О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 5890

гр. София, 16.12. 2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети декември две хиляди двадесет и пета година в състав:Председател: БОРИС ИЛИЕВ

Членове: ЕРИК ВАСИЛЕВ

Я. В.

като изслуша докладваното от съдия Е. В. частно гр. д.№ 4754 по описа за 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.278, вр. с чл.274, ал.3 ГПК.

Образувано по частна касационна жалба на Т. И. В., чрез адвокат И. П., срещу определение № 1256/01.10.2025 г. по ч. гр. д. № 896/2025 г. на Окръжен съд София, с което се потвърждава определение № 134 от 04.07.2025 г. по гр. д. № 24/2024 г. на Районен съд Етрополе, по реда на чл.248 ГПК, за изменение на определение № 66 от 27.03.2025 г. за прекратяване на делото в частта му относно разноските.

В частната касационна жалба се твърди, че определението е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, с искане да не се присъждат разноски на ответниците, а евентуално да се намали адвокатското възнаграждение поради прекомерност. Жалбоподателят поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по процесуалноправни въпроси, които се свеждат до задълженията на въззивния съд да се произнесе по всички доводи и възражения на страните, като отговори на възраженията, че има нови обстоятелства след подаване на исковата молба, че адвокатското възнаграждение е прекомерно, а договорите за правна помощ са нищожни поради нарушаване на добрите нрави и липсата на извършени правни действия по делото.

От И. И. В. и Е. И. В. не е подаден писмен отговор.

Настоящият състав на Върховния касационен съд, намира че частната касационна жалба е подадена в срок от легитимирана да обжалва съдебния акт страна по делото, поради което е редовна и процесуално допустима.

От данните по делото се установява, че производството е било образувано по искове на Т. И. В. против И. И. В. и Е. И. В., за заплащане на половината от пазарната цена на недвижим имот в [населено място] /предявен като частичен/ и за обявяване на недействителна по отношение на ищеца сделката със същия имот между двамата ответници, но делото е прекратено в открито съдебно заседание поради оттегляне на исковете. С определението за прекратяване, съдът е присъдил разноски за един адвокат на всеки от ответниците, на основание чл.78, ал.4 ГПК. Ищецът е поискал да бъде изменено определението в частта му за разноските по реда на чл.248, ал.1 ГПК, което първоинстанционният съд е отхвърлил, с оглед цената на исковете, а изводите му са възприети от въззивния съд, който е потвърдил определението. Според мотивите на съда, молбата за изменение на решението в частта му за разноските е неоснователна, а определеното възнаграждение на И. В. - 1500 лева и на Е. В. в размер на 2000 лева е справедливо, с оглед посоченото в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Допустимостта на касационното обжалване, според чл.274, ал.3 ГПК, се предпоставя от въведените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК, които в случая са налице поради следното: Отговор на поставените въпроси се дава в съдебната практика на ВКС, формирана с ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК, т.11 и постановените по чл.274, ал.3 ГПК определение № 455 от 12.11.2010 г. по ч. гр. д.№ 405/2010 г., II г. о., определение № 101 от 12.03.2012 г. по ч. гр. д.№ 102/2012 г., II г. о. и определение № 66 от 07.04.2017 г. по ч. гр. д.№ 49/2017 г., I г. о., с които се приема, че правото на ответника на разноски при оттегляне на иска, възниква и при прекратяване на делото съгласно чл.78, ал.4 ГПК, доколкото същият е направил своевременно искане за присъждането им. С обжалваното определение в случая съдът е извършил самостоятелна преценка на всички релевантни за изхода на делото факти и обстоятелства, въз основа на които е достигнал до извод, че за ответниците е възникнало право на разноски с прекратяване на делото на 27.03.2025 г. от РС Етрополе и следва да им бъдат присъдени, тъй като са поискани още с отговора на исковата молба, преди оттегляне на исковете. Тези изводи са направени по вътрешно убеждение на съда, които не могат да бъдат проверявани за необоснованост при преценка на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 и 2 ГПК.

Поставените в тази връзка въпроси за задължението на въззивния съд да се произнесе по възраженията за наличие на нови обстоятелства след подаване на исковата молба, които са мотивирали оттегляне на исковете, че адвокатското възнаграждение е прекомерно, а договорите за правна помощ са нищожни поради нарушаване на добрите нрави и липсата на извършени правни действия по делото, обуславят допускане на касационно обжалване. Липсата на мотиви в обжалвания съдебен акт е в противоречие със задължителната практика на ВКС по т.19 на ТР № 1/04.01.2001 г. на ВКС, ОСГК, според която, при разглеждане на делото във въззивното производство, съдът прави свои фактически и правни изводи по съществото на спора като достига до свое собствено решение, извършвайки в същата последователност действията, които би следвало да извърши първоинстанционния съд, т. е. въззивният съд е бил длъжен да обсъди всички доводи и възражения от значение за изхода на делото, вкл. относно претенциите за разноски, като мотивира крайния извод в определението.

Тези обстоятелства налагат след допускане на касационно обжалване да се разгледат доводите на жалбоподателя по същество. От данните по делото е видно, че между страните са възникнали множество правни спорове, вкл. за собствеността на имота, предмет на дарението от 2013г. между двамата ответници – баща и дъщеря, която се оспорена с иск по чл.135 ЗЗД от ищеца, претендиращ половината от пазарната му цена. Исковете са предявени по време на висящ процес за собствеността на имота, поради което не може да се приеме, че ответниците са станали причина за завеждане на делото. Претенцията за парично вземане от единия ответник и оспорване на дарението между двамата ответници от ищеца, обуславят правния му интерес от исковете, поради което направеното възражение за настъпване на ново обстоятелство, в резултат на което отпада правния интерес на ищеца, е неоснователно.

Възражението, че договорите за правна помощ на двамата ответници са нищожни поради нарушаване на добрите нрави не са направени своевременно, с оглед на което съдът не дължи произнасяне в тази част.

Съгласно мотивите на ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, т.3, основанието по чл.78, ал.5 ГПК се свежда до преценка на съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото. Своевременно направеното възражение по чл.78, ал.5 ГПК, обаче, е неоснователно. Дължимото на адвокатско възнаграждение се определя въз основа на конкретната преценка за действителната сложност на делото и обема на извършените процесуални действия в производството. Неправилно в мотивите си съдът се е позовал единствено на посоченото в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съгласно постановеното решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на Съда на Европейския съюз и даденото с него тълкуване на чл.101 §1 ДФЕС, вр. с чл.1 §3 ДЕС, на установеното в Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, че съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. С оглед даденото тълкуване, разпределянето на сторените разноски се уреждат по правилата на чл.78 и сл.ГПК, предвид действителната фактическа и правна сложност на делото и упражнените процесуални права в производството – отговор на исковата молба е подаден от всеки от ответниците /л.50 и 52/, а искането за разноски е направено преди приключване на делото. Ето защо, уговореното възнаграждение се дължи на всеки ответник, съгласно представените договори за правна защита и съдействие от 19.04.2024 г. и от 23.04.2024 г. Направеното възражение по чл.78, ал.5 ГПК е неоснователно, тъй като ищецът се е съгласил за същия размер на адвокатското възнаграждение, което оспорва, че е прекомерно.

Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1256/01.10.2025 г. по ч. гр. д. № 896/2025 г. на Окръжен съд София.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1256/01.10.2025 г. по ч. гр. д. № 896/2025 г. на Окръжен съд София.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.