№ 50030
София, 23.03.2023 г.
Върховният касационен съд на Р. Б. трето гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и първи февруари две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА
при участието на секретаря Р. С. като разгледа докладваното от съдия Петкова гр. дело № 4662 по описа за 2021 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК.
С определение № 50814/08.11.2022г. е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК касационно обжалване на решение № 946 от 21.05.2021г. по в. гр. д. № 320/2021г. на Окръжен съд Варна, с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд за уважаване на предявения от В. О. М. срещу „Е. П. П. АД иск по чл.124, ал.1 ГПК за установяване, че ищцата няма задължение за сумата 11 698, 24 лева, начислена по фактура № [ЕГН] /31.08.2018г., представляваща цена на коригирано количество електрическа енергия за периода 31.05.2018г. – 28.08.2018г. за обект с абонатен № [ЕГН] и клиентски № [ЕГН], по въпроса за задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора възражения и доводи на страните, фактите, на които се основават и доказателствата за тях.
Касаторът „Е. П. П. АД иска отмяна на въззивното решение като неправилно, изтъквайки, че същото е постановено при неспазване на задължителните указания на ВКС в предходно отменително решение по делото по приложението на закона. Сочи, че като не е изготвил нов доклад по делото вторият въззивен състав е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което само по себе си обосновава неправилност на решението. Твърди, че отново в нарушение на съдопроизводствените правила са приети за недоказани факти, за които не е била разпределяна доказателствена тежест. Мотивирайки така крайните си изводи за недължимост на сумата и без да обсъди в съвкупност всички доказателства по делото, вкл. неподписания от служител на полицията констативен протокол за проверка, както и доводите и възраженията на ответника, въззивният съд постановил необосновано и неправилно решение.
Насрещната страна по жалбата – ищецът В. О. М., я оспорва. Възразява срещу оплакванията за нарушения на процесуалния закон. Изтъква, че изводите на въззивния съд за негодност на констативния протокол от 28.08.2018г. като основание на корекционната процедура по ПИКЕЕ са законосъобразни, а тези за недоказаност на реалното потребление и действителният му размер – правилни.
В отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение е налице многобройна и трайно установена съдебна практика на ВКС, включително и задължителна такава - т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС и с т. 2 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, според която въззивният съд, като инстанция по същество, е длъжен да обсъди в своето решение, в рамките на проверката по чл. 269 ГПК (а в хипотеза на чл. 294 ГПК и съобразно задължителните указания на ВКС), всички релевантни доказателства по делото, доводите и възраженията на страните и да формира свои собствени решаващи мотиви по предмета на делото. Въззивният съд дължи самостоятелен и цялостен анализ на събраните по делото доказателства, които имат отношение към доводите и възраженията на страните, а необсъждането на първите и непроизнасянето по вторите, е съществено нарушение на процесуалните правила. Фактическите и правни изводи на въззивния съд трябва да намерят отражение в мотивите на решението и следва да са обосновани, а не декларативни.
Обжалваното решение е постановено в противоречие с цитираната практика, защото, обсъждайки събраните по делото доказателства без връзка с приложимия, съобразно указанията в отменителното решение на ВКС, закон – чл. 183 и сл.ЗЗД, въззивната инстанция не е формирала обосновани правни изводи по спорния въпрос дали начислената електроенергия е реално консумирана/ потребена и какъв е размерът й.
По касационните оплаквания:
Безспорно е установеното от фактическа страна по делото, че:
Ищецът е потребител на електроенергия за битови нужди за обект с абонатен номер [ЕГН]. На 28.08.2018г. е извършена проверка в обекта, за която е съставен констативен протокол № 1104968. При проверката е констатирано неправомерно присъединяване на обекта на ищеца към електроразпределителната мрежа чрез поставяне на подземен присъединителен кабел между захранващия кабел на електроразпределителната мрежа и ел. инсталацията в обекта. В резултат от неправомерното присъединяване консумираната в обекта електроенергия не преминава през средството за търговско измерване, не се измерва от него и съответно не се отчита. Въз основа на констатациите от проверката, включително установения при нея моментен товар на ел. системата, е съставена корекция на сметката на ищеца и съобразно методологията на чл.48, ал.1, т.1 б.“б“ ПИКЕЕ е определена математически вярно сума за доплащане от 11 698, 24 лева. Констативният протокол за проверката е подписан от служители на оператора, служител на кабелна лаборатория и двама свидетели и не носи подписа на присъствалия на проверката служител на пето РУ на ОД на МВР - В..
Към момента на проверката -28.08.2018г., е отменен само чл. 47 от ПИКЕЕ от 2013г., а материалноправните норми на чл. 48-51 ПИКЕЕ 2013г. са били в сила. Съгласно разпоредбата на чл. 48, ал.2 ПИКЕЕ, когато при проверка на измервателната система се установи промяна на схемата за свързване, корекцията по ал. 1 се извършва само въз основа на констативен протокол за установяване намесата в измервателната система, който отговаря на изискванията по чл. 47 и е съставен в присъствието на органите на полицията и е подписан от тях.
Констативният протокол № 1104968 е съставен в присъствието на органите на полицията, но не носи подписа на присъствалия на проверката полицейски служител. В този смисъл следва да се ценят събраните при повторното разглеждане на делото от въззивния съд доказателства – показанията на св. П. А. и писмо рег.№ 460000-476/10.03.2021г. на ОД на МВР В., V-то РУ. Въпросът доколко неподписаният от присъствалия на проверката полицейски служител протокол е годно основание за осъществяване на корекционна процедура по ПИКЕЕ неправилно е обсъждан от въззивния съд като относим към приложимите, съгласно указанията в предходното отменително решение на ВКС, правила на чл. 183 и сл. ЗЗД и принципа на неоснователното обогатяване. Действително, съгласно практиката на ВКС, на която се е позовал въззивният съд – решение № 104/16.08.2016г. по т. д.№ 1671/2015, І т. о. и др., които го цитират, липсата на подпис на присъствалия на проверката полицейски служител дискредитира констативния протокол като официален свидетелстващ документ и затова, и като основание за извършване на корекционната процедура по ПИКЕЕ 2013г. В случая обаче вземането на ответника има за източник договорните отношения между страните по покупко – продажба на електрическа енергия, а не извършена корекционна процедура по реда на ПИКЕЕ. В тази връзка и предвид факта, че констативният протокол е подписан от двама свидетели, удостоверяващи отказа на клиента или негов представител да присъства на проверката, предпоставките за което нито са оспорени, нито оборени от ищеца, протоколът следва да се счита запазил доказателствената си сила на частен свидетелстващ документ за удостоверените с него неизгодни за потребителя факти, а именно, че е извършено неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа, при което в имота на ищеца се доставя електрическа енергия посредством допълнително и неправомерно поставен захранващ кабел, която не се отчита от средството за търговско измерване в имота. Констатираното по описания начин вмешателство не е и оспорено от ищеца.
Стойността на доставяната в имота на ищеца и неотчитана от СТИ електрическа енергия е определена по действащите към момента на проверката правила на чл.48, ал.1, т.1 б. б ПИКЕЕ и математически правилно на 11 698, 40 лева (така заключението на СТЕ 11.02.2019г., прието от първата инстанция).
В обобщение, касационната инстанция приема, че в приложение правилата за разпределяне на доказателствената тежест, по делото е установено, че в периода 31.05.2018г.-28.08.2018г. по абонатния номер на ищеца е доставяна и реално потребена електрическа енергия на стойност 11 698, 40 лева, заплащането на която се дължи от ищеца на основание чл. 200 ЗЗД. Или отрицателният установителен иск е неоснователен.
Неоснователни са оплакванията по касационната жалба за нарушение на процесуалния закон поради неизготвяне на доклад по делото от въззивния съд и поради приложение на правилото на чл. 154 ГПК по отношение на факти, за които не е била разпределена доказателствена тежест на ответника. Въззивният съд не прави доклад по делото по чл. 146 ГПК, а в конкретни хипотези, в които процесната не попада, дава указания за предприемане на действия по посочване и събиране на доказателства за релевантни факти. Такива в случая са били доставката и стойността на електроенергията, за която е издадена фактура № [ЕГН] /31.08.2018г., но доказателствената тежест за тях е разпределена на ответника по реда на чл. 146 ГПК от първата инстанция. Въззивният съд не е извел правните си изводи за тези факти в нарушение на чл. 154 ГПК, а в нарушение на материалния закон.
Неправилното въззивно решение следва да бъде отменено и касационната инстанция постанови ново, с което отхвърли иска по чл. 124, ал.1 ГПК.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца следва да се поставят всички разноски, които ответникът е направил по делото. Предвид основателността на възражението за прекомерност на адвокатския хонорар на ответника, направено от ищеца пред всяка от съдебните инстанции, същият следва да бъде намален до минимума по НМРАВ, съобразно съответната й редакция, както следва: до 1057 лева с ДДС - за представителство пред първа, двете въззивни инстанции и първата касационна инстанция, и до 1743, 40 лева с ДДС - за представителство пред настоящата касационна инстанция. Така общият размер на дължимите разноски е 6768,30 лева.
По частната жалба - предмет на съединеното ч. гр. д.№ 4661/2021,ВКС, ІІІ ГО:
Частната жалба е подадена от ищцата В. О. М. срещу определение № 2688/29.07.2021г. по в. гр. д. № 320/2021г. на Окръжен съд Варна, с което е оставена без уважение молбата й от 29.06.2021г. за изменение на постановеното по делото на 21.05.2021г. решение № 946 в частта за разноските чрез присъждане на направените от нея такива за адвокатско възнаграждение за представителство пред касационната инстанция по гр. д.№ 3754/2019г., ВКС, ІІІ ГО.
Съдът, като съобрази окончателния изход по съществото на спора в настоящото касационно производство – отхвърляне изцяло на предявения от В. О. М. иск по чл. 124, ал.1 ГПК и следващото от него разпределение на отговорността за сторените по делото разноски, приема, че такива изобщо не се следват на ищцата.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ ГО
РЕШИ :
ОТМЕНЯ решение № 946 от 21.05.2021г. и определение № 2688/29.07.2021г. по в. гр. д. № 320 /2021 г. на Окръжен съд Варна И ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. О. М. с ЕГН [ЕГН] срещу „Е. П. П. АД, ЕИК[ЕИК] иск по чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че ищцата няма задължение към ответника за сумата 11 698, 24 лева, начислена по фактура № [ЕГН] /31.08.2018г., представляваща цена на коригирано количество електрическа енергия за периода 31.05.2018г. – 28.08.2018г. за обект с абонатен № [ЕГН] и клиентски № [ЕГН].
ОСЪЖДА В. О. М. да плати на „Е. П. П. АД, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, сумата 6768,30 лв. - разноски за всички съдебни инстанции.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: