Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Д. П. Членове: В. Ш. М. Т. при секретар Й. Й. и с участието на прокурора М. Б. изслуша докладваното от съдията В. Ш. по административно дело № 5494 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на К. К., с [ЕГН], с постоянен адрес гр. В. Т. [улица], [адрес], подадена чрез пълномощника адв. Р. П., срещу Решение № 100/19.04.2022 г., постановено по адм. дело № 622/2021 г. по описа на Административен съд В. Т. с което е отхвърлена жалбата на лицето против Ревизионен акт (РА) № Р- 04000421000750-091-001/29.06.2021 г., издаден от органи по приходите, потвърден с Решение № 112/20.09.2021 г. на Директора на Д. О. и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) В. Т. при ЦУ на НАП.

В касационната жалба се изтъкват доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че погрешно и при липса на доказателства в тази насока съдът е приел, че е получател на услуги от платформата Patreon. Позовава се на заключението по съдебно-счетоводната експертиза. Моли за отмяна на оспорваното решение и за постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде уважена жалбата против ревизионния акт. Претендира присъждане на разноски.

О. Д. на Дирекция ОДОП В. Т. при ЦУ на НАП, чрез пълномощника юрк. Е.. Ушилова, в подаден писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Моли за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по нейната основателност, настоящият тричленен състав съобрази следното:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен В. Т. е бил РА № Р- 04000421000750-091-001/29.06.2021 г., издаден от органи по приходите, потвърден с Решение № 112/20.09.2021 г. на Директора на Дирекция ОДОП В. Т. при ЦУ на НАП, с който по отношение на К. К. е установено задължение за ДДС в размер на 1 414,48 лв. главница и 96,98 лв. лихви за данъчния период 21.05.2020 г. 20.12.2020 г.

В хода на ревизионното производство е установено, че Кирилов е местно лице по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ и е регистриран като самоосигуряващо се лице, упражняващо свободна професия. Считано от 21.12.2020 г. е регистрирано по реда на чл. 97а, ал. 1 от ЗДДС. Установено е, че в качеството си на физическо лице извършва независима икономическа дейност, изразяваща се в заснемане на видеоклипове, като е създател на страница в платформата Patreon. Последователите на платформата заплащат абонамент, който е в основата на събраните средства, които след приспадане на такса за обслужване и такса за обработка на плащанията се изплащат към Кирилов веднъж месечно. Между платформата и ревизираното лице няма сключен договор, като лицето при създаване на профила си е приело общите условия. За преведените суми не се издават фактури. За да му определят задължения за ДДС, приходните органи са приели, че лицето се явява получател на услуги, доставени му от данъчно задължено лице, което е регистрирано на територията на държава членка (Ирландия), като съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗДДС мястото на изпълнение на услугата е България, тъй като получателят Кирилов е установил независимата си икономическа дейност на територията на страната. Съответно по силата на чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната, и доставката е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема, данъкът е изискуем от получателя при доставка на услуги, когато получателят е данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6 от Закона. Прието е, че Кирилов, предоставяйки заснето съдържание на Patreon, се явява доставчик на услуга към лице, регистрирано за нуждите на ДДС, но за същия на основание чл. 86, ал. 3 от ЗДДС не възниква задължение за начисляване на данъка. Спорът се свежда до дължимостта на ДДС за получените от Кирилов услуги, като според приходните органи по силата на чл. 97а от ЗДДС във връзка с чл. 25, ал. 2 от ЗДДС лицето е следвало да подаде заявление за регистрация не по-късно от 7 дни преди датата на получаване на плащането. Видно от представени извлечения от банкова сметка лицето е получило превод на 25.05.2020 г., като е следвало да подаде заявление до 18.05.2020 г., което не е сторено. Поради това на лицето са определени задължения, като за данъчна основа е възприета сумата 7 072,44 лв., представляваща удържаните от Patreon такси.

В хода на съдебното производство е назначена и допусната съдебно-счетоводна експертиза, частично кредитирана от съда и неоспорена от страните.

При така установената фактическа обстановка и след извършена съдебна проверка съгласно изискването на чл. 168 във вр. с чл. 146 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 2 от ДОПК, административният съд е обосновал извод за законосъобразност на ревизионния акт, като е отхвърлил жалбата на лицето. С оглед съвкупната преценка на доказателствата по делото е прието, че механизмът на доставките между ревизираното лице, Patreon и абонатите (крайните потребители на видео съдържанието) се свежда до следното: 1. Налице е доставка между ревизираното лице и Patreon, представляваща създаденото от лицето съдържание, а данъчната основа е общата сума на платените абонаменти; 2. Втората доставка е между ирландското дружество и третите чуждестранни физически лица, имащи регистрация в Patreon, които са последователи на Кирилов, като данъчната основа е заплатената от тях абонаментна такса; 3. Доставка между ирландското дружество и Кирилов, по която данъчната основа е таксата за обслужване. Именно тази трета доставка съдът е приел, че подлежи на облагане с ДДС на основание чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, тъй като лицето не е изпълнило в срок задължението си за регистрация по чл. 97 от ЗДДС.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно, като не е засегнато от сочените от касатора пороци.

Административният съд подробно е установил и описал фактическата обстановка, обсъдил е доказателствата по делото и възраженията на страните, включително заключението по съдебно-счетоводната експертиза, и при правилно тълкуване и приложение на закона е извел самостоятелни и обосновани правни изводи, които напълно се споделят и от настоящата инстанция.

Спорът и пред настоящата инстанция се свежда до това налице ли е доставка на услуги от ирландското дружество към ревизираното лице, съответно законосъобразно ли са определени задълженията.

Настоящата съдебна инстанция намира, с оглед съвкупната преценка на материалите по делото, че безспорно ирландското дружество, управляващо платформата Patreon, се явява доставчик на услуги спрямо Кирилов. Противно на изложените в касационната жалба твърдения, не е налице безвъзмездност, тъй като преди да изплати в полза на ревизираното лице събраните суми от абонаменти, платформата е удържала такса за обслужване, която е в размер на 8% съобразно избраното от Кирилов ниво на обслужване, видно от приложени справки (л. 59) Нещо повече в декларация (л. 88 гръб) лицето заявява, че Patreon приспада от събраните абонаменти процент за такса за възможността, която платформата му предоставя като създател на видео съдържание. С оглед изложеното твърдението на касатора, че единствено той се явява доставчик, е лишено от доказателствена опора, а и от икономическа и житейска логика, тъй като лицето не би имало възможност да използва възможностите на платформата, ако същата не удържа такса за абонамент съобразно избрания от Кирилов пакет.

В тази връзка неоснователни са и оплакванията, че изводът на съда е в противоречие с т. 5 от заключението на вещото лице, в която се посочва, че платформата не е доставчик на услуга, съответно неправомерно са определени на Кирилов задължения за ДДС. Съдът е изложил мотиви защо експертизата не следва да се кредитира в тази ѝ част, които се споделят и от настоящия касационен състав, а именно експертизата следва да се обсъжда и преценява в съвкупност с останалите доказателства по делото, като същата не може да прави правни изводи, касаещи приложението на закона.

При тези фактически установявания и съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, според който мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност (в случая България), като на основание чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС данъкът е изискуем от получателя, тъй като доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и доставката (Ирландия). Съгласно чл. 97а, ал. 4 от ЗДДС Кирилов е следвало да се регистрира по ЗДДС във връзка с доставяните и получавани от него доставки на територията на ЕС не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъкът за доставката става изискуем (авансово плащане или данъчно събитие), като данъчната основа на получената услуга подлежи на облагане с данък. Ревизираното лице не е спазило това свое задължение, тъй като към 18.05.2020 г. (7 дни преди момента на първото плащане към него от 25.05.2020 г.) не е било регистрирано, като това е сторено едва на 21.12.2020 г. Съобразно това правилно е обложена сумата на предоставените от ирландското дружество услуги, представляваща такса за обслужване, за периода 21.05.2020 г. 20.12.2020 г. съгласно чл. 67, ал. 2 и чл. 102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС.

С оглед изложеното до момента следва извод, че решението на административния съд, с което е отхвърлена жалбата против процесния ревизионен акт, е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила.

По разноските:

При този изход на спора и навременна претенция в полза на ответника по касация се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 335,80 лв.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 100/19.04.2022 г., постановено по адм. дело № 622/2021 г. по описа на Административен съд Велико Търново

ОСЪЖДА К. К., с [ЕГН], с постоянен адрес гр. В. Т. [улица], [адрес], да заплати в полза на Националната агенция за приходите сума в размер на 335,80 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ

секретар:

Членове:

/п/ ВАСИЛКА ШАЛАМАНОВА

/п/ МАРИЯ ТОДОРОВА