О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50108

гр. София, 01.03.2023 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на девети февруари, две хиляди двадесет и трета година, в състав:

Председател: EМИЛ ТОМОВ

Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 2807 по

описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника О. Б. срещу решение № 225 от 23. 04. 2022 г. по гр. дело № 192/2022 г. на Окръжен съд - Благоевград, с което е потвърдено решение № 33 от 24.01.2022 г. по гр. дело № 2486/2021 г. на Благоевградски районен съд, с което са уважени предявените от Й. М. С. срещу касатора искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 - т. 3 КТ за признаване за незаконно и за отмяна на уволнение, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ - съкращаване на щата, със заповед № 439-ЧР-Д от 04.08.2021 г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение.

Жалбоподателят поддържа в касационната си жалба, че обжалваното решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди, че в нарушение на процесуалния закон въззивният съд е приел, че не следва да открива процедура по чл. 193 ГПК спрямо оспорения протокол за подбор от 03.08.2021 г., тъй като се касае за частен документ, при което не е разпределил доказателствената тежест между страните за законосъобразността на подбора в нарочно предвиденото в чл. 193 ГПК производство, след което е извел необосновани фактически изводи по делото. Моли атакуваното решение да бъде отменено и да му бъдат присъдени сторените съдебно – деловодни разноски пред трите съдебни инстанции.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по наведените доводи за неправилност при приложението на чл. 193 ГПК относно оспорения горепосочен протокол за подбор, които счита, че не са съобразени с практиката на ВКС, обективирана в ТР № 3/2012 г. на ОСГК; решение № 735 от 18.11.2010 г. по гр. д. № 140/2010 г. на Четвърто г. о.; решение № 274 от 04.06.2012 г. по гр. д. № 1340/2010 г. на Четвърто г. о.; решение № 136 от 30.05.2012 г. по гр. д. № 1151/2011 г. на Трето г. о.; решение № 137 по гр. д. № 3037/2018 г.; решение № 296 от 20.12.2017 г. по гр. д. № 784/2017 г. на Четвърто г. о. и др.. Навежда хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, по следния въпрос: 1. „При оспорване истинността на документ със становището в срока по чл. 312, ал. 2 ГПК, с искане в същото съдът да прецени дали е официален или частен този документ, следва ли съдът да се произнесе относно вида на оспорения документ и да разпредели доказателствената тежест, съответно да обсъди допускането или недопускането на поисканите от страните доказателства във връзка с оспорването?“, който намира, че е от значение за точното и еднакво прилагане на закона и за развитието на правото. Релевира и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност, изразяваща се в допуснати процесуални нарушения от окръжния съд – неоткриване на производство по чл. 193 ГПК досежно оспорения протокол за подбор, въпреки навеждането на това обстоятелство във въззивната жалба като процесуално нарушение от първоинстанционния съд, и кредитирането на гласните доказателства по делото относно показани по – добри умения по срочното и качествено изпълнение на възложената работа от страна на ищцата, без да са изложени аргументи защо и въз основа на какво това е направено.

Ответницата по касационната жалба – Й. М. С. подава писмен отговор, в който поддържа становище за отсъствие на основания за допускане на касационния контрол и за неоснователност на касационната жалба. Претендира сторените пред касационната инстанция съдебно – деловодни разноски.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение, поради което тя е допустима.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема по основанията за допускане на касационното обжалване следното:

За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че страните са били в трудови правоотношения, като ищцата е заемала длъжността сътрудник /секретар/ в отдел Административно, информационно и техническо обслужване в ответната община. На 05.08.2021 г. на служителката е връчена заповед № 439-ЧР-Д от 04.08.2021 г. на Кмета на О. Б. с която процесният трудов договор е прекратен на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 пр. 2 КТ поради съкращаване на щата. Посочил е, че тежестта на доказване за законността на уволнението носи ответникът, който следва да установи: реално съкращаване на щата; уволнението да съвпада или да следва датата, на която е извършено реалното и фактическо съкращаване на щата; компетентният орган да е взел по надлежен ред решение за съкращаване на щата и работодателят да е извършил подбор по реда на чл. 329, ал. 1 КТ, който в случая е задължение за ответната община, тъй като са съкратени две от трите длъжности на ищцата. Окръжен съд – Благоевград е намерил, че от приетите щатни разписания е видно, че в отдел Информационно и техническо обслужване от предвидените 4 броя длъжности за технически сътрудник/секретар е останала една бройка, една от служителките е преназначена в друг отдел, следователно от старото щатно разписание са премахнати най - малко 2 бр. щатове и поради това съкращаването в щата е реално. Подчертал е, че при прекратяване на трудовото правоотношение на основание съкращаване в щата, когато съкратената щатна длъжност не е единствена, правото на подбор по чл. 329 КТ е част от правото на уволнение на работодателя и се превръща в негово задължение, а неизвършването на подбор или неизвършването му по критериите на чл. 329 КТ обуславя извод за незаконосъобразност на уволнението. Предмет на съдебния контрол е не само процедурата за извършването на подбора, но и реда и начина на неговото извършване съобразно условията и критериите, визирани в чл. 329 КТ, както и тези изрично очертани от работодателя с оглед на определените конкретни критерии за оценяване на участниците. Позовавайки се на ТР № 3/16.01.2012 г. по т. д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС, е счел, че при уволнение поради съкращаване на щата е необходимо извършване на подбор по законовите критерии по чл. 329 КТ, чиято цел е да остане на работа този от служителите, който има по-висока квалификация и работи по-добре, поради което е допустимо оспорването на самите резултати от подбора. Преценката на работодателя кой от служителите има по-висока професионална квалификация и се справя по-добре с възложената работа подлежи на съдебен контрол. За да достигне до извода си дали е законосъобразен подборът, в мотивите на решението си съдът следва да обсъди дали са спазени императивните законови норми, дали в подбора са включени всички необходими участници, дали оценката на работодателя по отделните показатели съответства на обективно проявените професионални качества и квалификация на работника или служителя, с оглед на възложената работа и законоустановените критерии. При оспорване на извършената оценка на участниците, съдът дължи проверка на обективната оценка на всички участници в подбора. Въззивният съд е посочил, че първоинстанционният съд е дал ясни и точни указания към страните по реда на чл. 146 ГПК, като е посочил подробно кои обстоятелства се нуждаят от доказване, кои не и как се разпределя доказателствената тежест. Тежестта на доказване на законността на уволнението носи ответникът по настоящото дело, който следва да установи, че надлежно е бил извършен подбор, в рамките на който ищцата е получила най-нисък резултат. В исковата молба е оспорено извършването на подбора и затова работодателят следва да ангажира доказателства за установяване на обективното съответствие на оценката по отделните показатели с обективно проявените професионални качества и квалификация на ищцата с оглед на възложената работа. Доказателствената сила на протокола за подбор, като изходящ от ответника частен свидетелстващ документ, се преценява с оглед всички останали доказателства в процеса. Протоколът за подбор установява, че съдържащите се в него изявления са направени от подписалите го лица, но няма материална доказателствена сила досежно реално притежаваните от служителите професионални качества и умения. Ответникът не е ангажирал доказателства за установяване на обективното съответствие на оценката на отделните показатели с обективно проявените професионални качества и квалификация на ищцата с оглед на възложената работа. Тъй като се касае за частен документ, Окръжен съд – Благоевград е счел, че не е длъжен да открива производство по чл. 193 ГПК и изрично да разпределя доказателствена тежест, след като е указал на ответника преди това, че за законосъобразността на прекратяване на трудовия договор върху него лежи доказателствената тежест. Анализът на приетите доказателства по първоинстанционното дело във връзка с начина на осъществяването на подбора, е наложил извод, че същият не е извършен в съответствие с изискванията на чл. 329, ал. 1 КТ. В заповед от 03.08.2021 г. на Кмета на О. Б. са посочени освен персоналния състав на комисията по подбор и критериите, от които комисията да се ръководи, като първият от тях е професионална квалификация, по който е следвало да се вземе предвид завършеното образование, придобития стаж и професионален опит, а вторият е изпълнение на възложената работа, в който е включено като единствено обстоятелство - дисциплинарното минало. В този смисъл въззивният съд е приел, че оценка, респективно подбор по кумулативно предвидения в закона критерий, кой работи по-добре, не е извършен. Цитирал е решение № 60219 от 25.10.2021 г. по гр. д. № 3087/2020 г. на ВКС, ІV г. о., според което показателят дисциплинарно минало може да бъде отнесен към критериите кой работи по-добре, но съпоставката по този показател, ако е единствен, не обхваща и не може да изясни действителните качества, които работниците са проявили за изпълнение на възложената им работа или липсата на такива качества. Поради това решаващият съд е извел извода, че изначално от работодателя подбор по критерия по-добра работа не е извършен и затова подборът е незаконосъобразен, а по този критерий работодателят не може да се дообосновава в исковия процес чрез ангажиране на доказателства. Отделно от това е изтъкнал, че по реда на насрещното непълно доказване, ищцата е ангажирала гласни доказателства, които съдът кредитира, според които ищцата е показала по – добри умения по срочното и качествено изпълнение на възложената работа. При горепосочените решаващи правни съображения Окръжен съд - Благоевград е отменил процесното увлонение като незаконно.

Допускането на касационно обжалване на въззивно решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК и т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за крайния изход на делото и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. В хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е релевирано само допълнително основание за допускане на касационния контрол, без да е изведен правен въпрос в гореизложения смисъл, съставляващ кумулативно изискуемото от закона общо основание. Наведените оплаквания за неправилно приложение на чл. 193 ГПК досежно оспорения протокол за подбор на работодателя са такива по правилността на обжалвания съдебен акт, които не могат да бъдат разглеждани в настоящата предварителна фаза на касационното производство, като същевременно от тях не е изводим правен въпрос от значение за крайния изход на конкретния спор.

Поставеният от ответника въпрос в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК няма обуславящо значение за решаващите правни изводи на въззивния съд в атакуваното решение, поради което по него не е осъществено общото основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК - достатъчно обстоятелство, за да не бъде допускан искания касационен контрол. Ирелевантно е обстоятелството дали решаващият съд е открил производство по оспорване истинността на протокола за подбор по реда на чл. 193 ГПК, респективно бил ли е длъжен да стори това, щом е обсъдил направените в протокола за подбор констатации за притежаваните от участниците професионална квалификация и умения за изпълнение на възложената работа в контекста на съответствието им със заложените законови критерии за подбор в чл. 329, ал. 1 КТ. Следва да бъде посочено, че констатациите на комисията за подбор на работодателя досежно оценката на притежаваните качества на служителите не обвързва насрещната страна, тъй като в тази си част протоколът за подбор не се ползва с материална доказателствена сила, както е приел и въззивният съд. Именно затова е допустим съдебният контрол за законосъобразността на подбора и съответствието на констатациите на комисията по подбор със законоустановените критерии в чл. 329, ал.1 КТ, които следва да отразяват реално притежавани качества и умения, установени в процеса на доказване в исковия процес по оспорване на уволнението. Не това е обаче решаващият мотив на въззивния съд, за да приеме процесното уволнение за незаконно поради извършен незаконосъобразен подбор. Решаващите правни съображения за незаконосъобразността на подбора се свеждат до това, че подбор по кумулативно предвидения в чл. 329, ал. 1 КТ критерий - кой работи по-добре, не е извършен от ответника, тъй като единственият заложен показател по този критерий – „чисто съдебно минало“ не е достатъчен, не обхваща и не може да изясни действителните качества, проявени при изпълнение на възложената работа и работодателят не може да се дообосновава в исковия процес като ангажира каквито и да било доказателства. Следователно при неизпълнение от страна на ответника на този формален критерий за законност на дължимия подбор, отговорът на поставения въпрос на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, какъвто и да е той, не би могъл да промени крайния изход на конкретния трудов спор.

Не е налице и релевираната очевидна неправилност на въззивното решение. Като самостоятелно основание за допускане на касационен контрол, различно от основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, очевидната неправилност се отнася само до квалифицирани състави на неправилност на съдебния акт: допуснати от съда нарушения на относима за конкретния спор императивна материалноправна норма, на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина, при зачитане равенството на страните, решаване на правния спор, имащи за резултат прилагане на закона в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл, както и при грубо нарушаване на основните логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа на установените по делото факти - явна необоснованост, каквито квалифицирани състави на неправилност не са осъществени досежно атакувания съдебен акт.

По гореизложените съображения не следва да бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение.

С оглед изхода на настоящото производство и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата 1 500 лв. – платен хонорар за един адвокат пред касационната инстанция.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 225 от 23. 04. 2022 г. по гр. дело № 192/2022 г. на Окръжен съд - Благоевград.

ОСЪЖДА О. Б. да заплати на Й. М. С. сумата 1 500 лв. – съдебно – деловодни разноски пред ВКС.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.