О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3514

гр. София, 11.12.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ : ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

изслуша докладваното от съдия Цолова ч. т. д. № 943/2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл.274 ал.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на адвокат П. К., в качеството й на пълномощник на П. К. К., Р. Д. Г. и Д. И. Димитров, срещу определение №85/ 26.02.2025г. по в. т.д.№360/24 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата й за изменение на постановеното по делото решение №419/25.11.2024 г. в частта за разноските.

Оплакванията на жалбоподателя са за неправилност на обжалвания съдебен акт. Претендира се отмяната му и присъждане на допълнително адвокатско възнаграждение за процесуалния представител на ищците в размер на още 9 584,80 лв.- от общо претендираните 11 584,80 лв. Твърди се, че въззивният съд правилно е присъдил адвокатски хонорар на основание чл. 38 ал. 2 ЗЗД, но неправилно е изчислил размера му. Поддържа се, че дори да се приеме, че съдът не е обвързан с фиксираните в Наредба № 1 минимални размери на адвокатските възнаграждения, съобразявайки се с решението на СЕС, то няма пречка да се гледа на тях като инструктивни, ориентировъчни относно представата на съсловието за адекватност на адвокатските възнаграждения.

Добавя се, че в случая е налице съединяване на три иска в едно производство, по всеки от които се дължи самостоятелна защита, доколкото всеки от тези искове се основава и на различни обстоятелства, спрямо които подлежат на самостоятелна преценка събраните, макар и общи по всички искове доказателства, което в случая предпоставя завишена фактическа...