№ 50024

София, 27.03.2023 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА

АТАНАС КЕМАНОВ

при секретаря Д. Т. като изслуша докладваното от съдия К. М. гр. д. № 978 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 – чл. 293 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. И. Г., представляващ етажните собственици и ползватели в сграда в режим на етажна собственост в гр. Хисаря, ул. „В. П. 26, вх. Б, чрез пълномощника му адвокат Р. Д., против решение № 574 от 19.11.2021 г., постановено по гр. д. № 1900 по описа за 2021 г. на Окръжен съд - Пловдив, с което е потвърдено решение № 261669 от 8.06.2021 г. по гр. д. № 15855/2020 г. на Районен съд - Пловдив за обявяване за нищожни на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и ал. 2, предл. 2 ЗЗД на решенията от 8.08.2020 г. и 31.10.2020 г., взети от Общото събрание на Етажна собственост на собственици и ползватели на самостоятелни обекти в сграда с адрес: гр. Хисаря, ул. „В. П. № 26, вх. Б, с представляващ Г. И. Г..

Ищецът А. И. М. оспорва касационната жалба в подаден чрез пълномощника си адвокат П. В. писмен отговор и претендира възстановяване на направените разноски.

С определение № 50408 от 20.10.2022 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с цел преценка дали извода на въззивния съд, че е допустимо решение на общо събрание на етажна собственост да бъде атакувано с иск по чл. 26 ЗЗД съответства на практиката на ВКС по решение № 39 от 19.02.2013 г. по гр. д. № 657/2012 г., I г. о.

Въззивният съд е констатирал, че А. Й. М. е предявил против етажните собственици и в сграда в гр. Хисаря, ул. „В. П. № 26, вх. Б иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо и ал. 2, предл. второ ЗЗД и евентуален иск по чл. 40 ЗУЕС за прогласяване нищожност на решенията на общото събрание от 8.08.2020 г. и 31.10.2020 г. поради противоречие със закона и липса на съгласие, тъй като не е възникнала легитимна етажна собственост на вх. Б. Окръжният съд е споделил извода на районния съд, че липсва надлежно учредяване на етажна собственост на вх. Б, поради което предявения иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД е основателен и не са налице условията за разглеждане на предявения като евентуален иск по чл. 40 ЗУЕС, вкл. за допустимост на обжалването с оглед предвидените за това законни срокове.

По основанието за допускане на касационно:

В практиката на ВКС по решение № 39 от 19.02.2013 г. по гр. д. № 657/2012 г., I г. о. е дадено следното тълкуване: Етажната собственост, която не е учредила сдружение за управление, т. е. не е персонифицирана, се управлява от общото събрание на етажните собственици, респективно на етажните собственици и обитателите чрез взетите от него решения. Тези решения се формират от успоредни волеизявления на мнозинството от присъстващите на събранието, насочени за постигане на определена цел. Многостранна сделка не може да се сключи от лице, което не е съгласно с общо формираната воля. (Решенията за учредяване на гражданско дружество и за работите на дружеството се вземат „със съгласие на всички съдружници” - чл. 357 и чл. 360 ЗЗД.) При решенията на етажната собственост няма насрещни права и задължения, както при сделките. Субективните предели на действие на решенията на общото събрание на етажната собственост са по широки от тези на многостранните сделки. След влизането им в сила решенията на етажните собственици са задължителни за всички етажни собственици, включително за тези които са гласували против, за не участвалите във вземането им и за лицата, които по-късно ще станат етажни собственици или обитатели. Същевременно задължителността им отпада за лицата, които вече не са етажни собственици или обитатели, дори да са гласували за тях. В този смисъл те са особен вид многостранни актове, взети от неперсонифицирана група лица, насочени към постигане на обща цел. Законът – ЗС, ЗУЕС урежда специална процедура за вземането на тези решения, като регламентира начина на свикване, състав, представителна власт гласуване, предметна компетентност. Спазването на тези правила е основание за действителността на решението. ЗС и ЗУЕС не урежда специални основания за нищожност на решенията на общото събрание на етажната собственост. Отликите между вземането на решенията от сключването на сделките, дори и многостранните са съществени, което е основание да се приеме, че решенията на етажната собственост не са сделки и за тях няма да се прилага ЗЗД. Законосъобразността на тези решения се определя от правилата за тях в ЗС и ЗУЕС, а не от ЗЗД. Специфичен е и контрола за спазването им. За разлика от нищожността на сделките, на която може да се позове всяка страна и заинтересовано лице безсрочно, контролът за законосъобразност на решенията на етажната собственост е съдебен, ограничен е със срок за предявяване на иска, който като процесуален е преклузивен и тече от узнаването на решението, извършено по реда за уведомяването за събранието – чл. 40, ал. 2 ЗУЕС. Ограничена е активната процесуална легитимация, като е предоставена такава само на собствениците на обекти от етажната собственост – чл. 40, ал. 1 ЗУЕС. Правомощията на съда са ясно дефинирани. Отмяната на решението на етажната собственост може да се иска при нарушаване на процедурата и при неспазване на императивни правни норми. Предмет на отмяна могат да бъдат само позитивни решения, т. е. такива с които е прието позитивно решение. Не подлежат на отмяна решенията, с които се отхвърля предложение, тъй като съдът не може да вземе решение вместо общото събрание. Ограничението на срока за съдебен контрол кореспондира на това, че и изпълнението на решенията е свързано със срок – чл. 38 ЗУЕС, уредена е специална процедура за изготвяне и оспорване съдържанието на протокола и за уведомяване на собствениците и обитателите за взетите решения. Определянето на срок за иска по чл. 40 ЗУЕС е съобразено и с това, че тези решения засягат широк кръг лица и отношения, включително и с трети лица, което изисква сигурност, налага се бързина, включително и при изпълнение на решенията. Неспазването на различни правила от предвидените за свикване и провеждане на общото събрание и за вземане на решенията не е равностойно, но законът не определя кои пороци водят до нищожност и кои до незаконосъобразност, като е оставил тази преценка на съда в рамките на съдебното производство. Затова извън определения от закона срок не може да се иска отмяна нито на нищожните, нито на незаконосъобразните решения. Тук е неприложим принципа, че нищожност може да се установява без срок. В случаите, когато изобщо не е взето решение, ще се установява липсата на възникнало правоотношение между етажната собственост и етажните собственици и обитатели чрез установителен иск самостоятелно, или в производството по чл. 415 ГПК след оспорване на вземането по издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК.

Настоящият съдебен състав споделя това тълкуване. Към него следва да се добави, че извън срокът по чл. 40 ЗУЕС нищожност на решение на общо събрание на етажна собственост (чрез иск при наличие на правен интерес или преюдициално по друг спор) може да се установява, само ако са наведени твърдения, че формално е създадена привидност за взето решение. Такива биха били случаите, в които е взето решение на общо събрание по реда на ЗУЕС, независимо, че той е неприложим, тъй като е налице изключението по чл. 2 или чл. 3 ЗУЕС или е регистрирано и не е прекратено сдружение на етажните собственици, в което участват всички етажни собственици, ако общото събрание е упражнило правомощие, което не произтича от чл. 11 и чл. 33 ЗУЕС или липсва взето решение, въпреки че такова е отразено в протокола на общото събрание (и ако протоколът е оспорен в срока по чл. 16, ал. 9 ЗУЕС), както и когато не са налице условията на чл. 8 ЗУЕС (наличието на обособеност, при която отделен вход дава достъп само до част от индивидуално притежаваните обекти, които единствено обслужва). Извън хипотезата на привидност за взето решение на общото събрание, пороци на същото, независимо дали водят до нищожност (включително и поради противоречие с императивни правни норми) или до незаконосъобразност на решението, могат да се установяват само чрез иска по чл. 40 ЗУЕС, но не и чрез иск за нищожност на решението на ОС или преюдициално при спор, свързан с изпълнение решение на общото събрание, предявени извън срока по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС.

Посоченото не важи в хипотеза, в която изпълнението на решението на общото събрание би довело до нарушение на правен принцип или би съставлявало злоупотреба с право.

По основателността на касационната жалба:

С оглед изложеното по основанието за допускане на касационно обжалване въззивното решение е процесуално недопустимо. Искът за установяване нищожност на посочените решение на общото събрание от 8.08.2020 г. и 31.10.2020 г. е основан на твърденията, че липсва възникнала етажна собственост на вх. Б, като в публичните регистри, водени от О. Х. е вписано единствено сдружение на етажните собственици на сграда с адрес гр. Хисаря, ул. „В. П. 26 с председател Д. И. И. и членове О. В. Л. и К. М. Д., включващо собствениците на цялата сграда, в които влизат и тези във вх. А и вх. Б, както и че решенията са взети при груби нарушения при свикването, провеждането и гласуването на общото събрание на етажната собственост и липса на законоустановен кворум.

От посочените твърдения относими към иска за установяване нищожност на решенията на общото събрание са само тези, че е регистрирано сдружение на етажните собственици, в което членуват всички етажни собственици на вх. А и вх. Б на сградата. В отговора на исковата молба ответниците са заявили, че сдружението на етажните собственици е било учредено за пет месеца, а на по-късен етап при условията на чл. 8, ал. 2 ЗУЕС е учредена отделна етажна собственост на вх. Б. В първото съдебно заседание ищецът е заявил, че оспорва всички решения на общото събрание на вх. Б, тъй като не е спазена процедурата по свикване на общо събрание, не са правилно изчислени и отбелязани идеалните части на всеки етажен собственик, поради липса на кворум.

Въззивният, както и първоинстанционният съд не е разгледал иска на предявеното основание – установяване нищожност на решенията на общото събрание поради съществуваща привидност, че такива са взети, доколкото управлението на сградата се осъществява от регистрирано сдружение на собствениците, в което членуват 100 % от етажните собственици, обсъждайки и възражението на ответниците, че сдружението е прекратено при условията на чл. 36, ал. 1, т. 3 ЗУЕС с изтичане на срока, за който е учредено. Вместо това съдът е приел, че липсва учредена етажна собственост на вх. Б при условията на чл. 8, ал. 2 ЗУЕС, поради нарушение при свикване на общото събрание с участието само на етажните собственици от вх. Б, но не и тези от вх. А. Съдът от една страна служебно е въвел преценката за спазване изискванията на чл. 8, ал. 2 ЗУЕС, без ищецът да е навел конкретни твърдения, свързани с тази предвидена в закона възможност, а от друга страна неправилно е приел, че относимо при преценка обособена ли е отделна етажна собственост при условията на чл. 8, ал. 2 ЗУЕС, а съответно и за нищожността на взетите от общо събрание на такава етажна собственост решения, е относимо кои етажни собственици са участвали в учредяването й, вместо да разгледа предвидените в закона предпоставки – наличието на наличието на обособеност, при която отделен вход дава достъп само до част от индивидуално притежаваните обекти, които единствено обслужва, доколкото само при липса на такава обособеност би се стигнало до привидност, че е взето решение от общо събрание, докато в действителност не съществува етажна собственост при условията на чл. 8, ал. 2 ЗУЕС.

Изложеното налага обезсилване на въззивното и потвърденото с него първоинстанционно решение и връщане на делото за ново разглеждане от Районен съд - Пловдив. При новото разглеждане съдът следва да се произнесе по предявения главен иск за установяване нищожност на процесните решения на общото събрание на предявеното от ищеца основание – управление на етажната собственост чрез сдружение на собствениците, в което членуват всички етажни собственици от вх. А и вх. Б на сградата, като прецени и основателността на възражението на ответниците, че сдружението е прекратено при условията на чл. чл. 36, ал. 1, т. 3 ЗУЕС. Ако приеме, че искът за нищожност е неоснователен съдът следва да се произнесе по евентуалния иск по чл. 40 ЗУЕС, ако прецени, че е предявен в тридесет дневния срок по ал. 2 на чл. 40 ЗУЕС и като съобрази, че законосъобразността на атакуваните решения се преценява с оглед само изрично наведените от ищеца пороци относно процедурата по свикване или провеждане на общото събрание или материалната законосъобразност на решенията, като в производството по чл. 40 ЗУЕС съдът не може служебно да прилага императивни правни норми, освен ако се касае до нарушение на общ правен принцип или констатира наличие на злоупотреба с право.

При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по претенциите на страните за възстановяване на направените в настоящото касационно производство разноски.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 574 от 19.11.2021 г., постановено по гр. д. № 1900 по описа за 2021 г. на Окръжен съд – Пловдив и потвърденото с него решение № 261669 от 8.06.2021 г. по гр. д. № 15855/2020 г. на Районен съд - Пловдив.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Пловдив.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: