Р Е Ш Е Н И Е

№ 50015

София, 02.03.2023 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д АВърховният касационен съд на Р. Б. Първо гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети февруари две хиляди двадесет и трета година, в състав:

Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА

Членове: БОНКА ДЕЧЕВА

ВАНЯ АТАНАСОВА

при участието на секретаря Д. Н. разгледа докладваното от съдията В. А. гр. д. № 1892/2022 година.

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по подадена от И. М. П., чрез адв. И. Н. А., касационна жалба срещу решение № 102 от 26.01.2022 г. по в. гр. д.№ 1567/2021 г. на Варненски окръжен съд, с което е обезсилено решение № 261166 от 02.04.2021 г. по гр. д.№ 15008/2019 г. на Варненски районен съд, с което е уважен предявеният от И. М. П. срещу О. М. Д.-Д. иск по чл. 75 ЗС – за предаване на владението върху реална част с площ от 454 кв. м от ПИ № ***, находящ се в [населено място],[жк], която реална част е заключена между точки 1-2-3-4-5-6-7-8 на скицата на лист 87 от първоинстанционното дело, приподписана от съда и съставляваща неразделна част от решението, и е отхвърлен предявеният от И. М. П. срещу О. М. Д.-Д. иск по чл. 109 ЗС, за осъждане на ответницата да възстанови съборената от нея ограда около имота на ищеца с дължина 32 м. и височина 2,50 м., изградена от 16 бетонови колчета и 288 м. бодлива тел, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Твърди се постановяването му в нарушение на чл. 270, ал. 3 ГПК и се иска отмяната му и връщане на делото на въззивния съд за разглеждане по същество на предявените искове.

Не е подаден отговор на касационната жалба от ответницата О. М. Д..

С определение № 50449 от 02. 11. 2022 г. по гр. д. № 1892/2022 г. на ВКС, 1 г. о. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т 1 ГПК, по въпроса оправомощен ли е въззивния съд да обезсили първоинстанционното решение изцяло, ако приеме, че същото е недопустимо в частта му съдържаща произнасяне по един от обективно кумулативно съединените искове.

Отговор на въпроса се съдържа в точка 13 от Тълкувателно решение № 1 от 4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС. Прието е, че решението по всеки един от кумулативно съединените искове подлежи на самостоятелно обжалване и обезсилването или отмяната на решението по един от тези искове няма за последица обезсилване на решението по останалите кумулативно съединени искове. В този смисъл е и формираната незадължителна практика на ВКС, обективирана в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения – например решение № 148 от 28. 06. 2016 г. по гр. д. № 2436/2015 г., 1 г. о.

По основателността на касационната жалба:

Въззивният съд е приел, че изложените в исковата молба фактически твърдения и формулираният петитум за осъждане на ответницата да върне на ищеца владението върху индивидуализираната по-горе реална част от процесния имот сочат на предприета защита на нарушено владение, чрез иск по чл. 75 ЗС за възстановяване на отнетото владение, а не на предприета защита чрез два обективно съединени иска по чл. 75 ЗС и по чл. 109 ЗС. Първоинстанционният съд е следвало да се произнесе само по иска по чл. 75 ЗС, а не по иск по чл. 75 ЗС и по иск по чл. 109 ЗС. Произнасянето и по двата иска, единият от които е непредявен, води до недопустимост на обжалваното решение изцяло. Същото следва да бъде обезсилено, на основание чл. 270 ГПК, а делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на РС – Варна. В съответствие с тези решаващи изводи, първоинстанционното решение е обезсилено изцяло и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Тези изводи на въззивния съд противоречат на разпоредбата на чл. 270, ал. 3 ГПК и на указанията по приложението й, дадени с формираната практика на ВКС със задължителен и незадължителен характер, коментирана по-горе. Решението по всеки един от кумулативно съединените искове подлежи на самостоятелно обжалване и обезсилването или отмяната на решението по един от тези искове няма за последица обезсилване на решението по останалите кумулативно съединени искове.

Като е приел, че първоинстанционното решение, с което е уважен искът по чл. 75 ЗС и е отхвърлен искът по чл. 109 ЗС, подлежи на обезсилване изцяло (включително и по иска по чл. 75 ЗС за възстановяване на отнето владение), поради недопустимостта му в частта по иска по чл. 109 ЗС, съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

При новото разглеждане въззивният съд следва да разгледа по същество иска по чл. 75 ЗС за възстановяване на отнетото владение върху процесната реална част от имота и да прецени основателността на въззивната жалба срещу първоинстанционното решение в частта, с която този иск е уважен, независимо от това каква преценка ще направи относно вярната правна квалификация на претенцията за осъждане на ответницата да възстанови разрушената ограда и относно допустимостта на първоинстанционното решение в частта му, съдържаща произнасяне по иск по чл. 109 ЗС.

Искането за осъждане на ответницата да възстанови положението отпреди неправомерното премахване на оградата по имотната граница между двата имота, като възстанови същата, следва да се квалифицира по чл. 75 ЗС, а не по чл. 109 ЗС. Исковата молба вх. № 68419/2.09.19 и уточняващите молби от 11. 10. 2019 г., 24. 10. 2019 г. и 04. 11. 2020 г. съдържат и петитум за осъждане на ответницата да възстанови положението отпреди неправомерното премахване на оградата по имотната граница между нейния имот и този на ищеца, като възстанови оградата. В последната уточняваща молба от 04. 11. 2020 г. ищецът е заявил и собственически права върху спорната реална част от имота, основани на наследство и давност, но е посочил изрично, че е предприел пътя за защита по чл. 75 и 76 ЗС, поради което въпросът със собственическите му права е неотносим към предмета на делото. От тези изявления следва, че претенцията за осъждане на ответницата да възстанови съборената от нея ограда е предявена от ищеца като владелец на имота и за защита на нарушеното му владение, а не за защита на нарушено право на собственост.

При преценка допустимостта на първоинстанционното решение в частта му, с която ответницата е осъдена, на основание чл. 109 ЗС, да възстанови разрушената от нея ограда следва да се съобрази, че в случая първоинстанционният съд е разгледал всички факти, относими към заявената претенцията по чл. 75 ЗС за осъждане на ответницата да възстанови разрушената ограда – упражнявал ли е ищецът владение върху процесния имот, продължителността на владението, извършила ли е ответницата действия, нарушаващи владението, съборила ли е съществуващата между двата имота ограда – т. е. разгледал е предявеният иск, но е сгрешил квалификацията му като текст от закона, което води до неправилност, а не до недопустимост на първоинстанционното решение. В този смисъл са разясненията, дадени в мотивите към ТР № 2 от 29. 02. 2012 г. по т. д. № 2/2011 г. на ОСГТК.

В обобщение, след връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, следва да се разгледат по същество исковете по чл. 75 ЗС – за осъждане на ответницата да възстанови на ищеца отнетото му владение и за осъждането й да възстанови положението отпреди неправомерното премахване на оградата по имотната граница между нейния имот и този на ищеца, като възстанови съборената ограда, и прецени основателността им.

Въпросът за отговорността за разноските, направени пред настоящата инстанция, следва да се реши с приключващия исковото производство съдебен акт, според изхода на същото.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,РЕШИ:ОТМЕНЯ решение № 102 от 26.01.2022 г. по в. гр. д.№ 1567/2021 г. на Варненски окръжен съд и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: