Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Д. П. Членове: ВАСИЛКА ШАЛ. Т. при секретар Й. Й. и с участието на прокурора И. М. изслуша докладваното от съдията М. Т. по административно дело № 5732 / 2022 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК.
Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "ОДОП" – Пловдив при ЦУ на НАП против Решение №402/21.04.2022г., постановено по адм. дело №622/2020 г. по описа на Административен съд - Хасково, с което е: 1. И. Р. акт №Р-16002619006646-091-001/24.04.2020 г., в частта потвърдена с Решение №317/06.07.2020 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Пловдив, с която на „Украбул МЦТ“ ЕООД, гр.Хасково, допълнително е начислен ДДС за данъчен период 01.09.2014 г. – 30.09.2014 г. в размер на 5 739,30 лв. главница и 3 220,49 лв. лихви, като вместо това е определено задължението за допълнително начислен ДДС за данъчен период 01.09.2014 г. – 30.09.2014 г. в размер на 3 205 лв. главница и 1863,31 лв. лихви.; 2. О. Р. акт №Р-16002619006646-091-001/24.04.2020 г., в потвърдената част с Решение №317/06.07.2020 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Пловдив, с която на „Украбул МЦТ“ ЕООД, гр.Хасково, не е признато право на приспадане на данъчен кредит на стойност 10 579,99 лв., по фактури издадени от „Б. Б. ООД и начислените лихви в общ размер на 6 169,81 лв.
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Като нарушение на процесуалните правила се сочи липсата цялостен анализ на представените документи и възраженията на приходната администрация. Относно непризнатия данъчен кредит, касаторът счита, че неправилно съдът не се е позовал на обстоятелства, които са релевантни за признаване правото на данъчен кредит – доказана липса на техническа и кадрова обезпеченост за извършване на процесните доставки, като се оспорват изводите на първоинстанционния съд за реалност на доставките. По отношение на допълнително начисления ДДС се твърди, че неправилно съдът се е позовал на приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза, вместо на констатациите на ревизиращите органи. Иска се отмяна на решението, като се потвърди в цялост обжалвания ревизионен акт. Касационната жалба се поддържа чрез упълномощен юрисконсулт в представено писмено становище. Претендира се присъждане на съдебни разноски за двете инстанции.
Ответникът – „Украбул МЦТ“ ЕООД оспорва касационната жалба като неоснователна и моли същата да се отхвърли в представен чрез адв. Г. писмен отговор.
Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за основателност на жалбата.
Върховният административен съд, осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения:
С обжалваното решение Административен съд – Хасково е: 1. изменил Ревизионен акт №Р-16002619006646-091-001/24.04.2020 г., в частта потвърдена с Решение №317/06.07.2020 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Пловдив, с която на „Украбул МЦТ“ ЕООД, гр.Хасково, допълнително е начислен ДДС за данъчен период 01.09.2014 г. – 30.09.2014 г. в размер на 5 739,30 лв. главница и 3 220,49 лв. лихви, като вместо е определено задължение за допълнително начислен ДДС за данъчен период 01.09.2014 г. – 30.09.2014 г. в размер на 3 205 лв. главница и 1863,31 лв. лихви.; 2. отменил Ревизионен акт №Р-16002619006646-091-001/24.04.2020 г., в потвърдената част с Решение №317/06.07.2020 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Пловдив, с която на „Украбул МЦТ“ ЕООД, гр.Хасково, не е признато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 10 579,99 лв., по издадени от „Б. Б. ООД фактури и начислените лихви в общ размер на 6 169,81 лв.
От фактическа страна съдът е приел, че ревизията е възложена със заповед за възлагане на ревизия от 15.10.2019 г. За резултатите е съставен ревизионен доклад от 02.04.2020г. Ревизията е приключила с РА №Р-16002619006646-091-001/24.04.2020 г., с който са потвърдени констатациите, направени в ревизионния доклад и определените при ревизията задължения, като е установен размера на задълженията по видове и периоди, и лихвите за просрочие към тях, изчислени към 24.04.2020 г. на „Украбул МЦТ“ ЕООД, както следва: за ревизирания период 2014 г. – всичко дължима сума ДДС и лихви: 28 071,70 лв., или задължения за довнасяне общо в размер на 17 818,93 лв. и лихви за просрочие към тях в размер общо на 10 252,77 лв.
Ревизионният акт е обжалван частично, само относно допълнително установените на дружеството задължения, формирани от:
1. допълнително установена основа за данъчно облагане от неотчетен приход от продадени билети за вход – 28 695,87 лв. и дължим ДДС – 5 739,18 лева, за данъчен период 01.09.2014 г. – 30.09.2014 г.;
2. непризнато право на приспадане на данъчен кредит за „Украбул МЦТ“ ЕООД по фактури №0000000103/08.05.2014 г., №0000000112/16.06.2014 г., №0000000120/01.08.2014 г., издадени от „Б. Б. ООД в общ размер 10 579,99 лева, за данъчните периоди, както следва:
01.05.2014 г. – 31.05.2014 г. – в размер на 4 987,37 лева;
01.06.2014 г. – 30.06.2014 г. – в размер на 4 987,37 лева;
01.08.2014 г. – 31.08.2014 г. – в размер на 605,25 лева.
След проследяване на извършените процесуални действия от органите по приходите в хода на ревизията, решаващият съд е приел, че ревизионния акт е издаден от компетентни органи, в кръга на определените им правомощия, в изискуемата форма при спазване на правилата за издаване на електронни документи. За да уважи частично жалбата съдът е обосновал извод, че същият е издаден в противоречие на материалноправните разпоредби на закона.
Първоинстанционният съд е приел, че правилно приходните органи са провели ревизията по особения ред на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК - по т. 2 (укрити приходи) и по т. 4 (липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно ЗСч или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане). Съдът е приел, че по делото не е опровергана констатацията на ревизиращите органи, че през 2014 г. дружеството „Украбул МЦТ“ ЕООД е закупило общо 1 500 броя билети за вход в стопанисвания от него обект „Атракционен комплекс за сезонно обитаване, включващ ресторант с открит басейн и нощен бар“ в [населено място], общ.Димитровград, на обща стойност 5 000 лв., а през цялата 2014 г. е отчело продажбата на 235 бр. (97 бр. + 138 бр.) билети за вход на обща стойност 884 лв. и не е декларирало налични билети към 31.12.2014 г. Въз основа на тези данни съдът е приел за правилен извода на ревизиращите органи за наличие на укрити приходи. Правилно съдът е индивидуализирал спора между страните - начина на определяне размера на укритите приходи от продажби на билети и съответно изчисления размер на дължим ДДС.
Съдът е приел, че неправилно с ревизията е установена основа за данъчно облагане от неотчетен приход от продадени билети за вход и дължимия за това ДДС за данъчен период 01.09.2014 г. – 30.09.2014 г. от 5 739,18 лева, който следва да бъде намален до определения от вещото лице дължим размер на ДДС от 3 205 лв, ведно със съответните лихви, а за частта над тази сума, ревизионният акт следва да бъде отменен. Този извод е обоснован със заключението на вещото лице, изготвило съдебно-счетоводната експертиза, съгласно което за периода 05.07.2014 г. – 21.09.2014 г. общият брой на клиентите на обособения обект „бар/дискотека“ е 2 229 бр., а не приетия с ревизионния доклад 3 019 бр., като разликата от 790 броя се явява от маркирани с ЕКАФП обороти от брой клиенти, посетили обекта през времето, в което същият функционира като „барче“ – т. е. през всички дни на седмицата и с работно време от 09 до 19 часа, докато обектът работи като „бар/дискотека“ само в петъчни и съботни дни с работно време от 22.00 часа до 06.00 часа. Съдът е споделил изцяло и изводите на вещото лице, че с оглед работното време на басейна, за което се изисква закупуване билет за вход – от 09.00 часа до 19.00 часа, и работното време на ресторанта (за посещението на който не се заплаща вход) до 23.00 часа, следва да бъде прието, както че не всички посетители на ресторанта ползват басейна и заплащат входна такса за това, така и че за работното време на ресторанта в периода от 19.00 часа до 23.00 часа не се изисква заплащане на входна такса за басейна, с оглед на което правилно вещото лице е редуцирало установения от експертизата брой клиенти на ресторанта като такива на басейна и е приело общо за периода 3607 бр. клиенти, вместо приетите ревизионния доклад 7524 бр.
Относно непризнатото право на приспадане на данъчен кредит от дружеството жалбоподател, в общ размер на 10 579,99 лв. по три броя фактури, издадени от доставчика „Б. Б. ООД, първоинстанционния съд е приел за опровергано възприетото от ревизиращия орган становище за липса на убедителни доказателства, чрез които по безспорен начин да се установи реалността на доставките, обективирани в спорните три броя фактури, като предпоставка по чл.68, ал.1, т.1 от ЗДДС за възникване право на данъчен кредит.
За този извод съдът се е позовал на приетите по делото писмени доказателства, както и на приетото заключение на съдебно-техническа експертиза, както и точки 4 и 5 от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, установяващи, че монтираното в комплекс „Елинор“ пречиствателно съоръжение за отпадни води, собственост на „Украбул МЦТ“ ЕООД, е изпълнено на място, съгласно одобрен проект и технологична схема, и същото включва съоръженията, изброени в спорните фактури с доставчик „Б. Б. ООД, а именно Биореактор BIOROK (4 броя BIOROK-25 и 8 броя Удължител комплект + Капак – 700-1200 мм, височина 400 мм), като е налице съвпадение в марката, броя и типа на процесните модули, детайлите, капацитет и техническите характеристики на съоръжението. За неоснователен е приет извода на ревизиращите органи за фиктивност на доставката поради липса на доказателства доставчикът „Б. Б. ООД да разполага с материален и кадрови потенциал за извършването й.
Решението е правилно. Не са налице посочените в касационната жалба пороци, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.
Административния съд е тълкувал и приложил правилно материалния закон. Правилно в обжалваното решение е прието, че през 2014 г. дружеството „Украбул МЦТ“ ЕООД е закупило общо 1 500 броя билети за вход в стопанисвания от него обект „Атракционен комплекс за сезонно обитаване, включващ ресторант с открит басейн и нощен бар“ в [населено място] на обща стойност 5 000 лв., а през цялата 2014 г. е отчело продажбата на 235 бр. билети за вход на обща стойност 884 лв. и не декларирало налични билети към 31.12.2014 г. Въз основа на тези данни съдът е приел за правилен извода на ревизиращите органи за наличие на укрити приходи. Правилно съдът не е възприел подхода на начина на изчисление на размера на укритите приходи от продажби на билети и съответно изчисления размер на дължимия ДДС, а е кредитирал заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Същото е обосновано и в съответствие с приетите по делото писмени доказателства. С оглед на заключението съдът мотивирано е приел, че не всички отчетени чрез ЕКАФП обороти и клиенти са от дискотеката и басейна на комплекса. Обосновани са и изчисленията на експерта по отношение на цената на билетите. Заключението на вещото лице е анализирано и кредитирано от административния съд, за което са изложени мотиви, които настоящата инстанция споделя.
Относно непризнатото право на данъчен кредит по фактури издадени от „Б. Б. ООД, обосновано първоинстанционният съд е приел, че са налице реални доставки.
Съвкупният анализ на събраните по делото многобройни писмени доказателства, както и приетите експертизи обосновават извод за реалност на процесните доставки. От констатациите в ревизионния доклад, събраните писмени доказателства и заключението на вещото лице се установява, че процесните фактури отговарят на изискванията на ЗДДС, същите са включени в дневниците за продажби/покупки, резултатът е отразен в справките-декларации за съответните данъчни периоди и ДДС е начислен и внесен като задължение към бюджета. Доказана е и последваща реализация на стоките предмет на издадените фактури, чрез монтиране на пречиствателно съоръжение за отпадни води в стопанисвания от дружеството комплекс. С оглед на събраните доказателства в хода на ревизията, а в последствие и при административното и съдебното обжалване, настоящата инстанция счита, че процесните фактури установяват реално извършени доставки на стоки, за които на задълженото лице се следва право на данъчен кредит, което необосновано и в противоречие с материалния закон не е признато с ревизионния акт.
Неправилно касаторът се позовава на липсата на кадрова и техническа обезпеченост за осъществяване на процесните доставки, като основание за отказ от правото на приспадане на данъчен кредит. Отказът да се признае право на данъчен кредит поради това, че не е установен произход на стоката, съответно за липса на кадрова обезпеченост на доставчици, противоречи на тълкуването на Директива 2006/112 /ЕО относно общата система на данъка за добавената стойност, дадено в решенията на СЕС по дела С-324/11 и съединени дела С - 80/11 и С - 142/11, според което добросъвестният получател по облагаема с ДДС доставка на стока или услуга не следва да бъде санкциониран с отказ на признаване на право на данъчен кредит поради недобросъвестност или нарушения от страна на неговия доставчик. Изискванията за възникване право на приспадане на данъчен кредит се отнасят само до спорната доставка, по която е претендирано това право и именно за пряката доставка следва да са доказани всички предпоставки за законосъобразно упражняване на това право. В случаят, действителното изпълнение на пряката доставка се установява съобразно приетите по делото доказателства. Данъчното събитие по процесните фактури е настъпило, тъй като е извършено прехвърляне на правото на собственост върху стоките, които са надлежно индивидуализирани и са използвани от получателя за осъществяване на неговата икономическа дейност. Ревизираното лице е доказало получаването на стоките и тяхната последваща реализация. Поради тази причина не са налице основания да му бъде отказано право на данъчен кредит.
Изложените мотиви на административния съд, подкрепящи този извод се споделят от настоящият касационен състав, поради което не следва да бъдат преповтаряни и на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно, съдът препраща към тях.
Предвид гореизложеното обжалваното първоинстанционно решение изцяло е постановено в съответствие с приложимите материални данъчни закони и на съдопроизводствените правила, не са налице отменителните основания сочени и в двете касационни жалби, поради което решението като правилно следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №402/21.04.2022г., постановено по адм. дело №622/2020 г. по описа на Административен съд - Хасково.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ
секретар:
Членове:
/п/ В. Ш. п/ МАРИЯ ТОДОРОВА