Р Е Ш Е Н И Е
№ 50071
Гр.София, 07.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Илияна Папазова
ЧЛЕНОВЕ: Майя Русева
Джулиана Петкова
при участието на секретаря Р. С. като разгледа докладваното от съдията Русева г. д.N.2992 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Т. Х. срещу решение №.811/12.04.22 по г. д.№.8038/21 на СГС, ІІ Вс. – с което е потвърдено решение №.20060475/8.03.21 по г. д.№.20847/20 на СРС, ІІ ГО, 77с., за отхвърляне на предявените от касатора искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1-т.3 КТ със съответно произнасяне по разноските.
Ответната страна 19 СУ“Е. П.“, [населено място], оспорва жалбата; претендира разноски.
С определение №.50052/7.02.2023 е допуснато касационно обжалване предвид задължението на ВКС да допусне служебно такова, когато нищожността и недопустимостта на въззивното решение не са подведени от жалбоподателя под основанията за допускане на касационно обжалване, но съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо /т.1 ТР 1/09 от 19.02.10 на ОСГТК на ВКС/.
С обжалваното решение е прието, че трудовото правоотношение на ищцата е прекратено със Заповед №.1323/12.05.20, с която й е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“; евентуална втора заповед, издадена на основание чл.330 ал. 2 т.6 КТ, има само констативен характер, поради което и законосъобразността на уволнението следва да бъде преценявана именно с оглед съдържанието и оформянето на горепосочената заповед. Тя е мотивирана-дисциплинарните нарушения, които са довели до налагане на наказанието, са подробно конкретизирани, вкл. по дати и период, подведени са под съответната правна норма /закъснения и неуплътняване на работното време – чл.187 ал.1 т.1 КТ, неизпълнение на възложената работа - чл.187 ал.1 т.3 КТ, представяне на учениците на некомпетентно изготвени задание и тестове-чл.187 ал.1 т.4, оспорване на заповеди и инструкции за работа в извънредно положение на директор – чл.187 ал.1 т.7 и т.10, възпрепятстване осъществяването на обявена тематична проверка „Организация и провеждане на дистанционно обучение“ чрез непредоставяне достъп до класните стаи, в които преподава - чл.187 ал.1 т.10 КТ, злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на директора, екипа и училището чрез разпространяване на вътреучилищна информация в социалните мрежи без съгласуване и разрешение от директора - чл.187 ал.1 т.8 КТ/, като същевременно е посочено, че са установени и с констативен протокол /КП/ №.25/2.04.20, представен по делото и подробно мотивиран с конкретни дати на проверките и констатирани нарушения /същите съответстват на цитираните в заповедта за уволнение, а мотивите на последната може да се съдържат и в друг документ, когато той е изрично цитиран в нея – както е в настоящия случай/. Намерено е и, че процедурата по чл.193 КТ е спазена – това се установява от представените от самата ищца ведно с исковата молба обяснения, които показват, че тя е разполагала с възможността да възрази срещу приписваните й дисциплинарни нарушения; към писмото-искане за обяснения е бил приложен горецитирания констативен протокол, обясненията са поискани и постъпили /на 11.05.20/ преди налагането на дисциплинарното наказание с издадената на 12.05.20 заповед, в която са и цитирани; обстоятелството, че работодателят е приел, че същите не оправдават ищцата, не води до незаконосъобразност на уволнението.. Относно тежестта на нарушението е намерено, че работодателят е извършил правилна преценка за съответствието му с наложеното най-тежко дисциплинарно наказание. Въззивната инстанция е отразила, че ищцата не е атакувала уволнението с довод, че не е осъществила описаните в заповедта за уволнение нарушения /изложеното в обстоятелствената част във връзка с тежестта на наказанието не изпълнява функция на довод по същество/, поради което и такъв не може да бъде изследван. При тези обстоятелства искове по чл.344 ал.1 т.1-т.3 КТ са приети за неоснователни.
Съгласно задължителната практика на ВКС, в това число обобщена с ТР 1/13 от 9.12.13 ОСГТК на ВКС, въззивният съд, макар и при условията на ограничен въззив, продължава да е инстанция по същество, чиято дейност има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор. Той следва да обезпечи постановяване на допустим съдебен акт по съществото на спора - поради което и при нередовност на исковата молба трябва сам да приложи чл.129 ал.2 ГПК и да даде указания за поправяне на нередовността. В случай, че указанията не бъдат изпълнени, първоинстанционното решение следва да се обезсили и производството по делото да се прекрати. В случая въззивната инстанция е процедирала в отклонение от установената в горепосочения смисъл задължителна практика - постановила е акт по съществото на спора по чл.344 КТ – решение - въпреки, че исковата молба е била нередовна.
В същата ищцата е твърдяла, че уволнението й е незаконно. Изрично е посочила, че това е така, доколкото е уволнена от длъжност, каквато практически не заема, не е спазена процедурата на чл.193 КТ, заповедта е немотивирана, не е съобразена тежестта на наказанието с тази на нарушението. Същевременно е навела и общи твърдения, че уволнението е незаконно „поради липса на основание за неговото налагане изобщо“ /стр.3/; коментирайки неспазването на процедурата по чл.193 КТ е отразила, че в представените обяснения „не твърди, че има уважителни причини за извършени дисциплинарни нарушения“, „напротив, тя твърди, че такива изобщо не са осъществени“; във връзка с оплакването за нарушения на чл.189 КТ сочи, че „по-голямата част от твърдените дисциплинарни нарушения са посочени бланкетно и формално, без да са цитирани доказателства за осъществяването им, поради което не може да се приеме за установено същите да са се осъществили в тяхната цялост. От друга страна, дори и да са били налице някои нарушения, то тежестта на същите е следвало да бъде обсъдена подробно и мотивирана…“. При тези обстоятелства настоящият състав намира, че исковата молба е била нередовна - от текста на същата не може да се извлече еднозначно и категорично повдига ли се оплакване, че ищцата не е извършила визираните в заповедта дисциплинарни нарушения или не. Тази неяснота е довела до заемане на противоположни позиции от самия първоинстанционен съд в доклада и в решението относно това налице ли е редовно сезиране с подобно оплакване, респективно трябва ли да се доказва и обсъжда същото; затруднена е била и защитата на ответника. Първата инстанция не е отстранила горепосочената нередовност. Надлежни действия за отстраняване на недостатъка не е предприела и въззивната инстанция - вместо да остави исковата молба без движение и да даде указания на ищцата да уточни изрично твърди ли, че уволнението е незаконосъобразно и защото не е извършила описаните в заповедта за уволнение дисциплинарни нарушения, като впоследствие процедира съобразно уточнението, тя се е произнесла по съществото на спора по нередовна искова молба и е потвърдила първоинстанционното решение. В резултат на това е постановила недопустим съдебен акт. Предвид изложеното въззивното решение следва да се обезсили, а делото – да се върне на въззивния съд за извършване на всички изискуеми процесуални действия от стадия на оставяне на исковата молба без движение за отстраняване на нередовността /указания за уточняване съобразно посоченото по-горе, последващ доклад и разпределяне на доказателствена тежест при надлежно уточнение, респективно, даване на възможност за ангажиране на доказателства/ и обезпечаване на законосъобразно приключване на въззивното производство със съответен съдебен акт.
С оглед разпоредбата на чл.294 ал.2 ГПК настоящият съдебен състав не следва да се произнася по искания за присъждане на разноски.
Мотивиран от горното и на основание чл.281 т.2 ГПК и чл.293 ал.3 ГПК, Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение,
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение №.811/12.04.22 по г. д.№.8038/21 на СГС, ІІ Вс, като недопустимо.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: