Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и пета година в състав: Председател: Д. П. Членове: ВАСИЛКА ШАЛ. Т. при секретар С. Т. и с участието на прокурора В. Н. изслуша докладваното от председателя Д. П. по административно дело № 6532/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на А. К. Х., гражданин на Сирия, чрез процесуалния си представител адв. Д., против Решение № 4386 от 28.04.2025г., постановено по дело № 669/2025г. по описа на Административен съд - Хасково, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение № 2073 от 28.02.2025г. на Председателя на ДАБ при МС.

В касационната жалба са инвокирани оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, съставляващи касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва извода на Администартивен съд-Хасково, че по отношение на кандидата не са налице законовите предпоставки, предвидени в чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Претендира отмяна на първоинстанционното решение и административния акт на Председателя на Държавна агенция за бежанците.

Ответникът – Председателят на Държавна агенция за бежанците, чрез пълномощника си юрк. Х., оспорва нейната основателност.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество неоснователна.

Върховният административен съд - осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред Административен съд-Хасково е била законосъобразността на Решение № 2073 от 28.02.2025г. на Председателя на ДАБ при МС, с което на А. К. Х., му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ.

За да достигне до извод за законосъобразност на оспореното решение, административенят съд е приел за установено от фактическа и правна страна следното:

В проведеното на 12.12.2024г. интервю, А. К. Х. напуснал Сирия на 15.08.2024г. заедно със сина си М., като влезли нелегално в Турция, където останали до 26.08.2024г., а след това заедно с още 20 души преминали нелегално в България. Обосновава напускането на страната си по произход, „защото иска по - добро бъдеще за децата си и възможност същите да учат и да се развиват“. Отрича да е бил осъждан, да е имал проблеми заради принадлежността си към етническа група, заради религията, която изповядва, да е арестуван в страната си по произход, да е бил член на въоръжена групировка или на политическа партия. Обосновава напускането на страната си по произход „заради войната и влошеното икономическо положение“. За изясняване на обстоятелствата са използвани справки за актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирия.

При тази фактическа обстановка, съдът е счел от правна страна, че решението е прието от компетентен орган, в установената от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. Решаващият състав е формирал извод за отсъствие на установените в ЗУБ материалноправни предпоставки по чл.8 ЗУБ. Според съда няма основания да се приеме, че молителят е напуснал Сирия поради реална опасност от смъртно наказание или екзекуция – обстоятелства, визирани в чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗУБ. Липсват и обстоятелства от характера на тези по чл. 9, ал. 1, т. 2 - изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Най-сетне адмимистративният съд е счел, че обстановката в страната на произход на кандидата за хуманитарен статут е претърпяла съществена промяна, но същата не отговаря на критериите по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ - наличие на тежки заплахи срещу живота и личността на чужденеца като цивилно лице поради безогледно насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, по изложените в него подробни и законосъобразни мотиви, които възприети от касационната инстанция е ненужно да бъдат възпроизвеждани в текста на настоящото решение, с оглед възможността за това, предвидена в чл. 221, ал. 2, изречение второ АПК. Не са налице сочените в касационната жалба пороци на оспорения съдебен акт, съставляващи отменителни основания от кръга на предвидените в чл. 209, т. 3 АПК, налагащи отмяната му като неправилен.

Обоснован и съответстващ на закона е изводът на Административен съд - Хасково досежно липсата на основание да се приеме, че спрямо чужденеца в държавата му на произход е осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, обуславящо предоставянето на статут на бежанец. Самият молител, търсещ международна закрила, посочва, че спрямо него няма осъществено преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Мотивите, поради които чужедстранният гражданин е напуснал страната си по произход са ирелевантни за търсената защита, тъй като не могат да се приемат за обосновано опасение от преследване по смисъла на по чл. 8, ал. 1 във връзка с ал. 4 ЗУБ.

Мотивирано административният съд е счел, че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя А. К. Х. по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ, тъй като от данните, съдържащи се в протокола от проведеното с него интервю, налагат извод за липса на доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, както в държавата й на произход. Не са налице доказателства за това, че ситуацията в Сирия достига до границите на безогледно насилие, породено от вътрешен или международен въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. В случая общата обстановка по сигурността е сравнително стабилна, като е налице надежда за възстановяване на политическите институции и внедряването на нова политическа култура. За последното свидетелстват Справка вх. № МД-02-60/29.01.2025г., издадена от Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ, относно Сирийска арабска република; Справки № МД-02-159/14.03.2024г. и № МД-02-200/08.04.2025г. и ангажираните пред касационната инстанция справки вх. № МД-02-483/10.09.2025г. и вх. № МД-02-398/21.07.2025г. Съдът цени тези източници на информация като неопровергани доказателства и официални документи по смисъла на чл. 176, ал. 1 от ГПК относно изнесените в същите факти за ситуацията в Сирия, предвид издаването им от специализирани органи по засегнатите в същите въпроси. От съдържанието на представените справки се извежда извод, че броят на завърналите в Сирия продължава да расте, като сред основните причини за завръщане на сирийците са политическите развития, подобрената сигурност и събирането на семействата. Освен това видно от справките - ВКБООН продължавал да улеснява безопасното завръщане на сирийски бежанци, предоставяйки транспортна и финансова помощ. Наред с това от данните в представените справки може да се направи извод за подобрение на обществено – политическата ситуация в Сирия – очаквало се създаването на Народно събрание, Федералният съвет на Швейцария, а също и Съединените щати отменяли наложените на Сирия икономически санкции, което е прието за положителна стъпка в развитието и възстановяването на Сирийската държава.

Административният съд подробно е изследвал критериите, застъпени в решения на Съда на Европейския съюз /СЕС/ от 17 февруари 2009 г. по дело C-465/07 и от 30 януари 2014 г. по дело С-285/12, относими към тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в/ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила и в съответстие със закона е счел, че търсещият закрила не е посочил данни, които да се интерпретират като състояние на реална опасност, насочена пряко към личността му. Обосновано съдът е приел, че не може да се изведе заключение, че е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут, засегнато в специалната хипотеза на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. За кандидата липсват предпоставки за предоставянето на статут по чл. 9, ал.6 от ЗУБ, тъй като не е заявил член на неговото семейство да има предоставена международна закрила в България. Не са налице и условията за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ, доколкото търсещият закрила не се позовава на причини от хуманитарен характер.

Независимо от несъмнено несигурната и усложнена обстановка в Сирия, съвкупната преценка на данните от приобщените по делото справки относно ситуацията в тази държава, действително не налага извод за безогледно насилие в държавата на произход по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, което би поставило чужденеца в реална опасност да претърпи тежка заплаха срещу живота или личността си единствено поради факта на присъствието си на територията на тази държава, без значение от личното му положение. Още повече, следва да се отчете възприетата в цитираната практика на СЕС условност, че "колкото по-способен евентуално е молителят да докаже, че е специфично засегнат поради присъщи на личното му положение елементи, толкова по-ниска ще бъде степента на безогледно насилие, която се изисква, за да може той да търси субсидиарна закрила", т. е. хуманитарен статут.

Или в обобщение, верни са изводите на първостепенния съд, че в процесния случай не намират приложение, основанията визирани както разпоредбата на чл. 8, така и на посочените в чл. 9 ЗУБ.

Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на oсмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 4386 от 28.04.2025г., постановено по дело № 669/2025г. по описа на Административен съд - Хасково.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ

секретар:

Членове:

/п/ В. Ш. п/ МАРИЯ ТОДОРОВА