№ 50005София, 15.02.2023 год.В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА

Е. Д.

при секретаря Д. Т. като изслуша докладваното от съдия К. М. гр. д. № 277 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 – чл. 293 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. К. Е. и К. П. Е., чрез пълномощника им адвокат С. Б., против решение № 73 от 15.07.2021 г., постановено по гр. д. № 1317 по описа за 2021 г. на Окръжен съд - С. З. с което е отменено решение № 473 от 19.07.2018 г. по гр. д. № 428/2018 г. на Районен съд - Казанлък в частта по насрещния установителен иск за собственост и вместо него е постановено друго за отхвърляне на предявения от М. К. Е. и К. П. Е. против Р. Т. Р. иск за признаване на собствеността им въз основа на изтекла в тяхна ползва придобивна давност на 346 кв. м. или 2/3 ид. ч. от дворно място, цялото с площ от 523 кв. м. в [населено място], за което е отреден УПИ * в кв. 241, кадастрален район 504 по плана на града, за размера над 1/2 ид. ч., като на ответника са присъдени разноски.

Р. Т. Р. чрез пълномощника си адвокат С. Г.-Ч. оспорва касационната жалба в подаден писмен отговор.

С определение № 276 от 21.06.2022 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.2, предл. второ ГПК с цел преценка допустимостта на въззивното решение, обусловена от констатациите на съда, че при предявяване на насрещния иск М. К. Е. и К. П. Е. са се позовали на собственост като наследници на К. И. Е., който е придобил правата по договор за покупко-продажба с нотариален акт № 177, том I, дело № 364/1961 г. и на придобивна давност (като при наличие на деривативно основание, позоваването на оригинерното основание винаги е при условията на евентуалност) и извода в предходното отменително касационно решение, че очевидно неправилно предходния въззивен състав е приел, че нотариалния акт от 1970 г., с който Д. К. и М. К. са признати за собственици на Ѕ ид. ч. от дворното място, е последен по време и удостоверява правата на страните, тъй като липсват данни за страните по иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД и тъй като по делото изобщо не е изяснено кои са праводателите, от които Д. и М. К. са придобили идеална част от имота и не са изследвани правата на тези праводатели, поради което делото е върнато за ново разглеждане с указания за събиране на доказателства.

Данните по делото са следните:

Старозагорският окръжен съд е констатирал, че производството пред него е образувано след като с решение № 1 от 28.04.2021 г., постановено по гр. д. № 4852/2019 г. по описа на ВКС на РБ Първо ГО е отменено предходно въззивно решение в частта, с която е отхвърлен насрещния установителен иск за собственост за разликата над 1/2 ид. ч. от имота, като касационното обжалване на предходното въззивно решение е било допуснато на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – поради очевидна неправилност.

Въззивната жалба е подадена от Р. Т. Р. против решението на Районен съд – Казанлък, с което насрещният установителен иск за собственост е уважен за претендираните 2/3 ид. ч. на основание изтекла придобивна давност.

Предмет при новото въззивно разглеждане е установителният иск за собственост за разликата над 1/2 ид. ч., в която делото е върнато за ново разглеждане, а в частта, с която искът е уважен за 1/2 ид. ч. решението на районния съд е влязло в сила като необжалвано.

Първоинстанционното производство е било образувано по предявен от Р. Т. Р. иск за разпределение на ползването на съсобствения поземлен имот с твърдения, че притежава 1/2 ид. ч. въз основа на договор за покупко-продажба по нотариален акт № 45, рег. № 3553, дело № 219 от 2015 г. на нотариус № * и насрещен иск на М. К. Е. и К. П. Е. за признаване на собствеността им върху 2/3 ид. ч. като наследници на К. И. Е. и договор за покупко-продажба о нотариален акт № 177, том I, дело № 364/1961 г. и придобивна давност.

Районният съд е признал М. К. Е. и К. П. Е. за собственици въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност.

След горните констатации въззивният съд е приел за установено, че нотариален акт № 177, том I, дело № 364/1961 г. К. И. Е. е купил от А. Д. Р. 2/3 ид. ч. от процесното дворно място и построения в него първи етаж от масивна къща, заедно с правото на ползване на 2/3 от източната част на цялото дворно място. Представена е декларация от Д. Х. К. от 25.04.1961 г., че е поканен от съсобственичката А. Д. Р. да закупи 2/3 ид. ч. от дворното място и първия етаж, че се отказва да го закупи и дава съгласие съсобственичката да го продаде.

На 10.06.1967 г. е одобрена съдебна спогодба по гр. д. № 145/1967 г. на Казанлъшкия народен съд, с която е разпределено ползването на процесното дворно място между Д. Х. К. и М. П. К. (които са получили 1/3 с реално ползване на 174 кв. м. от източната част) и К. И. Е. (който е получил 2/3 с реално ползване 346 кв. м.). Между двете части на така разпределеното ползване е изградена телена ограда с бетонова основа.

Д. Х. К. и М. П. К. са придобили с нотариален акт № 136, том ІІ, дело № 613/1957 г. втория етаж от къщата, като продавачите И. К. Н. и А. И. Н. са се задължили след смъртта на А. Д. Р. да продадат на купувачите К. притежаваната от тях по нотариален акт № 121, т. ІІІ от 1947 г. идеална част от дворното място.

Д. Х. К. и М. П. К. са признати за собственици на 1/2 ид. ч. от процесното дворно място с нотариален акт за собственост по съдебно решение по чл. 19 ЗЗД № 108, том VII, дело № 2014/1970 г.

С нотариални актове №№ 109 и 110 от 22.12.1970 г., по дела №№ 2015 и 2016 Д. К. със съгласието на съпругата си М. К. е дарил на синовете си И. К. и Х. К. по 1/8 ид. ч. от дворното място и 1/4 ид. ч. от втория етаж на къщата.

При така възприетите факти въззивният съд е посочил, че наследодателят на ответниците е закупил 2/3 ид. ч. от процесния имот през 1961 г., като впоследствие праводателите на страните К. и Е. са си разпределили ползването, въз основа на което са изградили и трайна ограда между ползваните реални части.

Приел е за неправилно първоинстанционното решение, че М. К. Е. и К. П. Е. са придобили по давност 2/3 ид. ч. от дворното място поради наличие на законови пречки за това – чл. 59 ЗТСУ-отм. и чл. 200 ЗУТ. Посочил е, че не следва да обсъжда приетите след връщане на делото от ВКС със задължителни указания писмени доказателства, тъй като същите са неотносими. Посочил е и че доколкото делото е висящо само за разликата между 1/2 ид. ч. до претендираните 2/3 ид. ч. от правото на собственост, първоинстанционното решение следва да бъде отменено за размера над 1/2 ид. ч.

Въззивното решение е процесуално недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по заявеното от М. К. Е. и К. П. Е. евентуално придобивно основание (придобивна давност) без да разгледа заявеното главно придобивно основание (покупко-продажба по нотариален акт № 177, том I, дело № 364/1961 г. и наследяване на К. И. Е.). Правото на собственост може да бъде придобито само на едно основание. Когато ищецът се позовава на договор като основание за придобиване на вещното право и на придобивна давност е налице съединяване на искове при условията на евентуалност, като основанието на главния иск е деривативния придобивен фактически състав, а на евентуалния иск – оригинерния фактическия състав на придобивната давност. Това следва от правната същност на владението като елемент от придобивния способ по чл. 79 ЗС, съставляващо упражняване за себе си на фактическа власт върху чужд имот (чл. 68, ал. 1 ЗС). Затова когато страна по делото се позовава на деривативно придобивно основание и на придобивния способ по чл. 79 ЗС, придобивната давност винаги се заявява при условията на евентуалност, ако се приеме, че не е настъпил вещно-прехвърлителния ефект на деривативното придоивно основание.

Съдебно решение, постановено по евентуално придобивно основание без да бъде разгледано и прието за неоснователно поддържаното главно придобивно основание се явява процесуално недопустимо като постановено по иск, спрямо който не се е сбъднало процесуалното условие за разглеждането му, а именно произнасяне и приемане за неосъществило се главното придобивно основание.

В случая в отменителното касационно решение № 1 от 28.04.2021 г., постановено по гр. д. № 4852/2019 г. по описа на ВКС на РБ Първо ГО са дадени указания да се изследват правата на праводателите на всяка от страните по делото, т. е. в развилото се при условията на чл. 294 ГПК въззивно производство делото е висящо и по заявеното главно придобивно основание – придобиване на 2/3 ид. ч. от процесния имот по договор покупко-продажба по нотариален акт № 177, том I, дело № 364/1961 г. и наследяване на К. И. Е., а не само по евентуалното придобивно основание по чл. 79 ЗС.

Поради изложеното въззивното решение следва да бъде обезсилено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд - С. З.

При новото разглеждане на делото въззивният съд следва първо в изпълнение на указанията в отменителното касационно решение № 1 от 28.04.2021 г., постановено по гр. д. № 4852/2019 г. по описа на ВКС на РБ Първо ГО да се произнесе след проследяване правата на праводателите на страните настъпил ли е вещно-прехвърлителният ефект на договора за покупко-продажба по нотариален акт № 177, том I, дело № 364/1961 г. за разликата над 1/2 ид. ч. до 2/3 ид. ч. Ако приеме, че не е настъпил, следва да разгледа заявеното евентуално придобивно основание по чл. 79 ЗС, като съобрази, че владението е установено въз основа на договор за прехвърляне на идеални части от имота, а в тази хипотеза не се прилагат действалите във времето и понастоящем ограничения за придобиване на реална част от урегулиран имот.

При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по претенциите за възстановяване на направените в настоящото касационно производство разноски.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 73 от 15.07.2021 г., постановено по гр. д. № 1317 по описа за 2021 г. на Окръжен съд - С. З.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд - С. З.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: