О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50052

Гр.София, 07.02.2023 г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

при участието на секретаря., като разгледа докладваното от съдията Русева г. д. N.2992 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. Т. Х. срещу решение №.811/12.04.22 по г. д.№.8038/21 на СГС, ІІ Вс. – с което е потвърдено решение №.20060475/8.03.21 по г. д.№.20847/20 на СРС, ІІ ГО, 77с., за отхвърляне на предявените от касатора искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1-т.3 КТ и чл.224 КТ за сумата 425,75лв. обезщетение за неползван отпуск.

Ответната страна 19 СУ“Елин Пелин“, [населено място], оспорва жалбата; претендира разноски.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК и от процесуално легитимирано за това лице. Тя е процесуално допустима само в частта по претенциите по чл.344 ал.1 т.1-т.3 КТ. Размерът на иска по чл.224 ал.1 КТ е под предвидения в чл.280 ал.3 т.3 ГПК минимум от 5000лв. Поради това и въззивното решение в тази му част не подлежи на касационно обжалване, респективно касационната жалба, касаеща същата, следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:

С обжалваното решение е прието, че трудовото правоотношение на ищцата е прекратено със Заповед №.1323/12.05.20, с която й е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“; евентуална втора заповед, издадена на основание чл.330 ал. 2 т.6 КТ, има само констативен характер, поради което и законосъобразността на уволнението следва да бъде преценявана именно с оглед съдържанието и оформянето на горепосочената заповед. Тя е...