О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50118

Гр.София, 6.03.2023г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

при участието на секретаря .., като разгледа докладваното от съдията Русева г. д. N.3262 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Б. секюрити“ЕООД срещу решение №.738/8.06.22 по г. д.№.549/22 на ОС Варна, с което е потвърдено реш.№.262884/29.11.21 по г. д.№.14394/20 на РС Варна за осъждане на касатора да плати на основание чл.262 КТ 5940лв. неплатено възнаграждение за извънреден труд за периода 1.01.17-9.07.18, ведно със законната лихва, считано от 9.11.20 до окончателното изплащане, и 1428,73лв. лихви, считано от датата на падежа на всяка вноска до датата на исковата молба.

Ответната страна С. Д. П. оспорва жалбата; претендира разноски.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:

С обжалваното решение въззивният съд е приел, че страните са били обвързани от трудово правоотношение, като ищецът е заемал длъжност „сътрудник охрана“ с място на работа обекти под охрана на територията на [населено място] и област; официално се е водел като служител на район „М. рид“ и трудовото му възнаграждение е било изчислявано на база полаганите там дежурства по график – без да се отчита, че освен на този обект, той е полагал труд и на друг – тенис-кортовете в обект „Чайка“. Намерил е, че този факт изрично се установява от представените писмени документи – писмо изх.№.752/12.05.21, с което [община] го уведомява, че за периода 1.04.16-9.07.18 охранителната дейност на тези кортове е била поета от ответното дружество, охраната е била осъществявана от 20.00 до 08.00ч. от един служител на смяна, като е воден присъствен дневник, предоставен от наемащата фирма-приобщен по делото, даващ реална представа за интензитета на положения от ищеца труд и кредитиран от съда като обективно доказателство, съответстващо на твърденията на С.П. и останалите събрани доказателства, свидетелстващо не само за естеството, но и за продължителността на полагания труд. Доказано е и, че този дневник е бил изготвен по искане на общинска служба „Спорт“ и е бил проверяван от директора на общинското предприятие. При тези обстоятелства съдът е приел, че дава вяра на Вариант 1 от заключението на съдебно-счетоводната експертиза-според който пълният размер на заработеното от ищеца възнаграждение е 8166,72лв. /ако се приеме, че дружеството е заплатило 2569,17лв., размерът на търсената сума е 5597,55лв.-втори вариант/; доколкото, обаче, искът е предявен за сумата 5940лв., следва да се уважи само за нея – като тя представлява неплатено възнаграждение за извънреден труд, полаган от ищеца на тенис-кортове „Чайка“ - а именно, на 16 смени на месец, всяка от 12 часа, от 19ч до 07 ч, за периода 1.10.17-9.07.18, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяването на иска, както и 1428,73лв. обезщетение за забава от падежа на всяко задължение до предявяването на исковата молба. Посочил е, че приложените от ответника ведомости за заплати показват недвусмислено, че е било заплащано единствено дължимото трудово възнаграждение за полагания от ищеца труд в р-н „М. рид“, но не и допълнителния-в спортен тенис комплекс „Чайка“. Доводите, че положеният от ищеца труд е бил изцяло заплатен, са намерени за неоснователни, тъй като не се подкрепят дори от представените от самото дружество доказателства – ведомости за получени заплати, както и отразеното в тях - че се касае за полагания в „М. рид“ труд; отделно от това тезата на ищеца се подкрепя и от представения дневник и съдебно-счетоводна експертиза. При извършване на преценката си относно това налице ли е извънреден труд и как се заплаща, въззивната инстанция се е позовала на постановките на задължителна практика на ВКС – реш.№.14/27.03.12 по г. д.№.405/11, ІV ГО.

Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК във връзка с въпросите: 1. “относно задължението на въззивния съд да се произнесе по спорния предмет на делото, след като прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения и да мотивира решението си по съществото на правния спор“ /ТР 1/9.12.13 по тълк. д.№.1/13, ОСГТК/; 2. „длъжен ли е съдът да вземе предвид фактите, настъпили след предявяването на исковата молба, които имат значение за спорното право, въпрос, относим към чл.235 ал.3 ГПК“ /реш.№.178/13.05.13 по г. д.№.984/10, ІІІ ГО/; 3. “за материалната доказателствена сила на частния документ и тежестта на доказване“ /реш.№.375/28.12.12 по г. д.№.1347/11, ІV ГО, реш.№.748/17.02.11 по г. д.№.801/09, ІV ГО/.

Настоящият състав намира, че касационно обжалване следва да се допусне във връзка с втория въпрос. Съгласно цитираната практика съдебното решение трябва да отразява правното положение между страните по делото към момента на приключване на устните състезания; това задължава съда да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска, ако те са от значение за спорното право, било защото го пораждат или защото го погасяват - ищецът придобива спорното право след предявяването на иска, притезанието става изискуемо в течение на делото, ответникът плаща или прихваща след предявяването на иска; преценката на съда за основателността на иска следва да бъде направена с оглед материалноправното положение в деня на приключване на устните състезания (а не в деня на предявяване на иска), което може да стане, ако съдът вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска, както го задължава разпоредбата на чл.235 ал.3 ГПК. Обжалването се допуска за проверка съответствието на приетото от въззивната инстанция с така установената задължителна практика.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.738/8.06.22 по г. д.№.549/22 на ОС Варна.

ДАВА едноседмичен срок на касатора да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на спора по същество в размер на 147,37лв. /сто четиридесет и седем лева и тридесет и седем стотинки/ и да представи доказателства за това в деловодството, като при неизпълнение касационното производство ще бъде прекратено.

ДЕЛОТО ДА СЕ ДОКЛАДВА след изпълнение на указанията на Председателя на Трето гражданско отделение на ВКС за насрочване, или, при неизпълнение, за прекратяване.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: