О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50097

София, 16.02.2023 год.

Върховният касационен съд на Р. Б. Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ: Велислав Павков

Десислава Попколева

като разгледа докладваното от съдия Попколева гр. дело № 2762 по описа за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. Т. производствена кооперация „Свежест“, чрез адв. Д. Д. против решение № 113/04.05.2022 г. по в. гр. д. № 139/2022 г. на Окръжен съд Добрич, с което като е потвърдено решение № 260011/26.01.2022 г. по гр. д. № 3311/20190 г. на Районен съд Добрич са уважени предявените от Д. Д. П. срещу касатора искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ – за признаване за незаконно на уволнението и за отмяна на заповеди №№ 88/16.07.2019 г. и 89/17.07.2019 г., издадени от Председателя на УС на ТПК „Свежест“, с които е наложено дисциплинарното наказание „уволнение“ и съответно е прекратено трудовото правоотношение на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност – „главен счетоводител“ в ТПК „Свежест“.

Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.

Касаторът обжалва решението на въззивния съд като поддържа неправилност на същото поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се неправилност на изводите на въззивния, че поради липсата на влязъл в сила съдебен акт, с което решението на ОС на кооперацията за прекратяване пълномощията на Д. И. И. като председател на УС на кооперацията да е отменено, представителната власт на новоизбрания председател на УС възниква и следва да бъде зачетена във вътрешните отношения между кооперацията и нейните членове, тъй като изпълнението на това решение не е спряно по реда на чл.61 ЗК; че последвалото отменително решение на съда, постановено по реда на чл.58 ЗК има действие занапред; че спирането по чл.61 ЗК на изпълнението на решенията на ОС на кооперацията и спирането по чл.536 ГПК на вписването на решението на ОС нямат идентичен ефект; че спиране на изпълнението на решението до приключване на спора по чл.58 ЗК може да се постигне само по реда на чл.61 ЗК и след като такова спиране не е постановено, кооператорите са длъжни да се съобразяват с него /докато не бъде отменено и не се възстанови предишното положение, но занапред, считано от влизане в сила на решението по чл.58 ЗК/. Според касатора, спирането на вписването на решението на ОС на кооперацията за прекратяване пълномощията на председателя на УС по реда на чл.536 ГПК не само възпрепятства оповестяването на решението за третите лица, но на практика продължава действието на представителната власт на досегашния председател на УС на кооперацията.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е формулирал следните правни въпроси в хипотезата на чл.280, ал.1,т.3 ГПК: 1/ Спирането на вписването по чл.536 ГПК възпрепятства ли изпълнението на решението на ОС по отношение представителството пред трети лица и прекратяването на трудов договор, когато се касае за промяна в състава на неговия управителен съвет и председател на управителния съвет; 2/ При искове по чл.58 ЗК, когато те касаят промяна в състава на неговия управителен съвет и председателя му, кой представлява кооперацията по сключените трудови договори и пред трети лица, в случай, че е налице спиране на вписването по чл.536 ГПК. Допълнителният селективен критерий е обоснован с бланкетни доводи, че разглеждането на повдигнатите въпроси ще допринесе както за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, но без посочване на конкретна такава, за осъвременяване на тълкуването й с оглед обществените условия и развитието на правото, както и с доводи, че нормите на чл.61 ЗК и чл.536 ГПК отнасящи се до спиране на изпълнението на решения на ОС на кооперацията и съответно до спиране на вписването в търговския регистър, са непълни и неясни и се нуждаят от тълкуване.

Ответната страна по жалбата – Д. Д. П., чрез пълномощника си адв. Д. е депозирала отговор, в който поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като допълнителният селективен критерий е заявен бланкетно – без конкретни съображения и аргументация, което е достатъчно основание за недопускане на касационен контрол. Отделно от това се сочи, че по въпроса разполага ли председателят на кооперацията с представителна и работодателска власт към момента на налагане на наказанието „дисциплинарно уволнение“ при положение, че на проведеното преди датата на издаване на процесните заповеди, на извънредно общо събрание на кооперацията са взети решения за изключването му като член-кооператор; за предсрочно прекратяване на пълномощията му на председател на УС; както и избор на нов член на управителния съвет и за нов председател и по отношение на тези решения не е взета мярката по реда на чл.61 ЗК, вече е налице произнасяне на ВКС - определение № 209/12.04.2022 г. по т. д. № 1210/2021 г. Изложено е и становище за неоснователност на доводите за неправилност и необоснованост на въззивното решение, заявени с касационната жалба.

За да потвърди първоинстанционното решение, с което са уважени исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ, въззивният съд е приел следното от фактическа страна: наличие на трудово правоотношение между страните на основание трудов договор № 1/12.05.2014 г., по силата на което ищцата е заемала длъжността „главен счетоводител“ в ответната кооперация; проведено на 25.06.2019 г. извънредно ОС на кооперацията, на което са били взети решения за изключването на Д. И. И. като член-кооператор; за предсрочно прекратяване на пълномощията й като председател на УС; за избор на Л. С. Н. за член на УС и за избор на последната за председател на УС; със заповеди №88/16.07.2019 г. и 89/17.07.2019 г., издадени от председателя на УС на ТПК „Свежест“- Д. И. И., на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и съответно е прекратено трудовото й правоотношение на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ; с влязло в сила решение по гр. д. № 95/2020 г. на ОС Добрич, взетите на 25.09.2019 г. решения на ОС на кооперацията са били отменени в производство по реда на чл.58 ЗК, като от данните по делото е видно, че молбата на ищцата Д. И. И. за допускане на обезпечение на иска по чл.58 ЗК чрез спиране на изпълнението на решенията, е била оставена без уважение поради липса на обезпечителна нужда, доколкото с определение по т. д. № 137/2019 г. на ОС Добрич е било спряно регистърното производство в търговския регистър по заявление за вписване на решенията на проведеното на 25.06.2019 г. ОС на кооперацията; съгласно чл.46, ал.4, ал.6, т.1,4 и 5 от Устава на ТПК „Свежест“, председателят на кооперацията е и председател на УС и съответно сключва, изменя и прекратява трудовите договори с работниците и служителите – членове и нечленове на кооперацията и ги наказва за нарушения на трудовата дисциплина.

При тези данни и при съобразяване на разрешенията, дадени в Тълкувателно решение № 4/5.04.2006 г. по т. д. № 4/2005 г. на ОСГК на ВКС и Тълкувателно решение № 1/6.12.2002 г. по т. д. № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС, както и на казуалната практика на ВКС, обективирана в конкретно посочени решения на на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, въззивният съд е приел, че в отношенията с кооперацията, нейните органи и останалите член кооператори, решенията на ОС на кооперацията пораждат своето действие от момента на приемането им на съответната дата, а по отношение на трети добросъвестни лица-след вписването им. Изложил е съображения, че решенията на ОС, вкл. по избор и/или освобождаване на председателя на кооперацията, подлежат на отмяна по специалния ред на чл.58 и сл. от ЗК, като по отношение на незабавното действие на решенията на ОС на кооперацията, искът по чл. 58 ЗК, който по характера си е конститутивен, няма суспензивен ефект и съдебното решение по него има действие занапред – от момента на влизането му в сила и няма обратно действие по отношения на решенията на ОС на кооперацията, взети преди влизането му в сила. На следващо място въззивният съд е приел, че действието на решението на ОС на кооперацията може да бъде спряно по чл.61 ЗК, като от влизане в сила на определението на съда, се препятства изцяло изпълнението на оспореното по реда на чл.58 ЗК решение. Посочил е, че мярката по чл.61 ЗК е различна от мярката по чл.536 ГПК – спиране на вписването в търговския регистър, като последната е пречка за вписване на обстоятелствата по приетото решение, но не и за изпълнение на решението от лицата, по отношение на които то има незабавно действие, а именно член-кооператорите, т. е. обезпечението по чл.61 ЗК касае вътрешните отношения в кооперацията и има за последица – неизпълнение и несъобразяване на спрените решения, предмет на иска по чл.58 ЗК, а обстоятелствата, до които се отнасят, ще се считат в дейността на кооперацията за ненастъпили, съответно непроменени. Мярката по чл.61 ЗК изцяло препятства изпълнението на решенията на ОС на кооперацията, което означава продължаване на предишното правно положение в кооперативния живот до изхода на спора по иска за отмяна на това решение. Ако действието на обжалваното по реда на чл.58 ЗК решение не е спряно на основание чл.61 ЗК, то същото следва да съблюдава в отношенията между член-кооператорите, а ако впоследствие то бъде отменено от съда, се възстановява предишното положение на същите отношения, но считано от влизане в сила на решението по чл.58 ЗК. При съобразяване на тези постановки, въззивният съд е приел, че за времето от 25.06.2019 г., когато пълномощията на Д. И. И. като председател на кооперацията, са прекратени с решение на ОС, което е породило незабавно действие и което не е било спряно на основание чл.61 ЗК, до неговата отмяна по реда на чл.58 ЗК с влязло в сила на 18.05.2021 г. съдебно решение, тя не е била председател на кооперацията, поради което към момента на издаване на оспорените заповеди за налагане на дисциплинарно наказание и за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата – 16 и 17.07.2019 г., съответно не е разполагала с работодателска власт, което обуславя извод за незаконност на уволнението и тяхната отмяна.

При така изложените решаващи мотиви на въззивния съд настоящият състав на ВКС приема, че не са налице сочените от касатора основание по чл.280, ал.1, т.3 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, като съображенията за това са следните:

Приложното поле на касационното обжалване на въззивните решения е очертано в разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК – доколкото касаторът е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който, съгласно мотивите към т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК на ВКС, следва да е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и да е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства Трябва да е също така от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства и по този правен въпрос въззивният съд следва да се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления; с практиката на ВКС; с акт на Конституционния съд на Р. Б. или на съда на Европейския съюз, или разглеждането на конкретния правен въпрос да е от естество да допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона.

Повдигнатите от касатора въпроси, преформулирани от касационния съд, се свеждат до въпроса какво е значението на спирането на производството по реда на чл.536 ГПК, по иск с правно основание чл.58 ЗК относно обстоятелства, явяващи се преюдициални за законността на заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, който въпрос отговаря на общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като е решаващо произнесен от въззивния съд, но няма претендираното от касатора значение, тъй като не е налице сочения допълнителен критерий– да е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Съгласно т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателствата и обществените условия промени, като точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване. В конкретния случай касаторът изобщо не е посочил противоречива съдебна практика, която следва да бъде отстранена, нито необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика. Твърди се, че произнасянето по въпросите се налага от непълнота и неяснота на нормите на чл.61 ЗК и чл.536 ГПК, отнасящи се до спиране на изпълнението на решения на ОС на кооперацията и съответно до спиране на вписването в търговския регистър, са непълни и неясни и се нуждаят от тълкуване.

Настоящият състав на ВКС намира, че на посочените норми е дадено тълкуване както в задължителната, така и в трайната и непротиворечива казуална практика на ВКС – ТР № 4/5.04.2006 г. по т. д. № 4/2005 г. на ОСГК на ВКС, решение № 268 от 15.10.2013 г. по гр. д. № 1301/2012 г. на IV г. о., решение № 105/24.06.2013 г. по т. д. № 942/2012 г. на I т. о., решение № 227 от 26.06.2014 г. по гр. д. № 6590/2013 г. на IV г. о., решение 162 от 15.03.2016 г. по т. д. № 1855/2014 г. на II т. о. и решение №158 от 13.08.2018 г. по гр. д. № 3246/2017 г. на IV г. о., определение № 144 от 12.02.2014 г. по ч. т. д. №4654/2013 г. на I т. о., постановено по реда на чл.274, ал.1, т.3 ГПК, която е съобразена от въззивния съд при постановяване на обжалваното решение. Съгласно тази практика, която се споделя изцяло от настоящия състав, в отношенията с кооперацията, нейните органи и останалите кооператори, решенията на ОС на кооперацията пораждат своето действие от момента на приемането им на съответната дата, а по отношение на трети добросъвестни лица – след вписването им. Тези решения, вкл. по избор и/или освобождаване на председателя на кооперацията, подлежат на обжалване по специален ред /чл.58-чл.61 ЗК/, като искът по чл.58 ЗС е конститутивен и има действие занапред. Действието на решението на ОС на кооперацията може да бъде спряно по чл.61 ЗК, което е различно от мярката спиране на вписване по чл.536 ГПК, с която се създава пречка за вписване на обстоятелствата по приетото решение, но не и за изпълнение на решението от лицата, по отношение на които то има незабавно действие – член-кооператорите в кооперацията. Обезпечението по чл.61 ЗК касае вътрешните отношения в кооперацията, засяга както решенията относно подлежащи на вписване обстоятелства, така и всички останали решения на ОС, като последицата от тази мярка е, че няма да се изпълняват и съобразяват спрените решения, предмет на иска по чл.58 ЗК, а обстоятелствата до които се отнасят тези решения, ще се считат в дейността на кооперацията за ненастъпили, съответно непроменени. Определението по чл.61 ЗК е задължително за органите на кооперацията и за член-кооператорите до окончателното разрешаване на спора в производството, по което то е постановено. Ако действието на обжалваното решение обаче не е спряно по чл.61 ЗК, то същото следва да се съблюдава в отношенията между член. кооператорите, а ако със съдебното решение то бъде отменено, се възстановява предишната уредба на същите отношения, считано от влизане в сила на решението по чл.58 ЗК. От друга страна съгласно чл.536, ал.1, т.1 ГПК, регистърното производство /охранително по своя характер/ се спира, когато има дело относно правоотношение, което е условие за постановяване на исканото вписване, като буквалното съдържание на нормата ясно въвежда дължима от съда, постановяващ спирането, преценка само относно наличието на обвързващи за издаването на охранителния акт последици на резултата от спорното правоотношение. Спирането на регистърното производство защитава интереса на юридическото лице и оттук косвено интереса на претендиращото спиране на вписването лице или интереса на третото заинтересувано лице, от неизвършване на неограничен към момента на постановяването му, възможен кръг правни действия на юридическото лице със и спрямо трети лица, на които последващото заличаване на вписването, би било непротивопоставимо, с оглед последицитте му ex nunc. При отчитане на разликата между двете мерки – спиране на изпълнението на решението по чл.61 ЗК и спиране на вписването по чл.536 ГПК, следва извод, че при висящ трудов спор, ако преюдициални правоотношения са предмет на висящ иск по чл.58 ЗК, съдът е длъжен да прецени дали в конкретния случай следва да прилага предишното правно положение в кооперативния живот /по време на действие на мярката по чл.61 ЗК и след влизане в сила на решението по чл.58 ЗК, ако искът бъде уважен/ или променените правила според оспорваното пред съда решение /за времето до спиране на изпълнението по чл.61 ЗК, ако такова бъде постановено, и след влизане в сила на решението, ако искът по чл.58 ЗК бъде отхвърлен/.

Накрая, бланкетно се поддържа, че решението е очевидно неправилно. Съгласно трайната практика на ВКС „очевидната неправилност“ се разглежда като квалифицирана форма на неправилност, отнасяща се само до квалифицирани състави на неправилност на съдебния акт и е обусловена от наличие на видимо тежко нарушение на материалния или процесуалния закон или явна необоснованост. Очевидно неправилен ще е съдебният акт, който е постановен „contra legem“ до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл или който е постановен „extra legem“, т. е. съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма, както и в случаите когато са нарушени основни правила на съдопроизводствения ред или при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Очевидната неправилност предполага обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните по делото доказателства и тяхното съдържание. В конкретния случай от мотивите на обжалваното решение подобен порок не се разкрива.

При този изход на спора на насрещната страна по касационната жалба следва да се присъдят своевременно поисканите и сторени разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция, които са в размер на 1000.00 лв. съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 11.07.2022 г.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 113/04.05.2022 г., постановено по в. гр. д. № 139/2022 г. по описа на Окръжен съд Добрич.

ОСЪЖДА К. Т. производствена кооперация „Свежест“, ЕИК[ЕИК], с адрес на управление [населено място], [улица], да заплати на Д. Д. П., ЕГН [ЕГН] с адрес [населено място],[жк], [жилищен адрес] сумата от 1000,00 лв. – разноски за касационната инстанция.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: