О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50193

гр. София, 19.04.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. ТК, II отделение, в закрито заседание на четвърти април, две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. Н.

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

ГАЛИНА ИВАНОВА

като разгледа докладваното от съдия Марков т. д.№1181 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Национална здравноосигурителна каса /НЗОК/ срещу решение №149 от 09.03.2022 г. по в. т.д.№582/2021 г. на САС. С обжалваното решение е потвърдено решение №900472 от 31.03.2021 г. по т. д.№5/2020 г. на ОС Благоевград, с което НЗОК е осъдена да заплати на „МБАЛ Пулс” АД, сумата от 54 357 лв., дължима по фактура №200001559 от 12.04.17 г. и спецификацията към нея за извършена болнична помощ по клинични пътеки на 70 здравноосигурени лица през март 2017 г. по договор №010633 от 27.02.15 г., изменен с ДС №35 от 27.05.16 г. и ДС №55/16.02.17 г., ведно със законната лихва от 13.01.2020 г. до окончателното изплащане, сумата от 14 902.89 лв., мораторна лихва върху главницата за периода 01.05.2017 г. - 12.01.20 г. и направените по делото разноски.

В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси: 1. Дали уговорките за месечни лимитни парични стойности освобождават НЗОК от задължението за плащане на болнична помощ, оказана и отчетена над тези стойностни лимити. 2. Неограничено ли е задължението за заплащане на оказана болнична медицинска помощ, когато става дума за разходване на лимитирани бюджетни средства на НЗОК. 3. Има ли основание НЗОК да определя стойности при заплащането на извършената от изпълнителя дейност по договор за оказване на болнична медицинска помощ и подлежи ли на заплащане дейността определена като „надлимитна“. 4. Действителни ли са уговорките в сключения договор за оказване на БМП, с които задължението на НЗОК да заплаща осъществената от лечебното заведение медицинска помощ е ограничено до уговорения в приложение № 2 към договора обем и стойност и как следва да се тълкува постигнатото между страните съгласие по всички основни права и задължения, в това число и по отношение на стойностите, разпределени на отделните изпълнители със сключването на индивидуални договори. 5. Дали преценката във връзка с разходване на бюджета на НЗОК през бюджетната година е по целесъобразност и следва ли тя да остане извън обхвата на съдебния контрол. 6. Противоречат ли на императивни правила на закона и на основните принципи на задължителното здравно осигуряване клаузите от индивидуалните договори с лечебни заведения, с които се ограничава броят на изпълняваните от лечебното заведение медицински дейности в рамките на гарантирания от НЗОК пакет до определена месечна сума като твърд горен размер на дължимите от НЗОК плащания за реално извършени медицински дейности по отношение на здравноосигурени лица. Спрямо първия от въпросите се поддържа селективното основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, поради твърдяно противоречие на въззивното решение с решение №2 от 22.02.2017 г. по к. д.№12/2006 г. и решение №3 от 08.03.2016 г. по к. д.№6/2015 г. на Конституционния съд на Р. Б. а спрямо останалите – че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, като се сочи, че решението е и очевидно неправилно.

Ответникът по касация „МБАЛ Пулс” АД заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата, като претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в предвидения в закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че между страните съществува правоотношение, възникнало от процесния договор, съгласно което НЗОК заплаща ежемесечно договорената, извършена и отчетена дейност от ищеца - изпълнител от обхвата на пакета от здравни дейности. Счел е, че е налице извършена и отчетена от ищеца, по реда, предвиден в договора, медицинска дейност, която надхвърля стойностите, дефинирани в приложение №2, като не се спори и относно размера на цените за медицинските услуги, и относно липсата на плащане при изпълнени предпоставки за надлежно отчитане и заявяване от изпълнителя. Посочил е, че спорен по делото е въпросът дължи ли се такова заплащане от възложителя, с оглед въведеното от него в предмета на спора възражение, че дейностите са извършени извън нормативно и договорно определените месечни лимити и липсва договорно и нормативно предвидена възможност за тяхното заплащане. Изложил е съображения, че по договорите между страните съществува задължение на НЗОК да заплати и извършената надлимитна дейност, като реда за това е вземане на решение от страна на НС на НЗОК, каквато възможност НС има по чл.4, ал.1, т.1, б.„б“ от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2017 г. Изразил е становище че процесният договор ограничава заплащането на осъществена над предвидения в него лимит медицинска дейност, но само и единствено въз основа на отчетните документи, а за осъществената над лимита по договора медицинска дейност /в т. ч. медицински изделия и лекарствени средства/ е предвидено, че се заплаща, но по друг ред – с решение на Надзорния съвет на НЗОК. В този смисъл е достигнал до извод, че договорът между страните не ограничава заплащането на извършената медицинска дейност над определените в него лимити, а свързва това с друг ред за заплащането й като ограничение в това отношение, е единствено това да е в съответствие с разпоредбите и в рамките на параметрите по ЗБНОК за 2017 г. Посочил е също така, че законът дава право на здравноосигурените лица срещу задължителното им участие при набиране на здравните вноски да получат медицинска помощ като изберат болничното заведение и лекуващия лекар, като за да осигури това право на здравноосигурените лица, НЗОК е длъжна да осигури бюджет и да заплати разходите за лечението на това лице в която болница то е избрало да се лекува. Съобразявайки се и с формираната практика на Върховния касационен съд по въпросите във връзка със задължението на НЗОК за заплащане на медицинска дейност и вложени медицински изделия, надхвърлящи стойностите по Приложение № 2 към индивидуален договор за оказване на болнична помощ, и валидността на клаузата в такъв договор, ограничаваща дължимите плащания до определените в посоченото приложение стойности /решение №169 от 16.02.2021 г. по т. д.№1916/2019 г. на ВКС, ТК, Второ отделение и решение №152 от 02.02.2021 г. по т. д.№385/2020 г. на ВКС, ТК, Второ отделение/, е намерил, че предявените искове са основателни, а първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

Настоящият състав намира, че касационно обжалване не може да бъде допуснато.

Спрямо формулираните от касатора въпроси не се установява наличие на общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК. Със същите, доколкото изобщо кореспондират с решаващите изводи на въззивния съд /в решението не е изразявано становище, че е налице нищожност на клаузи от процесния договор, в който смисъл са четвърти и шести въпроси, нито че е налице неограничено задължение за заплащане с бюджетни средства за оказване на болнична медицинска помощ, както се предпоставя с втори въпрос/, по същество се оспорва изразеното от съда становище за дължимост на сумите за извършени дейности по сключен през 2017 г., на основание чл.59 от ЗЗО, договор между НЗОК и лечебно заведение – изпълнител на болнична медицинска помощ, чиято стойност е над определените в Приложение №2 към този договор, стойности /лимити/ за дейностите за съответен месец. Т.е. отговорът на тези въпроси предполага анализ на правилността на направените изводи, която обаче, извън въведеното с ал.2 на чл.280 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване – очевидна неправилност, не е предмет на проверка в настоящия стадий по селектиране на касационните жалби. В този смисъл следва да се посочи, че при постановяване на обжалваното решение не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, поради което не се установява и твърдяната от касатора очевидна неправилност на въззивното решение – напротив, при постановяването му съдът се е съобразил изцяло с формираната от ВКС практика, обективирана по реда на чл.290 от ГПК в решение №169 от 16.02.2021 г. по т. д.№1916/2019 г. на ВКС, ТК, Второ отделение и решение №152 от 02.02.2021 г. по т. д.№385/2020 г. на ВКС, ТК, Второ отделение. За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания.

Предвид изхода на спора касаторът дължи на ответника по касация направени разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС в размер на 3500 лв.

Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №149 от 09.03.2022 г. по в. т.д.№582/2021 г. на САС.

ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна каса, ЕИК[ЕИК] да заплати на „МБАЛ Пулс” АД, ЕИК[ЕИК] сумата от 3500 лв., разноски пред ВКС.

Определението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.