О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50053

гр.София, 08.02.2023 г.

Върховният касационен съд на Република България,

трeто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

двадесет и пети януари две хиляди и двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борис Илиев

ЧЛЕНОВЕ: Маргарита Георгиева

Николай Иванов

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр. д.№ 2088/ 2022 г .

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на Прокуратура на Република България /ПРБ/ и на Р. М. Б. срещу въззивно решение на Софийски апелативен съд № 10570 от 17.12.2021 г. по гр. д.№ 1730/ 2020 г., с което частично е отменено и частично е потвърдено решение на Софийски градски съд /СГС/ по гр. д.№ 4020/ 2019 г. и като краен резултат ПРБ е осъдена да заплати на Р. Б. сумата 5 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване на правото му на разглеждане и решаване в разумен срок на образувано наказателно производство по сл. д.№ 1/1991 г., понастоящем преобразувано в ДП № ІІ-048/ 1999 г. на Военно окръжна прокуратура /ВОП/– София, на основание чл.2б ЗОДОВ, като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 100 000 лв.

Ищецът Р. Б. обжалва въззивното решение в частта, отхвърляща предявения иск за обезщетяване на неимуществени вреди за разликата над 5 000 лв до 100 000 лв. В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 повдига правни въпроси, които при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк. д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, следва да бъдат уточнени и синтезирани в следния смисъл: при въведено оплакване във въззивната жалба за определен несправедливо висок размер на обезщетение за неимуществени вреди, без конкретно изложени обстоятелства, може ли въззивният съд да намали този размер, преценявайки установените обстоятелства и това нарушава ли принципите на състезателност, равнопоставеност и...