О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50324

гр. София, 11.05.2023г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на трети април през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

изслуша докладваното от съдия Николова т. д. № 1316 по описа за 2022г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. Н. Д. и К. Х. М. като синдици на „КТБ“ АД /н./ срещу решение №10021/10.03.2022г. по т. д.№1536/2020г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 9 състав. Касационните жалбоподатели А. Н. Д. и К. Х. М. - синдици на „КТБ“ АД /н./ обжалват въззивното решение в частта, с която е отменено решение №139/21.01.2020г. по т. д. №1423/2017г. на Софийски градски съд, в частта, с която е прогласена относителната недействителност по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“ АД /н./, на основание чл.59 ал.5 от ЗБН, на прихващанията, направени с изявления от 17.11.2014г. от В. Ж. К., Ж. Ж. К., М. Ж. К. и Ж. В. К. и са отхвърлени предявените от синдиците на банката искове с правно основание чл.59 ал.3 и ал.5 от ЗБН, като банката е осъдена да заплати по сметка на САС сумата от 15 842 лева държавна такса. В касационната жалба поддържат, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Излагат съображения относно неправилността на изводите на въззивния съд, че приложение следва да намери разпоредбата на чл.59 ал.5 от ЗБН, в редакцията й преди изменението с ДВ бр.98/2014г., в сила от 28.11.2014г., като материален закон, действал към датата на извършване на прихващанията. Поддържат, че от съществено значение при преценката на този въпрос е датата на възникване на правото на иск, защото именно към този момент следва да се преценява коя е приложимата редакция на нормата, която урежда съществуването на потестативното процесуално право. Считат за неправилни и изводите на въззивния съд, че моментът, към който следва да се преценява дали е налице знание за неплатежоспособност на банката в хипотезата на чл.59 ал.3 от ЗБН, е както този на придобиване на вземанията, така и този на придобиване на задълженията към банката.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касационните жалбоподатели поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за достъп до касация. Сочат като обуславящи въпросите: 1./ Коя е приложимата редакция на разпоредбата на чл.59 ал.5 от ЗБН по отношение на прихващания, извършени до влизане в сила на изменението на разпоредбата на чл.59 ал.5 от ЗБН с пар.9 от ЗИД на Закона за държавния бюджет за 2014г. /обн. ДВ, бр.98/2014г., в сила от 28.11.2014г./, но преди откриването на производство по несъстоятелност на конкретната банка и възникване на потестативното право за обявяване на относителна недействителност на прихващанията?; 2/ Кой е релевантният момент, към който се извършва преценката за приложимост на съответната редакция на чл.59, ал.5 от ЗБН - датата на извършване на прихващането или датата на откриване на производство по несъстоятелност на банката?; 3/ Фактическият състав на конститутивния иск по чл.59, ал.3 от ЗБН включва ли кумулативното наличие на знание за неплатежоспособност у кредитора и към двата релевантни момента – придобиване на вземането и придобиване на задължението или е достатъчно за уважаването на иска да бъде установено наличието на знание у кредитора за неплатежоспособността на банката само към един от двата релевантни момента? Считат, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като произнасянето от страна на ВКС би имало за последица уеднаквяване на практика и би довело до прилагане на разпоредбите съобразно точния им смисъл. В частта, с която са отхвърлени исковете по чл.59, ал.3 от ЗБН поддържат, че решението е също очевидно неправилно.

Ответниците В. Ж. К., Ж. Ж. К., М. Ж. К., Ж. В. К. и „Агрокомплект“ ЕАД не изразяват становище по касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за безспорно, че „КТБ“ АД /н./ е поставена под специален надзор с решение на УС на БНБ от 20.06.2014г. за определен срок, за който е спряно изпълнението на всичките й задължения, както и извършването на дейностите във връзка с издадения й лиценз; с последващо решение от 06.11.2014г., вписано на 07.11.2014г., лицензът й за извършване на банкова дейност е отнет и е решено да бъде поискано откриване на производство по несъстоятелност на банката; с решение №664/22.04.2015г. по т. д.н.№7549/2014г. на СГС е открито производство по несъстоятелност на „КТБ“ АД поради неплатежоспособността й, а с решение №1443/03.07.2015г. на САС като начална дата на неплатежоспособността е определена датата на поставяне на банката под особен надзор – 20.06.2014г. Приел е за безспорно още, че между банката и „Агрокомплект“ ЕАД /н/ е бил сключен договор за банков кредит от 29.04.2009г., към който били подписани 12 анекса, като на 21.10.2014г. в деловодството на банката постъпило уведомление от ответника кредитополучател, че е налице встъпване в дълг по задълженията му по договора за кредит, поради неизпълнение на задължения от страна на негови контрахенти. С нови писма от 17.11.2014г., банката била уведомена от кредитополучателя и от встъпилите в дълг, че на основание чл.101 от ЗЗД са поети солидарни задължения, какви са техните размери и че се прави изявление за прихващане между задълженията на солидарните длъжници и техните вземания от банката, считано от датата на първото уведомяване /21.10.2014г./, както следва: 1. Между задължението на В. Ж. К. на стойност 21 000 евро, с вземането му по безсрочния му депозит в размер на 21 000 евро; 2. Между задължението на Ж. Ж. К. на стойност 26 000 евро, с вземането му по безсрочния му депозит в размер на 26 000 евро; 3.Между задължението на М. Ж. К. на стойност 21 000 евро, с вземането й по безсрочния й депозит в размер на 21 000 евро; 4. Между задължението на Ж. В. К. на стойност 67 000 евро, с вземането му за същата сума от банката.

По отношение на главния иск с правна квалификация чл. 59, ал.5 от ЗБН и при данните, че изявленията за прихващане на ответниците са достигнали до банката на 17.11.2014г., въззивният съд е приел, че преценката за действителността на прихващанията следва да се осъществи с оглед разпоредбата на чл.59 от ЗБН в редакцията й към този момент, преди изменението, извършено с параграф 9 от Закон за изменение и допълнение на държавния бюджет на Р. Б. за 2014г., обнародван с ДВ бр. 98/28.11.2014г. Посочил е, че нормата на чл.59, ал.5 от ЗБН е ясна и недвусмислено сочи, че относително недействителни са само онези прихващания, извършени от длъжника (който по специалния Закон за банкова несъстоятелност е винаги банка) след началната дата на неплатежоспособност. Позовал се е и на непротиворечивата съдебна практика по чл.645, ал.4 от ТЗ, а именно, че тази норма урежда недействителността единствено на прихващания, извършени от длъжника в производството по несъстоятелност. Направил е извод, че след като процесните прихващания не са извършени от длъжника – банката в несъстоятелност, а от ответниците - физически лица, не е налице фактическият състав на нормата на чл.59, ал.5 от ЗБН за прогласяване на относителната им недействителност, доколкото е налице разлика в субекта, извършил атакуваното изявление за прихващане, и субекта, по отношение на чиито действия последната норма е предвидила възможност да бъдат прогласени за относително недействителни.

За да отхвърли и евентуалния иск с правно основание чл.59, ал.3 от ЗБН, въззивният съд е приел за доказани само част от елементите от фактическия състав на иска: извършване на валидно изявление за прихващане от страна на ответниците – физически лица като кредитори на банката, спрямо която е открито производство по несъстоятелност и възникване на техните задължения към банката преди датата на откриване на производство по несъстоятелност. Посочил е, че задължението на физическите лица към „КТБ“ АД, произтича от уведомления за встъпване в дълг и е възникнало след датата на отнемане на лицензията на КТБ“ АД за извършване на банкова дейност. Счел е обаче за недоказано наличието на знание от страна на прихващащия кредитор към момента на придобиване на активното вземане, че е настъпила неплатежоспособност на банката или че е поискано откриване на производство по несъстоятелност на банката. Изтъкнал е, че релевантен момент относно знанието на прихващащия кредитор на банката за настъпилата й неплатежоспособност е моментът на възникване на неговото вземане. Посочил е, че по делото не е установено кога ответниците са придобили вземанията си спрямо банката, с които са извършени прихващанията. Позовал се е на практика на ВКС по приложението на чл.59 ал.3 от ЗБН относно това, че узнаването на решение №73/20.06.2014г. за поставяне на банката под специален надзор вследствие надлежното му разгласяване по предвидения в закона ред не може да се приравни на знание за настъпила неплатежоспособност по смисъла на посочената разпоредба.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

По първите два въпроса, касаещи тълкуването и приложението на разпоредбата на чл.59, ал.5 от ЗБН, е налице непротиворечива практика на ВКС, намерила израз в решение по т. д.№1758/2020г. на ВКС, ТК, решение по т. д. №2317/2020г. на ВКС, ТК, решение по т. д. №630/2020г. на ВКС, ТК, и др., която се споделя и от настоящия състав. Съгласно това тълкуване, приложимата редакция на чл. 59, ал.5 от ЗБН към прихващанията, извършени до влизане в сила на изменението на нормата с ДВ, бр. 98/2014г., е редакцията, която е била в сила към момента на съответното прихващане. Освен това е разяснено, че посочената норма е материалноправна и се прилага занапред, като изменението й, в сила от 28.11.2014г. ще е приложимо спрямо юридически факти и породените от тях правоотношения, възникнали и осъществили се след влизане в сила на предходно цитираното изменение на нормата. Наличието на практика на ВКС, в съответствие с която е постановено въззивното решение, изключва допълнителното основание за достъп до касация по чл.280 ал.1 т.3 от ЗБН.

Настоящият състав на ВКС намира, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса относно изискването за наличие на знание за неплатежоспособност у кредитора в хипотезата на чл.59, ал.3 от ЗБН. Така поставеният въпрос е релевантен, пряко свързан с решаващите изводи на състава и е обусловил правния резултат по спора. По правния въпрос, свързан с приложението на чл.59, ал.3 от ЗБН, е формирана практика с решение № 51 от 21.07.2020 г. по т. д.№3109/2018г. на ВКС, II т. о. В същото е прието, че в нормата на чл.59, ал.3 от ЗБН са предвидени две хипотези по отношение на момента на придобиване на вземането или задължението, обусловени от: знание за настъпила неплатежоспособност или постъпило искане от Централната банка за откриване на производство по несъстоятелност. За да е относително недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността, кредиторът на банка, извършващ прихващане, следва да е недобросъвестен и чрез придобиване на вземане или задължение след посочените, алтернативно предвидени моменти, да е целял поставянето си в по-благоприятно положение спрямо останалите кредитори на несъстоятелността. Поради изложеното касационно обжалване следва да бъде допуснато за проверка на съответствието на въззивното решение с практиката на ВКС.

По изложените съображения касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по уточнения от състава на ВКС въпрос относно изискването за наличие на знание за неплатежоспособност у кредитора в хипотезата на чл.59, ал.3 от ЗБН.

Предвид извода за наличие на основанието по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване, не следва да бъдат обсъждани доводите за очевидна неправилност на въззивното решение в частта, с която са отхвърлени предявените искове по чл.59, ал.3 от ЗБН.

На основание чл.59, ал.7 от ЗБН, касаторът е освободен от предварително заплащане на държавна такса.

Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №10021/10.03.2022г. по т. д.№1536/2020г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 9 състав, в обжалваната от синдиците на „КТБ“ АД /н./ част, с която след отмяна на решение №139/21.01.2020г. по т. д.№1423/2017г. на Софийски градски съд, са отхвърлени предявените от синдиците на банката евентуални искове с правно основание чл.59 ал.3 от ЗБН за прогласяване на относителната недействителност по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“ АД /н./, на прихващанията, направени с изявления от 17.11.2014г. от В. Ж. К., Ж. Ж. К., М. Ж. К. и Ж. В. К., както и в частта за разноските.

Делото да се докладва на председателя на І т. о. на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание с призоваване по реда на чл.289 от ГПК на страните: касатор - синдиците на „КТБ“ АД /н./ и ответници по касационната жалба - В. Ж. К., Ж. Ж. К., М. Ж. К. и Ж. В. К. и „Агрокомплект“ ЕАД.

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №10021/10.03.2022г. по т. д.№1536/2020г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 9 състав, в останалата обжалвана от синдиците на „КТБ“ АД /н/. част, с която след отмяна на решение №139/21.01.2020г. по т. д.№1423/2017г. на Софийски градски съд, са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.59 ал.5 от ЗБН за прогласяване на относителната недействителност по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“ АД /н./ на посочените прихващания

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.