5О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50183

гр. София, 12.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми март през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

като разгледа докладваното от съдията М. Г. гражданско дело № 3479 по описа на Върховния касационен съд за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Б. Л. Лизинг“ АД, представлявано от адв. Р. В., срещу въззивно решение № 219/13.06.2022 г., постановено по възз. гр. д. № 124/2022 г. на Софийския окръжен съд, с което е отменено решение № 310/02.11.2021 г. по гр. д. № 581/2021 г. на Районен съд – Костинброд в уважителната му част, и са отхвърлени предявените от касатора против Софийския районен съд искове с правно основание чл. 2б ЗОДОВ за заплащане на сумата 10 000 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, както и сумата от 5 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие нарушаване правото на касатора на разглеждане и решаване в разумен срок на гр. д. № 13638/2011 г. по описа на Софийския районен съд.

Първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано в частта, с която са отхвърлени исковете за разликите до предявените размери от 15 000 лв. за имуществени вреди и 10 000 лв. за неимуществените вреди.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

В изложението си касаторът посочва, че са налице предпоставките по чл.280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационния контрол по следните въпроси: 1) заплатената от ищеца лихва за забава за периода, в който съдът е нарушил правото му за разглеждане на дело в разумен срок, представлява ли имуществена вреда, която подлежи на обезщетяване; съществува ли причинно-следствена връзка между забавата на съда за разглеждане на спорното материално правоотношение и настъпването на вредата под формата на лихва за забава; 2) обвързани ли са основанието и размера на претърпените имуществени вреди с виновно поведение на една от страните в съдебното производство в рамките на спорното материално правоотношение; 3) представлява ли „виновно“ поведение на страна в спорно материално правоотношение правото й да държи на съдебно разглеждане на спора, което да изключва възможността да претендира заплащане на претърпени имуществени вреди; 4) зависи ли изходът на делото, което е разгледано извън разумния срок, за възникване на правото на страна в производството да търси обезщетение по ЗОДОВ; 5) когато юридическо лице твърди, че е нарушено правото му на разглеждане на съдебно дело в разумен срок, дължи ли се пълно и главно доказване на претърпените неимуществени вреди. Поддържа се и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК - очевидна неправилност на въззивното решение.

Ответникът по жалбата – Софийски районен съд в писмен отговор изразява становище за липса на предпоставки за допускане на касационния контрол и за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по предпоставките за допускане на касационно обжалване намира следното:

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че производството по гр. д. № 13638/2011 г. на Софийски районен съд е образувано по искова молба, подадена на 31.03.2011 г. от О. Н. И. срещу „Б. Л. Лизинг“ АД, с която са предявени искове по чл. 55, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумите: 19 098,30 лв. – платена без правно основание главница; и 800 лв. – лихва за забава за периода 17.06.2010 г. - 23.02.2011 г., като е претендирана и законната лихва върху сумите от датата на подаването на исковата молба до окончателното им изплащане. В срока за отговор ответникът „Б. Л. Лизинг“ АД е предявил насрещен иск за заплащане на сумата 18 249,85 лв., представляваща наем за ползването на лизингови автомобили от ищеца по първоначалния иск. По делото са проведени 8 открити съдебни заседания, като на 17.10.2012 г. съдебното дирене е приключено и делото е обявено за решаване. Първоинстанционното решение е постановено на 09.05.2018 г. – почти 6 години по-късно. С това решение е уважен иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД и дружеството е осъдено да заплати на ищеца сумата 19 098,30 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, а предявеният насрещен иск е отхвърлен. По подадена на 28.06.2018 г. въззивна жалба на „Б. Л. Лизинг“ АД е образувано възз. гр. д. № 14343/2018 г. по описа на Софийски градски съд. С разпореждане от 03.12.2018 г. е насрочено открито с. з. за 24.10.2019 г., в което делото е обявено за решаване. Въззивното решение е постановено на 18.11.2019 г. и с него е потвърдено решението на СРС. По подадена касационна жалба на „Б. Л. Лизинг“ АД, на 26.02.2020 г. е образувано гр. д. № 697/2020 г. по описа на ВКС, ІV г. о., като делото е насрочено в з. с.з. на 06.04.2020 г. и на 05.05.2020 г. е постановено определение, с което не е допуснато касационно обжалване на решението на Софийски градски съд. След окончателното приключване на спора (след повече от 9 години), на 18.06.2020 г. дружеството сключило споразумение с ищеца по делото О. И. и му заплатило сумата 38 049 лева, от която - 19 098,30 лв. главница; 17 046,89 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 31.03.2011 г. до 19.06.2020 г.; и 1003,82 лв. - разноски по делото.

Касаторът подал до ИВСС заявление по чл. 60, ал. 4 ЗСВ с твърдения за нарушаване на правото му на разглеждане и решаване в разумен срок на спора по гр. д. № 13638/2011 г. на Софийския районен съд. В резултат на констатираните при проверката забавяния в съдопроизводството, министърът на правосъдието е предложил сключване на споразумение за заплащане на обезщетение в размер на сумата 3 000 лв., което не е прието от „Б. Л. Лизинг“ АД.

Въззивният съд е приел, че претендираните от ищеца имуществени вреди, представляващи част от заплатеното обезщетение за забава по установеното парично задължение, предмет на уважения срещу „Б. Л. Лизинг“ АД осъдителен иск, не са в пряка причинна връзка с продължителността на воденото гражданско производство. Посочено е, че заплащането на законна лихва за забава е в пряка причинна връзка само и единствено с виновно поведение на дружеството в рамките на спорното материално правоотношение, а именно - неизпълнението на задължението му да върне неоснователно получената сума, получаването на която е довело до неоправдано имуществено разместване. Задължението за мораторна лихва е обусловено само и единствено от отговорност на длъжника за неговата забава, основана в случая на извъндоговорен източник - неоснователно обогатяване. Тази забава е продължила и в течение на съдебния процес, развил се на три инстанци, и нейното наличие като обективен факт няма връзка с установената неразумна продължителност на производството, поради което и не може да обуслови деликтната отговорност на държавата за вреди от нарушаване на правото на страната на разглеждане и решаване на делото в разумен срок по ч. 2б ЗОДОВ, вр. чл. 6 § 1 ЕКЗПЧОС.

По претенцията за неимуществени вреди, въззивната инстанция е приела, че ищецът не е доказал, в резултат на продължителността на делото, да са настъпили претендираните вреди - накърнена репутация на дружеството във връзка с обичайната му търговска дейност, създаване на негативна представа за него в обществото, сред съконтрахентите му, засягане на кредитния му имидж. Посочено е, че с влязлото в сила решение по гр. д. № 13638/2011 г. на СРС търговското дружество е осъдено да върне неоснователно получената от него сума, т. е. резултатът е неблагоприятен за него, но свързаните с това негативни последици не са в пряка причинна връзка с времетраенето на съдебния процес за спорното вземане.

При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване по поставените в изложението на касатора въпроси №1 и №5, които уточнени от настоящия състав се свеждат до следните: представлява ли имуществена вреда, която е в причинна връзка с нарушеното право за разглеждане на делото в разумен срок, заплатената от страната лихва за забава върху присъдено вземане за периода, в който съдебното производство е продължило неразумно дълго; и дължи ли се пълно и главно доказване на претърпените неимуществени вреди от нарушаване правото на страната за разглеждане на делото в разумен срок, или тези вреди се презумират. Касационният контрол се допуска на основание чл.280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка за противоречие на въззивното решение с цитираната от касатора практика на ВКС - решение № 306/22.10.2019 г. по гр. д. № 4482/2017 г., IV г. о.; и служебно известните на съда - решение № 60242/13.01.2022 г. по гр. д. № 339/2021 г., III г. о., решение № 30/07.05.2019 г. по гр. д. № 2125/2018 г., III г. о. и решение № 50030/09.02.2023 г. по гр. д. № 785/2022 г., IV г. о.

Останалите въпроси в изложението (№2 - №4) на касатора са неясно формулирани и без аргументация за конкретен контекст от мотивите на въззивното решение, във връзка с който се поставят, поради което и не могат да обусловят селектирането на жалбата.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 219 от 13.06.2022 г., постановено по възз. гр. д. № 124/2022 г. по описа на Софийския окръжен съд.

УКАЗВА на касатора „Б.Л.Лизинг“ АД – [населено място], ЕИК[ЕИК], че в едноседмичен срок от получаване на съобщението следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на сумата 12,50 лв. и да представи платежния документ по делото. В противен случай, производството ще бъде прекратено.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.