О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50136

София, 06.03.2023 год.

Върховният касационен съд на Р. Б. Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ: Велислав Павков

Десислава Попколева

като разгледа докладваното от съдия Попколева гр. дело № 2639 по описа за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Е. М. Е. и М. В. Е., чрез адв. Т. В. против решение № 229/21.02.2022 г. на Софийски апелативен съд по в. гр. д. № 2778/2021 г., с което след отмяна на решение от 10.05.2021 г. по гр. д. № 16878/2018 г. по описа на Софийски градски съд, е отхвърлен предявения от касаторите против „Б. Е. груп“ ООД иск с правно основание чл.92 ЗЗД за заплащане на сумата от 36 002 лв., представляваща неустойка по договор за наем от 26.11.2015 г.

Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.

Касаторите обжалват решението на въззивния съд като поддържат, че последното е неправилно поради нарушение на материалния закон – чл.26, ал.1 предл.3 вр. чл.92 ЗЗД и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – произнасяне по преклудирани /извън срока за отговор/ възражения за нищожност на клаузата за неустойка.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е формулирал в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК следните материалноправни и процесуалноправни въпроси: 1/ Кои са критериите, въз основа на които съдът следва да обяви клауза за неустойка за нищожна поради накърняване на добрите нрави, основание за нищожност по чл.26, ал.1 пр.3 ЗЗД и достатъчно ли е този критерий да бъде отношението на размера на неустойката, определен в месечни наемни вноски към срока на договора за наем; 2/ Може ли да бъде обявена за нищожна клауза за неустойка поради накърняване на добрите нрави, основание за нищожност по чл.26, ал.1 пр.3 ЗЗД, само поради нейната прекомерност; 3/ Следва ли да се приеме, че неустойка, уговорена в полза на наемателя в случай на едностранно прекратяване на договора за наем, е нищожна само поради обстоятелството, че е уговорена в размер на месечния наем; 4/ Допустимо ли е с въззивната жалба да се навеждат нови обстоятелства и въз основа на тях да се релевират нови възражения, които не са въведени своевременно, въпреки известността им на страната; 5/ Следи ли съдът служебно за нищожността на клаузи в правни сделки, които са от значение за решаване на правния спор, или следва да се произнесе по въпроса за нищожността само ако заинтересованата страна е направила съответното възражение за нищожност. По отношение на материалноправните въпроси касаторът поддържа, че даденото от въззивния съд разрешение противоречи на задължителната практика на ВКС – Тълкувателно решение № 1/15.06.2019 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК, както и на практиката на ВКС, обективирана в решение № 12/22.06.2017 г. по т. д. № 551/2016 г. на I т. о. и решение № 88/22.06.2010 г. по т. д. № 911/2009 г. на I т. о. По първия процесуалноправен въпрос се твърди, че като се е произнесъл по заявеното едва във въззивната жалба възражение за нищожност на неустойката, въззивният съд е процедирал в противоречие с практиката на ВКС – решение № 368 от 18.06.2019 г. на ВКС, според която по отношение на несвоевременно въведените възражения от страните важат задължителните указания на ТР № 1/2013 г. от 19.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС – т.4 по приложението на чл.266 ГПК. По втория процесуалноправен въпрос се поддържа наличие на противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 305/27.04.2009 г. по гр. д. № 5803/2007 г. на IV г. о. и решение № 202/27.02.2015 г. по т. д. № 4123/2013 г. на II т. о.

За да отмени първоинстанционното решение, с което е уважен иска с правно основание чл.92 ЗЗД и вместо него да постанови друго, с което да го отхвърли, въззивният съд е споделил изводите на първата инстанция, че предпоставката за отпадане на облигационната връзка между страните се е осъществила към 30.11.2017 г., тъй като към тази дата е налице неизпълнение на задължението за плащане на наемната цена за м. октомври 2017 г. и прекратяването е породило действие от тази дата занапред. Споделил е и изводите на първата инстанция, че в конкретния случай неустойката е уговорена и за двете страни по договора, като с нея те са целели да предвидят санкция за неизпълнение на договорни задължения, която са съизмерили с очаквания икономически резултат, като за наемодателят това е възможността да получи наемна цена за целия срок на договора, а за наемателя - вложения инвестиционен ресурс, с оглед предназначението на обекта. Въззивният съд обаче е приел, че процесната клауза за неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави. Посочил е, че при преценката за действителността на уговорената неустойка в размер на 24 наемни вноски, следва да се изходил от характерните особености на договора за наем, вида на насрещните престации и съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението вреди, както и другите примерно изброени критерии в ТР. Въззивният съд е приел, че макар и договорът за наем да е сключен за срок от 9 години, така уговорената неустойка в размер на 24 месечни наемни вноски, дължима при предсрочно прекратяване на договора, без имота да се ползва от наемателя, е несъответна на размера на очакваните при сключването на договора вреди за кредитора, произтичащи от прекратяването на договора за наем и излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, създава условия за неоснователно обогатяване на страните по договора за наем и нарушава принципа за справедливост. Прието е, че в случая неустойката цели единствено получаването на наемна цена от наемодателя при прекратен договор за наем – т. е. без насрещна негова престация по договора, което води до неоснователно му обогатяване и е в противоречие с добрите нрави, поради което процесната клауза е нищожна.

С оглед изложените решаващи изводи на въззивния съд, настоящият състав на ВКС приема, че касационното обжалване на решението следва да се допусне по първите два материалноправни въпроси, които преформулирани от настоящия състав на ВКС се свеждат до въпроса за критериите, които следва да се използват при преценката за нищожност на неустойката поради накърняваните на добрите нрави и до въпроса дали прекомерността на неустойката я прави нищожна поради накърняване на добрите нрави, за да се провери дали даденото от въззивния съд разрешение противоречи на посочената от касатора задължителна и казуална съдебна практика на ВКС по тези въпроси.

По първия процесалноправен въпрос не е налице общото основание за допускане на касационно обжалване, доколкото по него въззивният съд изобщо не е давал разрешение, а по втория въпрос не е налице сочения допълнителен селективен критерий, тъй като въззивният съде процедирал в съответствие със задължителната практика на ВКС – ТР № 1/27.04.2022 г. по т. д. № 1/2020 г. на ОСГТК, според което съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на определени клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. В мотивите на тълкувателното решение изрично е посочено, че в случаите когато нарушението на добрите нрави е обективирано в самия договор, например клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, съдът е длъжен да установи нищожността.

За касационното обжалване, касаторът дължи държавна такса в размер на по 720,00 лв. на основание чл.18, ал.2, т.2 ТДТ, които се събират от съдилищата по ГПК.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 229/21.02.2022 г. на Софийски апелативен съд, постановено по в. гр. д. № 2778/2021 г.

УКАЗВА на касаторите в едноседмичен срок от получаване на препис от определението да представят в деловодството на касационния съд доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса от 720,00 лв., като в противен случай производството пред касационния съд ще бъде прекратено.

Делото да се докладва на ръководителя на IV г. о. след представяне на доказателства за внесена държавна такса за насрочването му в открито съдебно заседание.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: