Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на десети ноември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: А. Д. Членове: И. С. Т. К. при секретар Н. А. и с участието на прокурора М. А. изслуша докладваното от председателя А. Д. по административно дело № 5455 / 2022 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от В. Л., с адрес в гр. София, чрез процесуален представител, срещу решение №2106/29.03.2022 г. по адм. дело №6018/2021 г. на Административен съд - София - град, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № РД - 09 -102/28.05.2021 г. на кмета на район Лозенец, Столична община. Касаторката поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - необосновано, материално правно незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, иска отмяната му, връщане на делото на АССГ за ново разглеждане със задължителни указания, присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационна жалба - кметът на район Лозенец, Столична община, чрез процесуален представител в писмен отговор иска оставяне на решението в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна.

За да постанови обжалваното решение, АССГ е взел предвид, че с оспорената заповед поради липса на предпоставката на чл.3, ал.1, т.1 от Наредбата за условията и реда за предоставяне и изплащане на средства от държавния бюджет за компенсиране на разходите, извършени от родителите за отглеждането и обучението на децата, които не са приети в държавни или общински детски градини или училища поради липса на свободни места, приета с ПМС № 76 от 05.03.2021 г. (Наредбата) е отказано компенсиране на разходите, направени от В. Л., свързани с отглеждане и обучението на детето й за периода 01.01.2021 г. до 31.05.2021 г. В заповедта са изложени мотиви, че детето не е кандидатствало за прием за учебната 2020/2021 г. в целодневна или полудневна организация на предучилищно образование в държавна или общинска детска градина или училище. При направената проверка в Информационна система за обслужване на детски заведения, подготвителни групи и първи клас в училищата (ИСОДЗ) в историята на класиранията се установи, че детето не е класирано на 07.03.2020 г. - класиране, относимо към учебната 2019/2020 г., и следващото отразяване е, че не е класирано на 17.05.2021 г. - класиране, относимо към учебната 2021/2022 г.

АССГ е изложил мотиви, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на правомощията му съгласно чл.10, ал.2 от Наредбата, в изискуемата от закона писмена форма, при издаването и не са допуснати съществени съдопроизводствени нарушения. За да направи извод, че заповедта съответства на приложимото материално право и целта на закона, съдът е посочил, че съгласно пар.2, ал.1 от Преходните и заключителни разпоредби на Наредбата за учебната 2020/2021 година със средства от държавния бюджет при условията и по реда на тази наредба се компенсират разходите на родителите, пряко свързани с отглеждането и обучението на децата им за периода от 1 януари 2021 г. до 14 септември 2021 г. В пар.2, ал.2 от ПЗР на Наредбата е регламентирано, че заявлението за компенсиране на разходите за учебната 2020/2021 се подава до 30.04.2021 г. АССГ е обсъдил представените със заявлението на Лалова до органа от 27.04.2021 г. доказателства за разходите за детето Борис в частна детска градина и липсата на доказателства, че детето Б. Л. е кандидатствало за прием за 2020 /2021 г., като е приел за доказани фактическите констатации, че е кандидатствал за учебната 2019/2020 г. и след това за 2021/2022 г. и не е бил приет. Изложил е доводи, че съгласно чл.63 от Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО) предучилищното образование се организира в учебни години, като учебната година започва на 15 септември и е с продължителност 12 месеца. Към учебната 2020/2021 г редът и условията за кандидатстване, класиране и прием на територията на Столична община са били установени в Наредбата за прием (отм.). Съдът се е позовал на разпоредбата на чл.14, ал.10 от Наредбата за прием (отм.), от която е видно, че за класирането е необходимо и кандидатстване и то за определена учебна година, а не само регистриране в ИСОДЗ, както твърди жалбоподателката. Съдът е изложил мотиви, че е указал с разпореждането си от 28.09.2021 г. на жалбоподателката на основание чл.170, ал.2 АПК, че е в нейна тежест да установи, че са били налице условията за компенсиране на разходите, като на основание чл.171, ал.4 АПК и е указано, че не сочи и не представя доказателства, че детето е кандидатствало за приема в държавна или общинска детска градина за учебната 2020/2021 г. и детето не е било прието, но независимо от това такива доказателства не са представени. Поради изложеното АССГ е приел за законосъобразен изводът на административния орган за липса на условията по чл.3, ал.1, т.1 от Наредбата, изискващ детето да е кандидатствало за прием съгласно съответните изисквания, определени по реда на чл. 59, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование, в целодневна или полудневна организация на предучилищното образование в държавна или общинска детска градина или училище, в чийто прилежащ район се намира настоящият адрес на детето, и не е прието поради липса на свободни места за съответната учебна година. Решението е правилно.

Неоснователно е оплакването на касаторката, че неправилно АССГ е придал ретроактивно действие на разпоредбата на чл.3, ал.1, т.1 от Наредбата към началото на учебната 2020/2021 г. - към 15.09.2021 г. Наредбата е публикувана в ДВ 76/09.03.2021 г., но в самата нея - в цитираните от АССГ текстове на пар.2 е предвидена възможност за компенсиране на разходи, направени за учебната 2020/ 2021 г. преди влизане в сила на Наредбата, което ретроактивно действие е в полза на жалбоподателката и е отчетено, както от съда, така и от административния орган. Невярно е твърдението на касаторката, че съдът неправилно е определил и приложил Наредбата на СОС, относима към учебната 2020/2021 г., издадена по реда на чл.59, ал.1 ЗПУО. АССГ е посочил, че редът е по отменената Наредба за прием с пълно название Наредба на Столичен общински съвет за прием на деца в общинските детски градини и в подготвителните групи в общинските училища на територията на Столична община от 2018 г., отменена с решение по протокол от 17.12.2020 г. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че съдът е приел в противоречие с Наредбата за прием (отм.), че при всяко класиране е необходима нова регистрация, докато еднократната регистрация е достатъчна, за да участва детето във всички класирания. АССГ никъде не е твърдял, че е необходима повече от една регистрация, а е направил разлика между регистрация в ИСОДЗ и кандидатстване за прием за определена учебна година. Тези му изводи кореспондират не само с цитирания от него текст на чл.14, ал.10 от Наредбата за прием (отм.), но и с разпоредбата на чл.12 от Наредбата за прием (отм.), която разграничава регистрацията от кандидатстването, урежда публикуването на списъци на кандидатстващите деца ( което е различно от регистрираните деца ) и урежда възможностите за актуализиране на профила при кандидатстване, от което следва, че само регистрацията не представлява кандидатстване. В чл.14, ал.13 от Наредбата за прием (отм.) е уредена хипотеза, в която регистрирано дете губи право за кандидатстване до началото на класиранията за следваща учебна година - тоест отново се прави разграничение между еднократната регистрация в системата и кандидатстване за учебна година.

Неоснователни са оплакванията за необсъждане от съда на писмо от ИСОДЗ. Представената с молбата на Лалова разпечатка на класиранията на детето Борис от ИСОДЗ няма характер на писмо, но от нея са видни същите данни, които са цитирани в заповедта - а именно, че детето не е класирано на 07.03.2020 г. и след това не е класирано на 17.05.2021 г. Писмо на директор дирекция Образование, Столична община е представено от другата страна и в него изрично е посочено, че в ИСОДЗ липсва запис за участие на Б. Л. в класирания, относими за учебната 2020/2021 г.

Предвид изложеното решението на АССГ е правилно - обосновано, при постановяването му не са допуснати съществени съдопроизводствени нарушения и в съответствие с приложимото материално право. С оглед изхода на делото няма правна възможност за присъждане на претендираните от касаторката разноски, а на Столична община, район Лозенец следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 100 (сто ) лева на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид фактическата и правна сложност на спора, платимо от касатора.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК Върховният административен съд, пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №2106/29.03.2022 г. по адм. дело №6018/2021 г. на Административен съд - София - град.

ОСЪЖДА В. Л., с адрес в гр. София, [улица], да заплати 100 (сто ) лева разноски по делото на Столична община, район Лозенец.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ АННА ДИМИТРОВА

секретар:

Членове:

/п/ ИЛИАНА СЛАВОВСКА

/п/ ТИНКА КОСЕВА