О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50297

гр. София, 04.05.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ

ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

като изслуша докладваното от съдия Христова т. д. №1057 по описа за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. П. К., чрез адв.К.С. против решение №732/29.11.2021г., в. т.д. №395/2021г. на Апелативен съд - София, с което е потвърдено решение №260007 от 05.02.2021г., постановено по т. д. №39/2018г. по описа на Окръжен съд-Кюстендил, като ответницата е осъдена да плати държавна такса по сметка на САС и разноските по делото, направени от ищеца. С първоинстанционното решение в потвърдената част е осъдена С. П. К. да плати солидарно с Д. Т. К. и Ю. Д. К. на „Ю. България“ АД сумата 43 638.21 щвейцарски франка – част от дължима главница, цялата посочена в размер от 87 143.78 швейцарски франка, по договор за потребителски кредит №HL 31960 от 15.12.2007г. и допълнителни споразумения към същия, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 19.04.2018г. до окончателното плащане, както и разноски за първата инстанция. В частта, с която са осъдени Д. Т. К. и Ю. Д. К., първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила.

В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно и следва да бъде отменено, като бъдат отхвърлени изцяло исковите претенции. Изложени са доводи за необоснованост на изводите на съда за дължимост на процесната сума, като се оспорват договорите за цесия, уведомяването на длъжниците за прехвърлянето на вземанията, вкл. се поддържа, че връчване на съобщението по чл.99, ал.3 ЗЗД с исковата молба не е осъществено, предвид получаването на книжата от особен представител. Наведени са доводи за незаконосъобразност на изводите на съда за обявена предсрочна изискуемост на вземанията по процесния договор за кредит, считано от м. октомври 2017г., като се поддържа, че предсрочната изискуемост е настъпила автоматично на 10.03.2012г. след неплащане на три месечни вноски, респ. и възражението за погасяване на задълженията по давност е основателно. Касаторът намира, че правилно съдът е стигнал до извод за наличие на неравноправни клаузи в договора, но необосновано е счел, че това не се отразява на дължимостта на главницата. Претендира съдебни разноски за трите инстанции.

Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, пр.3 ГПК. Твърди, че решението е очевидно неправилно. Поддържа, че съдът се е произнесъл по следните правни въпроси, обусловили изхода на спора: „1/ Може ли предпоставките за настъпване на предсрочна изискуемост по договор за потребителски кредит да се уговорят изрично от страните по договора?; 2/ Когато между страните е уговорено и постигнато съгласие за момента на настъпване на предсрочна изискуемост по кредит, този момент може ли да бъде изменян едностранно от кредитора?; 3/ т.18 от Тълкувателно решение 4/2013/18.06.2014г. на Върховния касационен съд на Р. Б. Общо събрание на Гражданска и Търговска колегии - касаещо обявяване на предсрочна изискуемост преди снабдяване на кредитор с изпълнителен лист, намира ли приложение при осъдителен иск с правно основание чл.79 ЗЗД?; 4/Може ли с искова молба, уведомлението за цесия и предсрочна изискуемост да се счете за редовно, когато исковата молба е получена от особен представител и липсват доказателства, че са изчерпани възможностите да бъде връчена на задълженото лице или упълномощен от него представител?“. Счита, че решението противоречи на практиката на ВКС, като сочи две определения по чл.288 ГПК, като поддържа, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

Ответникът „Ю. България“ АД оспорва касационната жалба в законоустановения срок. Излага подробни доводи както за липсата на основания за допускане до касационен контрол на въззивното решение.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност е процесуално допустима – подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение.

За да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която са уважени исковете с правно основание чл.430, ал.1 ТЗ и чл.86 ЗЗД, предявени срещу С. К., въззивният съд приема за установено сключването между страните на процесния договор за потребителски кредит с № HL 31960 от 15.12.2007г.; усвояването на кредита на 10.01.2008г. в размер 85 419 CHF; прехвърляне на вземанията на банката на цесионера „Б. ритейл сървисиз“ АД, за което кредитополучателите, вкл. С. К. са уведомени; връщане на вземанията в патримониума на банката с договор за цесия от 20.12.2012г., за което длъжниците са уведомени; обявяване на цялото задължение по договора за кредит в общ размер от 133 020.91 CHF за незабавно изискуемо към 04.10.2017г. с нотариална покана от 03.11.2017г. Решаващият съдебен състав с оглед доказателствата по делото, вкл. заключението на СИЕ, приема за установено, че кредитополучателите не са изпълнявали точно задълженията за погасяване на вноските по договора съобразно погасителния план, поради което на основание чл.18, ал.1 от договора и разпоредбата на чл.60, ал.2 ЗКИ банката е обявила цялото задължение за незабавно изискуемо. Към момента на връчване на нотариалната покана за уведомяване на С. К. за обявяване на предсрочната изискуемост /20.02.2018г./ дължимата главница, като се вземе предвид усвоената сума по договора в швейцарски франка, без включване на лихви по приложените към договора споразумения, е сбор от сумата 19 356,43 шв. франка /падежирали 103 вноски в размер на 19 322.50 + 33.93 швейцарски франка/ и сумата 63 645.55 шв. франка /непадежирали 167 вноски/. С обявяването на задълженията за изцяло предсрочно изискуеми задължението на ответницата е в по-голям размер от претендираната от ищцовата банка сума, поради което съдът намира искът за изцяло основателен.

Като неоснователно е отхвърлено възражението на ответницата, че не е била надлежно уведомена за договора за цесия от 20.12.2012г. Въззивният съд намира, че с нотариална покана от 03.11.2017г., връчена по реда на чл.47, ал.1 -ал.5 ГПК на С. К. на 20.02.2018г., „Б. ритейл сървисиз“ АД и „Ю. България“ АД, в качеството им на цедент и цесионер, са я уведомили за сключването на договор за прехвърляне на вземания от 20.12.2012г., както и че обявяват задължението по договора за незабавно изискуемо. Изложени са аргументи, че съгласно трайната и непротиворечива практика на ВКС, разпоредбата на чл.47 ГПК е приложима и в нотариалните производства при връчване на нотариални покани по реда на чл.50 ЗННД и чл.592 ГПК, т. е. нотариусът може да удостовери фингирано връчване на поканата, ако са осъществени предвидените от чл.47 ГПК факти. В случай, че те не са осъществени, не може да се приеме, че е налице редовно връчване, като при формулирани възражения относно редовността на връчването съдът е длъжен да провери дали действително са се осъществили всички предвидени от сочената правна норма факти. В конкретния случай липсва възражение срещу редовността на връчването по реда на чл.47 ГПК, а само се твърди, че нотариалната покана от 03.11.2017г. не е достигнала до своя адресат.

С оглед изложеното, апелативната инстанция стига до извод, че цесията е съобщена на ответницата К., респ. е породила действие за нея в качеството й на длъжник, поради което не следва да се обсъждат възраженията й, че не е налице надлежно съобщаване по реда на чл.99, ал.4 ЗЗД с получаването на препис от исковата молба от особен представител на ответника, назначен по реда на чл.47, ал.6 ГПК.

Съдът намира, че с чл.18, ал.1 от процесния договор страните са уговорили, че при непогасяване на която и да е вноска по кредита, както и при неизпълнение от кредитополучателя на което и да е задължение по договора, банката може да направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем, като с нотариалната покана от 03.11.2017г., редовно връчена на ответницата на 20.02.2018г., ищецът я е уведомил, че поради неиздължаването на погасителна вноска с падеж 10.01.2012г. обявява цялото задължение, към 04.10.2017г. в общ размер на 133 020.91 CHF, за незабавно изискуемо и дължимо. С уведомяването на длъжника за обявената предсрочна изискуемост банката е изпълнила задължението си по чл.60, ал.2 ЗКИ и от този момент кредитът е предсрочно изцяло изискуем.

Въззивният съд излага подробни мотиви, като обосновава нищожността на част от клаузите на процесния договор за потребителски кредит - чл.3, ал.5, чл.6, ал.3, чл.23, ал.1 и ал.2, като неравноправни по смисъла на чл.143, ал.1 ЗЗП, като намира, че това не води до нищожност на целия договор, тъй като той може да се прилага и без тези клаузи, които са свързани с промени в размера на възнаградителните лихви и носенето на валутния риск. Намира, че при спазване на първоначално уговорените условия, съобразно които е направено и изчислението на дължимата главница по договора в заключението на съдебно - счетоводната експертиза, исковата сума е дължима.

Решаващият съдебен състав счита, че възражението за изтекла погасителна давност е частично основателно. Излага доводи, че задълженията за главница по договор за кредит, уговорени на вноски с погасителния план, се погасяват с изтичането на 5 – годишна давност по чл.110 ЗЗД, която е изтекла по отношение на падежиралите вноски в периода до 19.04.2013г. /исковата молба е подадена на 19.04.2018г./, т. е. от 21 до 63 включително. В останалата му част възражението за давност е неоснователно, тъй като с подаване на исковата молба в съда на 19.04.2018г. давността за останалите вноски е прекъсната съгласно чл.116, б. „б“ ЗЗД. Доколкото размерът на непогасените по давност вноски за главница е по-голям от размера на претендираната сума, цялата искова претенция е основателна. Сочи, че не следва да се обсъжда възражението за давност по отношение на други задължения по процесния договор за кредит – лихви и такси, тъй като такива не се претендират.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно, като няма основание да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за вероятна недопустимост.

Решението не е очевидно неправилно - основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, въззивният съд е приложил относимите към спора процесуалноправни норми на ГПК, в техните действащи редакция и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съда, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното

дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК.

Настоящият състав на ВКС намира, че по отношение на поставените от касатора правни въпроса не е налице общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Първите три въпроса са поставени с оглед защитната теза на касаторката /ответница по иска/, че предсрочната изискуемост на вземанията по договора за кредит е настъпила автоматично в по-ранен момент, поради което тези вземания са погасени по давност. Първият въпрос е твърде общ и неясен, вторият съдържа в себе си твърдения за факти /едностранно изменение от кредитора на клауза за предсрочна изискуемост/, каквито въззивният съд не е обсъждал, нито са мотивирали крайните му изводи по спора, а третият обективира питане за приложимост на тълкувателно решение, поради което не отговарят на общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК. Решаващият съдебен състав е стигнал до извод, че предсрочната изискуемост на вземанията по договора за кредит е настъпила след уведомяването на длъжника за обявената предсрочна изискуемост от страна на банката - кредитор, като е установил, че към този момент длъжникът е в неизпълнение на задълженията си за плащане на погасителни вноски - основание за обявяване на задълженията му за предсрочно изискуеми съгласно постигнатото между страните съгласие. Съдът не е приел, че кредиторът едностранно е променил договорна клауза, нито е счел, че страните не могат да договарят условия за обявяване на предсрочна изискуемост или че клаузите в договора относно предсрочната изискуемост са недействителни.

Касаторката не обосновава и допълнителните предпоставки на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Не се сочи практика на ВКС, на която въззивното решение по поставените въпроси да противоречи /определенията по чл.288 ГПК не съдържат произнасяне по съществото на спора и не представляват практика на ВКС по чл.280, ал.1 ГПК/, нито са изложени доводи за значимостта на въпросите за точното приложение на закона и за развитието на правото. Основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК предполага обосноваване, че конкретно формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона /когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на това тълкуване/ и за развитие на правото /когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването ще осигури разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите /т.4 на ТР №1/19.02.2010г. по тълк. д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС/. Касаторката не е изложила никакви доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочена разпоредба. Следва да се отбележи, че по въпросите относно предсрочната изискуемост на вземанията по договорите за банков кредит е налице задължителна съдебна практика, съобразена от въззивния съд при постановяване на решението. В т.18 на ТР №4/2013г., т. д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че предсрочната изискуемост настъпва от датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредитът за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника - кредитополучател и то ако са били налице обективните предпоставки за изгубване преимуществото на срока.

Последният правен въпрос е некоректно поставен, тъй като е несъответстващ на мотивите на обжалваното решение. Решаващият съдебен състав е приел, че процесната цесия е съобщена на длъжника с връчване на нотариална покана от цесионера и цедента, респ. е породила действие за него съгласно чл.99, ал.4 ЗЗД. С оглед изложеното, съдът изрично е посочил, че няма да обсъжда възражението на ответницата, че не е налице надлежно съобщаване по реда на чл.99, ал.3 ЗЗД за прехвърлянето на процесните вземания в патримониума на ищеца, тъй като преписът от исковата молба с приложените доказателства, вкл. уведомлението по чл.99, ал.3 ЗЗД, е получен от особен представител, назначен по реда на чл.47, ал.6 ГПК. Предвид изложеното и поставеният от касаторката въпрос относно възможността да бъде връчено уведомление по чл.99, ал.3 ЗЗД на особен представител на ответника /длъжник/ не е разрешен от въззивния съд и не е обосновал изхода на спора.

С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 и ал.2 пр.3 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.

С оглед изхода на делото касаторката следва да бъде осъдена да плати по сметка на ВКС дължимата държавна такса в размер на 30 лева.

С разпореждане от 23.05.2022г. настоящият състав на ВКС е задължил „Ю. България“ АД /ищец по иска/ да внесе сумата 1 335 лева - възнаграждение за особен представител на ответницата, като сумата не е внесена по сметка на ВКС. С оглед изложеното, ищецът следва да бъде осъден да внесе определената сума.

Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №732/29.11.2021г., в. т.д. №395/2021г. на Апелативен съд - София.

ОСЪЖДА „Ю. България“ АД, ЕИК[ЕИК] да плати по сметка на ВКС сумата 1 335 лева - възнаграждение за особен представител на ответницата С. П. К..

ОСЪЖДА С. П. К., ЕГН [ЕГН] да плати по сметка на ВКС сумата 30 лева държавна такса.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.