№ 50019

София, 07.03.2023 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА

Е. Д.

при секретаря Д. Т. като изслуша докладваното от съдия К. М. гр. д. № 809 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 – чл. 293 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. Г. Ч., чрез пълномощника й адвокат Т. С. против решение № 680 от 9.12.2021 г., постановено по гр. д. № 1575 по описа за 2021 г. на Окръжен съд - Пловдив в частта, с която е потвърдено решение № 261273 от 21.04.2021 г. по гр. д. № 9186/2020 г. на Районен съд - Пловдив за осъждане на Н. Г. Ч. да преустанови неоснователните си действия, с които пречи на К. В. С. и М. Б. С. да упражняват правото си на собственост върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** с площ от 28.85 кв. м., като им осигури достъп до ел. табло (разпределително табло) с контролни електромери, разположено отдясно на обща входна врата към офиси в югозападното крило на етаж втори от сграда с идентификатор****.

К. В. С. и М. Б. С. чрез пълномощника си адвокат Б. К. и преупълномощения адвокат В. оспорват касационната жалба и претендират възстановяване на направените разноски.

С определение № 50401 от 17.10.2022 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса „при иск по чл. 109 ЗС представлява ли неоснователно действие, пречещо на ищеца да упражнява правото си на собственост липсата на съгласие за съвместно ползване на електрическа инсталация в собствения на ответника имот в хипотеза, в която за доставка на електрическа енергия е сключен договор между ответника и електроразпределителното дружество и към момента на придобиване на самостоятелния обект в сграда от ищците имотът им е бил електрифициран и ответникът е заплащал консумираната електрическа енергия на електроразпределителното дружество, а собствениците на самостоятелни обекти, електроснабдени през неговия имот, са му възстановявали сумите за консумираната в техните имоти електрическа енергия“

Въпросът е относим към изхода на настоящия спор, по който въззивният съд е приел за установено, че на 09.02.2009 г. ищците са придобили в режим на СИО собствеността на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** с предназначение: студио, намиращ се на втори етаж в югозападното крило на сградата. Ответницата е собственик на четири броя самостоятелни обекта - ателиета, намиращи се на същия втория етаж в югозападното крило на сградата. На етажа са обособени общо 8 броя самостоятелни обекта, като останалите три обекта са собственост на трети лица. Електрозахранването на обектите на втория етаж в югозападното крило се осъществява по силата на договор между „ЕВН Електроразпределение ЮГ“ ЕАД - гр. Пловдив и ответницата Н. Г. Ч. от 31.07.2009 г., при което и партидата в електроразпределителното дружество е заведена на нейно име. Ответницата е закупила ел. табло (разпределително табло) на 31.07.2009 г., в което са монтирани 7 контролни електромера на обектите на етажа. Заплащала е отчетената по партидния й номер електроенергия на всички обекти, а останалите собственици на обекти са й възстановявали суми. През 2015 г. ответницата е изключила предпазителя на контролния електромер на обекта на ищците в разпределителното табло, с което е преустановила електрозахранването на обекта им. Ищцата К. В. С. е сключила самостоятелен договор за присъединява към електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД на 25.09.2015 г. за студиото с идентификатор *****.

Съдът е възприел експертното заключение, установяващо, че електрозахранването на клиентите в сградата се извършва от две общи електромерни табла, монтирани едно до друго, на югозападната й фасада. Доставената до обектите на втория етаж /югозападното крило/, сред които е и студиото на ищците, електрическа енергия се отчита на електромер, поставен в едно от общите електромерни табла на външната фасада на сградата. Захранването с електричеството на тези обекти става с кабел от клеморед с изходящи предпазители, който тръгва от общото табло на фасадата на сградата, в което табло се намира електромерът, отчитащ доставяната до тях електроенергия. Във вътрешността на сградата кабелът минава по общите части и захранва електроразпределително табло с контролни електромери - седем броя, отчитащи консумацията на осемте стаи на югозападното крило на втория етаж от сградата. Офисите заемат самостоятелна обособена част от етажа, имат обща врата, която се заключва, а разпределителното табло с контролните електромери е монтирано на стената, от дясно на входната врата. В средата на разпределителното табло са монтирани входящи и изходящи предпазители за офисите. Предпазителите за студио 5 (на ищците) са изключени. Таблото се заключва със секретен ключ. Обектите на 2 етаж нямат самостоятелна партида в „Електроразпределение ЮГ“ЕАД, открита е обща партида на името на Н. Ч. от 2009 г. Ключът на таблото за контролните електромери на 2-ри етаж се намира у ответницата, която осигурява достъп. Няма осигурено захранване с електричество за студио 5 на ищците. Вещото лице посочва, че в общото електромерно табло (съседно на общото електромерно табло, в което е ситуиран търговският електромер на ответницата) е монтиран електромер за захранването на Студио 5, на 03.10.2015 г. е открит клиентски номер и е издадена измервателна точка. Към студио 5 не е подадено електрозахранване, тъй като от студиото към таблото не е подведен кабел, по който да се осъществи захранването, каквото задължение има клиента по договора. Според вещото лице, от общото електромерно табло до намиращото се вътре студиото, над входната врата, следва да се изпълни кабелна връзка, с цял кабел при спазване на Наредба № 3/09.06.2004 г. за устройство на електрическите уредби и електропроводните линии. Кабелът следва се положи в канал, да премине в общите части на сградата, съобразена с нейната архитектура, и да достигне до таблото в Студио 5. При изслушването си в съдебно заседание, вещото лице поддържа, че кабелът следва да бъде по общите части на сградата, съобразно заснетата архитектура. Според вещото лице, при наличие в сградата на няколко потребители за стопански нужди, се предвижда специално въводно устройство за захранване с кабел. Кабелът тръгва от таблото на „ЕВН“ ЕАД, което е на фасадата, за да премине през общите части и да стигне до апартаментното табло, което е налично – таблото на ищците. Таблото е в самото студио, над вратата от вътрешната страна. На фасадата на електромерното табло на „ЕВН“ ЕАД до таблото на етажа, който е с контролните електромери, отива един кабел от главния прекъсвач, оттам тръгват кабели през контролните електромери, за да захранят отделните офиси. Според вещото лице, кабелът, който достига до обекта на ищците, не трябва да преминава през никакви други табла, трябва да е отделен кабел от електромерното табло, който тръгва от него и достига до таблото, поставено в студиото на ищците. Кабелът трябва да се положи в канал. Кабелът е захранващ, присъединяване към разпределителната мрежа, а не част от вътрешната инсталация. Вещото лице, сочи, че таблото на втория етаж не е на „ЕВН“ ЕАД, а таблата на „ЕВН“ЕАД са на границата на собственост, в случая електромерните табла са извън сградата, на фасадата на сградата.

Въз основа на свидетелските показания съдът е приел, че първоначално студиото на ищците е било част от един обособен обект, който въз основа на проект по чл. 202 ЗУТ е разделен, като ищците придобили един от новите обекти. Електромерът на „ЕВН“ ЕАД е сложен за първоначалния обект преди разделянето и като титуляр на тази партида била записана ответницата Н. Ч., която поръчала и заплатила и таблото, което поставили вътре в сградата. След разделянето на обекта, останалите собственици плащали на ответницата изразходваното през месеца. Проектът по чл. 202 ЗУТ за обособяване на самостоятелни части за обект с идентификатор ***** (от който е обособен обекта на ищците), Общежитие на МИП е без приложена част „Електрозахранване“. Според писмо от О. С. от 13.10.2021 г. към проекта по чл. 202 ЗУТ, одобрен на 19.12.2008 г., част „Електрозахранване“ не се открива.

При така възприетата фактическа обстановка въззивният съд е посочил, че ищците са материалноправно легитимирани по предявения негаторен иск, като собственици на самостоятелен обект в сградата. Електрозахранването в сградата се осъществява от две общи електромерни табла, монтирани едно до друго на югозападната фасада, поставени на границата на собствеността и собственост на „ЕВН“ ЕАД. В едно от общите електромерни табла се намира електромерът, който отчита електрическата енергия към офисите на втория етаж от югозападното крило. Захранването с електричество на обектите става с кабел, от клемореда с изходящи предпазители, който преминава по общите части на сградата и електрозахранва разпределително табло с контролните електромери на обектите на втория етаж, които контролни електромери отчитат и потребената от всеки обект електроенергия. Ключът за това електрическо табло се държи от ответницата, която е изключила предпазителя за обекта на ищците. Защитната й теза за тези й действия е, че е собственик на разпределителното табло, тъй като е закупено с нейни средства и партидата в „ЕВН“ ЕАД е открита на нейно име, както и че ищците като собственици на самостоятелен обект могат да поискат откриването на партида на тяхно име. Съдът е посочил, че на 25.09.2015 г. ищците са сключили свой договор за присъединява към електроразпределителната мрежа на „ЕВН“ ЕАД по силата на който дружеството е следвало да извърши доставката и монтажа на електромер и предпазител в съществуващо електромерно табло на сградата, а ищците да проектират, изградят и въведат в експлоатация връзката от електромерното табло отвън на сградата до разпределителното табло на обекта с кабел по трасе. В изпълнение на договора в другото общо електромерно табло на външната фасада на сградата (съседно на общото електромерно табло, в което е ситуиран търговският електромер с титуляр – ответницата) е монтиран електромер за обекта на ищците на 13.10.2015 г. като за целта е изготвен Констативен протокол от служителите на „ЕВН“ ЕАД, на името на ищцата С. е открита партида и е създадена измервателна точка. По този договор не е осъществено захранване на обекта ищците, тъй като те не са изградили подведен кабел, по който да се осъществи това захранване. Не се доказва липсата на електрозахранване по договора от 2015 г. да е следствие от действията на ответницата (както поддържат ищците). Причината е неполагането на кабел от електромерното табло, в което се намира електромера на ищците, до таблото в обекта на ищците по реда на Наредба № 3/09.06.2004 г. В тази връзка съдът е отелязал, че кабелът, посредством който фактически се осигурява електрозахранването до процесното разпределително табло, изхожда от общото електромерно табло, в който е електромерът по партидата на ответницата, а не от общото електромерно табло, в който е елекромерът по партидата на ищците. Тоест със спирането на електрозахранването от разпределителното табло не може да се обоснове връзка с невъзможността да се захрани обекта на ищците от представителите на „ЕВН“ ЕАД по договора от 25.09.2015 г.

Съдът е отчел, че ищците навеждат довода, че ответницата не им осигурява достъп до разпределителното табло, в който се намира електромерът им за отстраняването на повреда в него, а така и за осигуряване на електрозахранване посредством него. По делото страните не спорят, че от обособяването на самостоятелните обекти на етажа през 2009 г. до момента, установеният начин на захранване на всички обекти с електроенергия е чрез кабел от общото електромерно табло до процесното разпределително табло, а от там и до отделните обекти. Според вещото лице този начин на захранване е в нарушение на Наредба № 3/09.06.2004 г., тъй като захранващият кабел от електромерното табло трябва директно да достига до захранвания обект, а не да минава през друго табло. Така установения начин на захранване се основава на неформална уговорка на собствениците на обектите на етажа при обособяването на обектите с проект по чл.202 ЗУТ, който се установява, че е бил одобрен без данни за част „Електрозахранване“. С този начин на захранване се е съгласила и ответницата, доколкото и партидата е била открита на нейно име. Така ответницата е поела риска да носи отговорността за заплащането на потребената електроенергия от всички обекти на етажа, доколкото във всеки един момент някой от другите собствениците на обекти или техен приобретател биха могли да откажат да й възстанови платените суми, така както в случая твърди. Същевременно обаче по делото се установява, че към момента единственият възможен начин за електрозахранването на обекта на ищците е по вече възриетия начин от обособяването на самостоятелните обекти през 2009 г., тоест чрез кабел от общия електромер до главния прекъсвач в разпределителното табло, а от там и чрез кабел от електромера на ищците до обекта им. Ето защо и доколкото няма спор, че ответницата ограничава достъпа на ищците до разпределителното табло за осигуряването на електрозахранване на обекта им, искът по чл.109 ЗС се явява основателен и следва да бъде уважен. Обстоятелството, че ищцата е закупила разпределителното табло не обосновава различен извод, доколкото същото е предназначено за осигуряване електрозахранването на всички обекти. Обстоятелството, че партидата на 11 електромера е заведената на името на ответницата е без правно значение, тъй като това касае облигационните й отношения с „ЕВН“ ЕАД. Същевременно по делото не се установява приключване на процедурата по присъединяването на обекта на ищците към електроразпределителната мрежа на „ЕВН“ ЕАД по договора от 25.09.2015 г. В допълнение на изложеното и доколкото се доказва, че настоящото фактическо положение на електрозахранване на обектите не съответства на нормативно установеното, съдът е счел за необходимо да укаже на страните, че следва да уредят електрозахранването на обектите си по предвидения от закона ред.

По основанието за допускане на касационно:

Чрез негаторния иск по чл. 109 ЗС се защитава правото на собственост срещу всяко неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение на обекта на правото на собственост, което пречи на пълноценното ползване на вещта (имота) според нейното предназначение, без да отнема владението на собственика (мотиви към т. 1 на Тълкувателно решение № 4 от 6.11.2017 г. по т. д. № 4/2015 г., ОСГК на ВКС).

В хипотеза като настоящата, при която електроснабдяването на обособени самостоятелни обекти в сграда е извършено в нарушение на нормативната уредба (налице е общо захранване на няколко обекта, вместо самостоятелно чрез захранващ кабел от електромерното табло на границата на собствеността за всеки обект) и ответникът по иска по чл. 109 ЗС е сключил договор с електроразпределителното дружество и заплаща консумираната във всички обекти енергия, като останалите собственици му възстановяват суми за консумирана в техните обекти електрическа енергия, отказът на ответника да даде съгласие за съвместно ползване на електрическата инсталация в собствения му имот би съставлявал неоснователно действие само ако липсва техническа възможност за електроснабдяване самостоятелния обект на ищеца. Ако такава възможност е налице и/или ищецът вече е сключил договор за присъединяване по чл. 117 ЗЕ, но обекта му не е електроснабден, тъй като не е изпълнил задълженията си по чл. 117, ал. 7 ЗЕ (по изграждане за своя сметка на вътрешната сградна инсталация, респ. по прокарване на нова инсталация през общи части на сграда в режим на етажна собственост, за което съгласно чл. 185, ал. 1, т. 5 ЗУТ не се изисква съгласието на останалите етажни собственици), действията на ответника по преустановяване електрозахранването чрез вътрешна сградна инсталация, захранваща неговия самостоятелен обект/и в сградата, не могат да се квалифицират като неоснователни. В последната хипотеза е недопустимо чрез иска по чл. 109 ЗС ищецът да налага на ответника да заплаща консумираната в собствения му обект електрическа енергия.

По основателността на касационната жалба:

С оглед отговора на въпроса, обусловил допускане на касационно обжалване, въззивното решение се явява неправилно и следва да бъде отменено като вместо него се постанови друго за отхвърляне на иска по чл. 109 ЗС.

Основателни са доводите на ответницата Н. Г. Ч., че отказът й да разреши електроснабдяване на имота на ищците и да заплаща консумираната в него електрическа енергия не може да се квалифицира като неоснователно действие по смисъла на чл. 109 ЗС. Ползването на електрическата инсталация през обекта на ответницата от останалите собственици на обособените по проекта по чл. 202 ЗУТ обекти, може да се осъществи само доколкото между тях е налице съгласие за това. По реда на чл. 109 ЗС липсата на съгласие (без значение на причините за това) може да бъде преодоляна само, ако липсва техническа възможност за самостоятелно захранване на всеки обект

(каквато техническа невъзможност не е констатирана от съдебно-техническата експертиза при отговора на поставения на експерта четвърти въпрос). В случая е установено, че макар електроразпределителното дружество да е монтирало средство за измерване на фасадата на сградата (границата на собствеността) имотът на ищците не е захранен с електроенергия, тъй като те не са изградила вътрешна сградна инсталация (захранващ кабел от електромерното табло до собственото си студио), преминаващ през общите части на сградата. Отказът на ответницата да поддържа съществуващото понастоящем фактическо положение (електроснабдяване имота на К. В. С. и М. Б. С. чрез електромерното табло, което тя е закупила и при отчитането на консумираната електроенергия на нейно име въз основа сключения от нея с електроразпределителното дружество договор) и да заплаща консумираната в имота на ищците електрическа енергия, при бездействие на самите ищци да осигурят захранването на студиото си съгласно изискването на чл. 117, ал. 7 ЗЕ, не съставлява неоснователно действие.

Неоснователно е позоваването от страна на ищците на нормата на чл. 117, ал. 8 ЗЕ. В практиката на ВКС (решение № 198 от 12.03.2021 г. по гр. д. № 1204/2020 г., ІІІ г. о.) е дадено тълкуване, че съгласно чл. 117, ал. 8 ЗЕ облигационно право на ползване върху електрическа уредба, собственост на трето лице, се предоставя на електроразпределително дружество чрез договор между двете страни, или чрез индивидуален административен акт, в случай, че третото лице собственик на електрическата уредба е отказал сключването на договор. Нито в предпоставките от хипотезата на нормата на чл. 117, ал.8 ЗЕ, нито в нейната диспозиция има съвпадение с правилото на чл. 23 ЗЗД, защото третото лице, собственик не се задължава спрямо друг клиент потребител, а спрямо електроразпределителното дружество.

С оглед неоснователността на предявения иск ищците следва да възстановят на ответницата направените по делото разноски в размер на 1390 лв., представляващи заплатено възнаграждение на адвокат Т. С. и заплатени държавни такси.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 680 от 9.12.2021 г., постановено по гр. д. № 1575 по описа за 2021 г. на Окръжен съд - Пловдив в частта, с която е уважен иска по чл. 109 ЗС и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от К. В. С., ЕГН [ЕГН] и М. Б. С., ЕГН [ЕГН], двамата с адрес: [населено място], [улица] иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на Н. Г. Ч., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], вх. А, ап. 10, съдебен адрес: [населено място], [улица], адвокат Т. С., да преустанови неоснователните си действия, с които пречи на К. В. С. и М. Б. С. да упражняват правото си на собственост върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** с площ от 28.85 кв. м., като им осигури достъп до ел. табло (разпределително табло) с контролни електромери, разположено отдясно на обща входна врата към офиси в югозападното крило на етаж втори от сграда с идентификатор ****.

ОСЪЖДА К. В. С., ЕГН [ЕГН] и М. Б. С., ЕГН [ЕГН], двамата с адрес: [населено място], [улица] да заплатят на Н. Г. Ч., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], вх. А, ап. 10, съдебен адрес: [населено място], [улица], адвокат Т. С. разноски за съденото производство в размер на 1390 лв.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: