6О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50128

гр. София, 08.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

като разгледа докладваното от съдията М. Г. гражданско дело № 2638 по описа на Върховния касационен съд за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано по касационна жалба на „П. А. БГ“ ЕООД, представлявано от адв. Н. Ш., срещу въззивно решение № 464/ 12.04.2022 г., допълнено с определение № 1290/19.05.2022 г., постановени по възз. гр. д. № 124/2022 г. на Пловдивския окръжен съд, в частта, с която след частична отмяна на решение № 262427/01.11.2021 г. по гр. д. № 12320/2020 г. на Пловдивския районен съд касаторът е осъден да заплати на Н. Н. Д., на основание чл. 200, ал.1 КТ, сумата 104 320 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на съпруга й Д. Р. Д. при трудова злополука, ведно със законната лихва, считано от 21.04.2020 г. до окончателното плащане.

За разликата над сумата 104 320 лв. до предявения размер от 150 000 лв. искът е отхвърлен и в тази част решението е влязло в сила.

Решението е постановено при участието на ЗАД „А. Б. - трето лице помагач на страната на „П. А. БГ“ ЕООД.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

В изложението си касаторът сочи, че на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касационният контрол следва да се допусне по въпросите: 1) задължен ли е въззивният съд, съгласно чл. 12 и чл. 236 ГПК, да извърши преценка на всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и да обсъди наведените от страните доводи и възражения; 2) за предпоставките за намаляване отговорността на работодателя по чл. 201, ал. 2 КТ и фактите и обстоятелствата, които следва да се квалифицират като „груба небрежност“; 3) длъжен ли е съдът да посочи всички обстоятелства, които са от значение при определяне размера на справедливото обезщетение по чл. 52 ЗЗД и да обсъди критериите, посочени в ППВС №4/1968г. Поддържа се и основанието по чл.280, ал. 2, пр. 3 ГПК - очевидна неправилност на въззивното решение.

Ответната страна по жалбата – Н. Н. Д., чрез адв. С. Д., в писмен отговор поддържа становище за липса на предпоставки за допускане на касационното обжалване. Претендира разноски.

Третото лице помагач – ЗАД „А. Б. , чрез адв. Б. Н., в писмен отговор излага съображения за наличие на основания за допускане на касационното обжалване и за основателност на жалбата.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:

С обжалваното решение е прието, че са налице предпоставките по чл.200, ал. 1 КТ за ангажиране имуществената отговорност на ответника - работодател „П. А. БГ“ ЕООД за смъртта на Д. Д. (съпруг на ищцата), настъпила при ПТП на 21.04.2020 г. по време на изпълнение на служебните задължения на работника като водач на товарен автомобил над 20 тона, признато за трудова злополука с разпореждане № Ц 5104-15-126/ 18.08.2020 г. на ТП на НОИ – Пловдив. Установено е, че на 21.04.2020 г. около 14.50 ч. на магистрала А40, в близост до [населено място], Германия, Д. Д. е управлявал товарен автомобил - влекач с полуремарке, като по време на движение по магистралата, камионът излязъл от пътното платно вдясно и се преобърнал в зелената площ до платното, влекачът се възпламенил и кабината му изгоряла напълно, а водачът загинал на място. След анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобразявайки заключенията на автотехническата експертиза, съдът е намерил за неоснователно поддържаното от ответника и от третото лице-помагач възражение за проявена от страна на работника груба небрежност при управлението на товарния автомобил. Посочено е, че при установения механизъм на ПТП и ангажираните в тази връзка доказателства, не е възможен категоричен отговор за причината, поради която влекачът се е отклонил в дясно. Липсват данни водачът на МПС да е нарушил правилата за движение по пътищата или други негови действия или бездействия да са довели до ПТП, поради което не може да се приеме за безспорно доказано, че при управлението на МПС той е действал с груба небрежност (чл. 201, ал. 2 КТ). Въззивният съд е посочил, че в резултат на внезапната загуба на най-близкия й човек, ищцата е преживяла и продължава да търпи душевни болки и страдания, животът й се променил коренно, останала е да живее сама, лишена от грижите и подкрепата на своя съпруг. Отчетено е, че към датата на злополуката Д. Д. бил в работоспособна възраст; с ищцата имали дългогодишен брак и две пълнолетни дъщери, семейните им отношения били нормални и хармонични. Ищцата понесла много тежко случилото се със съпруга й, сринала се психически и емоционално, променила се, наложило се да започне да посещава психолог, включително и към момента. При така установеното, обсъждайки поотделно и в съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът е приел, че справедливото обезщетение, което се дължи на съпругата на починалия възлиза на сумата 120 000 лв., от което след приспадане на изплатеното застрахователно обезщетение - 15 680 лв., искът за обезщетение за неимуществени вреди е уважен до размера на сумата 104 320 лв.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че формулираните в изложението въпроси не обуславят селектирането на жалбата.

Процесуалноправният въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди всички релевантни обстоятелства и доказателства по делото, доводите и възраженията на страните, няма претендираното от касатора значение. Трайно установена е практиката на ВКС (в т. ч. и цитираната от жалбоподателя), че въззивният съд прави своите фактически и правни изводи по съществото на спора след самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал. За да даде защита и санкция на спорните права, съдът е длъжен в мотивите на решението си да изложи фактическите си и правни изводи след анализ и обсъждане на всички доводи на страните, на правно релевантните за спора факти и на относимите за тях доказателства, събрани по делото (вж. – решение № 92/6.11.2019 г. по т. д. № 2100/2018 г., І т. о. и цитираните в него). Доказателствата следва да бъдат обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, като съдът не може да основе изводите си по съществото на спора на произволно и едностранчиво избрани доказателства (в с. см. – решение № 108/ 25.06.2020 г. по гр. д. № 1538/2019 г., ІV г. о. и посочените в него). В случая въззивният съд не се е отклонил от тези правни разрешения - в мотивите на решението са обсъдени доказателствата за всички правно релевантни факти; посочено е кои факти съдът намира за установени и кои намира за недоказани, като са съобразени правилата за разпределение на доказателствената тежест, че всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения (чл. 154, ал. 1 ГПК).

Въпросът, свързан с приложението на разпоредбата на чл. 201, ал. 2 КТ, е релевантен, но не е налице поддържаното от касатора селективно основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съдържанието на понятието „груба небрежност“ е изяснено безпротиворечиво в практиката на ВКС. Грубата небрежност е степен на небрежност, при която увреденият не е положил за себе си грижата, която би положил и най-небрежния човек, зает със съответната дейност, при подобни условия (в т. см. - решение № 291/11.07.2012 г. по гр. д. № 951/2011 г., IV г. о., решение № 348/11.10.2011 г. по гр. д. № 387/2010 г., IV г. о., решение № 977/ 14.01.2010 г. по гр. д. № 298/2009 г., IV г. о. и др.). При трудовата злополука, за да е налице съпричиняване на увреждането, следва да е установено, че работникът е извършвал работата си при липса на елементарно старание и внимание, в грубо нарушение и при пренебрегване на основните технологични правила и изисквания за безопасност за съответната трудова функция (вж. – решение № 202/12.12.2014 г. по гр. д. № 1298/2014 г., III г. о. и др.). Въззивният съд е приел, че в случая по делото липсват установени данни за действия или бездействия на водача на процесното МПС, които да съставляват груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ и да са съпричинили вредоносния резултат. Изложените мотиви и крайните изводи на съда, че работодателят дължи пълния размер на обезщетението за неимуществени вреди (намалено с изплатеното застрахователно обезщетение), са съобразени с конкретните обстоятелства и ангажираните по делото доказателства, обсъждането и анализа на които не е предмет на касационната проверка в производството по чл.288 ГПК.

Последният въпрос в изложението, касаещ приложението на чл. 52 ЗЗД, също не обуславя селектирането на жалбата. В ППВС № 4/1968 г., както и в установената практика на ВКС по тази категория дела (напр. - решение № 1026/18.12.2009 г. по гр. д. № 4001/2008 г., I г. о., решение № 149/02.05.2011 г. по гр. д. № 574/2010 г., III г. о., решение № 67/16.03.2012 г. по гр. д. № 1101/ 2011 г., III г. о., решение № 136/01.03.2012 г. по гр. д. № 414/2010 г., III г. о., решение № 85/29.04.2014 г. по гр. д. № 7182/2013 г., III г. о. на ВКС и др.) константно е приемано, че при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане в резултат на настъпила трудова злополука, съдът следва да вземе предвид всички установени по делото обстоятелства за конкретния случай, които са от значение за определяне на неговия справедлив размер по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Такъв характер имат обстоятелствата, при които е настъпила злополуката, възрастта на работника, стреса за близките от внезапното настъпване на смъртта, отношенията в семейството на пострадалия, грижите, които той е полагал за семейството си, преживените страдания от загубата на близкия човек, загубата на морална, емоционална и материална подкрепа. Принципът за справедливост изисква в най-пълна степен да се постигне обезщетяване на увреденото лице за претърпените морални вреди, настъпили в резултат от вредоносното действие. Затова съдът има задължение да обсъди и съобрази всички допустими доказателства, които са относими към правно релевантните факти и правилно да оцени тяхното значение и тежест при определяне размера на обезщетението. Справедливостта като правен принцип, прогласен в чл. 52 ЗЗД, трябва да почива на анализа на фактите по делото, за да се осъществи целта на закона - постигане на съответствие между установената неимуществена вреда и нейния имуществен еквивалент. Въззивното решение не противоречи на тези правни разрешения. Решаващият съд е изложил мотиви по всички обстоятелства, имащи значение за определяне на справедливия в случая размер на обезщетението за неимуществени вреди, поради което поставеният от касатора въпрос не обуславя допускането на касационния контрол.

Основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК - очевидна неправилност на въззивното решение - също не се установява. Очевидната неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК е такава квалифицирана форма на неправилност на въззивното решение, която предполага видимо тежко нарушение на материалния и/или процесуалния закон, или явна необоснованост на изводите на съда, поради грубо нарушаване на правилата на формалната и правна логика, които пороци трябва да могат пряко да се установят от съдържанието на мотивите на съдебния акт. В случая, аргументацията на касатора се основава на неправилно разрешаване от страна на въззивния съд на изведените в изложението правни въпроси. По същите, както се посочи по-горе, въззивният съд не се е произнесъл в отклонение на приетото в практиката на ВС и ВКС, поради което твърдяната „очевидна неправилност“ на решението не се констатира.

При този изход на делото, основателно е искането на ответната страна за присъждане на разноските за тази инстанция, които възлизат на сумата 3 610 лева - заплатено адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 464 от 12.04.2022 г., допълнено с определение № 1290/19.05.2022 г., постановени по възз. гр. д. № 124/2022 г. на Пловдивския окръжен съд, в обжалваната част.

ОСЪЖДА „П. А. БГ“ ЕООД - [населено място], ЕИК[ЕИК], на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на Н. Н. Д. направените за тази инстанция разноски в размер на сумата 3 610 лв.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.