., постановено по адм. дело №316/2021 на Административен съд-Ямбол.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ДОНКА ЧАКЪРОВА

секретар:

Членове:

/п/ Е. М. п/ ЕМИЛ ДИМИТРОВ