Р Е Ш Е Н И Е
№ 50018
София, 07.03.2023 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА
Е. Д.
при секретаря Д. Т. като изслуша докладваното от съдия К. М. гр. д. № 928 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 – чл. 293 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Й. Т. С., чрез пълномощника му адвокат В. В., към която се е присъединило „Капрони“ АД, представлявано от адвокат М. К., против решение № 80 от 23.11.2021 г., постановено по гр. д. № 406 по описа за 2021 г. на Апелативен съд – Пловдив в частта, с която е потвърдено решение № 260049 от 22.02.2021 г. по гр. д. № 96/2019 г. на Окръжен съд - С. З. за осъждане на Й. Т. С. да заплати на Д. М. Й. на основание чл. 45 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на брат му С. Ю. П., настъпила на 15.08.2014 г. в резултат на трудова злополука, ведно със законната лихва, считано от 14.08.2019 г. до окончателното изплащане и обезщетение за забавено плащане на сумата 50 000 лв. за периода 12.08.2016 г. – 13.08.2019 г. в размер на 15 208.34 лв., като решението е постановено при участието на „Капрони“ АД, гр. Казанлък като трето лице-помагач на Й. Т. С..
Д. М. Й. чрез пълномощника си адвокат Б. Л. оспорва касационната жалба и претендира възстановяване на направените разноски.
С определение № 50399 от 14.10.2022 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса „необходимо ли е безспорно да бъде доказана близка житейска връзка между пострадалия и ищеца, независимо от наличието на формална родствена връзка между тях и ако се установи обратното налице ли е основание за намаляване размера на обезщетението и дори неговото неприсъждане и има ли значение възрастта на лицата за емоционалната връзка“ с цел преценка дали извода на въззивния съд, че на ищецът като брат на загиналия при трудовата злополука С. П. се дължи обезщетение за претърпените неимуществени вреди съответства на разясненията в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. по т. д. № 1/2016 г., ОСНГТК на ВКС.
Въпросът е относим към изхода на настоящия спор, по който въззивният съд е приел за безпротиворечиво установени и неоспорени във въззивните жалби следните факти: Ищецът Д. Й. е едноутробен брат на С. П., който на 15.08.2014 г. е бил с подпомагащата страна „Капрони“ АД в трудово правоотношение, възникнало по трудов договор от 03.02.2014 г. за длъжността „електрончик“ в самостоятелно подразделение от структурата на „Капрони“ АД - Отдел „Ремонт и поддръжка“, Звено 7003 „Механичен“, когато, при изпълнение на трудовите си функции на заеманата от него длъжност, при предприемане на действия за профилактика и ремонт на металообработваща машина M. V. 500-5XII V., фабр. № 200426, инв. № 431395, намираща се в друго самостоятелно подразделение на „Капрони“ АД – Отдел „Обособено производство 300“, е претърпял злополука, призната за трудова, при която е починал. Направил извод, че за ответника Й. С. е доказано неизпълнение и на задълженията му да осигури безопасни и здравословни условия на труд на пострадалия С. П. и настъпване в пряка причинна връзка на злополуката, тъй като той е бил на работа в деня на инцидента и е могъл и е бил длъжен да знае за непозволената техническа модификация и да не допуска използването и достъпа на пострадалия до машината, тъй като тя е била технически неизправна.
Съдът е приел, че ищецът е активно материално-правно легитимиран да претендира обезщетение за вреди от смъртта на брат си. От показанията на разпитаните пред първоинстанционния съд свидетели е безпротиворечиво установено, че между ищеца и по-големия му брат С. П. е била създадена и е съществувала такава дълбока и трайна емоционална връзка, че на ищеца са били причинени болки и страдания извън обичайните. Тези изводи не се променят от това, че двамата не са живеели заедно за времето, през което С. П. е бил студент в гр. Пловдив, тъй като и за този период от време се установява по делото, че те са поддържали ежедневни телефонни контакти, а пострадалият редовно се е прибирал в дома си в свободните от занятия дни, а към момента на инцидента ищецът, макар и на 12 години, е бил в осъзната възраст, имал е изградени стабилни емоционални връзка със своите близки и роднини и е имал изградени, макар и на начално ниво, ценностна система и мироглед.
По основанието за допускане на касационно:
В задължителните за съдилищата разяснения в Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. по т. д. № 1/2016 г., ОСНГТК на ВКС са изведени предпоставките, които следва да бъдат изпълнени, за да се присъди обезщетение за неимуществени вреди от причинена при деликт смърт в полза на други лица, извън очертания с ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г. кръг на лицата с право на обезщетение, а именно следва да бъдат доказани от ищеца отношения извън обичайните в семейството, считани за традиционни в българското общество, сред които са взаимната обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост между починалия и неговите братя и сестри, баби/дядовци и внуци. Изключение, според даденото от ОСНГТК разрешение е само в хипотези, при които поради конкретни житейски обстоятелства тази привързаност е надхвърлила обичайните си рамки на взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост и поради това е довела при смъртта на родственика до морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет нормално присъщите за съответната родствена връзка.
В практиката на ВКС по чл. 290 ГПК (например решение № 92/17.11.2020 г. по т. д. № 1275/2019 г., II т. о., решение № 60143/01.12.2021 г. по т. д. № 1796/2020 г., I т. о., решение № 60131/13.12.2021 г. по т. д. № 1700/2020 г., II т. о., решение № 50127/24.10.2022 г. по т. д. № 1341/2021 г., I т. о., решение № 50100/27.10.2022 г. по т. д. № 1644/2021 г. на ВКС, I т. о. и др.) се приема, че не е достатъчно наличието на формално родство и произтичащата от него близост между лицата, а е необходимо да са се проявили конкретни житейски обстоятелства, обусловили създаването на по-голяма близост, считана за нормална за съответната родствена връзка. Макар преценката за тези житейски обстоятелства да е конкретна по всяко дело, като пример за наличието им е изведен израстването на братята и сестрите сами като деца поради продължително отсъствие на родителите за работа в чужбина. Възрастта на претендиращия обезщетение също би следвало да се отчита конкретно във всеки случай с оглед способността на конкретното лице за емоционално обвързване и трайно усещане за загуба с произтичащите от това емоционални болки и страдания. Начина на изживяване на загубата, обусловен от възрастта би имал значение само ако са установени конкретни житейски обстоятелства, обуславящи близост, по-голяма от нормалната за съответната родствена връзка. Решение № 70 от 3.06.2019 г. по т. д. $ 755/2018 г., II т. о. на ВКС, на което се позовава ищецът в хода на устните състезания, не дава различно тълкуване, а също отчита възрастта на ищцата по това дело с оглед начина, по който е понесла загубата на своята сестра.
По основателността на касационната жалба:
По поставеният въпрос изводите на въззивния съд противоречат на разясненията в Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. по т. д. № 1/2016 г., ОСНГТК на ВКС, които изискват в случаите, в които обезщетение се претендира от лица, извън кръга, очертан с ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г., съдът да извърши мотивирана преценка дали ищецът е доказал конкретни житейски обстоятелства, обуславящи толкова силна привързаност, че понесените морални болки и страдания да надхвърлят обичайните с оглед традиционните отношение в българското общество.
В случая въззивният съд не е изложил такива мотиви, а се е задоволил бланкетно да отбележи, че на ищеца са били причинени болки и страдания извън обичайните.
Осъщественото от ищеца доказване се изчерпва с показанията на свидетелите Т. П., негова майка и П. Н.. От тези гласни доказателства се установява, че ищецът е живеел с майка си и брат си от своето раждане; по-големият му брат му помагал в подготовката за училище; когато отишъл да учи в Пловдив, осигурил възможност да разговарят неограничено по мобилни телефони, като ищецът непрекъснато търсел брат си, а последният докато учил в Пловдив се връщал в дома им почти всеки петък, събота и неделя; ищецът много тежко преживял смъртта на по-големия си брат – написал н тефтерчето си, че това е най-лошият ден в живота му, казвал на майка си развикал „Не може да бъде. Искам си бате“, „Нали майките могат всичко. Моля те, върни ми го“, затворил се в себе си, променило се поведението му спрямо другите деца, станал по-раздразнителен, нямал желание да излиза и да играе, не искал да ходи на училище, започнал да заеква дори и при малко напрежение и отнело години това да отшуми.
При тези фактически данни се налага извод, че са установени само нормалните обичайни и традиционни за българското общество отношения между по-голям и по-малък брат, живели в едно семейство, в което основната грижа за тях е полагала майка им. Връзката на по-малкия брат, израснал с по-големия от раждането си, се характеризира с обич, очакване на помощ в ежедневието и за обичайните за възрастта му ангажименти, споделяне на проблемите, които го вълнуват, търсене на контакт, подражание на по-големия брат, формиране на социални умения при общуването с него в нормална семейна среда и извън нея. Съответно загубата на тази връзка е емоционално травматично изживяване с продължителни във времето чувства на тъга и скръб, чиито външни изяви са различни според възрастта и индивидуалността на всеки, загубил близък.
От свидетелските показанията не се установяват факти, които да обусловят извод, че връзката между двамата братя е надхвърляла нормалните отношение на привързаност и обич, а съответно и че ищецът с оглед на неговата възраст (12 години към датата на трудовата злополука) е претърпял болки и страдания извън обичайните при подобна загуба. Единствено родствената връзка не е достатъчна, за да се обоснове изключението, при което и близки извън кръга, посочен в ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г., имат право на обезщетение, а съответно в случая не е доказана активната материалноправна легитимация на ищеца.
С оглед изложеното предявеният иск е неоснователен, а въззивното решение, с което е уважен, е неправилно и следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго за отхвърляне на претенцията на Д. М. Й. за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди от смъртта на брат му С. Ю. П., настъпила на 15.08.2014 г. в резултат на трудова злополука.
С оглед изхода на спора Д. М. Й. следва да възстанови на Й. Т. С. направените в исковото производство разноски в размер на 11 608,17 лв.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 80 от 23.11.2021 г., постановено по гр. д. № 406 по описа за 2021 г. на Апелативен съд – Пловдив в частта, с която Й. Т. С. е осъден да заплати на Д. М. Й. на основание чл. 45 ЗЗД сумата 50 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на брат му С. Ю. П., настъпила на 15.08.2014 г. в резултат на трудова злополука, ведно със законната лихва, считано от 14.08.2019 г. до окончателното изплащане и обезщетение за забавено плащане на сумата 50 000 лв. за периода 12.08.2016 г. – 13.08.2019 г. в размер на 15 208.34 лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. М. Й., ЕГН [ЕГН], [населено място], [жилищен адрес] съдебен адрес [населено място], [улица], ет. 3, адвокат Б. Л. против Й. Т. С., ЕГН [ЕГН], [населено място], съдебен адрес: [населено място], адвокат В. В. иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 50 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на брат му С. Ю. П., настъпила на 15.08.2014 г. в резултат на трудова злополука, ведно със законната лихва, считано от 14.08.2019 г. до окончателното изплащане и обезщетение за забавено плащане на сумата 50 000 лв. за периода 12.08.2016 г. – 13.08.2019 г. в размер на 15 208.34 лв.
ОСЪЖДА Д. М. Й., ЕГН [ЕГН], [населено място], [жилищен адрес] съдебен адрес [населено място], [улица], ет. 3, адвокат Б. Л. да заплати на Й. Т. С., ЕГН [ЕГН], [населено място], съдебен адрес: [населено място], адвокат В. В. разноски за съденото производство в размер на 11 608,17 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: