О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50158

София, 14.03.2023 год.

Върховният касационен съд на Р. Б. Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на шести март през две хиляди и двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ: Велислав Павков

Десислава Попколева

като разгледа докладваното от съдия Попколева гр. дело № 3308 по описа за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Р. В. С., чрез адв. Б.В. против решение № 99/25.05.2022 г. по в. гр. д. № 124/2022 г. на Окръжен съд Видин, с което като е отменено решение № 421/13.12.2021 г. на Районен съд Видин, постановено по гр. д. № 665/2021 г., са отхвърлени предявените от касатора искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ – за признаване за незаконно прекратяването на трудовото му правоотношение, извършено със заповед № ПО-02-14-79/05.03.2021 г. на кмета на [община] и за отмяна на същата; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер на 4170,00 лв., ведно със законната лихва от 01.04.2021 г. до окончателното изплащане.

Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.

Касаторът обжалва въззивното решение като поддържа неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - основания по чл.281, т.3 ГПК. Поддържа се, че преобразуването на една длъжност в две щатни бройки по служебно правоотношение, както е и в конкретния случай, по съществото си представлява съкращаване на длъжността, независимо от това, че броя на служителите не се намалява, а се увеличава. По същество се поддържат изложените в исковата молба доводи за незаконност на уволнението – липса на решение на общинския съвет и злоупотреба с право от страна на работодателя. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не се съдържат формулирани от касатора материалноправни или процесуалноправни въпроси, обуславящи изхода на делото, по които въззивният съд да се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления; с практиката на ВКС; с акт на Конституционния съд на Р. Б. или на съда на Европейския съюз, или разглеждането на конкретния правен спор да е от естество да допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона. Твърди се, че въззивният съд е постановил решението си в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 80/3.04.2015 г. по гр. д. № 4358/2014 г., решение № 40/4.05.2015 г. по гр. д. № 4854/2013 г. и решение № 231/12.06.2013 г. по гр. д. № 1353/2013 г.

Насрещната страна – [община], чрез юрк. Р., е депозирал отговор на касационната жалба, в който поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, тъй като касаторът не е формулирал правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, както и становище за неоснователност на доводите, изложени в касационната жалба за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния закон и необоснованост на решението.

За да отмени първоинстанционното решение и вместо него да постанови друго, с което исковете по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ са отхвърлени, въззивният съд е приел, че работодателят е упражнил правото си да трансформира две щатни бройки от една длъжност в две щатни бройки по служебно правоотношение, в рамките на един отдел – „Местни данъци и такси“ на общинска администрация Видин. Приел е, че въз основа на заповед № РД-02-11-324/05.03.2021 г. на кмета на [община] и решение № 3 по протокол №2/0702.2021 г. на Общински съвет Видин за утвърждаване структурата на общинската администрация и общата численост, длъжността, заемана от ищеца - „старши специалист МДТ“ в отдел МДТ е трансформирана в „младши експерт“ в същия отдел. При преценка на приетите по делото утвърдени длъжностни разписания, издадени на основание заповед № РД-02-11-230/11.02.2021 г. и съответно заповед № РД-02-11-324/05.03.3021 г. на кмета на [община], въззивният съд е достигнал до извод, че няма съкращаване на бройки от длъжности, вкл. и в отдел МДТ на специализираната администрация на общината, като и двете разписания са в рамките на решението на Общинския съвет за утвърждаване на структурата и числеността на общинската администрация. Съобразявайки трайната съдебна практика на ВКС по въпроса за разграничението между основанията по чл.325, ал.1, т.12 КТ и чл. 328, ал.1, т.2 КТ, според която единствената предпоставка за законно упражняване на правото на уволнение на основание чл.325, ал.1 т.12 КТ е длъжността да е определена за заемане от държавен служител, както и че работодателят може да премахне част от присъщите й трудови функции и едновременно с това да й придаде някои нови функции, но при запазване на основните, характеризиращи длъжността трудови функции, въззивният съд е приел, че в конкретния случай извършеното от работодателя прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца на основание чл.325, ал.1 т.12 КТ е законосъобразно. За недоказани е намерил твърденията на ищеца за злоупотреба с право от страна на работодателя, като е прието, че само от изисканите с писмо от 22.02.2021 г. писмени обяснения във връзка с нарушение на трудовата дисциплина и дадени такива от ищеца, не може да бъде направен извод за установена целенасоченост в действията на работодателя да използва промяната във вида правоотношение за заемане на длъжността, за да прекрати трудовия договор с ищеца.

Настоящият състав на четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд приема, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване на решението по следните съображения:

Съгласно разясненията по т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Това следва от обстоятелството, че с посочването от касатора на правния въпрос като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, се определят рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Върховният касационен съд може от обстоятелствената част на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, само да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело. В конкретния случай в изложението се преповтарят наведените в касационната жалба основания за неправилност на въззивното решение, като не се прави разграничение между основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК и общите основания за неправилност на решението – чл.281, т.3 ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба по реда на чл.290, ал.1 ГПК. За пълнота следва да се посочи, че изложените от въззивния съд решаващи изводи за неоснователност на исковете не са в противоречие с казуалната практика на ВКС, посочена от касатора в жалбата, а напротив - съобразени са с нея. И с трите решения на ВКС, исковете по чл.344, ал.1, т.1 КТ за отмяна на заповедта за прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл.325, ал.1, т.12 КТ, са отхвърлени, като е прието, че когато длъжността, заемана по трудово правоотношение, за която е предвидено да бъде заета по служебно правоотношение запазва част от трудовите си функции, които я характеризират, въпреки че част от тях се премахват и едновременно с това й се придават нови такива, е налице фактическия състав на чл.325, ал.1, т.12 КТ.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 99/25.05.2022 г., постановено по в. гр. д. № 124/2022 г. по описа на Окръжен съд Видин.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: