ОПРЕДЕЛЕНИЕ №50159

гр. София, 23.03.2023г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение в закрито заседание на осми март две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

Т. О.

като разгледа докладваното от съдия Орешарова гр. д.№3431 по описа за 2022г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. М. Г., чрез пълномощника му адв.М., от САК, срещу въззивно решение № 924 от 22.06.2022г. постановено по в. гр. д. № 3811/2021 г., по описа на САС, с което след отмяна на решение № 260309 от 29.10.2020 г., постановено по гр. д. № 661/2020 г. на Софийски окръжен съд, в частта, с която ответникът Прокуратурата на РБ е осъден да заплати на ищеца Г. М. Г. разликата над сумата от 3 000лв. до 15 000лв., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от незаконно повдигнато и поддържано обвинение в извършване на престъпления по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и 3, т. 2, вр. ал. 2 от НК и по чл. 348, б „а“, пр. 2 НК, за което е оправдан с влязла в сила присъда НОХД № 310/2015г. на Специализиран наказателен съд е постановил друго, с което е отхвърлен искът за тази сума. Потвърдено е решението на първоинстанционния съд в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 12.04.2019 г., до размера на сумата от 3 000лв., както и е потвърдено решението в частта, с която е отхвърлен предявения иск за разликата над сумата от 15 000 лева до пълния предявен размер по исковата молба от 100 000 лева.

В касационната жалба срещу решението в отхвърлителните части са релевирани оплаквания по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Искането е за отмяна на решението в отхвърлителната част и присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в претендирания размер от 100 000 лв., което смята за дължимо обезщетение за неимуществени вреди в справедлив размер.

В приложеното към касационната жалба изложение на основанията за допускане на касационното обжалване, касаторът сочи чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, бланкетно чл.280, ал.1, т.3 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК - очевидна неправилност на решението. Поставя следните въпроси: 1.Длъжен ли е съдът да посочи и обсъди в решението си кои са установените по делото обстоятелства, за които приема, че указват присъждането на по-нисък размер на обезщетението за неимуществени вреди, в сравнение с предявения от ищеца в исковата молба размер, когато го отхвърля частично и сочи, че решението е постановено в противоречие със задължителната практика на ВКС-ППВС №4 /68год. и решение №166 от 08.06.2016год. на ВКС, по гр. дело №631/2016год., IV г. о., 2.Длъжен ли е съдът, при определяне на справедлив размер на обезщетението да се съобрази с определения размер по сходни случаи и се сочи, че решението е постановено в противоречие с решение №214 от 08.01.2019год. по гр. дело №3821/2017год., IV г. о., решение №480/23.04.2013год. по гр. дело №85/2012год. на ВКС, IV г. о., решение №48/11.05.2022г., по гр. дело №1611/2021год. на ВКС, IV г. о. и решение №35/31.03.2022год., по гр. дело №1925/2021год. на ВКС,III г. о. и 3.Следва ли съдът при определяне справедлив размер на обезщетение за неимуществени вреди в резултат на незаконно повдигане и поддържане на обвинение, да вземе в предвид всички конкретно, обективно съществуващи обстоятелства по делото, релевантни за точното приложение на принципа за справедливост и за критериите, за да определи справедлив размер на обезщетението по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Посочва, че по този въпрос решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС - ППВС № 4/23.12.1968г., т.3 и т. 11 на ТР № 3/2004г. на ОСГК на ВКС, решение № 376 от 21.10.2015г., по гр. д. № 514/2012г., ВКС, IV г. о., решение №449/16.05.2013г., по гр. д. № 1393/2011г., ВКС, IV г. о., решение № 263/21.03.2017г., по гр. д. №627/2016г., ВКС, IV г. о., решение №70 от 29.03.2016г., по гр. д. № 5257/2015г., ВКС, IV г. о. и решение № 251/21.12.2015г., по гр. д. № 812/2015г., ВКС, III г. о..

Ответникът по касация Прокуратура на РБ е подал писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК, в който заявява становище да не бъде допуснато до касационно обжалване атакуваното въззивно решение, като твърди, че няма конкретно формулирани въпроси за допускане до касационно обжалване.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение на Гражданската колегия, след преценка на изложените основания за касационно обжалване и по допускане на обжалването намира следното:

Въззивният съд е приел за установено, че на 02.06.2010 г. ищецът Г. М. Г. е привлечен като обвиняем по ДП № 47/2009 г. за престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 1 във вр. ал. 2 във вр. чл. 20, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. чл. 93, т. 20 от НК, за това, че за времето от началото на 2008год. до 01.06. 2010год. в [населено място] и в [населено място] е участвал в организирана престъпна група-структуриран трайно сдружение на повече от три лица, съставено с цел да вършат съгласувано в страната престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години, ръководена от Й. Й. Й., като групата е създадена с користна цел/ получаване на доходи от престъпна дейност/ и с цел да върши престъпления по чл.354а, ал.1 и ал.2 НК-да държи с цел разпространение и да разпространява високорискови наркотични вещества, като е бил задържан за срок до 72 часа и след което му е била взета мярка „парична гаранция”, в размер на сумата от 10 000 лв. С постановление от 22.06.2011г. ищецът е бил привлечен като обвиняем по преобразуваното дознание в следствено дело № 11/2010 г. на ОСлО при СОП, за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 3, т. 2 във вр. ал. 2 във вр. чл. 93, т. 20 от НК - тежко престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК, както и за престъпление по чл. 348, б. „а”, пр. 2 от НК. С постановление от 02.08.2012 г. е отменена мярката за неотклонение „парична гаранция” в размер на 10 000 лв. След като на 05.03.2012 г. е внесен обвинителен акт, въз основа на който е било образувано н. о.х. д. № 300/2012 г. по описа на СпНС, същото е прекратено и изпратено по подсъдност на Софийски окръжен съд. В последствие е образувано н. о.х. д. № 482/2012 г. по описа на СпНС, което е прекратено с разпореждане от 25.04.2012 г. и делото е върнато на СП за отстраняване на допуснати процесуални нарушения и на 16.11.2012 г. е образувано н. о.х. д. № 1750/2012 г. по описа на СпНС, което е прекратено в открито съдебно заседание на 21.02.2013г., след като са проведени три открити съдебни заседания, а делото е върнато на Специализираната прокуратура /СП/. На 18.05.2013 г. е образувано н. о.х. д. № 779/2013 г. по описа на СпНС, което е прекратено в открито съдебно заседание на 20.01.2014 г. и след като по делото са проведени петнадесет открити съдебни заседания с участие на ищеца. След като на 06.03.2015 г. е образувано н. о.х. д. № 310/2015 г. по описа на СпНС, по което са проведени общо тридесет и осем открити съдебни заседания с участието на ищеца на 05.06.2018 г. е постановена присъда от СпНС, с която е признал ищеца за невиновен и го е оправдал по двете обвинения за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3, т. 2 във вр. ал. 2 от НК и за престъпление по чл. 348, б. „а”, пр. 2 от НК. След като присъдата е била протестирана, същата е потвърдена на 27.03.2019год. по в. н.о. х.д. № 490/2018 г. от АСпНС, в частта, в която ищецът е бил оправдан. Присъдата по отношение на ищеца е влязла в сила на 12.04.2019 г.

Въззивният съд е приел, че с оглед на психологическата експертиза, депозирана в първоинстанционното производство, в психологически план вследствие на воденото наказателно производство срещу него ищецът е преживял остри и продължителни до умерено изразени негативни емоционални състояния. Констатирано е, че при ищеца не са налице висока обща предразположеност към изпадане в дистрес, липсва повишена тревожност или депресивност като личностова предразположеност, не е имало медийно отразяване на случая, събрани са свидетелски показания за преживяното и е приел, че вредите за ищеца са обичайните, които съпътстват всяко наказателно преследване.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд е приел, че са осъществени предпоставките за носене на отговорност по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, както и ищецът е претърпял вреди от незаконното обвинение, които подлежат на обезщетяване. При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди съдът е посочил нормата на чл. 52 ЗЗД и критериите на съдебната практика, установени с ППВС № 4/1968 г. и конкретните данни по делото, а именно: възрастта на ищеца, неговото обществено положение и отсъстващи данни за степен на завършено образование; повдигнатото на ищеца само едно обвинение за извършено тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК и едно обвинение, което не е за тежко престъпление; продължителността на наказателното преследване, в който срок по отношение на ищеца са били извършвани процесуални действия; факта, че по отношение на ищеца са изпълнявани две мерки за неотклонение, като задържането под стража е за срок до 72 часа, а след това за по-малко от две години е изпълнявана мярка за неотклонение „парична гаранция“, липсата на доказателства наказателното преследване да е препятствало развитието на ищеца в професионален и образователен план, факта, че по отношение на ищеца не е била наложена мярка за процесуална принуда „забрана да напуска пределите на страната, че наказателното преследване не е било медийно отразявано и не е повлияло негативно върху физическото и психическо здраве на ищеца, тъй като доказателствата и експертното заключение обосновават извод, че вредите за ищеца са обичайните, които съпътстват всяко едно наказателно преследване. Посочил е, че както множеството подсъдими и защитници, както и фактическата и правна сложност са предопределили срока на продължителност на наказателното производство, който е приел, че е разумен и е преценил, че справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди е размер на 3 000лв., която сума е посочил, че удовлетворява обществения критерий за справедливост при съществуващите в страната обществено - икономически условия на живот.

Предвид изложеното, следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на осн. чл.280, ал.1,т.1 ГПК, по поставените въпроси в изложението, свеждащи се обобщено до приложението на чл.52 ЗЗД относно критериите за определяне справедлив размер на обезщетение за неимуществени вреди в резултат на незаконно повдигане и поддържане на обвинение, както и за задължението на въззивния съд да вземе в предвид всички конкретно, обективно съществуващи обстоятелства по делото, релевантни при определяне размера на обезщетението, като посочи и конкретното им проявление поради твърдяното от касатора противоречие на изводите на въззивния съд с практиката на ВС и ВКС в посочените ППВС №4/1968г. и решения на ВКС в изложението.

При изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 924 от 22.06.2022г. на Софийски апелативен съд, постановено по в. гр. д. № 3811/2021г.

УКАЗВА на касатора Г. М. Г. в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 5лв, като в същия срок представи по делото документ за това. В противен случай производството по касационната жалба ще бъде прекратено.

След представяне на доказателство за внесена държавна такса, делото да се докладва на председателя на Трето гражданско отделение на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: