Р Е Ш Е Н И Е

№ 50017

София, 02.03.2023 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д АВърховният касационен съд на Р. Б. Първо гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети февруари две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА

Членове: БОНКА ДЕЧЕВА

ВАНЯ АТАНАСОВА

при участието на секретаря Д. Н. разгледа докладваното от съдията В. А. гр. д. № 2518/2022 година.

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по подадена от И. А. Х., чрез адв. Х. С., касационна жалба срещу решение № 46 от 17.03.2022 г. по в. гр. д.№ 444/2021 г. на Габровския окръжен съд, с което е обезсилено като недопустимо решение № 154 от 23.08.2021 г. по гр. д. № 941/2020 г. на Севлиевския районен съд в частта, с която е уважен предявеният от И. А. А. срещу С. Н. М. иск по чл. 108 ЗС, за установяване на собствеността и предаване на владението върху 1/6 идеална част от УПИ ***-им.***, кв. *** по плана на [населено място], общ. С., с площ от 1010 кв. м., ведно с построените в него къща и двуетажна стопанска постройка, подобрения и трайни насаждения, и е прекратено производството по делото в частта по иска по чл. 108 ЗС. Твърди се неправилност на същото, поради постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон. Иска се отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Подаден е отговор на касационната жалба от ответницата С. Н. М., чрез адвокат В. Н., с който се изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и правилност на същото.

С определение № 50519 от 05. 12. 2022 г. по гр. д. № 2518/2022 г. на ВКС е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, поради очевидна неправилност на извода на въззивния съд за недопустимост на първоинстанционното решение.

По основателността на касационната жалба настоящият състав прие следното:

Делото има за предмет предявен от И. А. А. против С. Н. М. иск с правно основание чл. 108 ЗС, за установяване на собствеността и предаване владението върху 1/6 идеална част от описания по-горе недвижим имот. Твърди се, че ищцата е собственик на 1/6 идеална част от същия на основание наследяване на баща си А. А. Х. и придобиване на собствеността върху имота от А. А. Х. и майка й С. М. Х., в режим на СИО, по силата на договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен по реда на ЗСГ и ППЗСГ, за което е съставен нотариален акт № *** г.

Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че А. А. Х. и С. М. Х. са купили процесния имот от Х. и Ю. Д., по реда на ЗСГ и ППЗСГ, за което е съставен н. а. № ***г. А. А. Х. е починал на 05.09.2015 г. и е оставил за наследници С. М. Х.-съпруга, М. А. Х.-дъщеря и И. А. И.-дъщеря. С решение № 110 от 06.06.2016 г. по ч. гр. д. № 427/2016 г. на РС – Севлиево е постановено, по молба на „Банка ДСК” ЕАД, да се впише в особената книга за приемане и отказ от наследство при РС - Севлиево, по реда на чл. 51, ал. 1 и ал. 2 ЗН, че С. М. Х. и М. А. Х. са приели наследството на А. А. Х., а И. И. е загубила правото да приеме наследството на баща си А. А. Х.. И. И. е била призовавана в охранителното производство по реда на чл. 47 ГПК. С нотариален акт № *** г. С. М. Х., като заемател и ипотекарен длъжник, и М. А. Х., като ипотекарен длъжник, са учредили в полза на заемодателя и ипотекарен кредитор “В. К. ООД, като обезпечение на заем от 5000 лева, договорна ипотека върху процесния имот. С постановление за възлагане от 17.01.2020 г. по изпълнително дело № 004/2017 г. на ЧСИ И. И., рег. 735, недвижимият имот е възложен на купувача С. Н. М., след проведена публична продан. Дружеството “Вива кредит” ООД е било присъединено като взискател по изпълнителното дело.

От правна страна въззивният съд е приел, че за уважаването на иск с правно основание чл. 108 ЗС е необходимо ищецът да се легитимира като собственик на имота на заявеното придобивно основание и да е придобил собствеността към подаване на исковата молба. В противен случай ищецът не би бил процесуално легитимиран да предяви иска. В случая ищцата е изгубила правото да приеме наследството на баща си А. А. Х.. Решение № 110 от 06.06.2016 г. по ч. гр. д. № 427/2016 г., постановено в охранително производство по чл. 51 ЗН, следва да бъде зачетено. Същото подлежи на отмяна по съдебен ред, по реда на обжалване на определенията, или чрез иск по чл. 537, ал. 2 от ГПК. Позовал се е на определение № 522 от 08.07.2021 г. по ч. гр. д. № 2259/2021 г. на ВКС, 3 г. о., и е приел, че доколкото актът, издаден в производството по чл. 51 от ЗН, засяга правата на трето лице, т. е. на лице различно от молителя, по чието искане е образувано охранителното производство, породения от това спор може да се разреши по исков ред, като искът се предяви от призованото към наследяване лице срещу ползващото се от акта заинтересовано лице, по аргумент на чл. 537, ал. 2 от ГПК. Прието е, че такъв иск не предявен, а само е заявено незачитане от страна на ищцата на последиците от постановеното решение по чл. 51 ЗН, поради наведени от същата доводи за нарушено право на участието й в това производство. По тези съображения е направен изводът, че ищцата не е процесуално легитимирана да предяви иска по чл. 108 ЗС, постановеното по същия първоинстанционно решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено, а производството по делото прекратено.

Въззивното решение е неправилно, постановено в нарушение на чл. 124, ал. 1 ГПК, според която разпоредба всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си или установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Процесуалната легитимация, като абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на исковото производство, се определя само и единствено въз основа на фактическите и правни твърдения в исковата молба и петитума на същата, тоест от заявеното от ищеца спорно материално право. То обуславя кои са надлежните страни поделото – определя както процесуалната легитимация на ищеца (т. е. принадлежността на правото на иск, което право принадлежи на лицето, претендиращо да е носител на спорното материално право), така и процесуалната легитимация на ответника (която се определя от твърденията на ищеца досежно лицето, което оспорва или нарушава предявеното от ищеца за защита спорно материално право). Без значение при преценка процесуалната легитимация на страните и допустимостта на иска е какво е действителното правно положение – дали ищецът действително е носител на претендираното спорно материално право или не, дали ответникът действително нарушава предявеното за защита материално право на ищеца и т. н. За разлика от процесуалната легитимация на страните, която се определя от твърденията на ищеца и обуславя допустимостта на иска, материалноправната легитимация определя кой е действителният носител на спорното материално право и кой на задължението и обуславя основателността на иска. Тоест, процесуално легитимирани страни в исковия процес са лицата, които претендират да притежават материалното право, засегнато от правния спор, а материално легитимирани са действителните носители на спорното материално право и на съответстващото му задължение. Ако по делото се установи, че ищецът не е носител на предявеното за защита спорно материално право, исковият процес не се прекратява, а искът се отхвърля.

Като е приел, че първоинстанционното решение е недопустимо, тъй като не е доказано ищцата да е придобила правото на собственост върху процесния имот на заявеното придобивно основание и е постановил обезсилване на същото и прекратяване на исковото производство, въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, водещо до неправилност на въззивното решение.

Като неправилно, въззивното решение следва да бъде отменено, а делото върнато на окръжния съд за разглеждане по същество на иска по чл. 108 ЗС, предявен от И. Х. против С. М., за установяване на собствеността и предаване владението върху 1/6 ид. ч. от процесния имот. При преценка основателността на иска, съдът следва да прецени основателен ли е доводът на ищцата, че последиците на постановеното в охранителното производство решение по чл. 51 ЗН, с което е постановено да се впише в съответната книга на РС – Севлиево, че И. А. е загубила правото да приеме наследството на баща си А. Х., не следва да бъде зачетено, тъй като е нарушено правото й на участие в производството – същата е призована по реда на чл. 47 ГПК и представлявана от особен представител в охранителното производство, съответно основателно ли е и твърдението й, че е придобила, по наследство от баща си А. А. Х., 1/6 идеална част от процесния имот.

Въпросът за отговорността за съдебните разноски, направени при разглеждане на делото пред касационната инстанция, следва да се реши с приключващия спора съдебен акт (чл. 81 ГПК).

По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделениеРЕШИ:ОТМЕНЯ решение № 46 от 17.03.2022 г. по в. гр. д.№ 444/2021 г. на Габровския окръжен съд, с което е обезсилено като недопустимо решение № 154 от 23.08.2021 г. по гр. д. № 941/2020 г. на Севлиевския районен съд в частта, с която е уважен предявеният от И. А. А. срещу С. Н. М. иск по чл. 108 ЗС, за установяване на собствеността и предаване на владението върху 1/6 идеална част от УПИ***-им.***, кв. *** по плана на [населено място], общ. С., с площ от 1010 кв. м., ведно с построените в него къща и двуетажна стопанска постройка, подобрения и трайни насаждения, и е прекратено производството по делото в частта по този иск И ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд в частта по предявения от И. А. А. срещу С. Н. М. иск по чл. 108 ЗС.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: