О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50072

гр. София, 09.02.2023 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шести февруари две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ: 1. В. П.

2.Десислава Попколева

при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр. д.№ 2767 по описа за 2022 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на ПРБ и Г. И. И. против решение № 260/24.02.2022 г., постановено по гр. д.№ 158/2021 г. от състав на САС.

Г. И. оспорва касационната жалба на ПРБ с писмен отговор.

Касационните жалби са подадени в срок и са процесуално допустими.

С обжалваното решение, съдът е приел за основателни предявените обективно съединени искове чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ и ги е уважил до посочените в решението размери.

Съдът е приел, че ищецът е привлечен като обвиняем с постановление от 11.02.2015г. за престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“ вр. чл. 342, ал.1 пр.3 НК – причиняване на смърт по непредпазливост поради нарушаване правилата за движение по чл.25 ал.1 ЗДвП и чл.77 ППЗДвП. В съдебната фаза са проведени десет открити с. з., на които ищецът се е явявал лично. С присъда от 12.04.2017г. СГС е признал ищеца за невиновен и е оправдан по повдигнатото обвинение, с която е разпоредено и връщане на иззетия по делото и репатриран в КАТ автомобил. По протест СГП е образувано въззивно производство пред САС, с провеждане на едно открито с. з. на 12.10.2017г., на което ищецът се е явил лично. С решение от 13.11.2017г. САС е потвърдил присъдата на СГС. Решението на САС е протестирано от прокуратурата пред ВКС и обжалвано от частните обвинители и гражданските ищци. В проведеното открито с. з. пред ВКС ищецът се е явил лично на 23.03.2018г. С решение № 74/11.04.2018г. по н. д.№ 117/18г. ВКС е оставил в сила решението на САС.

Прието е за установено, че ищецът е преживял тежко повдигнатото му обвинение – влошено е психичното му състояние, а в резултат на преживения психоемоционален стрес и здравословното състояние. От приетата комплексна медицинска експертиза изготвена от вещи лица със специалност вътрешни болести и кардиология и специалист офталмолог е прието за установено, че към 13.09.14г. /датата на ПТП/, ищецът е страдал от хронична застойна сърдечна недостатъчност и два дни по-късно на 15.09.2014г., е приет на стационарно лечение поради обостряне на трети ФК по NYHA - предимно по десен тип - състояние след белодробен тромбоемболизъм масивен двустранен, усложнен с остро белодробно сърце и кардиогенен шок /26.06.2005г./ с диагностицирана хронична пулмонална хипертония, хронично белодробно сърце и придружаващо заболяване - артериална хипертония с хипертонично сърце, периферна пареза на лицевия нерв хроничен стадий, дислипидемия, остеохондроза и дискова херния.

Според вещото лице психоемоционалния стрес може да провокира всички форми на сърдечната недостатъчност с обостряне и с изява на застойна сърдечна недостатъчност /декомпенсация/, понякога водеща до клинични изяви на кардиогенен шок. С активиране на симпатикоадреналната система а именно - ренинангиотензиналдостероновата система (РАС система) се стига до покачване на белодробносъдовото съпротивление, водещо до рязко влошаване в случая на сърдечната недостатъчност от десен тип. Установено е, че ищецът страда от глаукома на двете очи и се води на диспансерен учет във връзка с нестабилните стойности на вътрешноочно налягане, като вещото лице медик не изключва развитието на заболяването да се дължи на психотравмата през 2014г.

Прието е, че потърпевшият е търпял освен обичайните за всеки човек, подложен на репресия вреди като безспокойство, притеснение, тревожност от изхода на делото, но и допълнителни неблагоприятни последици в личен и професионален аспект поради заеманата от него длъжност на дългогодишен следовател в [населено място], чието добро име и репутация е компрометирано в професионалната общност. Съдът е съобразил високия обществен и професионален статус на ищеца, който обуславя по-голям интензитет на преживените негативни изживявания, свързани с дискредитиране на авторитета му на човек, съблюдаващ за спазването на закона, с дългогодишен стаж в съдебната система и ползващ се с уважение и репутация в професионалния и обществен живот. Посочените обстоятелства обуславят настъпването на специфични за ищеца неимуществени вреди в чисто субективен аспект, но те не следва да се ценят и приравнят по тежест с вредите, които търпят лица, на които е повдигнато обвинение в длъжностно качество и във връзка с дейността им като магистрати.

Съдът е приел въз основа на горното, че присъденото от първата инстанция обезщетение е завишено, като справедлив размер на заместващата компенсация за преживените морални страдания би била сумата от 30 000лв.

В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се сочи правен въпрос, разрешен според касаторите в противоречие с практиката на ВКС, относно приложението на разпоредбата на чл.52 ЗЗД при определяне на обезщетение за неимуществени вреди.

По тези правни въпроси е налице съдебна практика, съобразена от въззивния съд. Съобразно тази практика, в различните фактически хипотези при различните дела, е налице различие при определянето на размера, но това не води до противоречиво разрешаване на правния въпрос, доколкото критериите дори и да се единни, за всеки различен случай те са различават като степен на определяне на вредите, оттам и на различните обезщетения. Критериите за определянето на обезщетението по справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД са многократно посочвани от ВС и ВКС в задължителна съдебна практика, като при спазването им, но определяне на различен размер, с оглед преценката на различните състави на съда, повтарянето на мотивите относно критериите, въз основа на които се определя по справедливост обезщетение, повторението на залегналите в трайната и задължителна съдебна практика критерии не следва да се счита за противоречие в практиката, доколкото размера на обезщетенията, макар и определени при еднакви критерии, е различен, предвид и различния обем на търпените неимуществени вреди във всеки един случай. Иначе, по приложението на понятието „справедливост”, е налице богата и единна практика на ВКС, обективирана в множество решения, постановени по реда на чл.290 ГПК и представляващи съдебна практика по смисъла на ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, например №407 по гр. д.№ 1273/2009 г. на ІІІ г. о., №394 по гр. д.№ 1520/2011 г. на ІІІ г. о., №391 по гр. д.№ 201/2011 г. на ІІІ г. о., № 395по гр. д.№ 159/2011 г. на ІІІ г. о., №3 по гр. д.№ 637/2011 г. на ІІІ г. о, № 51 по гр. д.№ 465/2011 г. на ІV г. о. и др. Съгласно тази практика, справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице морални вреди /болки и страдания/, решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост. Наличието на съдебна практика, както и съобразяването й от страна на въззивния съд с обжалваното съдебно решение, води до липса на основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК относно допустимостта на касационното обжалване, като повторението на критериите по отношение на които се определя обезщетението, не следва да води и до един и същ размер на обезщетенията при различните казуси, предвид различния по вид и обем вреди, които те обезщетяват.

Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска.

Липсват данни за сторени от страните съдебни разноски, които да се присъдят с оглед изхода на спора.

Водим от горното, състав на ВКС

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 260/24.02.2022 г., постановено по гр. д.№ 158/2021 г. от състав на САС.

Определението е окончателно.

Председател: Членове: 1. 2.