Р Е Ш Е Н И Е

№ 50034

София, 13.03.2023 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

при участието на секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладваното от съдията М.Христова г. д. № 1169 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК.

Образувано е по касационна жалба от В. В. В., чрез адвокат Б. В., срещу въззивното решение на Окръжен съд – Видин № 82/15.11.2021г. по в. г.д.№281/2021г.

Касационното обжалване е допуснато с определение №50820/15.11.2022г. по следния въпрос: От кой момент започва да тече давностния срок за обезщетение за вреди от деликт съставляващ престъпление.

Разрешение на същия е дадено в мотивите на ТР №5/2005г. на ОСГТК на ВКС, според което началото на погасителната давност за обезщетението за вреди от деликт е датата на вредоносното деяние, когато деецът е известен, без да е необходимо авторството и деянието да се установяват по специален ред. Дори и деянието да е престъпление, давността тече от момента на извършването, а не от влизане в сила на присъдата, с която се установява престъпния му характер. Само, когато деецът е неизвестен, законът определя погасителната давност да започва да тече от откриването му, без да е уреден специален ред за установяване на авторството на деянието /чл.114, ал.3 от ЗЗД/. Въпросът кога е станало откриването на дееца, респ. кога е започнала да тече давността за вземането е фактически и се решава според всеки конкретен случай.

По касационните оплаквания:

В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението, като постановено в противоречие с материалния закон и в противоречие с формираната практика на ВКС....