№ 50361

[населено място], .29.05.2023 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, първо търговско отделение, в закрито заседание на десети април, през две хиляди двадесет и трета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО МЛАДЕНОВ

АННА НЕНОВА

като разгледа докладваното от съдия Божилова т. д.№ 1560 по описа за две хиляди двадесет и втора година, съобрази следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Е. А. К. против решение № 693/12.05.2022 г. по гр. д. № 2776/2021 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 262 914 / 10.05.2021 г. по гр. д.№ 4945/2019 г. на Софийски градски съд. С потвърденото решение е уважен предявеният от Е. Е. К. иск, по реда на чл.422 ал.1 ГПК , като е прието за установено вземане на същата от ответницата и настоящ касатор – Е. К., на основание запис на заповед от 07.06.2006 г. , в размер на 116 000 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 13.04.2017 г. до изплащането й. Касаторът оспорва правилността на изводите на въззивния съд, че не е доказана кражба на подпис при съставянето на процесната запис на заповед, като неправилността на този извод, според страната, е предпоставена от съществени процесуални нарушения на съда, препятствали защитата й – недопускане на относими и допустими доказателства, вкл. с възможността да бъдат ценени като косвени , в установяване на поддържаната кражба на подпис, която страната отнася не към неавтентичност на документа, а към основание за нищожност на менителничния ефект, поради „липса на съгласие“, за установяване на която са допустими всякакви доказателствени средства, вкл. свидетелски показания. От това си разбиране – че кражбата на подпис не се отнася към неавтентичността на документа, а към неверността му, с оглед липсваща / неформирана / воля на издателя...