О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50085

София, 14.03.2023 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Първо гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети февруари две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА

Членове: БОНКА ДЕЧЕВА

ВАНЯ АТАНАСОВА

като разгледа докладваното от съдията Атанасова гр. дело № 3209 по описа за 2022 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 и сл. ГПК.

Подадена е касационна жалба от ответника „Росагрофонд“ ООД, чрез адв. М. Д., вх.№ 7192/24.03.2022 г., срещу решение № 154 от 08.02.2022 г. по гр. д.№ 2557/2021 г. на Варненски окръжен съд в частта потвърждаваща решение № 260065 от 19.11.2020 г., поправено с решение № 260063 от 07.09.2021 г., и двете постановени по гр. д.№ 1883/2019 г. на Районен съд-Провадия, в частта, с която e уважен предявеният от Н. З. Н., на чието място са конституирани, на основание чл. 227 ГПК, наследниците му З. Н. Н. и Н. Н. Н., против “Росагрофонд” ООД иск с правно основание чл. 108 ЗС, като е признато за установено по отношение на посоченото дружество, че ищецът е собственик, на основание реституция по ЗСПЗЗ, на следните недвижими имоти, находящи се в землището на [населено място], а именно: поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 1955 кв. м., вид територия - земеделска, трайно предназначение нива, категория на земята -трета, находящ се в местност “А.”, при съседи имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***, стар номер ***; поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 1850 кв. м., вид територия - земеделска, трайно предназначение нива, категория на земята пета, находящ се в местност “Г. Д.”, при съседи поземлени имоти с идентификатори: ***, ***, ***, ***, стар номер ***; поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 8998 кв. м., вид територия - земеделска, трайно предназначение нива, категория на земята - трета, находящ се в местност “П.”, при съседи поземлени имоти с идентификатори: ***, ***, ***, ***, ***, ***, стар номер ***, и “Росагрофонд ООД e осъдено да предаде на Н. З. Н. владението на гореописаните недвижими имоти, както и в частта, с която е осъдено “Росагрофонд” ООД, на основание чл. 73, ал. 1 ЗС, да заплати на Н. З. Н. сумата 1136.54 лева обезщетение за лишаване от ползване на описаните имоти за периода 14.01.2016 г. - 11.12.2019 г.

Поддържа се, че въззивното решение е неправилно, поради постановяването му в противоречие с чл. 42 ЗЗД и чл.70 ЗС, поради необоснованост на фактическите изводи на съда и поради постановяването му при съществени процесуални нарушения – на чл. 297 ГПК. Иска се допускането му до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, отмяната му и отхвърляне на предявения иск по чл. 108 ЗС.

Подадена е и касационна жалба от З. Н. Н. и Н. Н. Н., конституирани като страни на основание чл. 227 ГПК, като наследници на починалия ищец Н. З. Н., чрез адв. В. Д., вх. № 6562/17.03.2022 г., срещу решение № 154 от 08.02.2022 г. по гр. д.№ 2557/2021 г. на Варненски окръжен съд в частта потвърждаваща решение № 260065 от 19.11.2020 г., поправено с решение № 260063 от 07.09.2021 г., и двете постановени по гр. д.№ 1883/2019 г. на Районен съд-Провадия в частта, с която са отхвърлени следните искове, предявени от Н. З. Н. против “Росагрофонд” ООД и “МП Агро инвест”ЕООД, при условията на евентуалност: главен иск с правно основание чл.26, ал.1, предл. 1 ЗЗД - за прогласяване нищожността, поради противоречие със закона, на договор за аренда, сключен на 19.07.2018 г., между “Росагрофонд” ООД и “МП Агро инвест”ЕООД, вписан в Служба по вписванията - гр. Провадия, вх. рег.№ 2415/20.07.2018 г., акт № *** г., и евентуален иск с правно основание чл.26, ал.2, предл. 2 ЗЗД за прогласяване нищожността на същия договор, като сключен при липса на съгласие. Твърди се неправилност на решението в обжалваните части, поради постановяването му в нарушение на материалния закон и се иска допускането му до касационно обжалване на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, отмяната му и уважаване на исковете.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основанията по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното:

1. По жалбата от ответника „Росагрофонд“ ООД срещу въззивното решение в частта му потвърждаваща първоинстанционното в частта, с която са уважени предявените от Н. З. Н. срещу посоченото дружество искове по чл. 108 ЗС и чл. 73, ал. 1 ЗС.

Касационната жалба е недопустима в частта й срещу въззивното решение потвърждаващо първоинстанционното в частта му уважаваща иска по чл. 73, ал. 1 ЗЗД за присъждане на сумата 1136.54 лева обезщетение за ползване на процесните имоти в периода 14.01.2016 г. до 11.12.2019 г., предвид цената на иска (2486 лв.) и с оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. В посочената част касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а касационното производство частично прекратено.

В останалата част касационната жалба е допустима.

За да потвърди първоинстанционното решение, с което искът по чл. 108 ЗС е уважен, въззивният съд е приел, че ищецът Н. З. Н., на чието място са конституирани, на основание чл. 227 ГПК, наследниците му З. Н. Н. и Н. Н. Н., е придобил собствеността върху процесните земеделски имоти на основание реституция по ЗСПЗЗ, по силата на влязло в сила решение № 160/08. 02. 2001 г. на ПК – гр. Дългопол и скици към него.

Договорът за покупко-продажба, сключен с н. а. № *** г. на нотариус З. А., с който Н. Н., чрез пълномощника си В. Д. В., съгласно пълномощни с рег.№ № 2898 и 2899/11.09.2015 г. на нотариус С. К., продава имотите на „Росагрофонд“ ООД, е недействителен, на основание чл. 42 ЗЗД, тъй като е сключен за продавача от лице без представителна власт. С влязло в законна сила на 18.11.2019 г. решение № 3686 от 10.08.2018 г. по гр. д. 8860/2018 г. на Районен съд - Варна, е унищожена, по предявения от Н. З. Н. срещу В. Д. В., иск с правно основание чл. 28, ал. 1 изр. 2, вр. чл. 27, вр. чл. 44 от ЗЗД, упълномощителната сделка, обективирана в пълномощно рег.№ 2898/11.09.2015 г. и пълномощно рег.№ 2899/11.09.2015 г. по описа на нотариус С. К., рег.№ 446 на НК, тъй като е сключена при грешка в личността на упълномощения В. Д. В..

Прието е, че сключеният без представителна власт договор не е потвърден от прехвърлителя Н. Н.. Не представляват потвърждаване, по смисъла на чл. 42, ал. 2 ЗЗД, на договора за продажба, сключен с н. а. № *** г., изявленията на Г. В. И., обективирани в декларации с нотариална заверка на подписите и съдържанието с рег. № 4229/26.09.2018 г. и с рег. № 4230/26.09.2018 г. на нотариус В. П., направени от същия в качеството му на пълномощник на Н. Н., упълномощен по силата на пълномощно с рег. № 2898/11.09.2015 г. и рег. № 2899/11.09.2015 г., тъй като с тези декларации се потвърждава не договорът за продажба, а упълномощителните сделки, обективирани в същите пълномощни с рег. № 2898/11.09.2015 г. и рег. № 2899/11.09.2015 г., с които Н. Н. упълномощава В. Д. В. да продаде процесните имоти и които са унищожени с влязлото в сила решение.

Прието е, че след като договорът за покупко-продажба на процесните имоти, обективиран в нотариален акт № *** г. на нотариус З. А., е сключен в хипотезата на липса на учредена представителна власт и при липса на потвърждаване от страна на мнимо представлявания, този договор не е породил вещнопрехвърлително действие по чл. 24, ал. 1 от ЗЗД и купувачът “Росагрофонд” ООД не е придобил собствеността на основание правна сделка.

В изложение към касационна жалба вх.№ 7192 от 24.03.2022 г. се поддържа наличието на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси: 1/. какъв е обхватът на силата на пресъдено нещо на решение № 3686 от 10.08.2018г. по гр. д.№ 8860/2018 г. на Варненски районен съд; 2/. валидно ли е извършеното чрез пълномощник потвърждаване на покупко-продажбата на недвижим имот; 3/. дали от нормата на чл.297 ГПК произтича задължителната сила на съдебното решение спрямо всички и дали всички следва да го зачитат.

Твърди се, че първият въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 07.03.2019 г. по тълк. д.№ 1/2018 г. на ВКС, ОСТК, и решение № 316 от 26.02.2015 г. по гр. д.№ 1109/2012 г. на ВКС. Относно втори и трети въпрос се поддържа, че същите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Касаторът се позовава и на разпоредбата на чл.280, ал.2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение.

Не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по първия и третия въпрос.

И двата въпроса са свързани с действието на влязлото в сила решение, с което е унищожена, на основание чл.28 ЗЗД вр. с чл.44 ЗЗД, поради грешка в личността на пълномощника, едностранна упълномощителна сделка.

И двата въпроса не отговарят на изискванията на общо основание за допускане до касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не са обусловили решаващите изводи на въззивния съд и отговорите на същите не би повлияло на изхода на делото. От значение в случая би бил въпрос за конститутивното действие на влязлото в сила съдебно решение (какъвто въпрос не е зададен), а не за обективните и субективни предели на силата на пресъдено нещо на влезлите в сила решения и за зачитане силата на пресъдено нещо, уредени в разпоредбите на чл. 296 и 297 ГПК. Независимо от това, за пълнота следва да се посочи, че конститутивното действие на влязлото в сила конститутивно съдебно решение е противопоставимо на всички трети лица и следва да бъде зачетено от тях – те са задължени да приемат, че конститутивното действие е настъпило между страните по делото. Чрез конститутивното си действие съдебното решение става юридически факт, който създава, изменя или прекратява гражданското правоотношение и всички лица, за които този юридически факт е правнорелевантен, са длъжни да го зачитат, т. е не могат да оспорват материалноправната промяна следствие от конститутивното действие на съдебното решение (решение № 87 от 05.07.2018 г. по гр. д.№ 4028/2017 г. на ВКС, ІІ г. о.). В случая, въззивният съд се е съобразил с практика на ВКС, която не се нуждае от промяна като неправилна или несъответна на променена законодателна уредба или променени общественоикономически условия.

Не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение и по втория въпрос.

Същият не е обусловил изхода на спора, поради което не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационен контрол. Въззивния съд не е формирал извод за потвърждаване на сключения без представителна власт договор от мнимо представлявания, чрез пълномощник, напротив – съдът е приел, че мнимо представляваният отказал да потвърди извършеното от В. Д. В. действие на разпореждане с процесните поземлени имоти (с изявленията си в исковата молба), както и че потвърждаването на унищожената упълномощителна сделка, с която В. Д. В. е овластен от ищеца да извърши продажба на процесните имоти от името на ищеца, чрез пълномощник, овластен със същото пълномощно, не представлява потвърждаване на договора за продажба по реда на чл. 42, ал. 2 ЗЗД.

2. По жалбата на ищците З. Н. Н. и Н. Н. Н. срещу въззивното решение в частта му потвърждаваща първоинстанционното в частта, с която са отхвърлени предявените от наследодателя им срещу “Росагрофонд” ООД и “МП Агро инвест”ЕООД, при условията на евентуалност, искове с правни основания чл.26, ал.1, предл. 1 и предл. 2 ЗЗД.

Във връзка с тези искове въззивният съд е приел, че сключеният на 19.07.2018 г., между “Росагрофонд” ООД и “МП А. И. ЕООД, договор за отдаване под аренда, за срок от 30 стопански години, считано от стопанската 2018 г., на процесните недвижими имоти, не е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, поради противоречието му с чл. 3, ал. 4 ЗАЗ. Разпоредбата не е императивна и нарушаването й не води до нищожност на сделката. Когато земеделската земя е отдадена под аренда от несобственик, договорът за аренда е непротивопоставим на собственика и последният следва да се защити с предявен срещу арендатора иск за собственост, а отношенията между страните по арендния договор ще се уредят по правилата на чл. 25 ЗАЗ. За неоснователен е приет и евентуалния иск за нищожност на договора за аренда на основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД, тъй като не е доказано сделката да е сключена без съгласието на някоя от страните.

В изложението към жалбата се поддържа наличието на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по въпроса императивна ли е нормата на чл.3, ал. 4 от ЗАЗ.

Въпросът е неотносим, доколкото в случая е налице отдаване под аренда на чужд имот, а не на съсобствен имот от съсобственик, притежаващ по-малко от 50 % идеални части от съсобствения имот. А относно непротивопоставимостта на собственика на имота на договор за аренда, сключен от несобственик, изводите на въззивния съд съответстват на трайната практика на ВКС.

Поради недопускане до касационно обжалване на въззивното решение и по двете жалби, разноските за настоящата инстанция следва да останат за сметка на страните, така както са направени.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на „Росагрофонд“ ООД в частта й срещу решение № 154 от 08.02.2022 г. по гр. д.№ 2557/2021 г. на Варненски окръжен съд в частта потвърждаваща решение № 260065 от 19.11.2020 г., поправено с решение № 260063 от 07.09.2021 г., и двете постановени по гр. д.№ 1883/2019 г. на Районен съд-Провадия, в частта, с която предявеният от Н. З. Н., на чието място са конституирани, на основание чл. 227 ГПК, наследниците му З. Н. Н. и Н. Н. Н., против “Росагрофонд” ООД иск с правно основание чл. 73, ал. 1 ЗС е уважен за сумата 1136.54 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на процесните имоти за периода 14.01.2016 г. - 11.12.2019 г., И ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 3209/2022 г. на ВКС, 1 г. о., в посочената част.

НЕ ДОПУСКА, по касационната жалба на „Росагрофонд“ ООД, касационно обжалване на решение № 154 от 08.02.2022 г. по гр. д.№ 2557/2021 г. на Варненски окръжен съд в частта потвърждаваща решение № 260065 от 19.11.2020 г., поправено с решение № 260063 от 07.09.2021 г, и двете постановени по гр. д.№ 1883/2019 г. на Районен съд-Провадия в частта, с която e уважен предявеният от Н. З. Н., на чието място са конституирани, на основание чл. 227 ГПК, наследниците му З. Н. Н. и Н. Н. Н., против “Росагрофонд” ООД иск с правно основание чл. 108 ЗС.

НЕ ДОПУСКА, по касационната жалба от З. Н. Н. и Н. Н. Н., конституирани като страни на основание чл. 227 ГПК, като наследници на починалия ищец Н. З. Н., касационно обжалване на решение № 154 от 08.02.2022 г. по гр. д.№ 2557/2021 г. на Варненски окръжен съд в частта потвърждаваща решение № 260065 от 19.11.2020 г., поправено с решение № 260063 от 07.09.2021 г, и двете постановени по гр. д.№ 1883/2019 г. на Районен съд-Провадия, в частта, с която са отхвърлени предявените от Н. З. Н. против “Росагрофонд” ООД и “МП Агро инвест”ЕООД, при условията на евентуалност, искове с правни основания чл.26, ал.1, предл. 1 и пр. 2 ЗЗД.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в прекратителната част подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните, а в останалите части не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: