Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на осми февруари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Р. В. Членове: ХАЙГУХИ Б. Н. при секретар М. С. и с участието на прокурора С. П. изслуша докладваното от съдията В. Н. по административно дело № 5697 / 2022 г.

Производството е по реда на глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на С. С. от гр. Русе против Решение № 10/05.05.2022 г. постановено по адм. дело № 115/2022 г. по описа на Административен съд – Русе. В жалбата са наведени доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено и делото да се върне на първоинстанционния съд.

Ответникът – директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Русе изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението да бъде потвърдено като правилно.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, поради което я възприема като процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С решение № 10/05.05.2022 г. по адм. дело № 115/2022 г., Административен съд – Русе е отхвърлил оспорването по жалбата на С. С. против Решение № 2153-17-75/24.02.2022 г. на директора на ТП на НОИ – Русе, с което е била отхвърлена жалбата й и е било потвърдено разпореждане [номер]/01.01.2022 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Русе за извършено преизчисляване на отпуснатата на жалбоподателката лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание §7, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на КСО. Съдът е приел, че обжалвания в първоинстанцонното производство административен акт е законосъобразен, тъй като е бил издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазването на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. След като е обсъдил релевантните за спора факти и обстоятелства, и относимите материалноправни разпоредби съдът е приел, че за 2017 г. и 2018 г. пенсиите не подлежат на осъвременяване по реда на чл.100 от КСО, а преизчисляването се определя от прилагането на по-високата тежест на всяка година осигурителен стаж съобразно регламентираната в чл.70, ал.1 от КСО формула за изчисляване на пенсиите. Решението е правилно.

От фактическа страна е установено, че с разпореждане № 4/16.07.2014 г. на касационния жалбоподател е била отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /ЛПОСВ/, от 09.07.2014 г. по подадено заявление. Размерът на пенсията е бил 154,50 лв. Бил е приет общ осигурителен стаж, превърнат към ІІІ – та категория от 42 години, 10 месеца и 1 ден, от които 12 години, 11 месеца и 3 дни – ІІ – ра категория и 26 години, 8 месеца и 5 дни – от ІІІ-ра категория.

С последващо разпореждане № 21/07.11.2014 г. ЛПОСВ на С. С. е била изменена от датата на отпускането й /09.07.2014 г./ при същия зачетен осигурителен стаж, от който изрично е посочено, че 10 месеца са на отложено пенсиониране. Индивидуалният коефициент е бил 1,012. С друг акт, пенсията е била осъвременена на основание чл. 100 от КСО и ПМС № 130/28.05.2015 г., считано от 01.07.2015 г. С разпореждане [номер]/01.07.2016 г. за осъвременяване на пенсия/и на основание чл. 100 от КСО и ПМС № 136/08.06.2016 г., считано от 01.07.2016 г., пенсията на жалбоподателката е определена в нов размер – 348,41 лв. /увеличението е с коефициент 1,026/.

Налице са данни за извършвано осъвременяване, преизчисление и индексиране на отпуснатата на жалбоподателя лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с влезли в сила разпореждания на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Русе, описани подробно в решението на първоинстанционния административен съд.

Последното постановено е разпореждане [номер]/01.01.2022 г., с което на основание §7е, ал. 1 и 2 от ПЗР на КСО пенсията на жалбоподателката е преизчислена, считано от 25.12.2021 г. Бил е приложен по-висок процент за всяка година осигурителен стаж – 1,35%, като този процент е приложен върху общия осигурителен стаж на жалбоподателката без превръщане към ІІІ категория, а именно 38 години и 9 месеца. За останалия стаж до 42 години формиран от превръщането стажа от втора категория в трета е била приложена тежест от 1,2%, а за 10-те месеца стаж за отложено пенсиониране процентът и е останал непроменен в размер на 4%. Изчисленият размер на пенсията 400,60 лв. е бил осъвременен, съгласно чл.100 от КСО, със съответните коефициенти за 2015 г. /с 1,019/, за 2016 г. /с 1,026/, за 2020 г. /с 1,067/ и за 2021 г. /с 1,050/. Окончателният размер е 469,22 лв.

Според § 7е, ал. 2 от ПЗР на КСО, преизчисляването по ал. 1 се извършва без да се променя доходът, от който е изчислена пенсията, след което тя се осъвременява, преизчислява и индексира съобразно нормативната уредба действаща от датата на отпускането и до 24 декември 2021 год. включително. Прието е, че пенсията на С. С. е била преизчислена многократно през годините. През 2020 г. и 2021 г., пенсията е била осъвременявана със съответните разпореждания на основание чл.100 от КСО. За 2017 г., пенсиите се преизчисляват на основание §53, ал. 2 от ПЗР на ЗИДКСО /ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г./, която от своя страна препраща към нормата на чл. 70, ал. 1 от КСО. Съгласно чл. 11 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2017 г. е определен процент по чл. 70, ал. 1 от КСО – 1, 126 на сто. През 2017 г., пенсиите не са осъвременявани по реда на чл. 100 от КСО, а са били преизчислени чрез прилагане на по-висока тежест на всяка година осигурителен стаж във формулата за изчисляване на пенсиите по чл. 70, ал. 1 от КСО. Така този процент е нарастнал. По същия начин е извършено и преизчислението по § 7е, ал. 1 от ПЗР на КСО с разпореждането потвърдено с процесното решение като е приложен още по-висок процент за всяка година осигурителен стаж - 1,35% за стажа без превръщане в трета категория.

Правилни са изводите на съда, че обективно не е възможно прилагане на преизчислението по § 53, ал. 2 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г. към вече преизчисления по § 7е, ал. 1 от ПЗР на КСО размер на пенсията. Приложеният процент за всяка година осигурителен стаж се покрива и надвишава полагащия се за 2017 г. процент, поради което правилно пенсионният орган не е приложил това преизчисление по реда на § 7е, ал. 2 от ПЗР на КСО. За 2018 г., пенсиите се преизчисляват от 01.07.2018 г. също на основание § 53 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г., но нормата е претърпяла промяна с § 3, т. 35 от ПЗР на Закона за бюджета на ДОО за 2018 г. /ДВ, бр. 99 от 12.12.2017 г. в сила от 1.01.2018 г./. Налице е и промяна в разпоредбата на чл.70, ал.1 от КСО към 01.07.2018 г., а с чл.11 от Закона за бюджета на ДОО през 2018 г. е определен процентът по чл.70, ал.1, изр. първо от КСО- 1,169. През 2018 г. отново не е налице осъвременяване по реда на чл. 100 от КСО макар извършените преизчисления да включват в себе си величини получени по реда на чл. 100 от КСО. През тази година обаче освен преизчисляването на пенсиите по реда на § 53, ал.2 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г. е предвидено и увеличение по реда на новата разпоредба на § 53, ал. 3 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г. като този увеличен размер се съпоставя с размера изчислен при преизчисляването по § 53, ал. 2 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г. и на лицата се отпуска по-благоприятния от двата размера. Съгласно § 53, ал. 3 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г. размерът на пенсията определен по реда на ал. 2 се сравнява с размер определен чрез увеличаване на пенсията от преди преизчисляването, т. е. към 30.06.2018 г. с процента по чл. 70, ал. 1, изречение трето от КСО, т. е. с процента на нарастване на процента за всяка година осигурителен стаж. В конкретния случай от 1,126% за 2017 г. процентът за всяка година осигурителен стаж по чл. 70, ал. 1 от КСО е нараснал до 1,169%. Това е и приложеното през 2018 г. увеличение на пенсиите към 30.06.2018 г., с което е сравнен размерът получен при преизчислението по § 53, ал. 2 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г. Извършването на изчисления на размера на пенсията по реда на § 53, ал. 3 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г. не попада в обхвата на разпоредбата на § 7е, ал. 2 от ПЗР на КСО, тъй като не е нито осъвременяване, нито преизчисляване, нито индексация. През 2019 г. § 53 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г. е отменен с § 3, т. 26 от ЗПЗР на Закона за бюджета на ДОО за 2019 г., но едновременно с това с § 3, т. 25, б. „б" са приети нови разпоредби на § 7б и § 7в от ПЗР на КСО. Съгласно тези разпоредби и през 2019 г. не е извършвано осъвременяване на пенсиите по реда на чл. 100 от КСО, а е извършено двойно изчисляване на пенсиите като по реда на § 7б, ал. 2 от ПЗР на КСО техният размер към 30.06.2019 г. е увеличен с 5,7 % и по реда на § 7в, ал. 1 от ПЗР на КСО размерът е преизчислен с по-висок процент за всяка година осигурителен стаж - 1,2% (при 1,169% през 2018 год.). Идентични за тази година са изводите относно преизчислението и увеличението за 2018 г.

Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за необоснованост на съдебното решение. При спазване на съдопроизводственото правило на чл. 172 а, ал. 2 от АПК, първоинстанционният съд е изложил мотиви, в които е посочил становищата на страните, фактите по делото и правните си изводи. Извършил е самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, а изводите относно фактите от обективната действителност не са опорочени от допуснати от съда грешки при формиране на вътрешното му убеждение или в отклонение от правилата на формалната и правна логика. Неоснователни са и оплакванията за недопускане от страна на първоинстанционният съд на исканата съдебно-икономическа експертиза. Спорът в настоящото производство е правен и правилно съдът е преценил, че не са необходими специални знания за разрешаването му.

Предвид изложеното и след служебна проверка на съдебното решение, настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяна и същото като правилно следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 10/05.05.2022 г. постановено по адм. дело № 115/2022 г. по описа на Административен съд – Русе.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ РОСЕН ВАСИЛЕВ

секретар:

Членове:

/п/ Х. Б. п/ ВЕСЕЛА НИКОЛОВА