1О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50116

гр.София, 02.03.2023г.

Върховният касационен съд на Р. Б. трето гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети февруари две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

като изслуша докладваното от съдия Петкова гр. д.№ 2899/2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на Ш. Р. Ю., чрез адв. Д. Д. и на Н. Н. Ю., чрез адв. А. Е., срещу решение № 98/25.03.2022г. по в. гр. д.№ 795/21г. по описа на Окръжен съд Русе, с което, след частична отмяна на първоинстанционното решение е отхвърлена исковата претенция на Ш. Ю. за присъждане на 22 492, 50 лева, представляващи част от общо дължими 44 985 лева, квалифицирана като главен иск по чл. 55, ал.1, т.3 ЗЗД; уважен е предявеният от Ш. Ю. срещу Н. Ю., като евентуален, иск по чл. 59 ЗЗД до размер от 9100 лева, ведно със законната лихва от 27.07.2020г. и е отхвърлен за разликата до пълния предявен частичен размер от 22 492, 50 лева; осъден е Н. Ю. да плати на Ш. Ю., на основание чл. 30, ал.1 СК, сумата 11 500 лева, ведно със законната лихва от 27.07.2020г. и са присъдени разноски.

Ищцата Ш. Р. Ю. обжалва решението в частта, с която е отхвърлена исковата й осъдителна претенция за разликата над 9100 лева до пълния предявен частичен размер от 22 492, 50 лева. Твърди да е доказала погасяването с лични средства на ипотечен заем на бившия си съпруг в заявения с исковата молба размер, а изводите на въззивната инстанция за различен такъв са необосновани.

Ответникът Н. Н. Ю. обжалва решението в частта, с която е уважен иска по чл. 59 ЗЗД, изтъквайки доводи за съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК ищцата се позовава на основанието на чл. 280, ал.2, предл.3-то ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение, изразяваща се в явна необоснованост на изводите на въззивния съд при определяне размера на личните й средства, вложени за погасяване заема на ответника.

Жалбоподателят ответник претендира въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол по правни въпроси, които при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк. д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС следва да бъдат прецизирани и синтезирани в следния смисъл: „Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани доказателства и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни или съдът трябва да обсъди всички доказателства по делото относими към доводите и възраженията на страните?“.Твърди се, че разрешението на този въпрос е от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото – основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Касаторът ответник е поставил и следния въпрос, за който сочи да е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение на КС № 2/22.02.2007г. ( селективният критерий по чл. 280, ал.1, т.2 КТ): „При постановяване на съдебното решение следва ли съдът да се произнася на основание чл. 30, ал.1 СК, след като не е бил сезиран?“. Позовава се и на основанието на чл. 280, ал.2, предл.3 то ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение.

Съдът намира касационните жалби за допустими, а исканията за допускане на касационно обжалване за неоснователни по следните съображения:

За да постанови решението си в обжалваната с касационните жалби част, въззивният съд е приел следното: бракът между страните е сключен на 06.09.2009г. и прекратен с развод на 25.08.2019г.; преди брака ответникът е придобил собствеността върху недвижим имот – апартамент № 5, ет.5, вх.Б, бл.М., [населено място], чиято продажната цена е изплащана с изцяло заемни средства, отпуснати на ответника и неговата майка по договор за кредит от 02.10.2007г., с който им е предоставен такъв на стойност 64 000 лева; кредитът е предсрочно погасен на 22.09.2019г.; по време на брака между страните ищцата е внесла за погасяване на кредита на ответника общо 9110 лева нейни лични средства. Последното заключение е направено при съобразяване на безспорните факти за размера на анюитетните вноски ( над 600 лева), начина им на внасяне - на каса, и че в общо 31 от вносните бележки като вносител фигурира името на ищцата, и след обсъждане на събраните по делото доказателства - свидетелските показания и заключенията на съдебно-счетоводните експертизи, при което съдът е достигнал до следните, относими към размера на вложените лични средства на ищцата, изводи: 1/ за недоказаност на твърдението на ищцата, че събраната на сватбата им с ответника сума от около 15 000 лева е внесена за предсрочно погасяване на кредита; 2/ за три от тридесет и единия пъти, когато ищцата е внасяла на каса погасителните вноски, част от сумите ( по 400 лева) са били на бащата на ответника; 3/ даряваните на ищцата от родителите й пари са били в размер на по 300 лева месечно и това е доказаният размер на личните й средства, вложени за погасяване кредита на ответника при останалите 28 ( 31 минус 3) вноски, за които тя е вносител.

Горното е мотивирало въззивната инстанция да приеме, че е налице неоснователно разместване в имуществените сфери на страните, което следва да бъде възстановено по реда на чл. 59 ЗЗД, като на ищцата се присъди сумата, с която е доказала, че се е обеднила, а именно 9110 лева ( 28 вноски по 300 лева плюс общо 710 лева – сбор от разликите над 400 лева до пълния размер на вноската за 3 вноски).

За да е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, въззивното решение следва да страда от особено тежък порок ( да е постановено contra legem, extra legem или при груби нарушения на правилата на формалната логика), който да може да бъде констатиран от касационната инстанция пряко и единствено от съдържанието на обжалвания акт, без извършване на присъщата на същинския касационен контрол по чл.290, ал.2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Такъв особено тежък порок касаторът ответник не сочи, а очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната. Изтъкнатите от касатора ищец пък оплаквания не изпълват бланкета на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. Преценката им предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните, което означава, че са пороци на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК, а не основание за допускане до касация по чл. 280, ал.2, предл.3-то ГПК.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1 т.1 – т.3 от ГПК. Доколкото произнасянето на въззивния съд по иска по чл. 30, ал.1 СК не се обжалва от ответника ( касационната жалба е насочена единствено срещу решението за уважаване на иска по чл. 59 ЗЗД), поставеният от касатора ответник въпрос за „дължимото произнасяне на основание чл. 30, ал.1 СК“ няма отношение към основанията за допускане на касационното обжалване. Отделно, решението на КС на Р България, противоречието с което се изтъква като допълнителен селективен критерий, е напълно неотносимо към спора – с него е отхвърлено искане за установяване на противоконституционност на чл. 4 и 5 от Бюджета на здравноосигурителната каса за 2007 г. (ДВ, бр. 105 от 2006 г.).

Другият въпрос на ответника – за задълженията на въззивния съд при обсъждане и преценка на доказателствата по делото, е относим към предмета на спора, но липсва заявената допълнителната предпоставка за достъп до касация, която е по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.

Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.

Касаторът ответник се е позовал бланкетно на основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По поставения въпрос е формирана задължителна (ТР №1 от 09.12.2013г. по т. д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС ) и константна каузална практика на ВКС ( вж. решение № 92/ 06.11.2019 г. по т. д.№ 2100/ 2018 г., І т. о. и цитираните в него; решение № 108/ 25.06.2020 г. по гр. д.№ 1538/ 2019 г., ІV г. о. и цитираните в него; решение № 77 от 17.03.2015 г. по гр. д.№ 2040/2014 г. на ВКС, IV г. о.; решение № №149/03.07.12г. по гр. д.№1084/11г. на ВКС, ІІІ ГО; решение № 401/11.01.2012 г. по гр. д.N 327/ 2011 г., ІІІ ГО и цитираните в него и др.), нужда от чиято промяна или осъвременяване не се изтъква, а още по – малко се обосновава. Според разрешенията й, непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд прави своите фактически и правни изводи по съществото на спора при самостоятелната преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал. Длъжен е в мотивите на решението си да изложи фактическите си и правни изводи след обсъждане в тяхната съвкупност на всички доводи на страните и на всички релевантни за спора доказателства, които са били събрани по делото; да обсъди всички събрани по делото доказателства, които са относими към релевантните за изхода на спора факти, поотделно и в тяхната съвкупност, като не може да основе изводите си по съществото на спора на произволно избрани от него доказателства.

Въззивното решение е съобразено с цитираните разрешения. Евентуалната неправилност на приетите за установени факти и обстоятелства по спора, както и на формираните правни изводи на база на тълкуване на доказателствата, са основания за необоснованост на въззивния акт и подлежат на проверка съгласно чл.281 т.3 от ГПК, но след допускане на касационното обжалване, а такова в случая не се следва.

В заключение, въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване и съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 98/25.03.2022г. по в. гр. д.№ 795/21г. по описа на Окръжен съд Русе в обжалваната част.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: