Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на девети януари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Б. Ц. Членове: РУМЯНА Л. С. при секретар М. Н. и с участието на прокурора Р. Б. изслуша докладваното от съдията Р. Л. по административно дело № 5676 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 7, изр. първо от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от „Н. А. ЕООД, с [ЕИК], чрез адв. А. Б., срещу Решение № 579 от 05.04.2022 г., постановено по адм. д. № 511 по описа на Административен съд - Благоевград (АС - Благоевград) за 2020 г. С обжалваното съдебно решение е отхвърлено оспорването на настоящия касационен жалбоподател срещу Ревизионен акт (РА) № Р-22000119005687-091-001 от 06.02.2020 г., издаден от В. В. – началник - сектор като орган, възложил ревизията и Н. Р. – главен инспектор по приходите като ръководител на ревизията, потвърден изцяло с Решение № 629 от 16.04.2020 г., издадено от директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (Д „ОДОП“) – София при Централното управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП). Наред с това, „Н. А. ЕООД е осъдено да заплати на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 1808,00 лв.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради постановяването му в противоречие с материалния закон, поради допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради неговата необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се становище, че съдът не обсъдил изложените от дружеството аргументи и проявил фискален уклон, което го довело до погрешни правни изводи. Съдът не обсъдил и не взел предвид при постановяване на решението големия обем доказателствен материал, събран в кориците на делото. Обсъдил избирателно само част от заключенията на приетите по делото съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ) и допълнителна такава, както и на съдебно-техническата експертиза и допълнителната такава. Не взел предвид тези заключения в цялост и не обосновал изводи въз основа на тях и във връзка с останалите доказателства по делото. Въз основа на подробно изложеното в касационната жалба, вкл. по същество на спора, се прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение, предмет на касационен контрол и решаване на спора по същество. Претендира се присъждането на сторените разноски за двете съдебни инстанции.

В съдебното заседание пред настоящия съд касационната жалба се поддържа чрез упълномощен адвокат. По същество се иска отмяната на обжалваното съдебно решение и отмяната на РА по съображенията, изложени в касационната жалба. Претендира се присъждането на сторените по делото разноски за двете съдебни инстанции съгласно представен списък на разноските.

Ответникът – директор на Д "ОДОП" - София при ЦУ на НАП не представя писмен отговор на касационната жалба, не се явява в съдебното заседание пред настоящия съд, но се представлява от упълномощен юрисконсулт, който от негово име оспорва същата. Моли оставяне в сила на обжалваното съдебно решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение на релевираните касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която този акт е неблагоприятен, предвид което следва да се разгледа досежно нейната основателност.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС - Благоевград е бил РА № Р-22000119005687-091-001 от 06.02.2020 г., издаден от В. В. – началник - сектор като орган, възложил ревизията и Н. Р. – главен инспектор по приходите като ръководител на ревизията, потвърден изцяло с Решение № 629 от 16.04.2020 г., издадено от директора на Д „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП.

Въз основа на направен преразказ на извършените в хода на ревизионното производство действия от органите по приходите и направените от тях фактически установявания и правни заключения, съдът направил извод за неоснователност на оспорването. Като съобразил разпоредбите на чл. 51 ДОПК, чл. 182, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и чл. 55, ал. 1 и ал. 2 от Търговския закон (ТЗ), съдът приел, че за приемане реалното осъществяване на търговските сделки, търговските книги и записванията в тях следва да са редовно водени. Формирал заключение, че в случая ревизираното дружество не е водило счетоводството си съобразно изискванията на Закона за счетоводството, като не кредитирал заключенията на ССЕ в частта, с която е прието, че счетоводството на „Н. А. ЕООД е водено редовно и в частта, че от спецификацията към процесните фактури се установява, че са налице всички документи, установяващи реалното извършване на услугата международен превоз. Посочил, че от събраните по делото доказателства (неконкретизирани) не се установява реалност на процесните доставки, а „реално неосъществяване“ на доставките по спорните фактури. Позовал се на това, че ревизираното дружество нямало кадрова обезпеченост, без в тази връзка да коментира както клаузите на Договора за превоз на товари от 04.01.2018 г. и неговия предмет, така и представените доказателства за извършен превоз, на които се основава ревизираният субект в подкрепа на твърденията си. В тази връзка, съдът не е взел предвид и не е коментирал и извода на директора на Д „ОДОП“ – София, че ревизираното дружество само е извършило превоза до вписаните в товарителниците получатели. В този смисъл приел, че при недоказване на фактите от значение за случая, правилно на дружеството е отказано право на приспадане на данъчен кредит и е доначислен данък добавена стойност.

Решението е валидно и допустимо, но е неправилно поради допуснати от съда при постановяването му съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до неговата необоснованост и постановяването му в нарушение на материалния закон.

Основателни са касационните оплаквания на „Н. А. ООД, че обжалваното съдебно решение не съдържа обсъждане на изложените от дружеството аргументи в подкрепа на тезата му за основателност на оспорването срещу РА. При постановяване на решението съдът не е обсъдил и не е взел предвид големия обем доказателства, приложени в делото. Както се посочи по-горе, преразказал е извършените от органите по приходите действия в хода на ревизионното производство и направените от тях констатации по фактите и изводите им въз основа на тях, без да съобрази, че описанието на процесуалната дейност на органите по приходите не представлява обсъждане и оценка на доказателствата. Въпреки това, съдът пренебрегнал възприетото от органите по приходите водене на счетоводството, което осигурява синхронизирано хронологично и систематично (аналитично и синтетично) счетоводно отчитане (вж. стр. 2 от ревизионния доклад). Видно е също така от отговора на въпрос 4 от основното заключение на ССЕ, прието в съдебното заседание на 15.06.2021 г. пред АС - Благоевград, че експертизата приема, че счетоводството на "Н. А. ЕООД е водено редовно и хронологично. Съдът е пренебрегнал и това, че за „ревизираните периоди „Н. А. ЕООД е извършвало товарен автомобилен транспорт и спедиция“ (вж. стр. 2 от Решение № 629 от 16.04.2020 г., пети абзац) при приетото пак там, че то не разполага със собствени и наети обекти и назначени на трудови договори лица. Съдът съвсем неаргументирано взел становище и не възприел заключенията на ССЕ в посочените в решението части, вкл. по отношение редовността на воденото от настоящия касационен жалбоподател счетоводство. Последното използвал като основание, за да направи крайните си изводи по основателността на оспорването срещу РА, като така практически оставил встрани обсъждането на приобщените по делото доказателства, относими към спорните въпроси относно реалността на доставките на транспортни услуги, на които се позовава „Н. А. ЕООД, тоест към предмета на доказване. Впрочем, предметът на спора пред първоинстанционния съд е свързан с установените на дружеството задължения по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) за данъчни периоди м. 07.2019 г. и м. 08.2019 г. в резултат на отказано право на данъчен кредит в общ размер на 40232,94 лв. по фактури, издадени от „Вимп-Вик“ ЕООД за транспортни услуги и доначислен данък върху добавената стойност общо в размер на 2378,28 лв. във връзка със сключени с това дружество договори за наем на транспортни средства. Той е бил ясно дефиниран и в решението директора на Д „ОДОП“ – София – „ спорът се свежда до това налице ли са реално извършени транспортни услуги и то от посочения доставчик“ (вж. стр. 4 от Решение № 629 от 16.04.2020 г., четвърти абзац) по първия спорен момент и следвало ли е „Н. А. ЕООД, в качеството си на наемодател, да издава фактури с начислен данък добавена стойност за всички дължими месечни наемни вноски за всеки данъчен период (стр. 7, абзац първи и втори, пак там) – по втория спорен момент. По тази причини без отговор, даден от съда, са останали и направените от „Н. А. ЕООД доводи в първоинстанционната жалба, по която е било образувано съдебното производство в АС - Благоевград. Мотиви по спорния въпрос за доначисления данък добавена стойност с РА съдебното решение не съдържа, въпреки че видно от подадената до АС – Благоевград първоинстанционна жалба, тя е насочена срещу РА в цялост. Мотиви по този спорен въпрос не може да се изложат за първи път с настоящото решение, предвид забраната по чл. 220 АПК и правото на страните да реализират правата си пред две съдебни инстанции.

Предвид изложеното следва да се приеме, че в нарушение на съдопроизводствените правила обжалваният съдебен акт не се съдържа преценката на доказателствата и изложение на фактическите констатации на съда въз основа на тях (чл. 235 и чл. 236, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс, ГПК, във вр. с 2 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ДОПК), респективно на фактите по делото, установени от съда, съгласно чл. 172а, ал. 2 АПК, във вр. с 2 ДР на ДОПК. Наред с това и доколкото изложените в обжалваното съдебно решение правни изводи по основателността на оспорването се базират на възприетото от съда нередовно водене на счетоводството и липса на дейност по причина липсата на персонален субстрат на „Н. А. ЕООД, то актът на съда не съответства на изискванията за неговото съдържание, регламентирани в чл. 172а, ал. 2 in fine АПК и чл. 236, ал. 2 in fine ГПК, във вр. с 2 ДР на ДОПК. Така поднесените правни изводи, необвързани с конкретиката на казуса и непочиващи на безспорно установени обстоятелства, не изпълват изискванията на закона.

Разрешаването на спора по същество предполага самостоятелна преценка на събраните доказателства и обсъждането им във връзка с възраженията на страните по вътрешно убеждение с оглед формирането на фактически и правни изводи (чл. 12 ГПК, във вр. с 2 ДР на ДОПК). Изпълнението на задължението за обсъждане на доказателствата и възраженията на страните, тоест за излагане на мотиви, вкл. правните изводи на съда въз основа на установените релевантни факти, е гаранция за правото на защита на страните в процеса и обезпечаване възможността за касационен контрол на решението. В мотивите следва да се съдържат констатациите на съда относно доказателствените и правнорелевантните факти, правните му изводи и посочване какво съдът постановява по съществото на спора по всички спорни въпроси. Обжалваното решение не съдържа констатации относно тези факти, направени след обсъждане на относимите към предмета на спора приобщени по делото доказателства. Не съдържа и правни изводи, обосновани след обсъждане на доводите и възраженията на страните, вкл. относно относимостта към казуса на редица разрешения, изведени от практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС), на която „Н. А. ЕООД се позовава в жалбата си до АС - Благоевград. Както се посочи, то не съдържа мотиви по спорния въпрос за доначислен данък добавена стойност с РА, каквито настоящият съд за първи път не може да изложи.

Ето защо и при съобразяване на приетото по-горе, обжалваното съдебно решение следва да се отмени изцяло, вкл. в частта за разноските, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на АС - Благоевград при съобразяване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение. При постановяване на съдебното решение съдът следва да съобрази предявените от закона изисквания към съдържанието на акта съгласно чл. 172а, ал. 2 АПК, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, във вр. с 2 ДР на ДОПК. Следва да извърши преценка на всички приобщени по делото писмени доказателствата, относими към случая, и заключенията на съдебните експертизи, да съобрази правилата на чл. 12 ГПК, във вр. с пар. 2 ДР ДОПК и да изложи пълноценни мотиви в рамките на съдебния контрол по всички спорни въпроси. Следва също така мотивирано да отговори на повдигнатите от „Н. А. ЕООД в жалбата му до АС – Благоевград въпроси във връзка с констатациите в РА и приложимостта към казуса на практиката на СЕС, на която дружеството се позовава.

При новото разглеждане на делото, първоинстанционният съд следва да се произнесе и по въпроса за разноските за водене на делото във Върховния административен съд в съответствие с правилото на чл. 226, ал. 3 АПК.

Предвид горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 579 от 05.04.2022 г., постановено по адм. д. № 511 по описа на Административен съд – Благоевград за 2020 г. и

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – Благоевград при съобразяване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ БИСЕР ЦВЕТКОВ

секретар:

Членове:

/п/ Р. Л. п/ КАМЕЛИЯ СТОЯНОВА