Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на трети октомври две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Б. Ц. Членове: РУМЯНА Л. С. при секретар М. Н. и с участието на прокурора Н. Н. изслуша докладваното от съдията Р. Л. по административно дело № 5708 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на Столична община (СО), чрез упълномощения процесуален представител Ж. Д. – Пападопулу, срещу Решение № 5098 от 05.08.2021 г., постановено по адм. д. № 6469 по описа на Административен съд София – град (АССГ) за 2020 г. С обжалваното съдебно решение, по жалбата на „Търговски комплекс Надежда“ ЕООД, с [ЕИК] е изменен Ревизионен акт № СФР 19-РД-77-56 от 15.11.2019 г. (РА), издаден от Е. К. – началник Отдел „Ревизионен контрол“ и М. С. – ръководител ревизия, потвърден от кмета на СО с Решение № СОА20-РД-28-15 от 26.05.2020 г., с който са определени публични общински задължения за периода 01.06.2017 г. до 31.12.2018 г. в размер на общо 579816,08 лв., в това число за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) – 167677,49 лв. и лихва върху тази сума в размер на 34626,38 лв., както и такса битови отпадъци (ТБО) в размер на 335354,99 лв. и лихва върху тази сума в размер на 42157,22 лв., като вместо тези задължения с обжалваното решение са определени публични общински задължения в общ размер на 33497,46 лв. и лихва върху тази сума в размер на 3226,31 лв., както следва: ДНИ за 2017 г. в размер на 2451,03 лв., ведно с лихва в размер на 466,41 лв.; ДНИ за 2018 г. в размер на 4902,06 лв., ведно с лихва в размер на 435,77 лв.; ТБО за 2017 г. в размер на 0,00 лв.; ТБО за 2018 г. в размер на 26144,37 лв., ведно с лихва в размер на 2324,13 лв. Наред с това, СО е осъдена да заплати на настоящия ответник по касация сума в размер на 17792,12 лв. за сторените по делото разноски.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е недопустимо – основание по чл. 209, т. 2 АПК и неправилно поради наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се становище, че съдът погрешно установил фактите по делото, поради което направил погрешни правни изводи относно отчетната стойност на имотите – обект на ревизията, както и относно ползването на задълженото лице от декларации, подадени от различен правен субект, който не е страна в производството по издаване и обжалване на РА. За да обоснове тезата си, касационният жалбоподател обръща внимание на установеното по делото, че ответникът по касация е придобил процесните имоти с апорт (непарична вноска) в капитала на дружеството, като съгласно публикуваните годишни баланси, подадени към Бизнес статистика във връзка с годишната отчетност към 31.12.2017 г. и към 31.12.2018 г., сградите са на стойност 5236000,00 лв. Като отчита наличието на явни несъответствия относно отразяването на имотите в счетоводните документи на ревизираното лице, където те са заведени като „инвестиционни имоти“ (ИИ) и публикуваните годишни финансови отчети (ГФО), където те са отразени като „дълготрайни материални активи“ (ДМА), касационният жалбоподател твърди, че те, като получени в резултат на непарична вноска по реда на Търговския закон (ТЗ), първоначално се оценяват по стойността, приета от съда. Въз основа на това и като цитира СС 16, т. 4.7., б. „в“ и СС 40, т. 5.8. сочи, че отчетната стойност на имотите, представляващи Търговски и развлекателен център „Надежда маркет“, е стойността на оценката на вещите лица по чл. 72 ТЗ – 28240420,00 лв. В тази връзка се прави позоваване на разпоредбите на чл. 19 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) и пар. 1, т. 17 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗМДТ, както и на безспорния между страните факт, че преоценка/обезценка (чл. 34 от Закона за корпоративното подоходно облагане, ЗКПО) на стойността на имотите след придобиването не е извършвана.

Оспорват се и направените в обжалваното съдебно решение изводи във връзка със съображенията на първоинстанционния съд, свързани с декларацията по чл. 23 от Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община (НОАМТЦУПСО), подадена от субект, който не е собственик или ползвател на обектите. Прави се позоваване на установената по този въпрос съдебна практика, обективирана в решения на Върховния административен съд. Допълва се, че настоящият ответник по касация не е изпълнил задължението си за деклариране на имотите по чл. 14 ЗМДТ, предвид което не била открита и партида. По тази причина се прави извод, че възпрепятствана се явява и възможността да се направи волеизявление по чл. 23 НОАМТЦУПСО за вида и броя на съдовете за съхранение на битови отпадъци, поради което размерът на ТБО правилно е определен на основание чл. 22, т. 3 по реда на чл. 26, ал. 1 НОАМТЦУПСО. По така изложените в касационната жалба съображения се моли отмяната на обжалваното съдебно решение.

В съдебното заседание пред настоящия съд касационната жалба се поддържа от СО чрез упълномощен процесуален представител. По същество се иска отмяната на обжалваното съдебно решение. Претендира се присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – „Търговски комплекс Надежда“ ЕООД оспорва касационната жалба в представен по делото подробно обоснован писмен отговор и в съдебното заседание пред настоящия съд чрез упълномощен адвокат. Претендира присъждането на сторените по делото разноски съобразно доказателства за извършването им и представен списък на разноските.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която този акт е неблагоприятен, предвид което следва да се разгледа досежно нейната основателност.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по съображения за неправилност на обжалваното съдебно решение.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АССГ е бил РА № СФР 19-РД-77-56 от 15.11.2019 г., издаден от Е. К. – началник Отдел „Ревизионен контрол“ и М. С. – ръководител ревизия, потвърден от кмета на СО с Решение № СОА20-РД-28-15 от 26.05.2020 г., с който на „Търговски комплекс Надежда“ ЕООД са определени публични общински задължения за периода 01.06.2017 г. до 31.12.2018 г. в размер на общо 579816,08 лв., в това число за ДНИ – 167677,49 лв. и лихва върху тази сума в размер на 34626,38 лв., както и ТБО в размер на 335354,99 лв. и лихва върху тази сума в размер на 42157,22 лв. С обжалваното съдебно решение вместо така установените задължения са определени публични общински задължения в общ размер на 33497,46 лв. и лихва върху тази сума в размер на 3226,31 лв., както следва: ДНИ за 2017 г. в размер на 2451,03 лв., ведно с лихва в размер на 466,41 лв.; ДНИ за 2018 г. в размер на 4902,06 лв., ведно с лихва в размер на 435,77 лв.; ТБО за 2017 г. в размер на 0,00 лв.; ТБО за 2018 г. в размер на 26144,37 лв., ведно с лихва в размер на 2324,13 лв.

Въз основа на установеното по делото от фактическа страна, първоинстанционният съд направил извод, че РА е издаден от компетентен орган и при спазване на процедурата относно приобщаване на документите към ревизионната преписка, като съдържа всички изискуеми от закона реквизити. Приел за безспорно между страните, че процесните недвижимите имоти са придобити от ответника по касация чрез апорт, вписан в Служба по вписванията при Софийския районен съд с акт № 83, акт том 91, рег. № от дв. вх. рег. 39766 г. Съобразил и това, че „Търговски комплекс Надежда“ ЕООД не оспорва дължимостта на ДНИ и ТБО за ревизираните периоди, а определения техен размер.

Като взел предвид разпоредбата на чл. 73 ТЗ, съдът направил извод, че от момента на вписване на дружеството в ТР то става собственик на апортираните в него недвижими имоти и е било длъжно да подаде декларация по чл. 14 ЗМДТ като органът по приходите определя задължението въз основа на декларираните обстоятелства за притежавания недвижим имот. Приел за установено, че от представените по делото ГФО на ответника по касация и балансите към тях, през целия ревизиран период, а и към момента на издаване на спорния РА, процесните имоти са заприходени в балансите на дружеството с отчетна стойност 2614437,06 лв. Наред с това, при съобразяване на представените в хода на ревизията счетоводни документи, отчетната му стойност съответства на посочената в подадената декларация по чл. 17, ал. 1 ЗМДТ и чл. 14, ал. 1 ЗМДТ. По тази причина, според съда, ревизиращите органи е следвало да приемат за данъчна основа за облагане отчетните стойности по счетоводни данни по 1, т. 17 от ДР на ЗМДТ. Приел, че само при липса на счетоводни данни, данъчната оценка се определя от служител на общинската администрация, както и при наличие на счетоводни данни, определени в нарушение на приложимото счетоводно законодателство. Доколкото в случая, според съда, не е налице нито една от двете хипотези, направил извод, че няма основание за определяне на оценка „по базова стойност“. На следващо място съдът взел становище, че извършената оценка по оценителската експертиза при вписване на апорта не може да се приеме по аналог като цена на придобиване, с оглед на което тази оценка не може да бъде основа за определяне на ДНИ. Направил извод, че релевантна основа за облагане с ДНИ и ТБО не може да се приема нито сумата 100000,00 лв. – размерът на вписания капитал, нито сумата – 28240420,00 лв., посочена като цена на придобиване на имотите.

Въз основа на приетото по делото заключение на неоспорената съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), съдът приел за установено, че в счетоводството на „Търговски комплекс Надежда“ ЕООД и в ГФО за 2017 г., публикуван в ТР, процесните имоти са заведени по сметка 224 "Инвестиционни имоти". Дружеството води своето текущо счетоводство и изготвя финансовите си отчети в съответствие с Международните стандарти за финансова отчетност (МСФО). Преминаването от национални счетоводни стандарти към международни счетоводни стандарти е считано от 01.01.2017 г., което е обявено в ТР. Датата е съобразена с изискването за съпоставимост на представените отчети, текущ предходен период и възможността за еднократно преминаване съгласно МСФ 01. Активите са отчетени според критериите на МСС 28. Преди осъществяване на апорта, дружеството - майка „Н. М. Р. ЕООД водило своето текущо счетоводство и изготвяло финансовите си отчети също в съответствие с МСФО. Отчетната стойност на инвестиционните имоти е съобразена с МСС 27: Метод на собствения капитал в индивидуален финансов отчет.

Според заключението на вещото лице основата за облагане с ДНИ е стойността, заложена в подадената декларация по чл. 14 ЗМДТ, а за ТБО – по подадени декларации по чл. 23, ал. 1 НОАМТЦУПСО от дружеството - майка, като първи собственик на имота, с отчетна стойност 2614437,06 лв. Поради това дължимият ДНИ за 2017 г. е изчислен в размер на 2451,03 лв., а за 2018 г. – 4902,06 лв. При съобразяване на Решение на СОС № 816/22.12.2016 г. за 2017 г. и Решение № 793/21.12.2017 г. за 2018 г., дължимите ТБО за 2017 г. и 2018 г. са изчислени, както следва: ТБО за 2017 г. 2614437,06*1%о = 26144,37 лв. за 12м./2 = 13072,19 лв. и сумата от 26144,37 лв., представляваща ТБО за 2018 г. (2614437,06*1%о = 26144,37 лв.). Във връзка с представените доказателства за платена на 16.06.2021 г. сума в размер на 13072,19 лв. – ТБО за 2017 г., съдът направил извод, че тази сума следва да бъде изключена от задълженията му за ТБО, доколкото се явява новонастъпил факт след издаване на РА.

Съдът се мотивирал, че при облагане с ДНИ се вземат предвид и се сравняват отчетните стойности и данъчните оценки на имотите – за определянето на данъчната основа за облагане се прилага чл. 19 и чл. 21 ЗМДТ, като при изчисляване на ТБО се прилагат нормите на ЗМДТ и НОАМТЦУПСО - „Извън случаите на чл. 23 и чл. 24 от НОАМТЦУПСО такса за битови отпадъци на нежилищни имоти на предприятията се определя пропорционално в промили на база отчетна стойност на имотите“. Предвид това първоинстанционният съд приел, че отчетната стойност на процесните имоти, която е база за определяне на ДНИ и ТБО е тази посочена в декларацията по чл. 14 ЗМДТ и чл. 23, ал. 1 НОАМТЦУПСО от дружеството – майка на „Търговски комплекс Надежда“ ЕООД. В този смисъл направил извод, че оспореният РА следва да се измени по начина, посочен в диспозитива на обжалваното съдебно решение. При съобразяване на изхода на спора, на „Търговски комплекс Надежда“ ЕООД били присъдени разноски в размер на 17792,12 лв.

Решението е валидно и допустимо. Неоснователни са оплакванията за наличието на касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК. В касационната жалба се поддържа становище за недопустимостта на обжалваното съдебно решение поради допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, без доводът да е прецизиран. При осъществената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не се констатираха пороци, които да водят на извод за недопустимост на акта, предмет на касационен контрол.

Решението обаче е неправилно.

Спорът по делото касае правилността на изводите на първоинстанционния съд относно определяне на данъчната основа, върху която в казуса следва да се определи дължимият ДНИ и дължимата ТБО за ревизираните периоди, както и относно това, дали подадени декларации по чл. 23 НОАМТЦУПСО от лице – несобственик или ползвател на процесните имоти ползват „Търговски комплекс Надежда“ ЕООД, респективно правилно ли е избран приложеният ред за определяне на ТБО. Отговорът на въпроса правилно ли е определена данъчната основа за облагане изисква да се отговори и на въпроса дали правилно е определена отчетната стойност на процесните имоти.

Преди да се даде отговор на горните въпроси следва да се посочи, че неправилни се явяват изводите на съда, че от сумата на установените със спорния РА от 15.11.2019 г. публични задължения следва да се приспаднат платените на 16.06.2021 г. такива за ТБО за 2017 г. Извършените плащания на установени публични задължения след издаването на РА не могат да бъдат разглеждани в хипотезата на новонастъпили факти, както е приел първоинстанционният съд, които да влияят върху преценката за неговата законосъобразност. Освен това в случая сумата от 13137,76 лв. е платена от „Н. М. Р. ЕООД (вж. л. 787 от делото на АССГ), а не от дружеството – жалбоподател, както е приел първоинстанционният съд. В този смисъл неотносими към спора се явяват и доводите на ответника по касация, релевирани в представеното пред настоящия съд писмено становище, свързани с извършени плащания на ТБО за 2018 г. на 21.11.2021 г. и от 27.09.2022 г., а представените доказателства в тази насока не следва да се взимат предвид.

Основателни са касационните оплаквания, свързани с възприетата от АССГ отчетна стойност на процесните имоти, която е основание за определяне на дължимия ДНИ и ТБО.

По делото няма спор, че „Търговски комплекс Надежда“ ЕООД е данъчнозадължено лице по смисъла на чл. 11, ал. 1 ЗМДТ и по чл. 64, ал. 1 ЗМДТ, във връзка с предходноцитираната разпоредба.

С решението на кмета на СО, като решаващ орган по чл. 155 ДОПК, с което е потвърден измененият от АССГ РА, са съобразени следните факти, взети предвид и от първоинстанционния съд, които са безспорни:

1. Имотите – предмет на ревизията са придобити от ответника по касация с апортна вноска, вписана на 19.06.2017 г. в ТР. По извършената оценка (чл. 72 ТЗ) и вписването в ТР, непаричната вноска е в размер на 28240420,00 лв.;

2. Ревизираните имоти са заприходени и заведени в счетоводните регистри на ответника по касация с отчетна стойност в размер на 5236378,80 лв.;

3. Съгласно оборотните ведомости на дружеството от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. и от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. процесните имоти са били посочени в счетоводна сметка 224 „Инвестиционни имоти“, със стойност 5236378,80 лв.;

4. В оповестените Годишни финансови отчети към 31.12.2017 г. и към 31.12.2018 г. имотите са посочени в група II “Дълготрайни материални активи“ в статия „сгради“, със стойност 5236 хиляди лв.;

5. След придобиване на имотите на 19.06.2017 г. ответникът по касация не е уведомил СО, като ги е декларирал едва на 24.07.2019 г. с декларация по чл. 14 ЗМДТ, тоест след ревизирания период.

Установено е, че от ответника по касация не са подавани декларации по чл. 23, ал. 1, по чл. 24, ал. 1 и ал. 2 и по чл. 27, ал. 2 НОАМТЦУПСО, като предвид това основата за облагане с ТБО е определена на основание чл. 26, ал. 1 и по реда на чл. 22, т. 3 НОАМТЦУПСО – пропорционално, в промили. Декларациите по чл. 23 НОАМТЦУПСО били подадени от друго дружество, поради което не може да го ползват относно неговите имоти. В тази връзка било съобразено, че не било изпълнено и задължението по чл. 14 ЗМДТ, предвид което не е имало открита партида за имота. В този смисъл възпрепятствана била възможността да се подаде декларация по чл. 23 НОАМТЦУПСО.

При съобразяване на изложеното и установените по делото факти, необосновани и в нарушение на материалния закон са направените от първоинстанционния съд изводи относно отчетната стойност на процесния имот, която се явява база за определяне на ДНИ и ТБО – тази, посочена в декларацията по чл. 14 ЗМДТ и чл. 23, ал. 1 НОАМТЦУПСО от „дружеството – майка на жалбоподателя“ - „Н. М. Р. ЕООД. Тези изводи не държат сметка за това, че двете дружества са отделни правни субекти и собствеността върху нежилищните имоти, за които се отнасят спорните общински публични задължения, е на ответника по касация доколкото същите са внесени като непарична вноска (апорт) при учредяването му, вписана в ТР на 19.06.2017 г. В този смисъл посочените в цитираните декларации стойности са неотносими за определяне задълженията на новоучреденото дружество.

От приобщените доказателства се установява, че стойността на имотите, определена от вещите лица при внасянето на непаричната вноска съгласно оценката по чл. 72, ал. 2 ТЗ е в размер на 28240420,00 лв. Видно е от представеното удостоверение за актуално състояние на „Търговски комплекс Надежда“ ЕООД, че това е стойността на посочената апортна вноска – състояща се от недвижими имоти, а не както поддържа становище ответникът по касация – „оценка на цялото му търговско предприятие“. Действително, размерът на вписания капитал на „Търговски комплекс Надежда“ ЕООД е 100000,00 лв., но това не обосновава извода, който прави вещото лице в заключението на повторната ССЕ и при разпита в съдебното заседание пред АССГ на 17.06.2021 г., че отчетната стойност на ДМА, ползван за непарична вноска, е равна на стойността, която е допусната за вписване от съдията по вписванията в ТР. Отговорът на вещото лице, че „дружеството – дъщеря“ води своята отчетност по международни стандарти, където съгласно № 28 (отчитане на инвестиции в асоциирани предприятия и съвместни предприятия), стойността на непаричната вноски се равнява със стойността на финансовия актив, който е записан срещу нея, не води на различни изводи. По предписанието на чл. 72, ал. 3 ТЗ „Оценката в дружествения договор, съответно в устава, не може да бъде по-висока от дадената от вещите лица.“, което по аргумент за обратното дава основание да се направи заключение, че тази оценка в дружествения договор може да бъде по – ниска. Впрочем, регламентацията по разпоредбата е свързана с участието на правния субект в търговския оборот и има за цел защита на третите лица. Вписването на по-ниска оценка в дружествения договор, както и вписването на по-нисък размер на капитала, не може да се отрази на отчетната стойност на имота за целите на облагането с ДНИ и ТБО по ЗМДТ, която в казуса следва да се приеме, че е съпоставима с дадената оценка от вещите лица за целите на апорта. Затова не се възприема от настоящия състав и заключението на вещото лице по повторната ССЕ, че „себестойността на непаричния актив, е стойността на дяловото участие в контролираното предприятие, което се явява насрещна престация и следователно се приравнява на цена на придобиване.“ Апортът е едностранна сделка и не се поставя въпросът за "насрещна престация". В този смисъл не може от стойността на записания капитал да се прави извод за "цената на придобиване".

Както по-горе се посочи, видно е от представеното актуално състояние на „Търговски комплекс Надежда“ ЕООД, че оценката, направена по реда на чл. 72, ал. 2 ТЗ е относно стойността на апортната вноска, състояща се от недвижими имоти, а не както поддържа становище ответникът по касация – „оценка на цялото му търговско предприятие“. В този смисъл, неоправдано е възражението на ответника по касация, че НСС 16 и НСС 40 са неприложими, доколкото касаели апорт на вещни права, а в случая бил направен апорт на търговско предприятие. Ето защо, като е съобразил посочените счетоводни стандарти, съгласно които както относно ДМА, така и относно инвестиционните имоти, първоначално релевантна е оценката приета от съда, разпоредбата на чл. 19 ЗМДТ и на пар. 1, т. 17 от ДР на ЗМДТ, това, че преоценка/обезценка на стойността на имотите не е извършвана и липсата на подадена от ответника по касация в срок декларация, правилно с РА и с потвърждаващото го решение на кмета на СО е взета предвид отчетна стойност на имотите в размер по оценката на апорта по чл. 72, ал. 2 ТЗ. Независимо от данните по делото, че настоящият ответник по касация води текущо счетоводство и изготвя финансови отчети в съответствие с МСФО, настоящият съдебен състав съобразява изложеното в заключението на първата ССЕ. Съгласно посоченото в него в приложението на финансовия отчет за 2017 г., публикуван в ТР, е посочено, че същият е изготвен в съответствие с Националните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия, както и това, че имотът се класифицира като инвестиционен съобразно НСС 40 и се възприема Модел на справедлива стойност. Имотите, предмет на непаричната вноска, са осчетоводени като ДМА и са представени в баланса към 31.12.2017 г. като ДМА, независимо от наличието на оборотна ведомост, в която същите са отразени като инвестиционни имоти. Към 31.12.2018 г. отчетната стойност на недвижимите имоти, предмет на паричната вноска не е променена. В доклада за дейността е посочено, че финансовият отчет е изготвен в съответствие с изискванията на МСФО.

Според настоящия съдебен състав съгласно приложимите счетоводни стандарти, осчетоводяването на непаричната вноска, класифицирана като ДМА и като инвестиционни имоти се извършва при спазването на т. 7, б. „в“ на СС 16 „ДМА“ и съгласно т. 5.8. на СС 40 „Отчитане на инвестиционните имоти“. Дълготрайните материални активи, придобити чрез апорт е следвало да бъдат заприходени съобразно оценката, дадена от вещите лица (28240420,00 лв.) и приета от управителя на дружеството с декларация по чл. 13, ал. 4 от Закона за търговския регистър. Стойността на активите в този размер е основата за облагане с ДНИ и ТБО. В този смисъл, правилно ревизиращите органи са взели посочената стойност за база (отчетна стойност) за определяне на публичните задължения за ДНИ и ТБО за процесните нежилищни недвижими имоти за ревизираните периоди.

Неоснователни са доводите на ответника по касация, че отчетната стойност на имотите е тази, която сочат счетоводните записвания и оценката, направена към 31.12. на всяка календарна година, като собственикът на имота „Н. М. Р. ЕООД е възприел и заприходил имота като „инвестиционен“ и на същата стойност го е заприходил в новообразуваното си дружество (2614437,06 лв., вж. писмения отговор на касационната жалба). Също така без основание първоинстанционният съд се е позовал на направеното заприхождаване на имота в ГФО на „Търговски комплекс Надежда“ ЕООД и балансите към тях за ревизирания период и към момента на издаване на РА с отчетна стойност 2614437,00 лв. Абсолютно неправилно се е позовал и на отчетната стойност на имота като база за определяне на ДНИ и ТБО, посочена в декларациите по чл. 14 ЗМДТ и чл. 23, ал. 1 НОАМТЦУПСО, подадени от „Н. М. Р. ЕООД. В тази връзка, неоснователни са и възраженията на ответника по касация относно изводите на ревизиращите органи във връзка с неподаването на декларация по чл. 23, ал. 1 НОАМТЦУПСО. Въпрос на преценка на собственика на недвижим имот, който попада в границите на район, където общината предоставя услугите по чл. 62, ал. 1 ЗМДТ, е дали ще декларира своевременно ползването на определено количество съдове за съхранение на битови отпадъци или ще предпочете ТБО да бъде определяна пропорционално върху определена от общинския съвет основа. Доколкото ответникът по касация не е подал декларации по чл. 23, ал. 1 НОАМТЦУПСО, очевидно е предпочел размерът на таксата за услугите да бъде определяна не съобразно количеството битови отпадъци, а по реда на чл. 67, ал. 2 ЗМДТ за ревизираните периоди. Неоснователни са доводите за наличие на подадени декларации по чл. 23, ал. 1 НОАМТЦУПСО с позоваване на изходящите от „Н. М. Р. ЕООД. Декларацията, подадена от собственика на имота, който впоследствие е апортиран в новоучредено дружество, няма правно действие и по отношение на него за ревизираните периоди. Декларирането, за да има правно действие, трябва да е извършено от собственика на имота за конкретния имот, а образецът на декларация изисква попълването на данните на собственика на имота и данните за конкретния имот. В този смисъл декларациите, подадени от предходния собственик на имота не са относими към определянето на размера на ТБО на ответника по касация. В тази връзка, неоснователно е поддържаното в отговора на касационната жалба твърдение, че собственикът на имота „е един и същ“, независимо от установените по делото обстоятелства по отношение на направения апорт от дружество, което става едноличен собственик на капитала на „Търговски комплекс Надежда“ ЕООД. В допълнение от доказателствата по делото се установява, че декларацията, подадена от „Н. М. Р. ЕООД по чл. 23, ал. 1 НОАМТЦУПСО за 2017 г. „не е процедирана“, за което дружеството е било уведомено (вж. л. 735 – л. 737 от първоинстанционното дело).

Предвид така приетото, доколкото не е налице спор относно основанието за установяване на публичните общински вземания за ДНИ и ТБО за процесните имоти и по въпроса, че е налице реално предоставяне на услугите по чл. 62 ЗМДТ (установено и доказано по делото), както и изразеното по – горе становище за неотносимост на осъществени плащания за ТБО след издаване на РА, първоинстанционното съдебно решение, с което РА е изменен се явява неправилно и следва да се отмени. Вместо него следва да се постанови решение по същество на спора, с което жалбата на „Търговски комплекс Надежда“ ЕООД срещу спорния РА от 15.11.2019 г. следва да се отхвърли. Законосъобразно с РА е приета за приложима отчетна стойност на имотите, предмет на облагане с ДНИ и ТБО в размер на 28240420,00 лв., при съобразяване на регламентацията по чл. 11, ал. 1, чл. 19, ал. 1, чл. 21, ал. 1 и чл. 64, ал. 1 ЗМДТ, а относно ТБО и при съобразяване на това, че не са подадени декларации по чл. 23, ал. 1 НОАМТЦУПСО от ответника по касация за ревизираните периоди.

С оглед изхода на спора и направеното искане от касационния жалбоподател, нему се следва присъждането на юрисконсултско възнаграждение за съдебното производство пред Върховния административен съд в размер на 12391,85 лв. Не се установява пред настоящия съд СО да претендира заплащането на внесената държавна такса за касационното производство и на сторените разноски за първоинстанционното производство (предвид пререшаване на спора по същество), поради което такива не се присъждат с настоящото решение.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 5098 от 05.08.2021 г., постановено по адм. д. № 6469 по описа на Административен съд София – град за 2020 г., вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявената жалба от „Търговски комплекс Надежда“ ЕООД, с [ЕИК] срещу Ревизионен акт № СФР 19-РД-77-56 от 15.11.2019 г., издаден от Е. К. – началник Отдел „Ревизионен контрол“ и М. С. – ръководител ревизия, потвърден от кмета на Столична община с Решение № СОА20-РД-28-15 от 26.05.2020 г.

ОСЪЖДА „Търговски комплекс Надежда“ ЕООД, с [ЕИК] да заплати на Столична община сума в общ размер на 12391,85 (дванадесет хиляди триста деветдесет и един лева и осемдесет и пет стотинки) за юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ БИСЕР ЦВЕТКОВ

секретар:

Членове:

/п/ Р. Л. п/ КАМЕЛИЯ СТОЯНОВА