Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на шестнадесети януари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Б. Ц. Членове: РУМЯНА Л. С. при секретар М. Н. и с участието на прокурора В. Й. изслуша докладваното от съдията К. С. по административно дело № 6130 / 2022 г. Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София срещу решение № 434/29.04.2022 г., постановено по адм. д. № 1089/2021 г. по описа на Административен съд София град, с което е отменен ревизионен акт № Р-22002320004224-091-001/30.06.2021 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП София, в частта, в която е потвърден с решение № 1411/13.09.2021 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София, в частта на установени допълнителни задължения по ЗДДС в размер на 118 051, 08 лв. и лихви за забава в размер на 40 053, 89 лв. за данъчни периоди м. 12.2016 г., м. 12.2017 г., м. 01.2018 г., м. 04.2018 г., м. 06.2018 г., от м. 08.2018 г. до м. 12.2018 г., м. 07.2019 г., м. 08.2019 г., и задължения за корпоративен данък по ЗКПО общо в размер на 62 627, 46 лв. и лихви в размер 13 892, 94 лв. за периодите 2017 г., 2018 г. и 2019 г. За данъчните периоди м. 11.2017 г., м. 02.2018 г., м. 09.2019 г., м. 10.2019 г. и м. 01.2020 г. е начислена лихва общо в размер на 655, 07 лв. за забава (съобразно таблица 1 от ревизионен акт № П-22002321117718-003-001/07.07.2021 г. за поправка на ревизионен акт), при съобразяване на обстоятелството, че дружеството е отразило в дневниците си за покупки кредитни известия, които не са издадени от неговите доставчици, както и кредитни известия, които са отразени в по-късен период от периода на издаването им.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски.

Ответната страна – „Маридел 2012“ ЕООД изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира възнаграждение за адвокат.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на оспореното решение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна.

Със заповед за възлагане на ревизия № Р-22002320004224-020-001/13.07.2020 г., изменена със заповед № Р-22002320004224-020-002/14.10.2020 г., изменена със заповед № Р-220002320004224-020-003/28.05.2021 г., издадени от началник на сектор „Ревизии и проверки“ в дирекция „Контрол“ в ТД на НАП София, е възложено извършването на ревизия на „Маридел 2012“ ЕООД за определяне на задълженията му по ЗДДС за данъчни периоди от 01.01.2016 г. до 31.03.2016 и от 01.11.2016 г. до 29.02.2020 г. и за корпоративен данък по ЗКПО за периодите 2016 г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г. На ревизираното лице, в съответствие с чл. 113, ал. 2 от ДОПК, е връчен екземпляр от заповедите за възлагане на ревизия. Със заповедта за възлагане на ревизия, в съответствие с чл. 113, ал. 1 от ДОПК, са определени данните за ревизираното лице по чл. 81, ал. 1, т. 2-5 от ДОПК, ревизиращите органи по приходите, срокът за извършване на ревизията. В хода на ревизията са извършени процесуални действия, които са описани в ревизионния доклад и в ревизионния акт. С цел установяването на факти и обстоятелства от значение за правилното определяне на данъчните задължения на предприятието, и на основание чл. 37, ал. 3, чл. 53 и чл. 56, ал. 1 от ДОПК на дружеството е било връчено искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице. Изготвен е ревизионен доклад № Р-2200230004224-092-001/29.03.2021 г., същият е връчен на ревизираното лице, съдържа реквизитите по чл. 117, ал. 2 от ДОПК. Ревизията е приключила с издаването на ревизионен акт № Р-22002320004224-091-001/30.06.2021 г. Ревизионният акт е частично потвърден с решение № 1411/13.09.2021 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София. Установените задължения по ЗДДС за периодите м. 12.2016 г., м. 12.2017 г., м. 012.2018 г., м. 04.2018 г., м. 06.2018 г., от м. 08.2018 г. до м. 12.2018 г., м. 07.2019 г. и м. 08.2019 г. произтичат от непризнато право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 118 051, 08 лв. по фактури, издадени от „Тидием пласт“ ООД, „Деливанови“ ООД, „Еф Д. Ф. ЕАД, „Ла Вита 2015“ ЕООД, ЕТ „Росто – С. Х.“, „У. Т. ЕООД, „У. С. ЕООД, „Булмоторс БГ“ ЕООД, „Черноморски бриз 2017“ ЕООД, „Сънимакс 2015“ ЕООД. На основание чл. 22 и чл. 23, ал. 2 от ЗКПО, чл. 26, т. 2, чл. 10 от ЗКПО, във връзка с чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО, с размера на непризнатите за данъчни цели разходи по фактури, издадени от „У. Т. ЕООД, „У. С. ЕООД, „Булмоторс БГ“ ЕООД, „Черноморски бриз 2017“ ЕООД и „Сънимакс 2015“ ЕООД са коригирани в посока увеличение декларираните счетоводни финансови резултати за 2017 г., 2018 г. и 2019 г. На основание чл. 23, ал. 2, т. 1 от ЗКПО, във връзка с чл. 10 и чл. 26, т. 2 от ЗКПО е коригиран в посока увеличение декларирания счетоводен финансов резултат за периода 2018 г. със сумата от 225 000 лв., представляваща осчетоводен разход за заплатена неустойка, за която не са представени доказателства, обосноваващи разхода. В хода на ревизионното производство е установено, че жалбоподателят е декларирал основен предмет на стопанска дейност строителство на жилищни и нежилищни сгради и пътно-строителна дейност. Извършени са насрещни проверки на „У. Т. ЕООД, „У. С. ЕООД и „Булмоторс БГ“ ЕООД. Установено е, че за данъчен период м.12.2017 г. ревизираното лице е упражнило право на приспадане на данъчен кредит в размер на 26 514, 95 лв. по фактура № 15/15.12.2017 г., издадена от „Сънимакс 2015" ЕООД с предмет на доставката извършени СМР по акт образец 19. Установено е, че „Сънимакс 2015" ЕООД не е отразило процесната фактура в отчетните регистри по ЗДДС. Установено е, че за данъчен период м.12.2017 г. ревизираното лице е ползвало право па приспадане на данъчен кредит в размер на 22 713, 80 лв. по фактура №2..30/18.12.2017 г., издадена от „Ч. Б. 2017" ЕООД, с предмет на доставката извършени СМР по акт обр.19. Установено е, че доставчикът не е включил процесната фактура в дневника за продажби. Установено е че "Маридел 2012“ ЕООД е упражнило право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 36 103 лв. по 11 фактури, издадени от „У. Т. ЕООД - № 1/31.08.2018 г. с предмет на доставката мобилен багер, № 2/21.08.2018 г., № 3/24.08.2018 г., № 5/31.08.2018 г., № 6/07.09.2018 г., № 2/27.09.2018 г., № 12/12.10.2018 г., № 9/04.10.2018 г., № 3/19.10.2018 г., № 4/25.10.2018 г., № 20/13.12.2018 г., с предмет на доставката услуга подизпълнител. Установено е, че дружеството е упражнило и право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 12 259. 95 лв. по фактури № 0100000001/28.11.2018 г., № 0000000002/20.11 2018 г. и № 0000000007/19.12.2018 г., издадени от „У. С. ЕООД, с предмет на доставката услуга подизпълнител. Установено е, че за данъчните периоди м. 04.2018 г. и м. 06.2018 г. дружеството е ползвало право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 41 833, 33 лв. по фактура № 6000000249/40.04.2018 г. и фактура № 6000000126/30.06.2018 г., издадени от „Булмоторс БГ" ЕООД, с предмет на доставката услуга подизпълнител. Установено е, че за данъчен период м.09.2016 г. дружеството е упражнило право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 0000008440/12.09.2016 г. и фактура № 0000008448/14.08.2016 г., издадени от ЕТ „Росто – С. Х.“ с начислен ДДС общо в размер на 324 лв. Фактурите са с предмет на доставката кофражни дъски. При извършена проверка в информационната система на НАП е установено, че ЕТ „Росто – С. Х." не е декларирал продажби към „Маридел“ ЕООД. Установено е, че дружеството е упражнило право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 133915/29.07.2019 г., с предмет на доставката винкел, издадена от „Деливанови“ ООД с ДДС в размер на 198, 50 лв. Поради техническа грешка дружеството повторно е упражнило право на приспадане на данъчен кредит за м.07.2019 г. за същата доставка, но вече по фактура с № 20190106/26.07.2019 г. Впоследствие дружеството е сторнирало фактура № 20190106/26.07.2019 г. Въпреки, че фактурата е сторнирана, дружеството не е отразило в дневника за продажби анулиращия документ към фактурата. Установено е, че за данъчен период м.08.2019 г. „Маридел 2012“ ЕООД е упражнило право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 458/09.08.2019 г., издадена от „Т. П. ООД, с начислен ДДС в размер на 163, 42 лв. за доставка на алуминиева дограма. При проверка в информационната система на НАП е установено, че „Т. П. ООД не е декларирало извършени продажби към „Маридел 2012“ ЕООД. Установено е, че дружеството е упражнило право на приспадане на данъчен кредит в размер на 324, 52 лв. по фактура № 1944/20.12.2018 г., издадена от „Еф Д. Ф. ЕАД. При проверка в дневниците за продажби на доставчика е установено, че процесната фактура е издадена на друго лице. Жалбоподателят не е представил копие oт процесната фактура. Установено е, че за данъчните периоди м.12.2017 г. и м. 01.2018 г. дружеството е упражнило право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 616, 01 лв. по фактура № 2000000250/29.01.2018 г„ фактура № 2000000263/31.01.2018 г. и фактура № 2000000263/31.01.2018 г., издадени от „Ла Вита 2015“ ЕООД с предмет доставка на дизелово гориво. При проверка в дневниците за продажби на „Ла Вита 2015“ ЕООД е установено, че процесните фактури са издадени на друг контрагент. Това обстоятелство е потвърдено и при преглед на представените от самия жалбоподател копия на фактури. Видно е, че същите са издадени на „П. Е. ЕООД и „Строителна механизация Етрополе“ ЕООД. Органите по приходите са приели, че по фактурите, издадени от „Сънимакс 2015“ ЕООД, „Ч. Б. 2017“ ЕООД, ЕТ „Росто - С. Х.", „Т. П. ООД, „Деливанови" ООД, "Еф Д. Ф. ЕАД, „Ла Вита-2015" ЕООД, „У. С. ЕООД, „У. Т. ЕООД /с изключение на фактура № 1000000001/31.08.2018 г./ и „Булмоторс БГ" ЕООД, не са изпълнени реални доставки, поради което на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС е отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 118 051, 08 лв. За данъчни периоди м.02.2018 г., м.06.2018 г., м. 10.2018 г., м.07.2019 г., м.08.2019 г., м.12.2017 г., както и за данъчни периоди м. 11.2017 г., м. 02.2018 г., м.09.2019 г., м.10.2019 г. и м.01.2020 г. е начислена само лихва за забава, тъй като ревизираното дружество е отразило в дневниците си за покупки кредитни известия, които не са издадени от доставчиците, както и за кредитни известия, които са отразени от жалбоподателя в по-късен период, от периода на издаването им. Предвид установеното относно доставките на услуги по фактурите, издадени от „У. Т. ЕООД, „У. С. ЕООД, „Булмоторс БГ" ЕООД, “Черноморски бриз 2017" ЕООД и „Сънимакс 2015“ ЕООД, и на основание чл. 22, чл. 23, ал. 2, чл. 26, т. 2., чл. 10 от ЗКПО, във връзка с чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО, декларираният счетоводен финансов резултат за 2017 г., 2018 г. и 2019 г. е коригиран в посока увеличение с размера на непризнатите за данъчни цели осчетоводени разходи. За 2017 г. декларирания счетоводен финансов peзултат е преобразуван в посока увеличение със сумата от 246 143, 75 лв., представляваща данъчните основи по фактурите, издадени oт „Черноморски бриз 2017“ ЕООД и „Сънимакс 2015" ЕООД. За 2018 г. декларирания СФР е преобразуван в посока увеличение със сумата от 154 823, 73 лв., представляваща данъчните основи по фактури, издадени от „У. С. ЕООД и „У. Т. ЕООД /с изключение на фактура № 1000000001/31.08.2018 г./ и „Булмоторс БГ“ ЕООД. За периода 2018 г. по счетоводна сметка 692 „Разходи за глоби и неустойки” е осчетоводен и разход за неустойка в размер на 225 000 лв. във връзка със закъсняло плащане по договор от 04.10.2016 г., сключен с „В. М. ЕООД. Прието е, че за така осчетоводения разход не са представени доказателства за документална обоснованост. Прието е, че отчетения разход не отразява действително извършена стопанска сделка. Органите по приходите са посочили, че съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 2, т. 1 от ЗКПО когато разход/загуба/ не с признат за данъчни цели, с този разход /загуба/ се увеличава счетоводния финансов резултат в годината на счетоводното отчитане на разхода /загубата/ и не се преобразуват счетоводните финансови peзултати през следващите години. Предвид изложеното, декларирания СФР за 2018 г., на основание чл. 23, ал. 2, т. 1 от ЗКПО, във вр. с чл. 26, т. 2 от ЗKПО е увеличен със сумата от 225 000 лв. За 2019 г. декларирания СФР е преобразуван в посока увеличение със сумата от 181 155, 70 лв., представляваща данъчните основи по фактурите, издадени от „У. С. ЕООД, „У. Т. ЕООД и „Булмоторс БГ“ ЕООД. Ревизионният акт в потвърдената част е обжалван пред Административен съд София област и е образувано адм. дело № 1089/2021 г. по описа на същия съд. С решение № 434/29.04.2022 г., постановено по адм. д. № 1089/2021 г. по описа на Административен съд София област, е отменен ревизионен акт № Р-22002320004224-091-001/30.06.2021 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП София, в частта, в която е потвърден с решение № 1411/13.09.2021 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София, в частта на установени допълнителни задължения по ЗДДС в размер на 118 051, 08 лв. и лихви за забава в размер на 40 053, 89 лв. за данъчни периоди м.12.2016 г., м.12.2017 г., м.01.2018 г., м.04.2018 г., м.06.2018 г., от м.08.2018 г. до м.12.2018 г., м.07.2019 г., м.08.2019 г. и задължения за корпоративен данък по ЗКПО общо в размер на 62 627, 46 лв. и лихви в размер 13 892, 94 лв. за периодите 2017 г., 2018 г. и 2019 г. За данъчните периоди м.11.2017 г., м.02.2018 г., м.09.2019 г., м.10.2019 г. и м.01.2020 г. е начислена лихва общо в размер на 655, 07 лв. за забава, при обстоятелството, че дружеството е отразило в дневниците си за покупки кредитни известия, които не са издадени от неговите доставчици, както и кредитни известия, които са отразени в по-късен период от периода на издаването им. Съдът е приел, че съгласно практиката на Съда на Европейския съюз, фактурата е достатъчен документ, за да се обоснове право на данъчен кредит, а отказ може да се постанови, когато по надлежния начин се докаже, че става въпрос за измама, каквато теза не е аргументирана в развилото се производство. Въз основа на преценка на фактите и анализ на наличните писмени доказателства, както и от приетото като неоспорено от страните заключение по съдебно-счетоводната експертиза, съдът е приел, че в случая е установено действително извършване на фактурираните услуги в цитираните по - горе фактури от посочените дружества, съответно изпълнение на изискването на чл. 14 от Директива 2006/112/ЕО. В процесния случай са представени убедителни доказателства за кадрова обезпеченост на тези дружества - доставчици, които индивидуализират фактурираните услуги по вид. Получените доставки, документирани с процесните фактури, са използвани в независимата икономическа дейност на дружеството. Представени са множество приемо - предавателни протоколи между жалбоподателя и негови съконтрагенти, от които може да се установи видът и количеството на приетите за извършени СМР.

На следващо място - от страна на жалбоподателя са били извършени последващи доставки по спорните фактури. Няма извършени доставки на стоки, които да са идентични /по вид и количество/ с тези по фактурираните спорни доставки през проверявания период от друг доставчик/доставчици. Материалната, техническа и кадрова обезпеченост на доставчика не е достатъчно основание да се откаже данъчно предимство на получателя по облагаема доставка. Приел е, че от съдебно-счетоводната експертиза се установява, че при водене на счетоводството от дружеството за ревизираните данъчни периоди са спазени основните счетоводни принципи и е налице редовно двустранно заведено счетоводство по отношение на счетоводната информация, съдържаща се както в процесните фактури, така и във всички други предоставени на вещото лице документи, заприходяването на получените стоки и услуги се проследява по съответните счетоводни сметки, подавани са СД по ЗДДС, начисляван е ДДС. Всички фактури са разплатени от търговеца, за което са издадени редовни документи и плащането е отразено счетоводно, с документи, отговарящи на изискванията. Спазени са основните счетоводни принципи при водене на счетоводството за ревизираните данъчни периоди. Съдът, обаче не е изложил мотиви относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от ЕТ „Росто – С. Х., „Тидием пласт“ ООД, „Делииванови“ ООД, „Еф Д. Ф. ЕАД, „Ла Вита 2015“ ЕООД, в частта относно данъчните периоди м. 11.2017 г., м. 02.2018 г., м. 09.2019 г., м. 10.2019 г. и м. 01.2020 г., за които е начислена лихва общо в размер на 655, 07 лв. за забава, при съобразяване на обстоятелството, че дружеството е отразило в дневниците си за покупки кредитни известия, които не са издадени от неговите доставчици, както и кредитни известия, които са отразени в по-късен период от периода на издаването им, в частта, в на установените задължения за корпоративен данък общо в размер на 62 627, 46 лв. и лихви в общ размер от 13 892, 94 лв. за периодите 2017 г., 2018 г. и 2019 г. Решението е частично неправилно.

При правилно установени факти, първоинстанционният съд е формирал правилни правни изводи относно незаконосъобразността на ревизионния акт в частта му на отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактура с ДДС в размер на 26 514, 95 лв. № 15/15.12.2017 г., издадена от „Сънимакс 2015" ЕООД с предмет на доставката извършени СМР по акт образец 19, по фактура с ДДС в размер на 22 713, 80 лв., по фактура № 2..30/18.12.2017 г., издадена от „Ч. Б. 2017" ЕООД с предмет на доставката извършени СМР по акт обр. 19, по фактури с ДДС в размер общо в размер на 36 103 лв. по 11 фактури, издадени от „У. Т. ЕООД - № 1/31.08.2018 г. с предмет на доставката мобилен багер, № 2/21.08.2018 г., № 3/24.08.2018 г., № 5/31.08.2018 г., № 6/07.09.2018 г., № 2/27.09.2018 г., № 12/12.10.2018 г., № 9/04.10.2018 г., № 3/19.10.2018 г., № 4/25.10.2018 г., № 20/13.12.2018 г. с предмет на доставката услуга подизпълнител, по фактури с ДДС общо в размер на 12 259, 95 лв., по фактури № 0100000001/28.11.2018 г., № 0000000002/20.11 2018 г. и № 0000000007/19.12.2018 г., издадени от „У. С. ЕООД с предмет на доставката услуга подизпълнител, по фактури с ДДС общо в размер на 41 833. 33 лв. по фактура № 6000000249/40.04.2018 г. и фактура № 6000000126/30.06.2018 г., издадени от „Булмоторс БГ" ЕООД с предмет на доставката услуга подизпълнител. Решението е неправилно в частта, в която ревизионния акт е отменен относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от ЕТ „Росто – С. Х., „Тидием пласт“ ООД, „Деливанови“ ООД, „Еф Д. Ф. ЕАД, „Ла Вита 2015“ ЕООД, в частта относно данъчните периоди м. 11.2017 г., м. 02.2018 г., м. 09.2019 г., м. 10.2019 г. и м. 01.2020 г., за които е начислена лихва общо в размер на 655, 07 лв. за забава, при съобразяване на обстоятелството, че дружеството е отразило в дневниците си за покупки кредитни известия, които не са издадени от неговите доставчици, както и кредитни известия, които са отразени в по-късен период от периода на издаването им, в частта, на установените задължения за корпоративен данък общо в размер на 62 627, 46 лв. и лихви в общ размер от 13 892, 94 лв. за периодите 2017 г., 2018 г. и 2019 г., поради липса на мотиви.

С решение № 434/29.04.2022 г., постановено по адм. д. № 1089/2021 г. по описа на Административен съд София област, е отменен ревизионен акт № Р-22002320004224-091-001/30.06.2021 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП София, в частта, в която е потвърден с решение № 1411/13.09.2021 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София, в частта на установени допълнителни задължения по ЗДДС в размер на 118 051, 08 лв. и лихви за забава в размер на 40 053, 89 лв. за данъчни периоди м.12.2016 г., м.12.2017 г., м. 01.2018 г., м.04.2018 г., м.06.2018 г., от м.08.2018 г. до м.12.2018 г., м.07.2019 г., м.08.2019 г. и задължения за корпоративен данък по ЗКПО общо в размер на 62 627, 46 лв. и лихви в размер 13 892, 94 лв. за периодите 2017 г., 2018 г. и 2019 г.

Установява се, от събраните по делото доказателства, че за данъчен период м.12.2017 г. „Маридел 2012“ ЕООД е упражнило право на приспадане на данъчен кредит в размер на 26 514, 95 лв. по фактура № 15/15.12.2017 г., издадена от „Сънимакс 2015" ЕООД с предмет на доставката извършени СМР по акт образец 19. Установено е, че „Сънимакс 2015" ЕООД не е отразило процесната фактура в отчетните регистри по ЗДДС. Представен е договор от 08.11.2017 г. с предмет „Реконструкция на участъци от главни канализационни клонове на територията на гр. Севлиево" с материали на изпълнителя. Представени са копие на процесната фактура, приемо-предавателен протокол от 15.12.2017 г., извлечение от счетоводна сметка 401 „Доставчици" и копие от банкови извлечения за извършени плащания. Съобразно приемо-предавателния протокол „Сънимакс 2015“ ЕООД е извършило рязане на асфалтова настилка, разкъртване на асфалтова настилка - механизирано, натоварване и извозване на строителни отпадъци, направа на изкопи - машинен, с къртач и ръчен, натоварване на камион, извозване на земни маси, уплътняване с пневматична трамбовка, направа на шахти, фрезоване на асфалтова настилка механизирано и др. Установено е, че за данъчен период м.12.2017 г. „Маридел 2012“ ЕООД е ползвало право на приспадане на данъчен кредит в размер на 22 713, 80 лв. по фактура №2..30/18.12.2017 г., издадена от „Ч. Б. 2017" ЕООД с предмет на доставката извършени СМР по акт образец 19. Установено е, че доставчикът не е включил процесната фактура в дневника за продажби. Дружеството е представило договор от 01.12.2017 г. с предмет „Реконструкция на участъци от главни канализационни клонове на територията на гр. Севлиево“ със собствени материали и средства. Представени са копие на процесната фактура, приемо - предавателен протокол от 18.12.2017 г., извлечение от счетоводна сметка 401 „Доставчици", копие от банкови извлечения за извършени плащания по фактурата. Съгласно приемо - предавателния протокол „Черноморски бриз 2017" ЕООД е извършило рязане на асфалтова настилка, разкъртване на асфалтова настилка - механизирано, натоварване и извозване на строителни отпадъци, направа на изкопи машинен, с къртач и ръчен, натоварване па камион, извозване па земни маси, уплътняване е пневматична трамбовка, полагане на тръби, направа па шахти, полагане на отводнителен улей, възстановяване на трошено - каменна настилка и др. Установено е, че доставчикът не е включил процесната фактура в дневника за продажби. Установено е че "Маридел 2012“ ЕООД е упражнило право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 36 103 лв. по 11 фактури, издадени от „У. Т. ЕООД - № 1/31.08.2018 г. с предмет на доставката мобилен багер, № 2/21.08.2018 г., № 3/24.08.2018 г., № 5/31.08.2018 г., № 6/07.09.2018 г., № 2/27.09.2018 г., № 12/12.10.2018 г., № 9/04.10.2018 г., № 3/19.10.2018 г., № 4/25.10.2018 г., № 20/13.12.2018 г. с предмет на доставката услуга подизпълнител. Установено е, че дружеството е упражнило и право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 12 259, 95 лв. по фактури № 0100000001/28.11.2018 г., № 0000000002/20.11 2018 г. и № 0000000007/19.12.2018 г., издадени от „У. С. ЕООД с предмет на доставката услуга подизпълнител. Основният предмет на стопанска дейност на „У. Т. ЕООД и „У. С. ЕООД е осъществяване на довършителни строителни дейности - боядисване, шпакловка и други. Съгласно представения договор за строителство от 01.06.2018 г. „У. Т. ЕООД следва ла извърши СМР за въвеждане на мерки за енергийна ефективност на многофамилна жилищна сграда, находяща се в гр. Б. и многофамилна жилищна сграда „Слънце. Представен е договор от 01.11.2018 г. за извършване на СМР от „У. Т. ЕООД по част ВиК за обект „Възстановителен център за деца с онкохематологични заболявания", находящ се в землището на [населено място]. Представен е договор от 01.11.2018 г., с който на „У. С. ЕООД е възложено да извърши СМР на обект „Възстановителен център за деца с онкохематологични заболявания" в землището на [населено място]. Представени са копия на фактурите, издадени от „У. Т. ЕООД и „У. С. ЕООД, приемо - предавателни протоколи и банкови извлечения за извършени плащания по фактурите, които са осчетоводени по счетоводна сметка 602 „Услуги от подизпълнител". Предмет на доставка по фактура №1000000001/31.08.2018 г., издадена от „У. Т. ЕООД е прехвърляне право на собственост върху мобилен багер. Към фактурата са приложени талон за багера и свидетелство за регистрация. Фактурата е осчетоводена по счетоводна сметка 204 „Машини и съоръжения". Установено е, че за данъчните периоди м.04.2018 г. и м.06.2018 г. дружеството е ползвало право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 41 833, 33 лв. по фактура № 6000000249/40.04.2018 г. и фактура № 6000000126/30.06.2018 г., издадени от „Булмоторс БГ" ЕООД с предмет на доставката услуга подизпълнител. Дружеството е представило договор от 01.06.2017 г. с предмет ремонт на част от южното крило на манастир „С. Т. - [населено място]“, община Етрополе и договор oт 03.05.2018 г. с предмет „Реконструкция на участъци от главни канализационни клонове на територията на гр. Етрополе" с материали па възложителя. Представени са и банкови извлечения за извършени плащания по фактурите.

Не се спори между страните, това се установява от събраните по делото доказателства, че посочените фактури не са намерили отражение в дневниците за продажби и в справките декларации по ЗДДС на посочените доставчици. Това обстоятелство не е отречено и от заключението на изслушаната по делото съдебно-икономическа експертиза. Изводите на органите по приходите, обосноваващи непризнаването на правото на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури са обосновани с обстоятелството на недоказана кадрова обезпеченост, този извод е направен за всеки един от доставчиците в ревизионния доклад, като с ревизионния акт е осъществено препращане към изводите, направени в този аспект, съдържащи се в ревизионния доклад. По отношение на тези доставчици органите по приходите са приели, че не са представени ведомости за заплати на назначени работници по трудово правоотношение или сключени граждански договори, документи за квалификация на персонала, не е доказан произхода на стоките. Не се спори също така между страните, че е налице плащане от страна на „Маридел 2012“ ЕООД по процесните фактури. Ревизионният доклад и ревизионният акт не съдържат обосновани констатации от страна на органите по приходите за наличието на данъчна измама. Тази съдебна инстанция не може да приеме за обосновано наличието на съществуване на изявление за данъчна измама и в решението на решаващия административен орган. При така съобразените обстоятелства се дължи отговор на въпроса дали установените от органите по приходите обстоятелства, а именно – обстоятелството на недоказана кадрова обезпеченост, са достатъчни, за да обосноват законосъобразни изводи за липса на реалност на доставките по процесните фактури. Правото на приспадане на данъчен кредит е определено в чл. 68, ал. 1 от ЗДДС, съгласно който данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. Следователно, правото на приспадане на данъчен кредит във всеки случай предполага наличието на осъществена доставка на стоки или услуги. Освен това чл. 68, ал. 1 от ЗДДС предполага правото на приспадане на данъчен кредит за получени от лицето стоки или услуги по облагаема доставка. Облагаема доставка съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДС е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго. Напълно идентична в тази насока е и разпоредбата на чл. 178 от директивата 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (директивата), съгласно която, за да може да упражни правото си на приспадане, данъчнозадълженото лице трябва да отговаря на следните условия за целите на приспадане в съответствие с член 168, буква а) по отношение на доставката на стоки или услуги, той трябва да притежава фактура, съставена в съответствие с членове 220236 и членове 238, 239 и 240. От своя страна, съгласно чл. 168, б. а” доколкото стоките и услугите се използват за целите на облагаемите сделки на данъчнозадължено лице, същото има правото, в държава-членка, в която извършва тези сделки да приспадне следното от дължимия данък върху добавената стойност, който то е задължено да плати дължимия или платен ДДС в тази държава-членка по отношение на доставката за него на стоки или услуги, извършена или която предстои да бъде извършена от друго данъчнозадължено лице. Следователно, и съгласно чл. 178, вр. чл. 168 от директивата съществува изискването лицето, което претендира правото на приспадане на данъчен кредит да е получател на доставката или услугата, а другото данъчнозадължено лице да е реалния доставчик на доставката на стока или услуга. Както се посочи и по-горе в мотивите на това решение, правото на приспадане на ДДС зависи от изпълнението както на материалноправни, така и на формални условия. Що се отнася до материалноправните условия, от член 168, буква а) от Директива 2006/112 следва, че за да може да се ползва от право на приспадане, заинтересованото лице трябва, от една страна, да бъде „данъчнозадължено лице“ по смисъла на тази директива. От друга страна, това лице трябва, нагоре по веригата, да е получило стоките или услугите, за които иска да му се признае право на приспадане, от друго данъчнозадължено лице, а надолу по веригата да е използвало тези стоки или услуги за нуждите на собствените си облагаеми сделки. Що се отнася до правилата за упражняване на правото на приспадане на ДДС, които се приравняват на формални изисквания, член 178, буква a) от посочената директива предвижда, че данъчнозадълженото лице трябва да притежава фактура, съставена в съответствие с членове 220236 и с членове 238240 от нея (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20). От това следва, че посочването на доставчика във фактурата за стоките или услугите, във връзка с които е упражнено правото на приспадане на ДДС, представлява формално условие за упражняването на това право. Качеството „данъчнозадължено лице“ на доставчика на стоките или услугите спада към материалноправните условия (в този смисъл решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20). По отношение на последиците от липсата на установяване на действителния доставчик на съответните стоки или услуги следва да се припомни, че режимът на приспадане цели да освободи изцяло стопанския субект от тежестта на дължимия или платения ДДС в рамките на цялата му икономическа дейност. Следователно общата система на ДДС гарантира неутралитет от гледна точка на данъчната тежест на всички икономически дейности, независимо от техните цели и резултати, при условие че самите тези дейности по принцип подлежат на облагане с ДДС (в този смисъл решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20). Съгласно постоянната практика на Съда на Европейския съюз, правото на данъчнозадължените лица да приспаднат от ДДС, на който са лица платци, дължимия или платения ДДС за закупени от тях стоки или за получени от тях услуги, използвани за целите на техните облагаеми доставки, представлява основен принцип на общата система на ДДС. К. С. на Европейския съюз многократно е постановявал, предвиденото в член 167 и сл. от Директива 2006/112 право на приспадане е неразделна част от механизма на ДДС и по принцип не може да бъде ограничавано, когато материалноправните и формалните изисквания или условия, от които това право зависи, са изпълнени от желаещите да го упражнят данъчнозадължени лица (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20). Макар член 273, първа алинея от Директива 2006/112 да предвижда, че държавите членки могат да наложат наред с предвидените в тази директива задължения и други задължения, които те считат за необходими за осигуряване на правилното събиране на ДДС и предотвратяване на избягването на данъчно облагане, приетите от държавите членки мерки все пак не трябва да надхвърлят необходимото за постигането на тези цели. Поради това съответните мерки не могат да бъдат използвани по такъв начин, че систематично да поставят под въпрос правото на приспадане на ДДС, а следователно и неутралността на ДДС (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet). Т. С. на Европейския съюз е приел, че основният принцип на неутралност на ДДС налага приспадането му за получени доставки да бъде допуснато, ако са изпълнени материалноправните условия, дори и данъчнозадължените лица да не са изпълнили някои формални условия (в този смисъл решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20. Следователно, щом разполага с информацията, необходима да се установи, че материалноправните условия са изпълнени, данъчната администрация не може да наложи във връзка с правото на данъчнозадълженото лице да приспадне този данък допълнителни условия, които могат да доведат до осуетяване на упражняването на това право (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20). Това би могло обаче да не е така, ако вследствие на нарушението на формалните изисквания се възпрепятства представянето на сигурни доказателства за изпълнението на материалноправните изисквания (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20). Такъв би могъл да е случаят, когато във фактурата за стоките или услугите, във връзка с които е упражнено правото на приспадане на ДДС, не е посочен действителният доставчик, ако това възпрепятства установяването на този доставчик, а оттам и определянето дали той има качеството на данъчнозадължено лице, тъй като това качество представлява едно от материалноправните условия за правото на приспадане на ДДС (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet). В този контекст следва да се подчертае, от една страна, че данъчната администрация не може да сведе проверката единствено до самата фактура. Тя трябва да вземе предвид и допълнителната информация, предоставена от данъчнозадълженото лице. От друга страна, именно данъчнозадълженото лице, което иска приспадането на ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това. Следователно данъчните органи могат да изискат от самото данъчнозадължено лице доказателствата, които считат за необходими, за да преценят дали следва да се допусне исканото приспадане. От това следва, че именно данъчнозадълженото лице, което упражнява правото на приспадане на ДДС, по принцип трябва да докаже, че доставчикът на стоките или услугите, във връзка с които е упражнено това право, е имал качеството на данъчнозадължено лице. Следователно данъчнозадълженото лице е длъжно да представи обективни доказателства, че стоките и услугите действително са му били доставени от данъчнозадължени лица за целите на подлежащи на облагане с ДДС негови сделки, по отношение на които то действително е платило ДДС. Тези доказателства могат да включват по-специално документи, държани от доставчици на стоки или услуги, от които данъчнозадълженото лице е придобило стоки и услуги и за които е платило ДДС. В процесния случай това обстоятелство е било осъществено (налице е плащане от страна на „Маридел 2012“ ЕООД по процесните фактури. От събраните по делото доказателства се установява и изпълнението на материално правните изисквания, доколкото на данъчната администрация са били представени необходимите доказателства, за да провери тези изисквания. Категорично се доказва от приетото заключение по съдебно-счетоводната експертиза, че получените доставки, документирани с процесните фактури, са използвани в независимата икономическа дейност на дружеството. Представени са множество приемо - предавателни протоколи между „Маридел 2012“ ЕООД и негови съконтрегенти, от които може да се установи видът и количеството на приетите за извършени СМР. На следващо място - от страна на „Маридел 2012“ ЕООД са били извършени последващи доставки по спорните фактури. Няма извършени доставки на стоки, които да са идентични /по вид и количество/ с тези по фактурираните спорни доставки през проверявания период от друг доставчик/доставчици. Материалната, техническа и кадрова обезпеченост на доставчика не е достатъчно основание да се откаже данъчно предимство на получателя по облагаема доставка. От съдебно-счетоводната експертиза се установява, че при водене на счетоводството от дружеството за ревизираните данъчни периоди са спазени основните счетоводни принципи и е налице редовно двустранно заведено счетоводство по отношение на счетоводната информация, съдържаща се както в процесните фактури, така и във всички други предоставени на вещото лице документи, заприходяването на получените стоки и услуги се проследява по съответните счетоводни сметки, подавани са СД по ЗДДС, начисляван е ДДС. Всички фактури са разплатени от търговеца, за което са издадени редовни документи и плащането е отразено счетоводно, с документи, отговарящи на изискванията. Спазени са основните счетоводни принципи при водене на счетоводството за ревизираните данъчни периоди. Дори и да се приеме обстоятелството на недоказана кадрова обезпеченост за извършване на доставката, то само наличието на това обстоятелство, без доказано и твърдяно обстоятелство от органите по приходите на данъчна измама не е достатъчно, за да обоснове отказа за правото на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури. Според постоянната съдебна практика правото на данъчнозадължените лица да приспаднат от ДДС, на който са лица платци, дължимия или платения ДДС за закупени от тях стоки или за получени от тях услуги, използвани за целите на техните облагаеми доставки, представлява основен принцип на общата система на ДДС. К. С. на Европейския съюз многократно е постановявал, предвиденото в член 167 и сл. от Директива 2006/112 право на приспадане е неразделна част от механизма на ДДС и по принцип не може да бъде ограничавано, когато материалните и процесуалните изисквания или предпоставки, които обуславят това право, са изпълнени от желаещите да го упражнят данъчнозадължени лица (в този смисъл решения от 21 юни 2012 г., по дело C-80/11 и C-142/11, т. 37 и 38, от 3 октомври 2019 г., C-329/18, т. 27 и от 16 октомври 2019 г.). В това отношение следва да се припомни, че материалноправните изисквания, които обуславят упражняването на правото на приспадане, са изпълнени само ако доставката на стоки или услуги, за която се отнасят фактурите, е действително извършена. Съдът на Европейския съюз вече се е произнесъл, че проверката за наличието на облагаема доставка трябва да се осъществи в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право, като се извърши глобална преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по конкретния случай (този смисъл решения от 6 декември 2012 г., Б., C-285/11, т. 31 и 32, и от 31 януари 2013 г., Строй транс C-642/11, т. 45). Въпреки това обстоятелството, че съответните услуги не са били доставени от издателя на фактурите или неговия подизпълнител, по-специално тъй като последните не са разполагали с необходимия персонал и материали не е достатъчно, за да се приеме, че не е налице доставка на разглежданите стоки и да се изключи правото на приспадане, тъй като това може да се дължи както на прикриване с измамна цел на доставчиците, така и на просто използване на други подизпълнители (в този смисъл решения от 6 септември 2012 г., Tуth, C-324/11). С оглед на това следва да се припомни, че борбата срещу данъчните измами, избягването на данъци и евентуалните злоупотреби е цел, призната и насърчавана от Директива 2006/112 и Съдът многократно се е произнасял, че правните субекти не могат с измамна цел или с цел злоупотреба да се позовават на нормите на правото на Съюза. Поради това националните органи и юрисдикции следва да откажат да признаят право на приспадане, ако въз основа на обективни данни се установи, че се прави позоваване на това право с измамна цел или с цел злоупотреба (в този смисъл решения от 6 юли 2006 г., K. и R. R., C-439/04 и C-440/04, т. 54 и 55 и от 16 октомври 2019 г.). Ако това е така, когато самото данъчнозадължено лице извършва измама, то случаят ще е същият и когато данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че с покупката си участва в сделка, която е част от измама с ДДС (в този смисъл решения от 6 юли 2006 г., K. и R. R., C-439/04 и C-440/04, т. 56, от 21 юни 2012 г., C-80/11 и C-142/11, т. 46 и от 6 октомври 2019 г.). Когато самото данъчнозадължено лице не е извършител на измама с ДДС, може да му се откаже право на приспадане само при условие че въз основа на обективни данни се установи, че това данъчнозадължено лице, което е получило стоките и услугите, основание за правото на приспадане, е знаело или е трябвало да знае, че с придобиването на тези стоки или услуги е участвало в сделка, която е част от измама с ДДС, извършена от доставчика или друг стопански субект, действащ нагоре или надолу по веригата от тези доставки на стоки или услуги (в този смисъл решение от 16 октомври 2019 г., G.). В този смисъл по отношение на степента на дължима грижа, изисквана от данъчнозадължено лице, което желае да упражни правото си на приспадане, Съдът вече многократно е постановявал, че не е в противоречие с правото на Съюза да се изисква от стопанския субект да вземе всички мерки, които могат разумно да се искат от него, за да се увери, че осъществяваната от него доставка не го води до участие в данъчна измама. Мерките, които в конкретния случай е разумно за тази цел да се изискат от желаещото да упражни право на приспадане на ДДС данъчнозадължено лице, за да се увери, че сделките му не са част от измама, извършена от стопански субект нагоре по веригата, се определят главно с оглед на обстоятелствата по конкретния случай (в този смисъл решения от 21 юни 2012 г., C-80/11 и C-142/11, т. 54 и 59 и от С-101/2016). Без съмнение, когато са налице данни за евентуални нарушения или измама, добрият търговец би могъл, според обстоятелствата по конкретния случай, да проучи друг доставчик, от когото възнамерява да купува стоки или да получава услуги, за да се увери в неговата надеждност (решение от 21 юни 2012 г., C-80/11 и C-142/11). Данъчната администрация обаче не може да налага на данъчнозадълженото лице да извършва комплексни и задълбочени проверки по отношение на своя доставчик, като с това на практика посочената администрация прехвърля собствените си контролни задължения върху данъчнозадълженото лице (решение от 19 октомври 2017 г., P. C., C-101/16, т. 51). По-специално Съдът вече е постановил, че данъчната администрация не може по принцип да изисква от данъчнозадълженото лице, което иска да упражни правото на приспадане на ДДС, от една страна, да провери, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на ДДС, за да се увери, че доставчиците нагоре по веригата не са извършили нарушения или измама, или, от друга страна, да притежава документи в това отношение (решение от 21 юни 2012 г.). Освен това според постоянната съдебна практика, тъй като отказът да се признае право на приспадане представлява изключение от основния принцип, какъвто се явява това право, данъчните органи трябва надлежно да установят обективните данни, въз основа на които може да се заключи, че данъчнозадълженото лице е извършило измама или знаело, или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама. След това националните юрисдикции следва да проверят дали съответните данъчни органи са установили наличието на такива обективни данни (в този смисъл решения от 12 април 2018 г., C-8/17, т. 39 и от 16 октомври 2019 г., G. A. H., C-189/18, т. 36). В процесния случай тази съдебна инстанция няма как да извърши подобна проверка, тъй като органите по приходите несъмнено не са установили наличието на такива обективни данни. В този смисъл, ако поради извършени от издателя на фактурата или от други оператори нагоре по веригата данъчни измами или нарушения данъчната администрация сметне, че реално не е извършена сделката, която е отразена във фактурата и с която се обосновава правото на приспадане, за да може да откаже да признае въпросното право, тя трябва да установи въз основа на обективни данни и без да изисква от получателя по фактурата да извършва проверки, каквито не е длъжен да прави че този получател е знаел или е трябвало да знае, че сделката е част от измама с ДДС, обстоятелство, което този съд следва да провери (в този смисъл определение от 10 ноември 2016 г., Signum A. S., C-446/15, непубликувано). Тъй като правото на Съюза не предвижда правила относно реда и условията за събиране на доказателства в областта на измамите с ДДС, тези обективни данни трябва да бъдат установени от данъчната администрация в съответствие с правилата за доказване, предвидени в националното право. Тези правила обаче не трябва да накърняват ефективността на правото на Съюза (в този смисъл решения от 17 декември 2015 г., W., C-419/14, т. 65 и от 16 октомври 2019 г., G. A.). В процесния случай органите не са установили въз основа на обективни данни и без да изисква от получателя по фактурата да извършва проверки, каквито не е длъжен да прави че този получател е знаел или е трябвало да знае, че сделката е част от измама с ДДС, обстоятелство, което този съд следва да провери (в този смисъл определение от 10 ноември 2016 г., Signum A. S., C-446/15, непубликувано). Всъщност в ревизионния акт не се съдържат дори твърдения за осъществена данъчна измама, не се съдържат обективните данни, въз основа на които органите по приходите са можели изобщо да формират изводи за наличието на данъчна измама. Не се съдържат установявания, от които дори тази съдебна инстанция би могла да направи обоснован извод, че сделката е част от данъчна измама и че ревизираното лице е знаело или е трябвало да знае, че участва в данъчна измама. Съобразно мотивите, съдържащи се в решение от 9 декември 2021 г. по дело С-154/2020 на Съда на Европейския съюз, да се откаже на данъчнозадължено лице упражняването на правото на приспадане на ДДС с мотива, че истинският доставчик на съответните стоки или услуги не е бил установен и че посоченото данъчнозадължено лице не е доказало качеството „данъчнозадължено лице“ на този доставчик, при положение че от фактическите обстоятелства се установява със сигурност, че посоченият доставчик непременно има това качество, всъщност би било в противоречие с принципа на данъчен неутралитет, както и със съдебната практика, припомнена в точки 2630 от настоящото решение. Следователно, не може да се изисква от данъчнозадълженото лице във всички случаи да докаже когато действителният доставчик на съответните стоки или услуги не е известен че този доставчик има качеството на данъчнозадължено лице, за да може да упражни това право. От това следва, че когато действителният доставчик на съответните стоки или услуги не е известен, на данъчнозадълженото лице трябва да се откаже упражняването на правото на приспадане на ДДС, ако с оглед на фактическите обстоятелства и въпреки предоставената от това данъчнозадължено лице информация липсват необходимите данни, за да се провери, че доставчикът е имал качеството на данъчнозадължено лице, какъвто не е процесния случай. От съдебната практика следва, че на данъчнозадълженото лице може да бъде отказано да се признае правото на приспадане само ако след глобална преценка на всички доказателства и фактически обстоятелства по делото, извършена в съответствие с установените в националното право правила за доказване, се установи, че това лице е извършило измама с ДДС или е знаело, или е трябвало да знае, че сделката, която използва като основание за приспадане, е част от такава измама. Правото на приспадане може да бъде отказано само когато тези факти са установени надлежно, а не с предположения. От това следва да се заключи, че данъчният орган, който възнамерява да откаже да признае правото на приспадане, трябва да докаже надлежно, в съответствие с предвидените в националното право правила за доказване и без да се накърнява ефективността на правото на Съюза, както обективните обстоятелства, въз основа на които се установява наличието на самата измама с ДДС, така и обстоятелствата, въз основа на които се установява, че данъчнозадълженото лице е извършило измамата или че е знаело, или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава това право, е част от посочената измама. Съгласно това изискване за доказване, независимо от вида на измамата или разглежданите действия, е недопустимо да се прилагат предположения или презумпции, които биха довели до разместване на доказателствената тежест, до накърняване на основния принцип на общата система на ДДС, какъвто е правото на приспадане, и съответно на ефективността на правото на Съюза. Данъчният орган трябва, от една страна, да определи точно елементите на фактическия състав на измамата и да докаже измамните действия, и от друга страна, да докаже, че данъчнозадълженото лице е участвало активно в тази измама или че е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава това право, е част от посочената измама. При все това доказването на наличието на измама и на участието на данъчнозадълженото лице в нея не означава непременно да се идентифицират всички участници, участвали в тази измама, както и съответните им действия. В този смисъл решение на Съда на Европейския съюз от 1 декември 2022 г. по дело С-512/21.

При съобразяването на тези обстоятелства следва извода за законосъобразност на решението на първоинстанционния съд в тази му част.

Решението е неправилно в частта, в която ревизионния акт е отменен относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от ЕТ „Росто – С. Х., „Тидием пласт“ ООД, „Деливанови“ ООД, „Еф Д. Ф. ЕАД, „Ла Вита 2015“ ЕООД, в частта относно начислените лихви за данъчните периоди м.11.2017 г., м.02.2018 г., м.09.2019 г., м. 10.2019 г. и м.01.2020 г., за които е начислена лихва общо в размер на 655, 07 лв. за забава, при съобразяване на обстоятелството, че дружеството е отразило в дневниците си за покупки кредитни известия, които не са издадени от неговите доставчици, както и кредитни известия, които са отразени в по-късен период от периода на издаването им, в частта, на установените задължения за корпоративен данък общо в размер на 62 627, 46 лв. и лихви в общ размер от 13 892, 94 лв. за периодите 2017 г., 2018 г. и 2019 г., поради липса на мотиви, поради което в тази част следва да бъде отменено,, делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на Административен съд София област.

Искане за присъждане на разноски е направено от касатора. С оглед на изхода по спора същото е неоснователно.

Искане за присъждане на разноски е направено и от ответника. С оглед изхода по спора искането на ответника е основателно като при определяне на размера му следва да се съобрази частта, в която касационната жалба е отхвърлена.

В частта, с която делото се връща за ново разглеждане, на основание чл. 226, ал. 3 АПК вр. 2 ДР ДОПК първоинстанционният съд следва да се произнесе по разноските за водене на делото във Върховния административен съд.

Като съобрази направените фактически и правни изводи и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 434/29.04.2022 г., постановено по адм. дело № 1089/2021 г. по описа на Административен съд София област, в частта с която е отменен ревизионен акт № Р-22002320004224-091-001/30.06.2021 г., поправен с ревизионен акт № П-22002321117718-003-001/07.07.2021 г., издадени от органи по приходите в ТД на НАП София, потвърден с решение № 1411/13.09.2021 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София, в частта, с която на "Маридел 2012" ЕООД са установени задължения за корпоративен данък общо в размер на 62 627, 46 лв. и лихви в общ размер от 13 892, 94 лв. за периодите 2017 г., 2018 г. и 2019 г., в частта относно установените задължения за лихви за данъчните периоди м.11.2017 г., м.02.2018 г., м.09.2019 г., м.10.2019 г. и м.01.2020 г., за които е начислена лихва общо в размер на 655, 07 лв., в частта на определени задължения по ЗДДС в резултат на отказано право на данъчен кредит по фактура № 0000008440/12.09.2016 г. и фактура № 0000008448/14.08.2016 г., издадени от ЕТ „Росто – С. Х.“ с начислен ДДС общо в размер на 324 лв., по фактура № 133915/29.07.2019 г., издадена от „Деливанови“ ООД, с ДДС в размер на 198, 50 лв. по фактура № 458/09.08.2019 г., издадена от „Т. П. ООД, с начислен ДДС в размер на 163, 42 лв., по фактура № 1944/20.12.2018 г., издадена от „Еф Д. Ф. ЕАД с начислен ДДС в размер на 324, 52 лв., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд София област в тази му част.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част.

ОТМЕНЯ решение № 434/29.04.2022 г., постановено по адм. дело № 1089/2021 г. по описа на Административен съд София област, в частта, с която на „Маридел 2012“ ЕООД е присъден пълният размер на претендираните разноски за водене на делото пред първоинстанционния съд от 6550 лева и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на „Маридел 2012“ ЕООД сумата от 4308, 28 лева разноски за водене на делото пред първоинстанционния съд.

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на „Маридел 2012“ ЕООД сумата от 15 786, 06 лева разноски за водене на делото пред настоящата съдебна инстанция.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ БИСЕР ЦВЕТКОВ

секретар:

Членове:

/п/ Р. Л. п/ КАМЕЛИЯ СТОЯНОВА