Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Й. Т. С., чрез пълномощника му адвокат В. В., към която се е присъединило „Капрони“ АД, представлявано от адвокат М. К., против решение № 80 от 23.11.2021 г., постановено по гр. д. № 406 по описа за 2021 г. на Апелативен съд – Пловдив в частта, с която е потвърдено решение № 260049 от 22.02.2021 г. по гр. д. № 96/2019 г. на Окръжен съд отм. а Загора за осъждане на Й. Т. С. да заплати на Д. М. Й. на основание чл. 45 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на брат му С. Ю. П., настъпила на 15.08.2014 г. в резултат на трудова злополука, ведно със законната лихва, считано от 14.08.2019 г. до окончателното изплащане и обезщетение за забавено плащане на сумата 50 000 лв. за периода 12.08.2016 г. – 13.08.2019 г. в размер на 15 208.34 лв., като решението е постановено при участието на „Капрони“ АД, гр. Казанлък като трето лице-помагач на Й. Т. С..

Д. М. Й. е подал чрез пълномощника си адвокат Б. Л. писмен отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендира възстановяване на направените разноски.

Въззивното решение в частта, с която са отхвърлени исковете против И. Г. Й., М. Г. И. и С. Д. С. за солидарното им осъждане с Й. Т. С. е влязло в сила като необжалвано от ищеца Д. М. Й..

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение атакуваната му част, касационният съдебен състав съобрази следното:

Въззивният съд е приел за неоснователни доводите на Й. С. за недопустимост на исковете. Констатирал е, че същите са основани на това, че няма повдигнато обвинение срещу никого от ответниците или срещу друго някое конкретно лице по образуваното по повод на трудовата злополука със С. П. досъдебно производство срещу неизвестен извършител, на ангажирането от всеки един от родителите на С. П. с влезли в сила решения на отговорността по чл. 200 КТ на работодателя на пострадалия – подпомагащата страна „Капрони“ АД за репариране на причинените им неимуществени вреди от същата трудова злополука и заплащане на присъдените обезщетения, както и заплащането на застрахователни обезщетения, както и на възможността на ищеца да реализира отговорността на работодателя по чл. 200 КТ за причинените му от смъртта на брат му вреди, която е поддържано, че изключва възможността му да се търси отговорност от виновните лица по чл. 45 ЗЗД. В тази връзка са цитирани Решение № 115/15.11.2018 г. по гр. д. № 4455/2017 г., 3 г. о., ТРОСГК на ВС № 45 от 19.04.1990 г. по гр. д. № 33/1989 г. и Решение № 300/05.02.2018 г. по н. д. № 1124/2017 г. на ВКС, 1 н. о.

Съдът е посочил, че противно на неоснователно поддържаното от ответниците, обективната имуществена отговорността на работодателя за вреди от трудова злополука с правно основание чл. 200 КТ не изключва възможността да се търси самостоятелната лична виновна имуществена отговорност на виновните лица за трудовата злополука по чл. 45 ЗЗД, като е изложил съображения, ме не са посочени и не могат да се изведат аргументи в подкрепа на доводите за недопустимост на исковете по чл. 45 ЗЗД в цитираните в отговора на ИМ и в жалбата на ответника Й.С.Р № 115/15.11.2018 г. по гр. д. № 4455/2017 г., 3 г. о. и Решение № 300/05.02.2018 г. по н. д. № 1124/2017 г. на ВКС, 1 н. о. В цитираното от същия ТРОСГК на ВСР № 45 от 19.04.1990 г. по гр. д. № 33/1989 г. е дадено нормативно тълкуване на създадената с чл. 200 КТ (ДВ бр. 26 и 27 от 1986 г.), нова нормативна уредба на отговорността на работодателя за вреди от трудова злополука и професионално заболяване, които са причинили временна нетрудоспособност, инвалидност или смърт на работника, като в него е посочено, че създадената е нов вид самостоятелна обективна имуществена отговорност на работодателя/предприятието, която изключва възможността да се търси отговорността на работодателя алтернативно и на основание чл. 49 във връзка с чл. 45 ЗЗД, както и за неприложимост на разпоредбите на ЗЗД за уредените въпроси в чл. 200 - 202 КТ. В тълкувателното решение не е посочено, нито може да се изведе от него, че отговорността на работодателя по чл. 200 КТ изключва възможността да се търси отговорността на виновните лица за вреди от (същите) трудова злополука или професионално заболяване, които са причинили временна нетрудоспособност, инвалидност или смърт на работника, с правно основание чл. 45 и/или 49 ЗЗД. Липсват основания за подобен извод, тъй като, както е посочено в тълкувателното решение отговорността по чл. 200 КТ е уредена като самостоятелна имуществена отговорност, различна от отговорността по чл. 45 ЗЗД.

Съдът е формирал извод, че по никакъв начин не се отразява на допустимостта на предявените искове от ищеца, брат на пострадалия срещу виновните лица по чл. 45 ЗЗД реализирането от всеки от двамата родители на пострадалия С. П. на отговорността по чл. 200 КТ на работодателя на ответниците „Капрони“ АД за вредите от същата трудовата злополука и смъртта на пострадалия с влезли в сила решения и заплащането на родителите на пострадалия на присъдените обезщетения, а и на застрахователни обезщетения. Без значение за търсената лична виновна отговорност на ответниците за вреди от трудовата злополука и смъртта на С. П. е и това, че същите не са били привлечени като обвиняеми по образуваното за разследване на същата трудова злополука досъдебно производство за престъпление по чл. 123 НК, водено срещу неизвестен извършител, респективно неустановяването по надлежния ред на извършено от тях престъпно обстоятелство във връзка със злополуката, тъй като противоправното поведение, елемент от фактическият състав на търсената отговорност по чл. 45 ЗЗД, не е необходимо да е и престъпно и да съвпада с признаците от обективна и субективна страна на престъпен състав, в случая на чл. 123 НК.

Апелативният съд е приел за безпротиворечиво установени и неоспорени във въззивните жалби следните факти: Ищецът Д. Й. е едноутробен брат на С. П., който на 15.08.2014 г. е бил с подпомагащата страна „Капрони“ АД в трудово правоотношение, възникнало по трудов договор от 03.02.2014 г. за длъжността „електрончик“ в самостоятелно подразделение от структурата на „Капрони“ АД - Отдел „Ремонт и поддръжка“, Звено 7003 „Механичен“, когато, при изпълнение на трудовите си функции на заеманата от него длъжност, при предприемане на действия за профилактика и ремонт на металообработваща машина Mazak Variaxcis 500-5XII VRx500, фабр. № 200426, инв. № 431395, намираща се в друго самостоятелно подразделение на „Капрони“ АД – Отдел „Обособено производство 300“, е претърпял злополука, призната за трудова, при която е починал. Към момента на сключване на трудовия договор С. П. е имал завършено висше образование с образователно-квалификационна степен „бакалавър“ по специалността „електроника“ с професионална квалификация „инженер по електроника“, съгласно връчената му на 28.01.2014 г. срещу подпис длъжностна характеристика за заеманата длъжност „електрончик“, а основните му трудови функции са били ремонт и поддръжка на възли и схеми от електронни елементи на машини, съоръжения, контролна апаратура и др., като е имал и задължения да се грижи за собствената си безопасност и безопасността на лицата, които могат да пострадат от неговите действие и бездействия, следвало е да работи само с изправни машини, съоръжения и т. н., като при констатирана неизправност е следвало незабавно да уведоми прекия си ръководител, както и е следвало да изпълнява работа, за която има необходимата квалификация и е инструктиран по безопасност на труда. На 03.02.2014 г. на С. П. е бил проведен начален инструктаж по безопасност и здраве, като той е декларирал писмено, че е запознат подробно с правилата и инструкциите за безопасна работа в „Капрони“ АД. Към 15.08.2014 г създадената организация на работа в „Капрони“ АД за ремонт на машините и съоръженията е била следната: Работниците от Отдел „Ремонт и поддръжка“ на дружеството са извършвали дейностите по поддържане и основен ремонт на машините и съоръженията, а аварийните ремонти, какъвто е бил извършваният от С. П. при настъпване на злополуката на 15.08.2014 г., са се извършвали от ремонтните групи към самото обособено производство, към което принадлежи ремонтираният обект, а при невъзможност за извършване на ремонта от ремонтната група, предварително се извършва съгласувателна процедура, устно или по телефона, с ръководителя на Отдел „Ремонт и поддръжка“. Изключение от това разпределение на ремонтите между Отдел „Ремонт и поддръжка“ и звената за ремонт и поддръжка към отделните обособени производства на дружеството са били машините, които са в гаранция или подлежат на поддръжка от външни фирми по абонаментни договори, каквато е била към 15.08.2014 г. ремонтираната от С. П. машина, за която „Капрони“ АД е имало сключен договор за абонаментно обслужване от 10.04.2014 г. с „Макра“ ЕООД, гр. Казанлък за цялостната й профилактика и за всички ремонтни дейности, извън индивидуалния график. Към момента на злополуката със С. П. на 15.08.2014 г. ответникът Й. С. е заемал длъжността ръководител на Звено 3105 „Обработка на хидравлични блокове“ към отдел ОП 300“, като заедно с ръководителя на Звено 3033 „Ремонт и поддръжка“ към Отдел „ОП 300“ сред основните му задължения е било да се грижат за безопасността на лицата, които могат да пострадат от техните действия и бездействия.

Заповед на изп. директор № 234/16.06.2014 г. установява, че за осигуряване на почивка през летния сезон дейността на „Капрони“ АД е била прекратена за времето от 11.08. до 22.08.2014 г. вкл., разпоредено е било на 08.08.2014 г. да се извърши запечатване на помещенията, на осн. чл. 173, ал. 7 КТ, работещите да ползват полагаемия си платен годишен отпуск за 2014 г., а тези, които са го изчерпали – да ползват неплатен отпуск. Съгласно т. 4 от същата заповед, за периода 11.08.-22.08.2014 г. ще се извършват само някои изрично посочени дейности на дружеството, вкл. на участъци „Механична обработка на ЗЗП ММ“ и „Монтаж от ХЗП ММ“ към „ОП 300“, но по отделен график, изготвен от ръководителя на производството или на отдела. С т. 5 от заповедта се задължават ръководителите на посочени отдели, в т. ч на ръководителя на Отдел „Ремонт и поддръжка“, да определят режима на работа и наблюдение на посочени в заповедта дейности, по отделен график, утвърден от зам. изп. директор, като в заповедта не са посочени такива дейности в „ОП 300“, за които ръководителят на отдел „Ремонт и поддръжка“ да определя режима на работа и наблюдение. Съгласно представения по делото график за периода 11.08.-22.08.2014 г., в деня на злополуката, 15.08.2014 г., на работа по график от Звено 3003 „Ремонт и поддръжка“ към Отдел „ОП 300“ са били С. Б. и Р. П., както и ръководителят на Звено 3105 „Механична обработка на хидр. блокове“, ответникът Й. С.. Показанията на св. Ив. К. установяват, че пострадалият С. П., чието място на работа е било в Отдел „Ремонт и поддръжка“, е бил на работа на 15.08.2014 г., респективно не е бил в отпуск, тъй като е нямал право на платен годишен отпуск, отказал е да ползва неплатен отпуск и е пожелал да остане дежурен.

С влязлото в сила решение по приложеното гр. д. 1323/2015 г. по описа на РС - Казанлък, по делото на бащата на Ю. П., баща на С. П., срещу работодателя на пострадалия – подпомагащата страна „Капрони“АД за ангажиране на имуществената му отговорност за вреди от трудовата злополука със С. П. на 15.08.2014г., с правно основание чл. 200 КТ (Решение № 21/12.03.2018 г. по гр. д. № 1459/2017 г. по описа на ВКС, 3 г. о.) е прието, че причините за настъпване на злополуката са неосигуряване на ефективен контрол върху техническата изправност, профилактика и ремонт на производствените мощности и работното оборудване, довело до използването в неизправно състояние на заложените от производителя системи за безопасност, което се дължи на поведението на лица, за които работодателят отговаря, както и съпричиняване от пострадалия С. П. с 25 %, поради допусната от него груба небрежност. Конкретно, с посоченото влязло в сила решение е установено, че основната причина за злополуката е неизправно състояние на защитните системи за блокиране режима на задвижване на машината, предизвикано от други работници на „Капрони“ АД, с цел да улеснява работата им при настройка на работните процеси, но поддържано в грубо нарушение на правилата за безопасност не само при процесната, а и при други машини в предприятието. Това състояние е било явно и видимо за пострадалия, но той е допуснал нарушение на правилата за безопасност, тъй като преди да премине през вратата с компрометирана защитна блокировка и сигнализация във всички случаи е следвало да изключи главния прекъсвач или поне да отмени зададения преди това автоматичен режим, като зададе ръчен, пренебрегнал е елементарната житейска съобразителност да отчете местоположението си, предвид резултата от своите действия, и не е проявил елементарна предпазливост да не рискува живота си, което поведение представлява груба небрежност, с което е съпричинил с 25 % настъпването на вредите.

По делото на майката на пострадалия Т. П. срещу работодателя на пострадалия – подпомагащата страна „Капрони“АД, за ангажиране на имуществената му отговорност за вреди от същата трудова злополука, с правно основание чл. 200 КТ, е прието (Решение № 78/02.01.2019 г. по гр. д. № 4579/2017 г. по описа на ВКС), че тези общи правопораждащи факти по делото са били преклудирани с влязлото в сила Решение № 21/12.03.2018 г. по гр. д. № 1459/2017 г. по описа на ВКС, 3 г. о.

Апелативният съд е посочил, че следва да бъдат споделени мотивите в първоинстанционното решение, че, тъй като сега търсената лична отговорност с правно основание чл. 45 ЗЗД за вреди от същата трудова злополука е основана на същите общи за делата на двамата родители на С. П. срещу „Капрони“ АД с правно основание чл. 200 КТ правопораждащи факти, а именно за механизма на настъпване на трудовата злополука и причините за нея, които факти са установени със сила на пресъдено нещо в отношенията между подпомагащата страна „Капрони“ АД и всеки един от родителите на пострадалия с влязлото в сила решение по гр. д. 1323/2015 г. по описа на РС - Казанлък (Решение № 21/12.03.2018 г. по гр. д. № 1459/2017 г. по описа на ВКС, 3 г. о. ), независимо от липсата на пълен субективен и обективен идентитет по делата, за тези общи правопораждащи факти е налице сила на пресъдено нещо и същите не следва да бъдат самостоятелно установявани в настоящото производство. Допълнил е, че дори да се приеме, че относно тези общи правопораждащи факти не е налице сила на пресъдено нещо, предвид това, че е различно правното основание на търсената отговорност и липсва пълен субективен идентитет, следва да се споделят неоспорените мотиви, че тези правопораждащи факти за правото на обезщетение за вреди от трудовата злополука са установени от събраните по делото пред първоинстанционния съд доказателства, а именно от приложените писмени доказателства, показанията на св. М. Т. и заключението на допуснатата по делото СТЕ.

Съдът е приел, че е доказано неизпълнение на задълженията на отв. Й. С., като ръководител на звено 3105 в „ОП 300“, в което е настъпила злополуката със С. П., да не допуска на 15.08.2014 г. процесната машина да бъде използвана, ремонтирана, а и изобщо да спре достъпа до нея, тъй като тя не е отговаряла на техническите изисквания за безопасност. Посочил е, че са основателни доводите на Й. С. за неправилност на извода за неизпълнение от него на уведомително-съгласувателната процедура с И. Й., тъй като в деня на инцидента, на 15.08.2014 г. И. Й. е бил в отпуск, поради което тази процедура е нямало как да се спази. Противно обаче на неоснователно поддържаното в жалбата на Й. С., за ангажиране на неговата лична отговорност не е необходимо да се установи кога точно преди злополуката е била деблокирана вратата на машината и дали със сигурност е знаел за проблема с нея. Същият е могъл и е бил длъжен да знае към момента на предприемане от С. П. на действията по ремонт и профилактика, че на процесната машина е била извършена непозволена техническа модификация и е следвало да я констатира, тъй като е бил на работа на 15.08.2014 г. по график в звеното, в помещенията на което се е намирала процесната машина и сред основните му задължения, като ръководител на това звено, са били да организира, ръководи и контролира изпълнението на производствените задачи в участъка, в съответствие с разработения производствен график, да се грижи за безопасността на лицата, които могат да пострадат от неговите действия и бездействия, както и да отговаря за правилната експлоатация, поддържането и ефективното използване на машините и съоръженията в участъка и за спазването на правилата за безопасни и здравословни условия на труд в участъка. При предприемането на действията за ремонт и профилактика от С. П. наличието на непозволената техническа модификация е била налице и тя е била явна и видима за него, както е установено с влезлите в сила решения. От заключението на СТЕ по делото се установява, че преди инцидента е била умишлено премахната блокировката на вратата за улесняване на работата, като са били развити и двата болта на вилката за блокировка и вилката и е била „вкарана“ в контактора, с което е имитирано, че вратата е затворена и заключена, но е можело по всяко време да се отвори. Й. С. в изпълнение на задълженията си да отговаря за правилната експлоатация, поддържането и ефективното използване на машините и съоръженията в участъка, а и на задълженията си за спазването на правилата за безопасни и здравословни условия на труд в участъка, не е следвало да допуска използването на машината, тъй като тя не е отговаряла на техническите изисквания за безопасност, както и не е следвало да допуска С. П. да предприема действия с нея. Нещо повече, тъй като за процесната машина към 15.08.2014 г. е имало сключен договор с „Макра“ ЕООД за цялостното й абонаментно обслужване, наложилият се авариен ремонт на 15.08.2014 г. е следвало да се извърши от „Макра“ ЕООД, като ответникът Й. С. е имал задължение да се обърне към представителя на „Макра“ ЕООД за извършване на ремонта, което също не е изпълнено. Тъй като е налице неизпълнение на посочените задължения на Й. С. е без значение за отговорността му това, че той не е имал преки отношения на отговорност и контрол спрямо пострадалия, респективно, че пострадалият е имал по длъжностна характеристика връзки на подчинение с ръководителя на друго обособено структурно звено на „Капрони“ АД. Без значение за търсената лична отговорност на ответника Й. С. е това, че в структурата на дружеството е имало още други ръководни лица и изградени звена от механици, енергетици, работещи в подстанция и пречиствателна станция, които също са имали задължения да се грижат за безопасността на производството.

Съдът е направил извод, че за ответника Й. С. е доказано неизпълнение и на задълженията му да осигури безопасни и здравословни условия на труд на пострадалия С. П. и настъпване в пряка причинна връзка на злополуката, тъй като той е бил на работа в деня на инцидента и е могъл и е бил длъжен да знае за непозволената техническа модификация и да не допуска използването и достъпа на пострадалия до машината, тъй като тя е била технически неизправна. Счел е, че този извод не се променя от факта, че пострадалият е бил дипломиран инженер по електротехника с призната по надлежния ред пригодност да работи като „електрончик“ в дружеството, сред задълженията му по връчената му срещу подпис длъжностна характеристика са били да се грижи за собствената си безопасност и да не работи с неизправни машини, а по делото е установено, че при злополуката той е действал при груба небрежност, поради което е признато и че е налице съпричиняване в размер на 25 %.

Съдът е приел, че ищецът е активно материално-правно легитимиран да претендира обезщетение за вреди от смъртта на брат си. От показанията на разпитаните пред първоинстанционния съд свидетели е безпротиворечиво установено, че между ищеца и по-големия му брат С. П. е била създадена и е съществувала такава дълбока и трайна емоционална връзка, че на ищеца са били причинени болки и страдания извън обичайните. Тези изводи не се променят от това, че двамата не са живеели заедно за времето, през което С. П. е бил студент в [населено място], тъй като и за този период от време се установява по делото, че те са поддържали ежедневни телефонни контакти, а пострадалият редовно се е прибирал в дома си в свободните от занятия дни, а към момента на инцидента ищецът, макар и на 12 години, е бил в осъзната възраст, имал е изградени стабилни емоционални връзка със своите близки и роднини и е имал изградени, макар и на начално ниво, ценностна система и мироглед.

При съобразяване на характера, интензитета и продължителността на претърпените от ищеца болки и страдания от смъртта на неговия брат, както и на социално-икономическите условия на живот към 2014 г. съдът е приел, че справедливото, по см. на чл. 52 ЗЗД, обезщетение за репарирането им е в размер на 66 666.67 лв., от който, при съобразяване на установеният каузален принос на пострадалия в размер на 25 %, е дължимо обезщетение в размер на 50 000 лв.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, Й. Т. С. се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето и ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Касационният съдебен състав не констатира основание за допускане на касационно обжалване с цел проверка дали някой от изводите на съда не е очевидно неправилен. Тезата на касатора е, че е допусната явна необоснованост, като е прието, че като ръководител е следвало да не допуска на 15.08.2014 г. процесната машина да бъде използвана, ремонтирана, а и изобщо да спре достъпа до нея, тъй като тя не е отговаряла на техническите изисквания за безопасност, доколкото логично е една машина, като се повреди, да бъде ремонтирана и именно при ремонта се прави оглед на машината, изяснява се какъв е техническия проблем, евентуално може да се подменят повредени части и т. н., а това очевидно изисква достъп до машината на специалист, какъвто е бил пострадалия. Изложените твърдения по същество касаят възражението за съпричиняване от страна на пострадалия, което въззивният съд е приел за основателно, но съпричиняването е основание за намаляване на обезщетението, а не за изключване отговорността на деликвента.

При условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК касаторът поставя следните въпроси:

1) правилно ли е да се приеме, че правопораждащите факти относно деликт, а в конкретния случай при трудова злополука, се считат установени със сила на пресъдено нещо в едно съдебно решение и в този смисъл, следва ли да се считат за задължително установени при разглеждането на друг съдебен спор, свързан с този деликт, при което този друг спор се води между други страни и на друго правно основание и съответно произтичащата от това необходимост от доказване на други обстоятелства;

2) следва ли в производството по иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за вреди от деликт, в конкретния случай трудова злополука, съдът да обоснове изводите си за настъпила вреда, противоправно поведение на дееца и причинна връзка между тях въз основа на факти, доказани по безсъмнен начин, излагайки мотиви въз основа на кои доказателства е формирал тези изводи;

3) дължи ли въззивната инстанция излагане на собствени мотиви и преценка, като втора решаваща инстанция, на събрания доказателствен материал;

4) необходимо ли е безспорно да бъде доказана близка житейска връзка между пострадалия и ищеца, независимо от наличието на формална родствена връзка между тях и ако се установи обратното налице ли е основание за намаляване размера на обезщетението и дори неговото неприсъждане и има ли значение възрастта на лицата за емоционалната връзка.

Касаторът е обосновал първия и третия въпрос с извода на въззивният съд, че влезлите в сила решение по чл. 200 КТ, с които дружеството, трето лице-помагач по настоящото дело, е осъдено да заплати обезщетение на родителите на пострадалия при трудовата злополука С. П., установяват причините за инцидента и съпричиняване в размер на 25 %. По същество въпросът се свежда до това може ли съдът да приема за установени факти от мотиви на влязло в сила решение, което не обвързва страните по разглеждания от него спор. Въззивният съд обаче е изложил и допълнителни съображения, а именно, че причините за трудовата злополука и наличието на съпричиняване от страна на пострадалия, се установяват и от доказателствата по настоящото дело, а следователно и отрицателния отговор на този въпрос не би рефлектирал върху изхода на спора.

Вторият въпрос също не може да обоснове допускане на касационно обжалване. Обоснован е с тезата на касатора, че за да се направи обоснован извод, че в качеството му на ръководител на участъка е могъл и е бил длъжен да знае за извършената техническа модификация, е важно да се установи кога и кой е направил това и при положение, че не е установено по делото, то не може по безсъмнен начин да се приеме, че поведението му е една от причините за трудовата злополука. Тази по същество е свързана с приложението на чл. 154, ал. 1 ГПК и почива на правно необоснованото виждане, че ищецът е следвало да докаже кой е премахнал блокировката на вратата, а правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК изисква след като е доказано, че именно премахнатата в нарушение на изискванията за експлоатация на машината блокировка на вратата е причина за настъпилата трудова злополука, то ответникът, в чиято длъжностна характеристика се включва да осигури безопасни и здравословни условия на труд, да установи, че и друго конкретно лице с противоправни действия е станало причина за настъпилото увреждане, при което би била налице солидарна отговорност по чл. 53 ЗЗД, но във вътрешните си отношения солидарните длъжници могат да претендират възстановяване на заплатени за обезщетението суми съобразно приноса си за настъпване на деликта..

По четвъртия въпрос се твърди противоречие с Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. по т. д. № 1/2016 г., ОСНГТК на ВКС. Относно материално-правната легитимация на ищеца, съдът е посочил само, че между него и ищеца и по-големия му брат С. П. е била създадена и е съществувала такава дълбока и трайна емоционална връзка и че на ищеца са били причинени болки и страдания извън обичайните, като тези изводи не се променят от това, че двамата не са живеели заедно за времето, през което С. П. е бил студент в гр. Пловдив, тъй като и за този период от време се установява по делото, че те са поддържали ежедневни телефонни контакти, а пострадалият редовно се е прибирал в дома си в свободните от занятия дни, а към момента на инцидента ищецът, макар и на 12 години, е бил в осъзната възраст, имал е изградени стабилни емоционални връзка със своите близки и роднини и е имал изградени, макар и на начално ниво, ценностна система и мироглед. В Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. по т. д. № 1/2016 г., ОСНГТК на ВКС са дадени разяснения, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени, като обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.

Въззивният съд само е направил констатация, но не е изложил съображения защо приема, че е налице особено близка връзка на ищеца с починалия (въпреки, че този извод на първоинстанционния съд е бил оспорен във въззивната жалба на Й. С.), поради което по четвъртия въпрос е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване с цел преценка дали извода на въззивния съд, че на ищецът като брат на загиналия при трудовата злополука С. П. се дължи обезщетение за претърпените неимуществени вреди съответства на разясненията в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. по т. д. № 1/2016 г., ОСНГТК на ВКС.

С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 80 от 23.11.2021 г., постановено по гр. д. № 406 по описа за 2021 г. на Апелативен съд – Пловдив в атакуваната му част, с която Й. Т. С. е осъден да заплати на Д. М. Й. на основание чл. 45 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на брат му С. Ю. П., настъпила на 15.08.2014 г. в резултат на трудова злополука, ведно със законната лихва, считано от 14.08.2019 г. до окончателното изплащане и обезщетение за забавено плащане на сумата 50 000 лв. за периода 12.08.2016 г. – 13.08.2019 г. в размер на 15 208.34 лв., като решението е постановено при участието на „Капрони“ АД, гр. Казанлък като трето лице-помагач на Й. Т. С.

Дава възможност на Й. Т. С. в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната й жалба в размер на 1304.17 лв.

При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.

Делото да се докладва за насрочване при изпълнение на указанията и на съдията-докладчик при изтичане срока за изпълнение.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: