Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на девети ноември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Ж. П. Членове: СВЕТЛАНА БО. А. при секретар И. К. и с участието на прокурора Г. Х. изслуша докладваното от съдията А. А. по административно дело № 6147 / 2022 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на ЕТ „ЕДЕЛВАЙС-Д. АСУАД“, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Ямбол, против решение № 92 от 18.05.2022г., постановено по адм. дело № 105/2022г. по описа на Административен съд – Ямбол, с което е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу Държавен фонд „Земеделие“ за сумата от 59 412,39 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в заплатено и подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 56 212,38 лева и лихва върху него в размер на 3 200,11 лева по АУПДВ № 24/312/02723/3/01/04/01 с изх. № 01-6500/8607/26.08.2020г., издаден от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, отменен с решение № 12299/01.12.2021г. по адм. дело № 5465/2021г. на Върховния административен съд, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

Касаторът, чрез процесуалния си представител, твърди, че решението е неправилно, поради необоснованост и нарушение на материалния закон.

По същество изтъква, че не е налице специален начин за обезщетяване, предвиден в закон или указ. Поддържа, че съдът необосновано и в противоречие със събраните доказателства е приел, че не е налице причинна връзка между незаконосъобразния акт и твърдяните вреди. Моли съдебното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго по съществото на спора, с което ответникът да бъде осъден по предявения иск с правно основание по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Претендира разноски.

О. Д. фонд "Земеделие" /ДФЗ/, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Претендира разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна, макар и не поради изложените в нея съображения.

С обжалваното решение Административен съд – Ямбол е отхвърлил изцяло като неоснователен предявения от ЕТ „ЕДЕЛВАЙС-Д. АСУАД“ иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу Държавен фонд „Земеделие“ за сумата от 59 412,39 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в заплатено и подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 56 212,38 лева и лихва върху него в размер на 3 200,11 лева по АУПДВ № 24/312/02723/3/01/04/01 с изх. № 01-6500/8607/26.08.2020г., издаден от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, отменен с решение № 12299/01.12.2021г. по адм. дело № 5465/2021г. на Върховния административен съд, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

Съдът е приел за установено, че между Държавен фон „Земеделие“ и ЕТ „ЕДЕЛВАЙС-Д. АСУАД“ е сключен договор № 24/312/02723/09.10.2014г. за отпускане на финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ по Програма за развитие на селските райони 2007-2013г., подкрепени от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони в размер на 535 527,90 лева, като е предоставена безвъзмездна финансова помощ с първоначално одобрен размер от 374 749,18 лева, представляваща до 70% от одобрените и реално извършени разходи, предоставена във връзка с осъществяване на проект с ИД № 24/312/02723 от 23.05.2013г. – изграждане на къща за гости, находяща се в [населено място], община Павел баня, област С. З. Впоследствие е издаден Акт за установяване на публично държавно вземане № 24/312/02723/3/01/04/01 с изх. № 01-6500/8607/26.08.2020г. на Изпълнителния директор на ДФЗ, с който на основание чл. 46, ал. 1 и 2 във връзка с чл. 2, т. 1 и чл. 16, ал. 2 от Наредба № 29 от 11.08.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г., както и на основание т.8.1., във връзка с т. 4.12. и т. 4.18. от Договор № 24/312/02723/09.10.2014г., чл. 59, ал. 1 и 2 от АПК и във връзка с чл. 165 и чл. 166 ДОПК, чл. 20а, ал. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители на ищеца е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 56 212,38 лева. С решение № 12299/01.12.2021г. по адм. дело № 5465/2021г. на Върховния административен съд АУПДВ е отменен.

В акта е посочено, че дължимата сума подлежи на доброволно плащане в 14-дневен срок и че лихва се начислява от датата, следваща датата на изтичане на посочения срок. Ищецът е внесъл сумата по АУПДВ в общ размер на 59 412,39 лева. След отмяната на АУПДВ ищецът отправил искане до Държавен фонд „Земеделие“ за възстановяване на недължимо платената сума в размер на 56 212,38 лева главница и 3 200,01 лева начислена лихва върху главницата, както и обезщетение в размер на законната лихва за забава върху главницата, в срок до 31.01.2022г.

С уведомително писмо на основание чл. 26 АПК с изх. № 6500/8607/27.01.2022г. Държавен фонд „Земеделие“ информирал ищеца, че ще пристъпи към издаване на Решение за налагане на финансова корекция в размер на 56 212,38 лева, но с оглед факта, че към дата 25.01.2022г. са налице данни за погасяване на сумата, във връзка с издаден АУПДВ № 24/312/02723/3/01/04/01 по сключен договор № 24/312/02723/09.10.2014г., дължимостта на средствата е 0,00 лева. В тази връзка ЕТ „ЕДЕЛВАЙС-Д. АСУАД“ подал възражение, че вземането в откритото с уведомление с изх. № 6500/8607/27.01.2022г. производство по налагане на финансови корекции, не е ликвидно и изискуемо поради липсата на влязъл в сила акт за налагане на финансова корекция и фонда е длъжен да възстанови недължимо получената сума. С Решение № 24/312/02723/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция с изх. № 01-6500/8607/20/26.04.2022г. изпълнителният директор на ДФЗ е определил окончателна финансова корекция в размер на 56 212,38 лева. В решението било посочено, че в съответствие с допуснатото по закон предварително изпълнение на отменен Акт за установяване на публично държавно вземане № 24/312/02723/3/01/04/01 с изх. № 01-6500/8607/26.08.2020г., дължимата сума била принудително събрана, поради което същата била съотнесена за погасяване на задължението, обективирано в това решение, респективно сумата за възстановяване била 0,00 лева.

От правна страна съдът е приел, че сумата от 59 412,39 лв. не съставлява вреда, причинена от отменен административен акт. Изложил е съображения, че получената от ДФЗ сума от проведеното принудително изпълнение на отменения АУПДВ е получена без правно основание (в хипотезата на отпаднало основание) и като последица от постановената отмяна ДФЗ дължи връщане на тази сума като недължимо платена. Според съда, редът за възстановяване на недължимо платени публични държавни вземания (каквото е вземането, установено с отменения АУПДВ) е уреден в ДОПК и не съставлява производство по обезщетяване.

Посочено е, че не е налице и причинна връзка между отменения акт и претендираните вреди, тъй като заплатеното задължение по АУПДВ е последица от допуснатото по закон предварително изпълнение на акта. По тези съображения искът е отхвърлен.

Обжалваното съдебно решение е неправилно, тъй като е постановено при неизяснена фактическа обстановка. Това препятства и правилното приложение на материалния закон.

Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презюмира от закона, за това в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на кой и да е елемент от фактическия състав не може да реализира отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ. В случая не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на държавата по чл.1 ЗОДОВ.

В случая е налице първият елемент от състава на обективната отговорност по ЗОДОВ, а именно отменен административен акт. Налице е събрана от касатора сума и това събиране е извършено в пряка причинно-следствена връзка с отменения акт. Неправилни са и изводите на съда за приложимост на производството по чл.128 и следв. ДОПК. Същото се отнася само до недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от Националната агенция за приходите.

В хода на производството обаче са настъпили факти, относими към спора, които е следвало да бъдат правилно отчетени от решаващия съд.

Ответникът е изтъкнал, а и съдът е посочил в мотивите си, че е започнало ново административно производство за налагане на финансова корекция на касатора в размер на исковата сума, като финансовата корекция е свързана със същите обстоятелства, въз основа на които е издаден и отмененият АУПДВ. Това е било едно от основанията за отхвърляне на иска. И пред касационната инстанция се представят доказателства в тази връзка, а именно Решение № 24/312/02723/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция с изх. № 01-6500/8607/20/26.04.2022г. на изпълнителния директор на ДФЗ. В приложеното решение е посочено, че сумата от 59 412,39 лв. във връзка с издадения АУПДВ се отнася за погасяване на задължения по наложената финансова корекция. При служебна проверка касационната инстанция констатира, че както посочва и касационният жалбоподател, във връзка с обжалване на финансовата корекция е висящо съдебно производство пред Върховния административен съд.

При тези обстоятелства, неизяснен остава въпросът за наличието на причинена вреда на касатора. Такава би била налице, само ако наложената финансова корекция е незаконосъобразна. В случая без значение е обстоятелството, че след отмяната на АУПДВ преписката не е изрично върната на компетентния административен орган. Както е посочено от съда, АУПДВ е отменен на процесуално основание, тъй като съдът е приел, че приложимият ред за установяване на вземането е този по ЗУСЕСИФ, посредством извършване на финансова корекция. Въпросът за това дали плащането към касатора от страна на ДФЗ е било дължимо не е бил обсъждан в производството по отмяна на АУПДВ. Въпросът за дължимостта на същото това плащане е отново висящ за разрешаване в започналото административно производство по налагане на финансова корекция, респективно в съдебното производство по обжалването и. При това възражение в този смисъл е изрично направено от ответника и то се преклудира от силата на пресъдено нещо на решението, поради което не може да бъде оставено без обсъждане.

Касационната инстанция не може да формира нови фактически изводи въз основа на представени пред касационната инстанция доказателства. Това налага отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане, при което съдът следва да прецени настъпили ли са действително вреди за касатора, след съобразяване на настъпилите в хода на процеса факти.

Разноските следва да се присъдят съгласно чл. 226, ал. 3 АПК.

Водим от това и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 92 от 18.05.2022г., постановено по адм. дело № 105/2022г. по описа на Административен съд – Ямбол.

ВРЪЩА делото на друг състав на Административен съд Ямбол за ново разглеждане при спазване указанията по чл. 224 АПК.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЖАНЕТА ПЕТРОВА

секретар:

Членове:

/п/ С. Б. п/ АГЛИКА АДАМОВА