О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50133

гр.София, 01.03.2023г.

в и м е т о н а н а р о д а

Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

АНЕЛИЯ ЦАНОВА

като разгледа докладваното от съдията Райчева гр. д.N3212 описа на ВКС за 2022 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:Производството е по чл.288 ГПК.

Обжалвано е решение от 10.03.2022г. по гр. д.№834/2021г. на ОС София, с което е отхвърлен иск с правно основание чл.2 ЗОДОВ.

Жалбоподателят – И. Г. Д., чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правен въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС.Моли да се допусне касационно обжалване.

Ответникът - Служба „Военна полиция“ поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване.

О. П. на РБ не взема становище по жалбата.

Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., приема за установено следното:

Въззивният съд като е потвърдил първоинстанционното решение е отхвърлил предявения от И. Д. срещу Прокуратурата на Р. Б. и срещу Служба „Военна полиция“ за заплащане на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ на обезщетение в размер на 22000 лв. обезщетение за неимуществени вреди във връзка с воденото срещу него и прекратено производство по НОХД № 34/2016 г. по описа на Софийски военен съд, ВНОХД № 44/2016 г. по описа на Военно - апелативния съд, КНОХД № 238/17 г. по описа на ВКС, II - ро Н.О.

Установено е, че с присъда № 24 от 13.04.2016г., постановена по НОХД № 34/2016 г. по описа на Софийски военен съд, И. Д. е признат за виновен в това, че за периода от 09.07.2008 г. до 09.10.2008 г. в [населено място], без съответно разрешение по чл. 13, ал. 1 от Закона за кредитните институции е извършвал по занятие банкови сделки по смисъла на чл. 2, ал. 1 и чл. 3, ал. 1 от същия закон, за които се изисква разрешение, като отпуснал кредити с лихви и от тази дейност е получил неправомерни доходи общо в размер на 945 лева – лихва по кредитите, поради което и на основание чл. 252, ал. 1, пр. 1 от НК и чл. 54 от НК е осъден на три години лишаване от свобода. Подсъдимият е признат за невинен за това, че на 15.10.2008 г. в [населено място], без съответно разрешение по чл. 13, ал. 1 от Закона за кредитните институции е извършвал по занятие банкови сделки по смисъла на чл. 2, ал. 1 и чл. 3, ал. 1 от същия закон, за които се изисква разрешение, като отпуснал кредит в размер на 5000 лева с 8% месечна лихва или 96% годишна лихва, като главницата и лихвите по нея са изплатени от З. до 31.05.2012 г. или общо върната сума е в размер на 18 040 лева и оправдан по повдигнатото му обвинение в тази част. С решение № 46/09.12.2016 г., постановено по ВНОХД № 44/2016 г. по описа на Военно-апелативният съд е потвърдена присъда № 24/13.04.2016 г. по НОХД № 34/2016 г. на Софийски военен съд.

Установено е, че с решение № 97/11.04.2017 г., постановено по КНОХД № 238/2017 г. по описа на ВКС II – ро н. о., е отменено решение № 46/09.12.2016 г., постановено по ВНОХД № 44/2016 г. по описа на Военно-апелативния съд и присъда № 24/13.04.2016 г., постановена по НОХД № 34/2016 г. по описа на Софийски военен съд и е прекратено наказателното производство по касационно наказателно дело № 238/2017 г. по описа на ВКС, НК, II - н. о.

От мотивите на постановеното решение се установява, че за деянието, за което е предаден на съд по отношение на ищеца И. Д. е била постановено влязла в законна сила на 18.04.2013 г., присъда от 16.02.2012 г., постановена по НОХД № П 217/2011 г. по описа на Софийски военен съд, с която бил е признат за виновен в това, че за времето от м. октомври 2006 г. до м. октомври 2010 г., без съответно разрешение извършвал по занятие банкови сделки, за които се изисква такова по Закона за банките и Закона за кредитните институции, като отпускал кредити с лихви и получил значителни неправомерни доходи, общо в размер на 40 850 лева, и на основание чл. 252, ал. 2, вр. ал. 1 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от пет години, на глоба в размер на 5000 лева и конфискация на част от имуществото му. Въззивният съд изтъква, че съставът на ВКС е достигнал до извод, че е налице забраната по чл. 24, ал. 1 т. 6 НПК, която преклудира изобщо възможността за повторно наказателно преследване за същото престъпление, поради което е прекратено наказателното производство.

За да постанови своето решение въззивният съд е приел, че съгласно чл. 2 ал. 1 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вреди, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, като в т. 3 от цитираната разпоредба е предвидена отговорност в хипотезата на обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. В настоящият случай наказателното производство е прекратено, поради това, че за деянието за което И. Г. е предаден на съд, има постановена и влязла в законна сила присъда от 16.02.2012 г., по НОХД № П 217/2011 г. по описа на Софийски военен съд и касационната инстанция е приела, че е нарушено правилото „non bis in idem“.

Съдът е приел, че прекратяването на производството по реда на чл.24, ал.1, т.6 НПК 6 НПК, не е сред основания за пораждане на отговорност на Държавата по ЗОДОВ, които са лимитивно изброени в разпоредбата на чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ, поради което предявения иск е неоснователен и го е отхвърлил..

В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК жалбоподателят И. Д., чрез процесуалния се представител поддържа, че в решението е даден отговор на правен въпрос от значение за спора: прекратяването на наказателното производство по реда на чл. 24, ал.1, т.6 НПК основание ли е за пораждане отговорност на държавата по реда на ЗОДОВ. Поддържа, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Представя решения на състави на ВКС по приложението на чл. 52 ЗЗД.

Настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по поставения за разглеждане въпрос и на соченото основание. На същят съдът е дал отговор в съответствие с практиката на ВКС, включително и даденото тълкуване на разпоредбата в 7 от ТД№3/2005г. ОСГК на ВКС. В същата се приема, че съответният правозащитен орган отговаря и в случаите, когато наказателното производство е прекратено поради недоказаност на обвинението, както и че основанието за прекратяване в този случай съответства на основанието за търсене на отговорност за вреди по чл. 2, т. 2, пр. 3 ЗОДВПГ, а именно ...че деянието не е извършено от лицето. Посочва се, че прокурорът е държавният орган, който съгласно НПК проверява съставлява ли деянието престъпление и правилна ли е квалификацията, има ли основание за прекратяване, спиране или разделяне на наказателното производство, събрани ли са доказателствата по делото необходими за разкриване на обективната истина, подкрепя ли се обвинението от доказателствата по делото и пр. Ако намери че обвинението е доказано, прокурорът съставя обвинителен акт, а обвиняемият не е длъжен да доказва, че е невинен, тъй като той се счита за невинен до завършване на наказателното производство с влязла в сила присъда, с която се установява противното. Ако констатира че деянието не съставлява престъпление или че не е доказано, прокурорът прекратява наказателното производство. В първия случай преценката е правна, а във втория случай-фактическа и означава, че деянието не е извършено от лицето. В този случай основанието за прекратяване е необоснованост на валидно повдигнато и предявено обвинение, което не е подкрепено от събраните по делото доказателства. Затова, когато наказателното производство е прекратено поради недоказаност на обвинението, основанието за обезщетяване на вреди по чл. 2, т. 2 ЗОДВПГ е, че деянието не е извършено от лицето.

Поставеният за разглеждане въпрос не е разрешен и в противоречие с цитираната от жалбоподателя казуална практика обективиран в решение по гр. дело № 2682/2018 г. на IV - г. о. ВКС и решение по гр. д. № 1984/2020 г. на III – г. о. на ВКС, тъй като същите са дали отговор на въпраса касаещ преценката на съда за релевантните обстоятелства, с оглед прилагане принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД, който въпрос не е обусловил решаващите изводи на съда в обжалваното въззивно решение, с което предявеният иск е отхвърлен.

С оглед разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПк на ответника по жалба Служба „Военна полиция“не следва да се заплащат разноски за процесуално представителство пред ВКС, тъй като не са представени доказателства, че са представлявани от юрисконсулт.

Предвид изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 92 от 10.03.2022 г. по в. гр. д. № 834/2021 г. на ОС – София.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: