3О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50045

гр. София, 15.03.2023 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

като разгледа докладваното от съдията Н. И. гражданско дело № 3008 по описа на Върховния касационен съд за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Параходство БМФ“ АД гр.Варна, подадена чрез юрисконсулт П. К., срещу решение № 75/23.05.2022 г. постановено по възз. гр. д. № 172/2022 г. по описа на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 313/ 14.03.2022 г., постановено по гр. д. № 2214/2021 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е уважен, предявения срещу касатора иск по чл.439 от ГПК и е признато за установено в отношенията между страните, че ищецът Н. Г. К. няма подлежащи на изпълнение парични задължения към ответника „Параходство БМФ“ АД, за сумата от 142 977,42лв., като част от задължението от общо 145 380 лв. по издаден на 10.05.2006 г. в полза на ответника срещу ищеца изп. лист по в. т.д. №126/2006г. на ВАпС, поради погасяване на задължението по давност, за което вземане е налице висящо изп. д. №426/2021г. на ЧСИ Л. С..

Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивния съд и е процесуално допустима. В нея се поддържат оплаквания и съображения за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и за необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.

В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК от страна на касатора, като правни въпроси – общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са изведени следните въпроси: 1. Ако преди влизане на ТР № 2/26.06.2015 г. постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в процеса при едно изпълнително дело не са били извършвани изпълнителни действия в срок от две години и изпълнителното производство не е прекратено от съдебния изпълнител, следва ли, че извършените изпълнителни действия при непрекратеното изпълнително производство, след изтичането на двугодишния срок, но преди изтичане на петгодишната погасителна давност, са недействителни и същите не следва да бъдат зачетени от решаващия състав разглеждащ предявен иск от длъжника срещу взискателя по реда на чл.439 ГПК?; 2. Следва ли да се приеме като бездействие от страна на взискателя по едно изпълнително дело, невъзможността от страна на взискателя да бъде предприето каквото и да е изпълнително действие по смисъла на чл.116, б“в“ от ЗЗД, тъй като при извършените всички възможни справки е установено, че длъжникът не притежава никакво имущество, няма вземания от сключени трудови и граждански договори, срещу които да се изиска от съдебния изпълнител да насочи съответното изпълнение? и 3. Следва ли да бъде спрян или прекъснат давностният срок, при висящо изпълнително производство в случаите, когато от извършените справки е установено, че длъжникът няма имущество, а умишлено е отчуждил имущество, чрез дарение. За относителната недействителност на сделката за отчуждението, с която длъжникът уврежда взискателя е образувано производство по чл.135 от ЗЗД?. По отношение на първия въпрос, се сочи наличие на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Поддържа се, че по този въпрос въззивното решение е постановено в противоречие практиката на ВКС: Решение № 37/27.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. на ВКС, IV ГО; Решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. на ВКС, IV ГО. По отношение на втория и третия въпроси се сочи и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, и се навеждат доводи, че са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.

Ответникът по жалбата Н. Г. К. е депозирал отговор на касационната жалба в който изразява становище за неоснователност на жалбата.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК, приема следното:

От фактическа страна, въззивният съд е приел за установено, че в периода от 2006 г. до 2012 г. по изп. д. № 12219/2006 г. на ДСИ при ВРС, с взискател касатора, били извършвани изпълнителни действия, в това число събирани и суми от длъжника. В периода 01.06.2012 г.- 08.02.2018 г. не били извършвани изпълнителни действия. Такива били предприети от ДСИ на 08.02.2018 г. и 16.02.2018 г. - наложени запори на банкови сметки и на акции на длъжника. На 09.02.2021 г. съдебният изпълнител издал постановление за прекратяване на изпълнителното дело на осн. чл. 433, ал.1, т.8 ГПК. През м.02.2021г. било бразувано ново изпълнително дело по същия изпълнителен лист - № 426/202 1г. на ЧСИ Л.С.. Установено е също, че взискателят „Параходство БМФ ЕАД – ответник по спора предявил срещу длъжника иск по чл.135 ЗЗД за относителната недействителност на извършено на 02.11.2011 г. от последния дарение на поземлен имот, като исковата молба била вписана на 06.12.2012 г., а решението, с което иска е уважен - на 29.04.2014г.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че давността за вземането е петгодишна, като същата е била спряна при висящността на изпълнителния процес изп. д. № 12219/2006 г. Посочил е, че от изпълнителното действие възбрана на недвижим имот на 01.06.2012 г. по делото не са били извършвани изпълнителни действия до 08.02.2018 г. -наложен запор. Приел е, че от 01.06.2012 г. до 01.06.2014 г. е изтекъл предвидения в чл. 433, ал.1 т.8 ГПК двугодишен срок, в който взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия, поради което изпълнителното производство е прекратено на 01.06.2014 г. и е без значение, че съдебният изпълнител е издал нарочен акт за това едва на 09.02.2021 г. Тъй като прекратяването било преди приемане на ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК по отношение на погасителната давност следвало да се приложи тълкуването, дадено в предшестващото ППВС № 3/1980 г., че давност не е текла докато е траел този изпълнителен процес - т. е. до 01.06.2014 г. и че новата погасителна давност за вземането е започнала да тече от датата на прекратяване на изпълнителното производство – 01.07.2014 г., а не от последното изпълнително действие. Посочено е, че при прекратен изпълнителен процес, извършените през 2018 г. изпълнителни действия не могат да бъдат зачетени, и тъй като петгодишната погасителна давност е изтекла на 01.07.2019 г., а новото изпълнително дело е образувано едва през 2021 г., искът по чл. 439 ГПК е основателен. Давността не била прекъсната и с предявяването от „Параходство БМФ“ АД през 2014 г. на иск по чл.135 ЗЗД.

Първия от повдигнатите от касатора въпроси, е предмет на т.3 от образуваното Тълкувателно дело № 2/2023 г. по описа на ВКС, Гражданска и Търговска колегии за приемане на тълкувателно решение по въпроса: Погасителната давност прекъсва ли се от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция?, и настоящият състав намира, че производството по делото следва да бъде спряно на основание чл. 292 ГПК до постановяване на Тълкувателно решение по тълк. д. № 2/2023 г. по описа на ОСГТК на ВКС.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

СПИРА производството по гр. д. № 3008/2022 г. на ВКС, IІІ г. о., до приключване на тълк. дело № 2/2023 г. по описа на ОСГТК на ВКС.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.