Р Е Ш Е Н И Е

№ 50085

гр. София, 17.05.2023 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и четвърти април две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ: 1. В. П.

2.Д. П.

при секретаря Д. Ц. в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр. д.№ 2659 по описа за 2022 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. А. П. против решение № 102/29.03.2022 г., постановено по гр. д.№ 107/2022 г. от състав на Окръжен съд – Русе.

Ответникът оспорва касационната жалба с писмен отговор, като не се явява в открито съдебно заседание и не изпраща представител.

Касационното обжалване е допуснато с определение № 50070/09.02.2023 г., за проверка наличието на очевидна неправилност на обжалването решение.

С обжалваното решение, съдът е приел че вземането на ищеца се основава на сключен с ответника ненаименован договор, по силата на който ищецът е погасил негово задължение към трето неучастващо в процеса лице, а ответникът е поел задължението да върне тази суми в срок до 28.02.2020 г. От удостовереното в разписката съдът е приел, че жалбоподателят е изпълнил договорните си задължения като е погасил вместо ответника задълженията на последния към кредитна институция в общ размер на 34 000 лв. С оглед на това жалбоподателят има качеството на кредитор по смисъла на чл.79 от ЗЗД. По делото е прието, че не са наведени нито твърдения, нито са представени доказателства, които да установяват изпълнението на задължението от страна на ответника, поради което следва да се приеме, че е налице пълно неизпълнение от негова страна.

Постановеното решение е очевидно неправилно. От представено по делото писмено доказателство, съдът е направил правни изводи, които не съответстват на фактите, отразени в писменото доказателство, което от своя страна води до наличието на явна необоснованост на съдебното решение.

По делото, като доказателство, е представено единствено писмен документ, озаглавен „разписка“, от който се установява, че С. А. П. е поел задължение да заплати на П. С. П. сумата 34 000 лева, представляваща остатък от потребителски кредит от „У. К. Ф. ЕАД, получен в полза на С. А. П.. В исковата молба се твърди, че ищецът П. П. е заплатил сумата от 34 000 лева в полза на банката, посочена в писменото доказателство и от това произтича неговото право да иска същата сума да му бъде заплатена от ответника по делото.

Ответникът е оспорил наличието на договорни отношения с „У. К. Ф. ЕАД във връзка с получаване на потребителски кредит, както и твърдението на ищеца, че е погасил негово задължение към банката, във връзка със сключен договор за кредит.

В тази връзка, първоинстанционния съд е дал указания на ищеца, да представи доказателства във връзка с твърденията си по исковата молба, че между ответника и „У. К. Ф. ЕАД е сключен договор и че той е погасил остатъка от кредита в размер на исковата сума. Доказателства в тази насока не са представени.

В тежест на ищеца по делото е да представи доказателства за обстоятелствата, на които основава исковата си претенция, а именно, че между ответника и „У. К. Ф. ЕАД е сключен договор и че той е погасил остатъка от кредита в размер на исковата сума. С оглед липсата на доказателства в тази насока, както и дадените указания от съда за тежестта от това доказване, следва да се приеме, че между ответника и „У. К. Ф. ЕАД не е сключван договор за потребителски кредит и че ищецът не е погасил остатъка от кредита в размер на исковата сума.

Правното основание на иска са определя от твърденията на ищеца по исковата молба, като от тези твърдения е видно, че ищецът твърди наличието на заемни правоотношения. На това основание – чл.240 ЗЗД вр. чл.79 ЗЗД, районният съд е разгледал иска, както и акцесорния иск с правно основание чл.86 ЗЗД. Независимо от дадената различна правна квалификация от въззивната инстанция, подлежащите на доказване факти и обстоятелства са същите, както и при дадената от първоинстанционния съд правна квалификация, поради което не налага извършване на нови процесуални действия от въззивната инстанция, свързани с нов доклад и нови указания за доказателствената тежест, тъй като същата е разпределена правилно от районния съд и са дадени указания на страните в тази насока.

Предвид липсата на доказателства за това, че между ответника и „У. К. Ф. ЕАД е сключен договор и че ищецът е погасил остатъка от кредита в размер на исковата сума, предявения иск е неоснователен и следва да се постанови решение от ВКС по съществото на спора, като обективно съединените искове с правно основание чл.79 вр. чл.240 и чл.86 ЗЗД се отхвърлят, като неоснователни.

С оглед изхода на спора, в полза на ответника следва да се присъдят всички сторени по делото съдебни и деловодни разноски, в размер на 2107,56 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК.

Водим от горното, състав на ВКС

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 102/29.03.2022 г., постановено по гр. д.№ 107/2022 г. от състав на Окръжен съд – Русе, като вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявените от П. С. П. от [населено място], [улица], [жилищен адрес] против С. А. П. от [населено място], [улица] обективно съединени искове с правно основание чл.79 вр. чл.240 и чл.86 ЗЗД, като неоснователни.

ОСЪЖДА П. С. П. от [населено място], [улица], [жилищен адрес] да заплати на С. А. П. от [населено място], [улица] сумата 2107,56 /две хиляди сто и седем лева и петдесет и шест стотинки/ лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК.

Решението е окончателно.

Председател: Членове: 1. 2.