О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 50100
гр. София, 17.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б. второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори февруари две хиляди двадесет и трета година в състав:
Председател: ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Янчева гр. дело № 3315 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 9845/4.05.2022 г., подадена от „Тома строй“ ЕООД (в несъстоятелност), чрез адвокат Р. Г., срещу решение № 405 от 23.03.2022 г. по гр. д. № 1534/2021 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение № 3399 от 8.06.2020 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение от 7.12.2020 г., постановени по гр. д. № 8151/2018 г. на Софийски градски съд, в частта, с която е отхвърлен предявеният от К. С. Д. срещу „Тома строй“ ЕООД (в несъстоятелност) иск с правно основание чл. 108 ЗС, в осъдителната му част за предаване владението върху имота, като вместо това въззивният съд е осъдил „Тома строй“ ЕООД (в несъстоятелност) да предаде на К. С. Д. на основание чл. 108 ЗС владението върху недвижим имот, представляващ апартамент без описан номер по нотариален акт, на 2-ри надпартерен етаж в жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица], без описана площ по нотариален акт, състоящ се от стая, кухня, вестибюл, клозет, входно антре и балкон, при съседи по нотариален акт: от изток - двор, от запад - двор, от север - стълбище и двор, и от юг - И. и Н. Т., отгоре - таванско помещение, отдолу - апартамент на Д. Т., заедно със зимнично помещение без описан номер и площ в доказателствения нотариален акт, при съседи: изток - двор, запад - коридор, север - двор, и юг - зимнично помещение на И. и Н. Т., заедно с таванско помещение без описан номер и площ по нотариален акт, при съседи: изток - двор, запад - коридор, север - двор, и юг - таванско помещение на И. и Н. Т., заедно с 1/9 ид. ч. от общите части на сградата и от дворното място, върху което е построена сградата, който апартамент е нанесен в кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място] като самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, с адрес по схема от кадастъра: [населено място], район „Т.“, [улица], ет. 3, в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на обекта - жилище, апартамент, с прилежащи части: зимнично помещение, таванско помещение и 1/9 ид. ч. от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти с идентификатори в сградата: на същия етаж - *****, под обекта - *****.; потвърдено е първоинстанционното решение в установителната част на иска по чл. 108 ЗС – за признаване правото на собственост на К. С. Д. върху гореописания имот.
Въззивният съд е съобразил, че пред Софийски градски съд е предявен иск с правно основание чл. 108 ЗС. Ищцата К. С. Д. твърди, че е собственик на недвижимия имот, визиран по-горе, който закупила на публична продан, проведена по изпълнително дело № 20148380410887 по описа на ЧСИ М. Б., образувано за принудително събиране на вземанията на „Райфайзенбанк“ ЕАД, а изпълнението било насочено върху процесния имот, собственост на „Тома строй“ ЕООД, въз основа на вписани две договорни ипотеки от 2009 г. в полза на този взискател и две последващи възбрани с вх. № 128/12.11.2009 г. и с вх. рег. № 49692/12.11.2009 г., акт № 56, том 12 по партидата на предишния собственик - „Боско строй“ ЕООД. В рамките на изпълнителното производство било издадено постановлението за възлагане на имота в полза на К. Д., въпреки образуваното производство по несъстоятелност по т. д. № 105/2016 г. на Окръжен съд - Плевен срещу „Тома строй“ ЕООД, като публичната продан на процесния имот била осъществена с разрешение на съда по несъстоятелността, посредством постановеното на основание чл. 638, ал. 3 ТЗ определение № 634/5.08.2016 г. Публичната продан приключила с постановление за възлагане от 4.02.2016 г. на К. Д., което я легитимира като собственик на имота. Същото влязло в сила на 27.07.2017 г., след което било вписано в имотния регистър при Служба по вписванията - София с акт № 147, том CXXXVIII, peг. № 91109, им. парт. 5835, 5839 от 19.09.2017 г. Ищцата поддържа, че на 17.08.2017 г. била въведена във владение на придобития на публична продан недвижим имот, но с определение № 541/17.05.2018 г. по т. д. № 105/2016 г. на ОС - Плевен съдът по несъстоятелността дал разрешение на синдика на „Тома строй“ ЕООД (в несъстоятелност) да продаде имота и на 8.06.2018 г. частният съдебен изпълнител М. отстранил ищцата от владение върху същия, който бил обявен на търг чрез явно наддаване.
Въззивният съд е съобразил становището на ответника по иска. „Тома строй“ ЕООД (в несъстоятелност) поддържа, че постановлението за възлагане, от което ищцата черпи правата си, е влязло в сила на 27.07.2017 г. т. е. след датата на вписаната на 3.07.2017 г. обща възбрана върху имуществото на обявеното в несъстоятелност дружество „Тома строй“ ЕООД (предишен собственик на имота); сочи, че универсалното принудително изпълнение, което се развива в производството по несъстоятелност, е противопоставимо на взискателя в индивидуално принудително изпълнение „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД; позовава се на разпоредбата на чл. 638, ал. 4 ТЗ и излага становище, че ефектът на непротивопоставимост на наложената възбрана в производството по индивидуално принудително изпълнение има относителен характер спрямо банката-взискател, но само до момента, в който тя притежава качеството на индивидуален взискател.
Софийски апелативен съд е намерил за установено следното от фактическа страна:
С договор за покупко-продажба на недвижими имоти, сключен на 20.02.2009 г., оформен с нотариален акт № 072, том I, рег. № 3520, дело № 045/2009 г., „Боско строй“ ЕООД (в несъстоятелност) е придобило собствеността върху описаните в договора недвижими имоти, сред които и процесният апартамент.
От постановление за налагане на възбрана върху недвижим имот от 12.11.2009 г. по изп. д. № 20098380404826 по описа на ЧСИ М. Б. се установява, че по искане на взискателя „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД е наложена обезпечителна мярка възбрана върху имота, а от договор за учредяване на договорна ипотека върху недвижими имоти от 19.12.2009 г. (нотариален акт № 55, том IV, peг. № 4358, дело № 617/2009 г.) - че процесният имот е предоставен за обезпечение на кредитора „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД по договор за банков кредит, сключен на 31.07.2008 г. Съгласно договор за встъпване в дълг, сключен на 4.06.2010 г., представляващ и анекс № 3 към договор за банков кредит от 31.07.2008 г., „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, от една страна, и „Боско строй“ ЕАД, „Еко бетони“ ЕООД и „Интербетони“ ЕООД, от друга, са постигнали съгласие за встъпване в дълг на „Интербетони“ ЕООД.
С договор за прехвърляне на недвижими имоти от 20.03.2014 г. (нотариален акт № 98, том II, рег. № 4937, дело № 262/2014 г.), е извършено прехвърляне на правото на собственост върху процесния недвижим имот от страна на „Боско строй“ ЕООД (в несъстоятелност) към „Гео строй“ ЕООД, а с договор за покупко-продажба на търговско предприятие от 16.04.2014 г. е прехвърлено търговското предприятие на „Гео строй“ ЕООД към „Тома строй“ ЕООД (в несъстоятелност), включително и спорният недвижим имот.
С постановление за възлагане на недвижимо имущество от 4.02.2016 г., след извършена публична продан по изп. д. № 20148380410887 в периода 28.12.2015 г. - 28.01.2016 г. на недвижимо имущество на „Тома строй“ ЕООД (в несъстоятелност), К. С. Д. е обявена за купувач на процесния апартамент и на нея е възложено правото на собственост върху имота, като не е спорно, че на 17.08.2014 г. тя е била въведена във владение на имота от ЧСИ Б., на основание чл. 498 ГПК.
С решение № 93/27.07.2016 г. по т. д. № 105/2016 г. на Окръжен съд - Плевен е обявена неплатежоспособност на „Тома строй“ ЕООД (в несъстоятелност) и е определена начална дата на неплатежоспособността - 31.12.2014 г. С определение № 634/5.08.2016 г. по т. д. № 105/2016 г., постановено по реда на чл. 638, ал. 3 ТЗ, е дадено разрешение за продължаване на производството по изп. д. № 20148380410887 по описа на ЧСИ М. Б.. С решение от 3.01.2017 г. по т. д. № 105/2016 г. „Тома строй“ ЕООД е обявено в несъстоятелност. С определение № 56/16.01.2017 г. по т. д. № 105/2016 г. ОС - Плевен е отменил определение № 634/5.08.2016 г., постановено по реда на чл. 638, ал. 3 ТЗ, за разрешаване продължаването на производството по изп. д. № 20148380410887 по описа на ЧСИ Б. за събиране вземанията на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, и е постановил продължаване на действията по осребряване на имуществото от масата на несъстоятелността на „Тома строй“ ЕООД (в несъстоятелност). С определение № 818/18.10.2017 г. по т. д. № 105/2016 г., потвърдено с определение № 11/6.02.2018 г. по ч. т. д. № 14/2018 г. на Апелативен съд - В. Т. на основание чл. 642 ТЗ е допуснато обезпечение чрез налагане на обезпечителна мярка - спиране на индивидуалното принудително изпълнение по изп. д. № 2014838040887 по описа на ЧСИ Б., с взискател „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, а с определение № 629/7.06.2018 г. по т. д. № 105/2016 г. съдът по несъстоятелността Окръжен съд – Плевен е дал разрешение на синдика да извърши продажба на имуществото, включено в масата на несъстоятелността.
С протокол от 8.06.2018 г. по изп. д. № 20187860400823 по описа на ЧСИ М. М. помощник-частен съдебен изпълнител е извършил опис и запечатване на имотите, посочени в обезпечителна заповед от 7.06.2018 г. по т. д. № 105/2016 г. на Окръжен съд - Плевен.
С договор за покупко-продажба на недвижими имоти от 13.11.2018 г., обективиран в нотариален акт № 128, том VIII, рег. № 15728, дело № 1336/2018 г., поправен с нотариален акт от 19.11.2018 г., № 156, том VIII, рег. № 15955, дело № 1359/2018 г., на основание чл. 718 ТЗ „Тома строй“ ЕООД (в несъстоятелност), представлявано от назначения синдик, в изпълнение на решение на събранието на кредиторите и определение № 629/7.06.2018 г. по т. д. № 105/2016 г. на Окръжен съд – Плевен, е прехвърлило собствеността върху спорния недвижим имот на трето неучастващо по делото лице - „С. А. ЕООД.
При така установената фактическа обстановка, Софийски апелативен съд е направил следните правни изводи:
Основният спорен по делото въпрос се концентрира върху това дали в масата по несъстоятелността се включва недвижимият имот, предмет на невлязлото в сила постановление за възлагане, или внесената от купувача по публичната продан, съгласно чл. 496, ал. 1 ГПК, по сметка на ЧСИ преди издаване на постановлението парична сума, както и съответно тълкуване при подобни факти на нормите на чл. 646, ал. 1 и чл. 638 ТЗ.
Съдът е посочил, че чл. 638 ТЗ урежда развитието на индивидуално принудително изпълнение, в хода на което по отношение на длъжника е открито производство по несъстоятелност - индивидуалното принудително изпълнение по отношение на имущество, включено в масата на несъстоятелността, се спира, а ако вземането на взискателя бъде прието (включено в одобрения от съда списък по чл. 692 ТЗ), индивидуалното принудително изпълнение се прекратява. Нормата на чл. 646, ал. 1, т. 3 ТЗ обявява за нищожни спрямо кредиторите на несъстоятелността актове на разпореждане с право или вещ от масата на несъстоятелността, направени след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност не по установения в производството ред, като нищожността се установява по исков ред.
От друга страна, публичната продан на недвижим имот е уредено в ГПК производство за принудително прехвърляне на собственост с цел удовлетворяване парично вземане на взискателя, респ. и на присъединените кредитори. Вещнопрехвърлителният ефект съгласно чл. 496, ал. 2 ГПК настъпва с влизане в сила на постановлението за възлагане. Фактическият състав на публичната продан, като самостоятелен изпълнителен способ, обаче приключва с изготвяне на постановлението за възлагане, след като лицето, обявено за купувач, внесе в срок дължимата сума - чл. 496, ал. 1 ГПК. Това е релевантният момент, спрямо който следва да се прецени приложението на нормите на чл. 638 ТЗ. Ако към този момент спрямо длъжника не е обявена несъстоятелност, то с влизане в сила на постановлението за възлагане ще настъпи вещнопрехвърлителният ефект на реализираното в индивидуалното принудително изпълнение принудително прехвърляне на собствеността. Индивидуалното принудително изпълнение ще подлежи на спиране, респ. прекратяване съгласно чл. 638 ТЗ, само ако към момента на обявяване несъстоятелността на длъжника не е приключил фактическият състав на публичната продан, т. е. не е издадено постановлението за възлагане. Публичната продан ще се счита неприключила и ако при обжалване на издаденото постановление за възлагане, действията на съдебния изпълнител бъдат отменени. При обявяване на длъжника в несъстоятелност след издаване на постановлението за възлагане, но преди влизането му в сила, в масата по несъстоятелността се включва внесената от купувача по публичната продан цена. В тази хипотеза не може да намери приложение нормата на чл. 638 ТЗ, тъй като индивидуалното принудително изпълнение по отношение на този изпълнителен способ вече е приключило. Това следва от особеностите на индивидуалното принудително изпълнение. Както е разяснено в мотивите, от които е изходено при постановяване на Тълкувателно решение № 3/10.07.2017 г. по т. д. № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС, т. 2, изпълнението може да бъде реализирано чрез един или няколко изпълнителни способа и по същество всеки такъв способ съставлява самостоятелен изпълнителен процес, който се урежда както от важащите само за него правила, така и от тези, които са общи за всички изпълнителни способи. Приложението на нормите на чл. 638 и чл. 646, ал. 1, т. 3 ТЗ се преценява спрямо това дали са приключили изпълнителните действия по конкретния изпълнителен способ.
Въззивният съд е посочил, че спрямо длъжника-в несъстоятелност и кредиторите на несъстоятелността е противопоставим настъпилият вещнопрехвърлителен ефект с влизане в сила на постановлението за възлагане, издадено преди откриване на производството по несъстоятелност, тъй като изпълнителният способ в индивидуалното принудително изпълнение е приключил преди обявяване на длъжника в несъстоятелност. Вписването на обща възбрана върху имота, наложена в производството по несъстоятелност, не може да засегне правата, произтичащи от публична продан, приключила като изпълнителен способ в индивидуалното принудително изпълнение към момента на обявяване на несъстоятелността.
Въз основа на така изложеното, Софийски апелативен съд е заключил, че постановление за възлагане на недвижим имот в изпълнително производство, издадено от ЧСИ преди откриване на производство по несъстоятелност на длъжника, но влязло в сила след обявяване на несъстоятелността и налагане на обща възбрана върху имуществото му, е противопоставимо на длъжника-в несъстоятелност и на кредиторите на несъстоятелността, вкл. и на банката, ипотекарен кредитор и взискател в индивидуалното принудително изпълнение и чието вземане е прието и включено в сметка за разпределение по чл. 717н ТЗ, като в масата на несъстоятелността се включва внесената от купувача по публичната продан цена. В подкрепа на този си извод се е позовал на решение № 55/20.05.2021 г. по гр. д. № 3415/2020 г. на ВКС, II г. о.
Съдът е намерил за установени по делото всички предпоставки за уважаване на предявения иск по чл. 108 ЗС: ищецът да е собственик на вещта, вещта да се владее или държи от ответника и осъществяваната от ответника фактическа власт да е без правно основание.
Намерил е за установено по делото, че към 27.07.2016 г., когато е обявена неплатежоспособността на „Тома строй“ ЕООД, считано от 31.12.2014 г., и е открито производството по несъстоятелност, фактическият състав на публичната продан на процесния имот по изп. д. № 20148380410887 по описа на ЧСИ М. Б. вече е бил приключил с издаване на постановление за възлагане от 4.02.2016 г. в полза на ищцата К. Д.. Съдът е посочил, че спрямо този изпълнителен способ не могат да настъпят последиците по чл. 638 ТЗ, тъй като липсват дължими от съдебния изпълнител действия по реализирането му. Обжалването на постановлението за възлагане отлага само настъпването на вещнопрехвърлителния му ефект (доколкото жалбата е неоснователна), но производството по чл. 435 ГПК не е част от съответния изпълнителен способ (публична продан на недвижим имот за удовлетворяване на парично вземане на взискателя), действията, по който се атакуват. Затова в масата на несъстоятелността на „Тома строй“ ЕООД е включено не правото на собственост на процесния имот, а сумата, заплатена от К. Д. при осъществената публична продан. С влизане в сила на постановлението за възлагане е настъпил и вещнопрехвърлителният ефект на приключилата преди обявяване на несъстоятелността на „Тома строй“ ЕООД публична продан.
При извода за момента, към който се преценява дали публичната продан е приключила с оглед приложението на чл. 638 ТЗ, въззивният съд е счел за неотносими към изхода на спора доводите на страните относно действието на вписаните от взискателя в индивидуалното принудително изпълнение „Райфайзен банк“ АД възбрани върху имота и действието на общата възбрана върху имуществото на обявения в несъстоятелност длъжник, която по отношение на недвижимите имоти следва да бъде вписана в нотариалните регистри съгласно чл. 715, ал. 2 ТЗ. Намерил е за неоснователна и тезата на „Тома строй“ ЕООД (в несъстоятелност), че прекратителните ефекти по чл. 638, ал. 4 ТЗ са настъпили поради откритото производство по несъстоятелност спрямо „Боско строй“ ЕООД, считано от 11.04.2016 г., като вземанията на „Райфайзенбанк (България) АД са били включени в одобрения списък на приетите вземания. Посочил е, че по делото липсват доказателства да е предявен и уважен иск по чл. 646 или чл. 647 ТЗ по отношение на договора между „Боско строй“ ЕООД и „Гео строй“ ЕООД, респ. не е установено процесният имот да е бил включен (осребрен) в масата на несъстоятелността на „Боско строй“ ЕООД и в това производство ипотекарният кредитор да е реализирал вземането си, а напротив - вземанията на „Райфайзенбанк (България)“ АД са приети в производството по несъстоятелност на „Тома строй“ ЕООД. Именно затова фактът на открито производство по несъстоятелност на „Боско строй“ ЕООД се явява неотносим към изхода на настоящия правен спор.
Съдът е намерил за неотносима практиката на ВКС по решение № 56/24.04.2018 г. по гр. д. № 2339/2017 г. на ВКС, II г. о., на която се е позовало „Тома строй“ ЕООД (в несъстоятелност). Изложил е, че даденото тълкуване по посоченото решение е за значението на спирането на индивидуално изпълнително производство, като обезпечение на предявен иск по чл. 440, ал. 1 ГПК от трето за изпълнението лице, преди влизане в сила на постановлението за възлагане, и е свързано със спиране течението на сроковете, поради което и постановлението за възлагане не може да влезе в сила, което обуславя и допустимост на иска по чл. 440, ал. 1 ГПК. В случая липсва спор, че „Тома строй“ ЕООД е страна в индивидуалното принудително производство, а не трето лице, което твърди, че имуществото, спрямо което е насочено изпълнението, не принадлежи на длъжника.
Предвид изложеното, въззивният съд е намерил за доказано по делото, че К. С. Д. е собственик на процесния недвижим имот.
Съдът е намерил и че от протокол от 8.06.2018 г. на помощник-частен съдебен изпълнител по образуваното изп. д. № 20187860400823 по описа на ЧСИ М. М. се установява, че са извършени опис и запечатване на имоти, включително и на процесния, като ключовете са предадени на синдика на несъстоятелното дружество. Приел е, че това правно действие лишава собственика К. Д. от владение на апартамента, като същото е предадено на „Тома строй“ ЕООД (в несъстоятелност). Това е дало основание на въззивния съд да заключи, че ответникът по исковата молба упражнява фактическата власт върху имота без да има правно основание за това, което обуславя осъждането му да предаде имота на ищцата.
Жалбоподателят счита решението на въззивния съд за недопустимо и неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се позовава, на първо място, на вероятна недопустимост на въззивното решение, предвид обстоятелството, че производството по делото не е било спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване на ч. гр. д. № 2949/2019 г. на Софийски градски съд, образувано по жалба на „Интербетон“ ЕООД срещу постановлението за възлагане от 4.02.2016 г., по което е постановено решение от 11.03.2020 г.
Сочи, че от визираното по-горе решение следва, че постановлението за възлагане е влязло в сила на 11.03.2020 г. (а не на 27.07.2017 г., както е удостоверено по делото), което води до преждевременно предявяване на иска по чл. 108 ЗС от К. Д.. Освен това същата няма интерес от предявяването на този иск срещу „Тома строй“ ЕООД (в несъстоятелност), явяващо се ненадлежен ответник, предвид факта на разпореждане с процесния апартамент в полза на „С. А. ЕООД, извършено преди влизане в сила на постановлението за възлагане. Тъй като към момента на предявяване на иска и вписване на исковата молба, Д. не е разполагала с титул за собственост, разпоредбата на чл. 226 ГПК се явява неприложима.
На следващо място, жалбоподателят се позовава на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите:
1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото, включително доводите, развити в отговора на въззивната жалба и в писмената защита на въззиваемата страна пред първата инстанция, както и всички релевантни факти и доказателства по делото;
2. Длъжен ли е съдът да основе правните си изводи на доказателствата по делото и допустимо ли е да извращава доказателства по делото.
По тези въпроси визира противоречие на въззивното решение с: решение № 247/6.01.2020 г. по гр. д. № 540/2018 г. на ВКС, IV г. о., решение № 192/29.01.2018 г. по т. д. № 44/2017 г. на ВКС, І т. о. и решение № 194/18.06.2013 г. по гр. д. № 1100/2012 г. на ВКС, IV г. о. Жалбоподателят излага, че Софийски апелативен съд не е разгледал доводите му за недопустимост и неправилност на първоинстанционното решение, основани на факта на влизане на постановлението за възлагане чак на 11.03.2020 г., нито доводите му, че не е владяло имота нито към датата на иска, нито към датата на приключване на устните състезания, както и доводите му за примат на производството по несъстоятелност. Цитира извадки от въззивното решение, като твърди, че е налице подмяна и извращаване на факти и доказателства по делото от страна на съда.
3. Поражда ли вещнотранслативен ефект в полза на купувача по публична продан възлагателно постановление, което е издадено в контекста на висящо производство по несъстоятелност спрямо длъжника на взискателя (в процесния случай – „Боско строй“ ЕООД), и което възлагателно постановление е влязло в сила след като ипотекарният длъжник (в случая - „Тома строй“ ЕООД) се е разпоредил с имота по реда на чл. 718 ТЗ.
По този въпрос се твърди противоречие с ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според което публичната продан е деривативно придобивно основание.
На следващо място, длъжникът се позовава на основание за допускане на касационно обжалване по въпросите:
1. В кой момент настъпват суспензивните ефекти по чл. 638, ал. 1 ТЗ - в момента на откриването на производството по несъстоятелност или на обявяването на длъжника в несъстоятелност;
2. Дали в масата по несъстоятелността се включва недвижимият имот, предмет на невлязлото в сила постановление за възлагане, или внесената от купувача по публичната продан, съгласно чл. 496, ал. 1 ГПК, по сметка на ЧСИ преди издаване на постановлението парична сума, както и съответно тълкуване при подобни факти на нормата на чл. 646, ал. 1 ТЗ и чл. 638 ТЗ. Сочи, че по тези въпроси се е произнесъл ВКС в цитираното от Софийски апелативен съд решение № 55/20.05.2021 г. по гр. д. № 3415/2020 г., ІІ г. о., за което твърди, че е очевидно неправилно и постановено contra legem, като това налага своевременното му ревизиране с оглед точното прилагане на закона и развитието на правото.
3. Може ли да влезе в сила възлагателно постановление, което е издадено след спиране на изпълнителното дело на основание чл. 638, ал. 1 ТЗ и докато така спряното изпълнително дело не бъде възобновено.
Жалбоподателят счита, че този въпрос е важен за точното прилагане на закона и за развитието на правото, като отново излага несъгласие с приетото в решение № 55/20.05.2021 г. по гр. д. № 3415/2020 г. на ВКС, ІІ г. о. Позовава се на становището, изразено в решение № 56/24.04.2018 г. по гр. д. № 2339/2017 г. на ВКС, ІІ г. о. и твърди противоречие между двете решения. Постъпил е отговор на касационната жалба от третото лице помагач на страната на К. С. Д. „Кей Би Си Б. Б. ЕАД (с предишно наименование „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, в който са изложени съображения за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос (материалноправен или процесуалноправен), който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение (чл. 280, ал. 2 ГПК). Съгласно дадените в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 разяснения задължение на касатора е да формулира обуславящия изхода на спора правен въпрос, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес ВКС може единствено да конкретизира и уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба. Непосочването на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК. В т. 4 на тълкувателното решение е посочено, че точното прилагане на закона и развитието на правото по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, като правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
Въз основа на така изложеното, настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Съображенията му за това са следните:
Атакуваното въззивно решение е валидно и допустимо. В тази връзка неоснователни са твърденията за недопустимост на съдебния акт, предвид насочването на исковата молба срещу ненадлежен ответник, както и поради преждевременното й предявяване. Тези възражения на жалбоподателя имат отношение към основателността, а не към допустимостта на иска по чл. 108 ЗС срещу „Тома строй“ ЕООД (в несъстоятелност), доколкото при предявяването му К. Д. се е позовала на влязло в сила постановление за възлагане на процесния имот и е ангажирала доказателства в този смисъл.
В случая е неприложимо и ТР № 1/9.07.2019 г. по тълк. д. № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което въззивно решение, постановено при наличие на основание за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК (независимо кога са възникнали предпоставките за това – пред първоинстанционния или пред въззивния съд), е недопустимо. Това е така, защото преди устните състезания по гр. д. № 1534/2021 г. на САС соченият преюдициален спор (ч. гр. д. № 2949/2019 г. по описа на Софийски градски съд) е бил приключил, а постановеното по него решение – приложено по делото.
Влизането в сила на постановлението за възлагане в хода на процеса е обстоятелство, което съдът е длъжен да вземе предвид на основание чл. 235, ал. 3 ГПК.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по първия въпрос от изложението, за който се визира основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Въззивният съд е обсъдил релевантните за изхода на спора твърдения и възражения, факти и събрани по делото доказателства, като в случая жалбоподателят изразява несъгласието си с направените изводи. Това му несъгласие представлява оплакване по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, което не подлежи на разглеждане в производството по чл. 288 ГПК.
Действително, липсват изложени съображения от страна на Софийски апелативен съд относно наведеното от „Тома строй“ ЕООД (в несъстоятелност), че постановлението за възлагане е влязло в сила не на отразената върху него дата, а по-късно, в хода на производството по иска по чл. 108 ЗС, когато въпросното дружество вече се е било разпоредило с процесния апартамент. Тези доводи и възражения, обаче, не могат да се счетат за относими за изхода на настоящия спор, тъй като касаят конкуренцията между правата на ищцата и купувача „Софтранс ауто“ ЕООД, а не на „Тома строй“ ЕООД (в ликвидация). Ето защо необсъждането им не е основание за допускане на касационно обжалване. В тази връзка следва да се отбележи, че „Софтранс ауто“ ЕООД, което не е конституирано като страна в процеса, е придобило спорния имот в хода на делото и след вписана възбрана, като обезпечение на иска по чл. 108 ЗС.
Вторият въпрос също не обуславя допускане на касационно обжалване, тъй като е израз на оспорване правилността на въззивното решение от гледна точка преценката на доказателствата и възприемането на фактическата обстановка от съда. Настоящият съд може да направи проверка в това отношение едва при разглеждане на спора по същество.
Третият въпрос от същата група е формулиран изключително неясно. На него е и невъзможно да се даде принципен отговор, без да се изследват и преценят конкретните факти и обстоятелства по даден спор. Ето защо този въпрос не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК.
По първия въпрос от групата въпроси, за които се визира основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК: В кой момент настъпват суспензивните ефекти по чл. 638, ал. 1 от ТЗ - в момента на откриването на производството по несъстоятелност или на обявяването на длъжника в несъстоятелност, не следва да се допуска касационно обжалване, тъй като законът – чл. 638 ТЗ, е пределно ясен – моментът е откриване на производството по несъстоятелност, който съгласно чл. 634а ТЗ е датата на постановяване на решение по чл. 630, ал. 1 ТЗ.
В този смисъл са и решаващите мотиви на въззивния съд, като е съобразено, че решението за откриване на производството по несъстоятелност на „Тома строй“ ЕООД следва по дата издаването на постановлението за възлагане на имота в полза на К. Д..
По въпроса: Дали в масата по несъстоятелността се включва недвижимият имот, предмет на невлязлото в сила постановление за възлагане, или внесената от купувача по публичната продан, съгласно чл. 496, ал. 1 ГПК, по сметка на ЧСИ преди издаване на постановлението парична сума, както и съответно тълкуване при подобни факти на нормата на чл. 646, ал. 1 ТЗ и чл. 638 ТЗ, за който се визира основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, е налице произнасяне от ВКС, ІІ г. о., в решение № 55/20.05.2021 г. по гр. д. № 3415/2020 г., постановено по реда на чл. 290 ГПК. В него е даден следният отговор: Постановление за възлагане на недвижим имот в изпълнително производство, издадено от ЧСИ преди откриване на производство по несъстоятелност на длъжника, но влязло в сила след обявяване на несъстоятелността и налагане на обща възбрана върху имуществото му, е противопоставимо на длъжника-в несъстоятелност и на кредиторите на несъстоятелността, вкл. и на банката-ипотекарен кредитор и взискател в индивидуалното принудително изпълнение и чието вземане е прието и включено в сметка за разпределение по чл. 717н ТЗ, като в масата по несъстоятелността се включва внесената от купувача по публичната продан цена. За да стигне до този отговор, ВКС е развил съображения, че релевантният момент за приложението на нормите на чл. 638 ТЗ от гледна точка дали имот-предмет на публична продан се включва в масата на несъстоятелността, е изготвяне на постановлението за възлагане (а не влизането му в сила), тъй като фактическият състав на публичната продан, като самостоятелен изпълнителен способ, приключва с изготвяне на постановлението за възлагане, след като лицето, обявено за купувач, внесе дължимата сума. След като е налице издадено постановление за възлагане, спрямо този изпълнителен способ не могат да настъпят последиците по чл. 638 ТЗ, тъй като липсват дължими от съдебния изпълнител действия по реализирането му. Обжалването на постановлението за възлагане отлага само настъпването на вещнопрехвърлителния му ефект (доколкото жалбата е неоснователна), но производството по чл. 435 ГПК не е част от съответния изпълнителен способ, действията по който се атакуват. Спрямо длъжника-в несъстоятелност и кредиторите на несъстоятелността е противопоставим настъпилият вещнопрехвърлителен ефект с влизане в сила на постановлението за възлагане, издадено преди откриване на производството по несъстоятелност, но влязло в сила след обявяване на несъстоятелността. В масата по несъстоятелността в този случай се включва внесената от купувача по публичната продан цена.
Настоящият съд споделя горното становище, като съответстващо на смисъла и духа на закона, и счита, че не е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по този въпрос.
В тази връзка, съдът намира, че решение № 56/24.04.2018 г. по гр. д. № 2339/2017 г. на ВКС, ІІ г. о. е постановено по различна хипотеза, поради което не съществува противоречие между приетото с него и решение № 55/20.05.2021 г. по гр. д. № 3415/2020 г. на ВКС, ІІ г. о. Последният въпрос от изложението е формулиран изцяло според защитната теза на жалбоподателя за спряно по силата на чл. 638, ал. 1 ТЗ изпълнително производство и не съответства на решаващите съображения в решението на въззивния съд, че в случая не е настъпило спиране на изпълнителното дело на основание чл. 638, ал. 1 ТЗ.
Въззивното решение не е и очевидно неправилно, тъй като не е постановено при грубо нарушение на материалния и процесуалния закон и не е явно необосновано.
Изложеното обуславя недопускане на касационно обжалване.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 405 от 23.03.2022 г. по гр. д. № 1534/2021 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: