1 №50140

гр. София, 10.03.2023г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

като разгледа докладваното от съдия Орешарова гр. дело № 3203 по описа за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. И. Д.-Х. и З. Е. Х., чрез адв. С. от САК срещу решение № 684/11.05.2022 г. по в. гр. д. № 2424/2021 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 264255/25.06.2021г. по гр. д. № 12218/2019 г. на Софийски градски съд. С последното е отхвърлен предявеният от И. И. Д.-Х. и З. Е. Х. против „Ю. Б. АД иск по чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 171 ЗЗД за установяване погасяването на ипотечно право, произтичащо от НА № 81, том ІІІ, рег. № 7041, дело № 441/2008 за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот – апартамент № 10 в [населено място], [улица], вх. 2, ет. 4, за заличаване вписването на ипотеката и заличаване вписване на нейното подновяване.

Касаторите считат, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Искат неговата отмяна и уважаване на предявената претенция.

В изложението към касационната жалба е поставен следният въпрос във връзка с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК: Липсата на вписване на договора за цесия относно обезпечено с ипотека вземане води ли до погасяване на ипотечното право и на кои лица е противопоставимо вписването й? По този въпрос се твърди противоречие на обжалваното решение с решение № 131/2012 г. по гр. д. № 720/2011 г. на ВКС, І г. о., а при преценка, че цитираното решение е неотносимо към спора, се сочи, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. При условията на евентуалност се цитира и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

Ответникът по касационната жалба „Ю. Б. АД не взема становище по касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК намира следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 171 от ЗЗД от И. И. Д.-Х. и З. Е. Х. против „Ю. Б. АД, за установяване погасяване на ипотечно право, произтичащо от нотариален акт № 81, том III, рег. № 7041, дело № 441/2008г. за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот, представляващ апартамент № 10 в [населено място], [улица], вх. 2, ет. 4, за заличаване вписването на ипотеката и заличаване вписване на нейното подновяване.

По делото е безспорно установено, че между страните е сключен договор за кредит на 06.08.2008г., обезпечен с ипотека, оформена с процесния нотариален акт, както и че вземанията по кредита са прехвърлени с договор за цесия от 02.10.2008г. от банката на „Б. Р. С. АД и след това са прехвърлени обратно на банката също с договор за цесия от 23.12.2016 г., като двете цесии са съобщени на ищците, като длъжници, през 2017 г. и са произвели действие спрямо тях. Освен това първият договор за цесия от 02.10.2008 г. не е бил вписан в службата по вписванията, а вписването на учредената договорна ипотека е било подновено по заявление на банката от 20.07.2018 г. след сключването на втория договор за цесия.

Съдът е посочил, че съгласно чл. 171 ЗЗД прехвърлянето на вземане, обезпечено с ипотека, за да има действие, следва да е извършено в писмена форма с нотариална заверка на подписите и да е вписано в имотния регистър. Следователно, за да се счита по отношение на третите лица, че с прехвърлянето на вземането върху цесионера е преминала и ипотеката, която го обезпечава, необходимо е цесията да бъде извършена в посочената специална писмена форма с нотариална заверка на подписите и да е вписана. В случая процесното вземане на първоначалния кредитор „Ю. Б. АД е било обезпечено с ипотека върху имота на ищците. Вземането е прехвърлено от банката на „Б. Р. С. АД с писмен договор с нотариална заверка на подписите, но няма данни цесията да е вписана. Според съда липсата на вписване обаче би имала значение единствено по отношение на тези трети лица, които имат интерес да повдигнат възражение във връзка с ипотеката – например, че вземането на цесионера не е обезпечено с ипотека и следователно не е привилегировано по отношение на техните вземания. Липсата на вписване обаче не може да бъде основание за третите лица да оспорват качеството на цесионера на кредитор въз основа на извършената цесия, тъй като поначало цесията е неформален договор, като същото важи и за последващия договор за цесия, по силата на който „Б. Р. С. АД е цедирал обратно вземанията си на банката. Съдът е стигнал до извода, че дори в настоящия случай цесията да не е била вписана, това не дава основание на ищците да оспорват качеството на кредитор на ответника, тоест ищците, като длъжници по обезпечените вземания, нямат противопоставими във връзка с вписването на договорите за цесия права съобразно чл. 171 ЗЗД. Прехвърлянето на вземанията от банката на трето лице с последващото им обратно прехвърляне на банката е осъществено заедно с ипотеката, която съществува и не е погасена на соченото основание. След като ипотечното право съществува, не е налице основание за заличаване на ипотеката, респ. заличаване на вписаното подновяване, доколкото е осъществено от кредитора, който е носител на обезпечените вземания. Поради тези съображения въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение.

Не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:

Касационното обжалване на въззивните решения се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение. Това означава, че следва да се формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в атакувания акт. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие със: задължителната практиката на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления; с практиката на ВКС; с акт на Конституционния съд на Р. Б. или на Съда на Европейския съюз, или разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона. Съгласно приетото в Тълкувателно решение № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира.

Поставеният в касационната жалба въпрос е основан на становището на касатора, че неспазването на формата на договора за цесия по чл. 171 ЗЗД (писмена форма с нотариална заверка на подписите) и вписването в имотния регистър е от значение и в отношенията на кредитора с длъжника, като последният може да се позове на порока във формата и да се приеме, че цесията няма действие спрямо него. Въпросът не е разрешен в противоречие с цитираното от касаторите решение, според което тълкуването на текста на чл. 171 ЗЗД налага да се приеме, че той се отнася за действието на прехвърлянето по отношение на ипотеката – т. е., за да се счита по отношение на третите лица, че с прехвърлянето на вземането върху цесионера е преминала и ипотеката, която го обезпечава, необходимо е цесията да бъде извършена в посочената специална писмена форма с нотариална заверка на подписите и да е вписана. Липсата на вписване би имала значение единствено по отношение на тези трети лица, които имат интерес да повдигнат възражение във връзка с ипотеката. В същия смисъл е и практиката на ВКС, изразена в решение № 291/2014 г. по гр. д. № 2193/2014 г. на ВКС, ІV г. о. и определение № 170/2015 г. по ч. т.д. № 3746/2014 г. на ВКС, ІІ т. о. Съдът е съобразил тези разрешения, поради което не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т .1 ГПК.

Липсва и соченото от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Това основание за допускане на касационно обжалване е налице, когато по приложимата към казуса материалноправна или процесуалноправна норма няма правна уредба, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато правната уредба е непълна или неясна, поради което се налага тълкуване на закона, или когато съществуващата по приложението на тази правна норма практика на ВКС се нуждае от коригиране. В случая е налице трайна и непротиворечива практика на ВКС, в която е изяснено значението на вписването на договор за цесия с предмет обезпечени с ипотека вземания, която не се нуждае от осъвременяване. Освен това касаторите само бланкетно се позовават на това основание, без да развиват доводи за наличието на специфичната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Съгласно константната непротиворечива практика на съставите на ВКС, за да е налице очевидна неправилност по смисъла на съдържанието на това понятие, в цитираната законова разпоредба е необходимо да е налице постановен правораздавателен акт, с който законът е приложен в неговия обратен, т. е. противоположен смисъл, или е приложена несъществуваща или отменена правна норма, или при произнасянето си съдът е допуснал явна необоснованост на съдебния акт вследствие на грубо явно нарушение на правилата на формалната логика. Това следва да се установява в самия акт, без да е необходим допълнителен анализ и нова преценка на събраните по делото доказателства за приетите като установени факти. В случая въззивното решение не страда от подобен порок.

Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.

С оглед изхода на делото на касатора не се дължат разноски.

Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 684/11.05.2022 г. на Софийски апелативен съд, постановено по в. гр. д. № 2424/2021г.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: