1О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 50085
София, 21.02. 2023 год.
Върховният касационен съд на Р. Б. трето гражданско отделение, в закрито заседание на седми февруари две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. П.
ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА
ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от съдия Петкова гр. дело № 2418 по описа за 2022 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на И. И. А., чрез адв.Т. К. и на Прокуратурата на Р. Б. срещу решение № 36/28.03.2022 г. по в. гр. д.№71/2022г. по описа на Апелативен съд П., с което е потвърдено първоинстанционното решение за осъждане на ответника П. да плати на И. А., на основание чл. 2, ал.1 т.3 ЗОДОВ, сумата 75 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпления, ведно със законната лихва от 06.12.2017г., отхвърлен е иска за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 150 000 лева, както и този по чл. 2, ал.1 т.3 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 67 744,40 лева, представляващи пропуснати ползи от трудово възнаграждение за периода 05.09.2012г. - 06.12.2017г., и са присъдени разноски.
Ищецът А. обжалва въззивното решение в отхвърлителните части с твърдения за неговата необоснованост и нарушения на материалния закон.
О. П. на Р България обжалва решението в осъдителната част с оплаквания за неправилност поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Ищецът оспорва жалбата на ответника.
Ответникът не е депозирал отговор на касационната жалба на ищеца.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК ищецът извежда като обуславящи изводите на въззивната инстанция правните въпроси за критериите за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и за дължимата от съда тяхна съвкупна преценка, както и този за причинната връзка между незаконното обвинение и вредите. Твърди, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по тези въпроси в противоречие с практиката на ВКС. Успоредно заявява допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за първите два въпроса, а по отношение на третия твърди да е разрешен очевидно неправилно, тъй като изводите на въззивния съд за липса на причинна връзка между незаконното обвинение и инсулиновата зависимост на ищеца, от една страна, а от друга – между незаконното обвинение и прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, са явно необосновани ( основанието по чл. 280, ал.2, предл.3то ГПК).
В изложението по чл. 284 , ал.3 т.1 ГПК на ответника като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване са формулирани следните въпроси: 1/ относно дължимостта на обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, само при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение и вредите и 2/ за критериите за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и за дължимата от съда тяхна съвкупна преценка. Обосновава се допълнителното основание на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК и това по чл. 280, ал.2, предл.3то ГПК.
Съдът намира за допустими касационните жалби, а по исканията за допускане на касационно обжалване приема следното:
За да уважи предявения иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за неимуществени вред за сумата 75 000 лв. и да го отхвърли за разликата до 150 000 лв., въззивният съд е приел следното:
Образуваното срещу ищеца наказателно производство е по обвинения за четири длъжностни престъпления, три от които – тежки; по три от обвиненията ищецът е оправдан с влязла в сила присъда, а едното обвинение е прекратено; наказателното преследване е продължило общо 5 години 3 месеца и 18 дни в периода 2012г. - 2017г.; ищецът е търпял мярка за неотклонение „парична гаранция“, бил е отстранен от длъжност по реда на чл. 69 НПК ; задържането на ищеца от полицейските органи е било показно, то, както и обвинението, са били широко медийно отразени; ищецът е с чисто съдебно минало; проявлението на заявените за репарация обичайни неимуществени вреди (притеснение, неудобство, несигурност, чувство на унижение, смущение в социалното общуване, уронване на доброто име и общо влошаване на здравословното състояние) не се нуждае от специално доказване, но в случая е доказано от разпитаните свидетели и назначената съдебно психологична експертиза; недоказана е причинна връзка между незаконното обвинение и преминаването към инсулиново лечение за диабетната болест на ищеца, от която страда от 2006г.
Изброените, както и заключението, че незаконното обвинение е прекратило професионалната кариера на ищеца, са мотивирали въззивният съд да приеме, че наказателното производство е засегнало личната сфера на ищеца изцяло и с дълбок интензитет, поради което справедливият размер на претендираното обезщетение, който отговаря на обществено икономическите условия в страната и не би довел до неоснователно обогатяване на ищеца е 75 000 лева.
За да постанови решението си в частта по иска по чл.2, ал.1 т.3 ЗОДОВ за имуществени вреди, въззивният съд е приел, че не се установява причинна връзка между незаконното обвинение и прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца. Този извод е предпоставен от установеното от фактическа страна, че ищецът е заемал длъжността заместник кмет на [община] до 28.08.2012г., когато е бил отстранен от нея по реда на чл. 69 НПК ; на 05.09.2012г. е прекратено трудовото му правоотношение с [община] със заповед на изпълняващия длъжността кмет на общината на основание чл.39, ал.5 ЗМСМА; тази заповед не съдържа мотиви, но такива не се дължат (основанието по чл. 39, ал.5 ЗМСМА за освобождаване на заместник кметовете от длъжност е специално и преценката на кмета за това не е обвързана с основанията по КТ, тя е по целесъобразност); не е установено, че именно незаконното обвинение е мотивирало кмета на общината да издаде заповедта от 05.09.2012г.
Допускането на касационно обжалване на въззивното решение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно даденото в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото.
Въпросът за причинната връзка между незаконното обвинение и прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца е обуславящ, но не е разрешен очевидно неправилно, както твърди ищецът. Съгласно установената практика, основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК е налице, когато съдът е допуснал видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален или явна необоснованост, които са съществени до такава степен, че могат да бъдат констатирани директно – без необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Изтъкнатият от касатора порок на обжалваното решение в частта по претенцията за имуществени вреди изисква такъв анализ и е установим при проверка основателността на касационната жалба, а не по реда на чл. 288 ГПК. По тази причина липсва основание за допускане на касационно обжалване на решението в частта по иска за имуществени вреди.
В останалата част - по иска по чл.2, ал.1 т.3 ЗОДОВ за неимуществени вреди, въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване по поставените от страните въпроси за критериите за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и за дължимата от съда тяхна съвкупна преценка. Въпросите са обуславящи и е необходима проверка за разрешението им от въззивния съд в съответствие със задължителната практика на ВКС - ППВС № 4/23.12.1968 г. и ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, както и основаната на нея трайно установена практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 от ГПК, според която понятието справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано със задължителна, включваща оценъчен извод преценка от съда на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства. При исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ такива са: тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността и начина на развитие на наказателното производство, вида и продължителността на взетата мярка за неотклонение, както и други ограничения на правата и свободите на ищеца в рамките на наказателното производство, дали за времето на процесното наказателно преследване са били водени и други наказателни производства срещу ищеца, а ако те са били незаконни – дали ищецът вече е обезщетен и в каква степен; както и всички конкретни обстоятелства за начина, по който процесното наказателно преследване се е отразило на ищеца и живота му. Обезщетението за неимуществени вреди от деликтите по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ се определя глобално, трябва да съответства на необходимостта за преодоляването на вредите в тяхната цялост и да е достатъчно по размер за репарирането им. Размерът му, освен с особеностите на конкретния случай, следва да е съобразен с общоприетия критерий за справедливост и обществено-икономическите условия и стандарта на живот в страната към периода на увреждането и при определянето му следва да се отчита, че осъждането на държавата в лицето на процесуалния й субституент – П. за заплащане на обезщетение, само по себе си също има ефект на репарация за ищеца, а тя не може да бъде източник на обогатяване за последния.
Воден от горното и като взе предвид, че Прокуратурата на Р България не дължи държавна такса за касационно обжалване, а ищецът дължи такава по чл. 2а, т.1 вр. с чл.18 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 5 лева, настоящият състав на ВКС
ОПРЕДЕЛИ :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 36/28.03.2022 г. по в. гр. д.№71/2022г. по описа на Апелативен съд П. в частта по предявения от И. И. А. срещу Прокуратурата на Р България иск по чл. 2, ал.1 т.3 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди.
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 36/28.03.2022 г. по в. гр. д.№71/2022г. по описа на Апелативен съд П. в частта по предявения от И. И. А. срещу Прокуратурата на Р България иск по чл. 2, ал.1 т.3 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.
УКАЗВА на жалбоподателя ищец И. И. А. в едноседмичен срок от връчване на съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер от 5 лв., като при неизпълнение на тези указания в посочения срок касационната му жалба ще бъде върната.
Делото да се докладва на Председателя на Трето гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание след изтичане срока за изпълнение указанията за внасяне на държавна такса.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: