ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 3558

гр. София, 15.12.2025г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ 3 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав

Председател: Елеонора Чаначева

Членове: Васил Христакиев

Елена Арнаучкова

като разгледа докладваното от В. Х. частно касационно търговско дело № 1471 по описа за 2025 година,

взе предвид следното.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на ответника „Търговия К“ ООД чрез упълномощения от избрания управител В. Й. адв. И. Д. срещу разпореждане № 52/24.03.2025 г. по т. д. № 2061/2024 г. за връщане на подадената от същия частна жалба срещу определението за прекратяване на касационното производство поради оттегляне на касационните жалби.

Ищците не изразяват становище.

I. Касационното производство по т. д. № 2061/2024 г. е образувано по касационни жалби на ответника „Търговия К“ ООД срещу въззивно решение на Пловдивски апелативен съд, подадени на 24.06.2024 г. съответно от адв. Е. П. и адв. И. Д., упълномощени от В. Й., управител на дружеството до 05.01.2024 г. съгласно извършеното на тази дата вписване в търговския регистър, с което последният е заличен като управител и на негово място като нов управител е вписан Р. Д. Б..

Последният, с молби от 02.08.2024 г. и 16.08.2024 г., е оттеглил двете касационни жалби, както и пълномощията на адв. П. и адв. Д., с оглед на което с определение от 14.10.2024 г. съставът на ВКС е прекратил касационното производство.

Срещу определението е подадена частна жалба от 30.10.2024 г., подписана от името на „Търговия-К“ ООД от адв. И. Д..

С определение от 02.12.2024 г. съставът на ВКС е оставил без уважение направеното в частната жалба искане за назначаване на особен представител на дружеството на основание чл. 29, ал. 4 ГПК по съображения, че с оглед предмета, основанията и страните на предявените искове по чл. 74 ТЗ за отмяна на решения на ОС на дружеството противоречие в интересите е налице между дружеството, от една страна, и ищците Б. П., Г. Т. и Д. Т., от друга страна, но не и между дружеството и вписания в търговския регистър управител Р. Б.. Констатирайки по-нататък, че частната жалба е подадена от пълномощник без представителна власт по аргумент от чл. 140, ал. 4 ТЗ, доколкото В. Й., макар и отново избран за управител с решение на ОС от 04.01.2024 г., не е вписан като такъв в търговския регистър, съставът е дал указания на жалбоподателя за подписване или потвърждаване на частната жалба от вписания в търговския регистър управител. С молба от 10.01.2025 г. управителят Б. изрично е заявил, че отказва да подпише частната жалба и не одобрява същата.

С определение от 24.03.2025 г. съставът на ВКС е оставил без уважение повторно направеното искане по чл. 29, ал. 4 ГПК за назначаване на особен представител на дружеството, а с обжалваното разпореждане от същата дата съдията-докладчик е върнал частната жалба поради неотстраняване в срок на нередовността по отношение на представителната власт.

II. Установява се, че исковото производство е започнало по искове на Б. А. П., Г. И. Т. и Д. И. Т. за отмяна на основание чл. 74, ал. 1 ТЗ на решения на ОС на ответното дружество от 26.01.2023 г. Исковата молба, с която са предявени исковете, е подадена на 07.02.2023 г. и е подписана от адв. П. А., упълномощен с пълномощно (л. 7), издадено от ищеца Г. И. - лично и като пълномощник на Д. И., и от Р. Д. Б. в качеството на пълномощник на Б. П., упълномощен да представлява последната в отношенията с „Търговия-К“ ООД и „Р.-98“ АД като съдружник/акционер в тези дружества, вкл. с представителство пред съд (л. 17).

В хода на производството пред всички инстанции не са налице данни за обстоятелства, водещи до прекратяване на пълномощията на Р. Б..

Установява се също, че за защита на ответника по делото е била упълномощена адв. Е. П. съгласно пълномощно от 20.03.2023 г., подписано от В. Д. Й. в качеството на управител на „Търговия-К“ ООД, вписан като такъв в търговския регистър в периода 01.10.2021 г. - 05.01.2024 г. (л. 81, приложение към отговора на исковата молба). Пълномощното не е ограничено за производството пред конкретна инстанция.

III. С оглед горните обстоятелства частната жалба е основателна.

На първо място, неоснователни са доводите за нищожност на обжалваното разпореждане поради постановяването му еднолично от съдията-докладчик, а не от състава на ВКС. Съгласно чл. 275, ал. 1 вр. чл. 262, ал. 3 ГПК по редовността на частните жалби съдът, постановил обжалваното определение, се произнася с разпореждане като елемент от процедурата по администриране на частната жалба, т. е. еднолично.

На второ място, неоснователни са и доводите за наличие на представителна власт на избрания от ОС, но невписан в търговския регистър управител. Последователна е практиката на ВКС, че във вътрешните отношения между съдружниците действието на решението за освобождаване на управител, респ. избирането на нов управител настъпва веднага, съдружниците са обвързани от това решение и следва да го изпълняват веднага, а вписването на решението за овластяването, респ. неговото заличаване, има действие по отношение на третите лица (т. е. за третите лица управителят на дружеството се счита избран) от датата на вписване на това обстоятелство в търговския регистър (чл. 141, ал. 6 ТЗ). Ограниченото действие на решението за избор на управител (само по отношение на съдружниците) ще бъде преодоляно чрез вписването му в търговския регистър, когато ще настъпи конститутивния ефект на вписването и решението ще произведе действието си по отношение на третите лица (чл. 140, ал. 4 ТЗ).

Основателен обаче е доводът, изведен от разпоредбата на чл. 29, ал. 4 ГПК.

Съгласно последователната практика на ВКС по приложението на чл. 29, ал. 4 ГПК (определение № 254/28.03.2014 г. по ч. т. д. № 756/2014 г., І т. о., решение № 149/06.11.2017 г. по гр. д. № 151/2017 г., ІІІ г. о., определение № 407/15.07.2015 г. по ч. т. д. № 1780/2015 г., ІІ т. о., определение № 815/29.12.2017 г. по ч. т. д. № 1947/2017 г., ІІ т. о., решение № 171/27.12.2018 г. по гр. д. № 3015/2018 г., І г. о. и др.) назначаването на особен представител по чл. 29, ал. 4 от ГПК е правен способ за преодоляване на противоречия между интересите на представляван и представител за целите на конкретно производство. Противоречие на интересите по смисъла на чл. 29, ал. 4 от ГПК е налице, когато представителят действа от името на представлявания и от свое или чуждо име в един и същ процес и интересите им са насрещни, т. е. представляван и представител са насрещни страни по материалноправния спор, предмет на делото, или двете насрещни страни се представляват от едно и също лице, или когато техните противоположни интереси в процеса произтичат от естеството на материалното правоотношение, което е предмет на спора, напр. в хипотезата, в която търговското дружество, ответник по иск по чл. 74 ТЗ за отмяна на решение за освобождаване на управител, се представлява в процеса от същия управител, макар и той да не е ищец по предявения иск.

Във всички случаи противоречието следва да е свързано с конкретния спор и не може да се извлича от факти и правоотношения, стоящи извън него, доколкото това би означавало сезираният съд недопустимо да извършва обща преценка на извънпроцесуалните интереси на страните и техните представители и като последица да осъществява контрол дали действията на представителя са в интерес на представлявания. С оглед на това в конкретния случай без значение е наличието на противоречие по посочените в жалбата други дела с участието на управителя Б., доколкото, за разлика от настоящото, предмет на същите са правоотношения, свързани с личен интерес (предявен срещу същия иск по чл. 145 ТЗ - т. д. № 288/2024 г. на II т. о., предявен от него иск по чл. 74 ТЗ - ч. т. д. № 557/2024 г. на II т. о.), както и по ч. т. д. № 660/2025 г. на II т. о. и ч. т. д. № 695/2025 г. във връзка с искове по чл. 74 ТЗ за отмяна на решения за освобождаването му като управител.

Независимо от това, в настоящия случай противоречие в интересите по смисъла на чл. 29, ал. 4 ГПК е налице с оглед посочените по-горе обстоятелства, че за целия период на производството Р. Б. се явява пълномощник на ищцата П., упълномощил представляващия я в производството адвокат, а считано от 05.01.2024 г. се явява и законен представител на ответното дружество, оттеглил подадените от името на същото касационни жалби, както и пълномощията на редовно упълномощената от предходния управител адв. П.. Доколкото с оглед това противоречие в интересите оттеглянето на пълномощията, както и отказът да се потвърди частната жалба не са породили действие, за отстраняване на нередовността следва да бъдат дадени указания на пълномощника адв. П., респ. на дружеството да бъде назначен особен представител на основание чл. 29, ал. 4 ГПК.

С тези мотиви съдътОПРЕДЕЛИ:Отменя разпореждане № 52/24.03.2025 г. по т. д. № 2061/2024 г. по описа на ВКС, II т. о. и връща делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: .............................................

Членове:

1 ............................................

2. ...........................................