Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на седми ноември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: М. Д. Членове: Г. Х. А. Р. при секретар Л. Ж. и с участието на прокурора Н. Н. изслуша докладваното от съдията Г. Х. по административно дело № 5647 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба подадена от Изпълнителна агенция Медицински надзор, чрез процесуален представител юрк. Д. И., срещу Решение № 2335 от 08.04.2022 г., постановено по адм. дело № 12686/2021 г. по описа на Административен съд София-град в частта, с която в качеството й на правоприемник на Изпълнителна агенция Медицински одит по силата на 18 и сл. от ПЗР на Закона за бюджета на НЗОК за 2019 г. е осъдена да заплати на В. Ц. сумата от 1 000 лева, представляваща обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за неимуществени вреди, причинени от отменено по съдебен ред Наказателно постановление № 27-255-1/05.02.2019г., издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Медицински одит. Релевират се доводи за неправилност, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на производствените правила и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяна на решението в обжалваната част, като се постанови ново по същество, с което да се отхвърли иска, а в условията на евентуалност моли делото да бъде върнато за ново разглеждане. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност.

Ответната страна В. Ц., чрез адв. П., в подаден писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба, съответно за правилност на съдебното решение в обжалваната му част. Претендира разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:

С обжалваното решение Административен съд София-град е оставил без разглеждане исковата молба на В. Ц. срещу Изпълнителна агенция Медицински надзор, в качеството й на правоприемник на Изпълнителна агенция Медицински одит по силата на 18 и сл. от ПЗР на Закона за бюджета на НЗОК за 2019 г., с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ в частта, с която се претендира присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 600 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по КНАХД № 139/2020г. по описа на Административен съд Пазарджик, причинени от отменено по съдебен ред Наказателно постановление (НП) № 27-255-1/05.02.2019г., издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Медицински одит и прекратил производството по делото в тази му част, осъдил Изпълнителна агенция Медицински надзор да заплати на ищеца, сумата от 400 лева, представляваща обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за претърпени имуществени вреди - заплатено адвокатско възнаграждение по НАХД № 218/2019г. по описа на Районен съд Велинград, причинени от отмененото по съдебен ред НП, като отхвърлил исковата молба до пълния предявен размер от 600 лева, както и сумата в размер на 1 000 лева за претърпени неимуществени вреди, причинени от отмененото по съдебен ред НП, като отхвърлил иска до пълния предявен размер от 5 000 лева.

За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че с Наказателно постановление № 27-255-1/05.02.2019 г., издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Медицински одит, с което на основание чл. 229, ал. 1 от Закона за здравето (ЗЗ) на д-р В. Ц. е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 86, ал. 1, т. 3 от ЗЗ. Актът е обжалван и с Решение № 130/21.10.2019 г., постановено по НАХД № 218/2019 г. по описа на Районен съд Велинград е отменен, като незаконосъобразен. С решение № 332 от 22.06.2020 г., постановено по КНАХД № 139/2020 г. по описа на Административен съд Пазарджик, е оставено в сила решение № 130 от 21.10.2019 г., постановено по НАХД № 218/2019 г. по описа на Районен съд Велинград. Със същото решение, съдът е приел за неоснователно искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски, тъй като не са представени доказателства за направени такива пред касационната инстанция.

Административният съд е приел, че исковата претенция за сумата от 600 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение в производството по КНАХД № 139/2020 г. по описа на АС Пазарджик, е недопустима. По отношение на останалите искови претенции за имуществени вреди в размер на 600 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение в производството по НАХД № 218/2019 г. по описа на РС Велинград и за неимуществени вреди за сумата от 5 000 лв. приел, че са налице кумулативно изискуемите се законови предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответника, като същите са доказани по основание и частично по размер.

Решението е валидно, допустимо и правилно в обжалваната му част.

Първостепенният съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, и въз основа на това е направил верни правни изводи за основателност на исковата претенция. При разглеждане на съдебния спор, съдът не е допуснал съществени процесуални нарушения, които да доведат до отмяна на обжалваното решение. Приложен е правилно и материалния закон по отношение претенцията за неимуществени вреди.

Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да се реализира безвиновната отговорност на държавата по реда на специалния закон ЗОДОВ - трябва да са налице точно изброени от законодателя в нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ предпоставки, в условията на кумулативност, а именно: 1. незаконосъобразен акт/действие или бездействие, отменени по съответния ред; 2. на държавен/общински орган или негови длъжностни лица; 3. извършени при или по повод изпълнение на административна дейност; 4. в резултат на незаконосъобразния акт/действие или бездействие да е настъпила вреда за гражданина/юридическото лице; 5. да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразните акт/действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.

В случая, както правилно е приел съдът, са налице посочените в нормата на материалния закон кумулативно изискуеми предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата. Сочените от ищеца неимуществени вреди, са в пряка и непосредствена причинна връзка с отменения, като незаконосъобразен акт, издаден при упражняване на административна дейност.

Неоснователни са оплакванията на касатора за това, че остава недоказана причинно-следствената връзка между преживените от ищеца негативни емоции и отмененото НП, тъй като от показанията на разпитаните по делото свидетели са останали неизяснени въпроси. Въз основа на свидетелските показания съдът е направил обоснован извод, че се доказват по безспорен начин неимуществените вреди за ищеца, които се настъпили в резултат на незаконосъобразния акт и са продължили до неговата отмяна. От показанията на свидетелите е установено, че именно издаденото наказателно постановление е довело до настъпването на преживените негативни емоции, изразяващи се в тревоги, безпокойство, притеснение и напрежение. Касае се за лекар с над [възраст] стаж, [заличен текст], с авторитет и изградено професионално име, завеждащ [заличен текст], ползващ се с добро име сред колегите си, нееднократно излъчван като [заличен текст], от една страна. От друга, немотивирано санкциониране за административно нарушение, станало достояние на колегите му, уронения авторитет, чест и добро име както сред обществото, така и в семейството, което съпреживява ситуацията. Такива преживявания неминуемо са нанесли вреда на психиката на ищеца и не се нуждаят от специални доказателства.

За да определи размера на обезщетението съдът обосновано и законосъобразно се е позовал на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, приложима съгласно 1 от ЗР на ЗОДОВ. Според трайната съдебна практика справедливото обезщетяване на всички неимуществени вреди означава съдът да определи приблизително точен паричен еквивалент на преживените физически и психически страдания за всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии. Определената от съда сума в най-пълна степен следва да компенсира вредите. Ето защо предвид доказаната в процеса степен на негативни психически преживявания, без конкретно физическо или психическо увреждане на здравето, определеното обезщетение в размер на 1 000 лева, осъществява критерия за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД.

Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че решението в обжалваната му част е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Пред настоящата инстанция с отговора на касационната жалба от ответника е направено искане за присъждане на разноски, което предвид изхода на делото настоящият съд счита за основателно. Приложени са договор за правна защита и съдействие, в който е отбелязано договореното и заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. и списък на разноските съгл. чл. 80 от ГПК. Касационният жалбоподател е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съдът намира за своевременно и основателно с правно основание чл. 78, ал. 5 от ГПК. Действително се касае за касационно производство, което не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което платеното възнаграждение в размер 600 лв. е прекомерно и следва да се намали до размера съобразен с разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в приложимата редакция на текста отпреди изменението в ДВ, бр. 88 от 4 Ноември 2022 г. на същата наредба, а именно 300 лв.

С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2335 от 08.04.2022 г., постановено по адм. дело № 12686/2021 г. по описа на Административен съд София-град в обжалваната част.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция Медицински надзор, в качеството й на правоприемник на Изпълнителна агенция Медицински одит по силата на 18 и сл. от ПЗР на Закона за бюджета на НЗОК за 2019 г. да заплати на В. Ц. сумата от 300 (триста) лева, представляваща разноски по делото пред настоящата инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МАРИО ДИМИТРОВ

секретар:

Членове:

/п/ ГАЛИНА ХРИСТОВА

/п/ АЛБЕНА РАДОСЛАВОВА