Р Е Ш Е Н И Е
№ 50243
София, 07.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и четвърти ноември , две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател: Е. Т.
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
при секретаря Р. И. като разгледа докладваното от съдия Томов гр. дело № 339 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК.
Разглежда се касационна жалба на ответника „Електроразпределение Юг“ ЕАД срещу решение № 484 от 29.10.2021г по в. гр. дело № 1764/ 2021 г. на Окръжен съд -Пловдив, с което след отмяна на решение от 26.04.2021 г. по гр. дело № 1613 по описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив е уважен отрицателен ускановителен иск и на основание чл.124, ал.1 ГПК е признато за установено, че ищецът „И. Ц. Тракия“АД не дължи на „Електроразпределение Юг“ сумата 13513,50лв., начислена от ответника за електромер с №04127297 като корекция в следствие установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количество електроенергия за периода 06.06.2018г -31.07.2019т, при извършено от ответника на основание чл.56, ал.1 ПИКЕЕ преизчисляване, за което е издал фактура от 30.12.2019г на исковата стойност. Въззивният съд е приел за изяснено, че ищцовото дружество е мрежови клиент, сключил на 04.07.2013 г договор за достъп и пренос на електрическа енергия през електро разпределителната мрежа на „ЕВН България
Електроразпределение” АД . Доставчик за периода е трето за процеса лице, а именно„Енерджи сънплай“ ЕООД. При тези обстоятелства ищецът оспорва вземане, за което ответникът е поддържал, че е начислил по цени за технологични разходи съгласно чл.56, ал.1,вр. ал.3 от ПИКЕЕ при потребена от ищеца електрическа енергия, тъй като поради техническа грешка в системата за дистанционен отчет на процесния и съседния електромер, показания са подавани погрешно за електромер който не е на ищеца.Електромерът на ищеца е изправен, поставен е на 05.06.2017г, проверен е в писъствие на представител на ищеца на 06.11.2019г, за което е съставен констативен протокол с показания. Въззивният съд е посочил, че констативен протокол по корекционна процедура не приема за надлежно съставен, на ищеца е била изпратена само фактура за сумата 13531,50лв .Изтъкнати са чл.11 т.3 във вр. чл. 14, ал.2 от Правила за търговия с електрическа енергия (ПТЕЕ),които предвиждат договор за предоставянето на услугите.На сключения договор ищецът е основал част от възраженията си, но не в тази насока, а че редът за констатиране на основанието за преизчисляване с негово участие, както е предвидено и в договора, не е спазен от ответника, страна по него.Обсъдени са правилата на ПИКЕЕ ( чл. 56, ал.1, ал.2).Законово основание за начисляване на допълнително количество електрическа енергия ответникът е извеждал от чл.83, ал.2 вр. ал.1, т.6 от Закона за енергетиката
и действащата подзаконова уредба, евентуално от общата норма на чл.183 ЗЗД.
Прието е заключение на вещо лице.В съседни електромерни табла са били разположени СТИ , свързани в система за дистанционен отчет посредством един модем Поради грешка, ищецът е таксуван при неотчитане на реалното потребление, което вещото лице установява количествено и по цени за технологични разходи, определени от регулатора съгл чл. 56 ПИКЕЕ. Вещото лице по назначената ССЕ е дал заключение че начисляването по спорната фактура не включва такса „ задължение към обществото„, както е поддържал ищецът в исковата молба .
Въззивният съд е изтъкнал, че ответникът е оператор на електроразпределителна мрежа по смисъла на§1, т.34б, б.А от ДР към ЗЕ, а ищецът е ползвател. Краен снабдител съгласно §1, т. 28а, б. „а“ от ДР на ЗЕ е друго дружество-„Е. С. ЕООД, което обстоятелство е безспорно между страните.Съпоставяйки съдържанието на чл.56, ал.1 и 2 ПИКЕЕ и нормата на чл.98а, ал.2, т.6, б. а от ЗЕ, съставът на ОС Пловдив е достигнал до извод, че е налице противоречие между двете норми тъй като според ЗЕ сумата по корекцията се дължи на крайния снабдител, докато според ПИККЕ (обн. в ДВ, бр. 35 от 30.04.2019г) се дължи на оператора и той трябва да предвиди в общите си условия ред за уведомяване на клиента. Като е изтъкнал правилото на чл.15, ал.3 ЗНА , прилагайки нормативен акт от по-висока степен, въззивният съд е достигнал до извод за липса на материалноправна легитимация на ответника за процесното вземане.Приел е, че нормата на чл.83, ал.1 т.6 ЗЕ не делегира компетентност на КЕВР да определи, че сумата по корекцията вече ще се дължи на оператора на мрежата, вместо на крайния снабдител
Добавено е, че собственикът на измервателната система носи отговорност за измерените стойности съгласно чл.89(1) ПТЕЕ, както и че съображенията на първостепенния съд по основанието на процесното вземане са принципно правилни, съответстват на установената практика на ВКС, но биха имали приложение в случай, че бе извършена корекция от лице, което по закон има право на това .
Касаторът оспорва решаващият мотив на съда като незаконосъобразен и очевидно неправилен, счита го за проява на недопустим косвен съдебен контрол.Обосновава доводи, че изтъкваното от въззивния съд противоречие на ПИКЕЕ със закон не е налице, както и че изводът на въззивния съд е в нарушение на компетентността за косвен съдебен контрол, след като вече е осъществен пряк контрол от ВАС, включително по отношение разпоредбите в раздел 1Х ПИКЕЕ (ДВ бр.35/2019г) и те не са отменени в спорната част.
Чрез процесуалния си представител ю. к.К. касаторът поддържа в пледоария, че въззивният съд е застъпил погрешно и отречено в практиката на ВКС разбиране по прилагането на закона, що се отняся до активната материалноправна легитимация за вземането. Потребената неотчетена ел. енергия следва да бъде заплатена и доколкото съгласно чл.56, ал.5 ПИККЕ не може да се прави промяна в т. нар „сетълмент”,то единствено ЕРП -дружествата могат да извършан корекцията и да я претендират като технологичен разход по мрежата, затова и КЕВР е регулирал цената. Претендира разноски пред всички съдебни инстанции, прилага списък .
Ответникът по касационната жалба „И. Ц. Тракия“АД е депозирал отговор чрез адв Ст.Ж.. По същество се изтъква, че констативен протокол по смисъла на чл. 49 ПИКЕЕ не е бил съставен, съставените такива са от друг характер и така не е изпълнен реда за участие на потребителя в корекционната процедура., право на корекция за ответника по иска не е възникнало.Операторът е начеслявал по свои данни, едностранно и освен това начислението противоречи и на договора, сключен „ЕВН България Електроразпределение” .
С определение № 626 от 13.07. 2022г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на горепосоченото въззивно решение по въпроса за прилагане на чл.15 ал.3 ЗНА при решаване на гражданскоправен спор, по отношение на подзаконова норма, чието издаване е предвидено в закон .
По въпроса, обусловил допускане на въззивното решение до касационно обжалване,Върховен касационен съд , Трето г. о изтъква на първо място, че с нормата чл. 15, ал.3 ЗНА е регламентирано колизионно правило, чийто адресат е всеки правоприлагащ съд.Съгласно алинея 2 на чл. 185 от АПК подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени изцяло или в отделни техни разпоредби пред определен съд .
Върховният административен съд е обвързан от предметния обхват на жалбата в рамките, очертани от оспорващия.
Този съд дължи проверка по оспорването в пределите по чл. 168,ал. 1 от АПК, т. е. на всички визирани в чл. 146, т. 1-5 от АПК основания, но само в рамките на жалбата.Докато е висящо, специалното контролно-отменително административно производство не променя неотлагаемостта за прилагане на чл.15 , ал.3 ЗНА. (Тълкувателно решение № 2 от 19.11.2014г по тълк. дело No 2 /2014 г. на ОСГТК на ВКС).Когато производстото по чл. 185-195 АПК е приключило, решението на административния съд е задължително за съдилищата занапред, в обнародваното негово съдържание.Поради това, както и с оглед указаната в Закона за нормативните актове задължителна и непрекъсната нормативна съответност на подзаконовия нормативен акт със закона, задължението за прилагане на чл.15, ал.3 ЗНА от съда при резрешаване на граждански спор е неотменимо.Прилагането на правилото е довело до трайно формираната практика на ВКС по въпроса за законовото основание за електроразпределителните дружества да начисляват корекции, като с решение №77/2022г по гр. д №2708/2022г на Трето г. о на ВКС по реда на чл. 290 ГПК пряко е даден отрицателен отговор на въпроса противоречи ли подзаконовата уредба в чл.55, чл.56, ал.3 ПИККЕ на нормативен акт от по-висока степен при това нормативно възлагане, което разрешение е споделяно като установена практика и от настоящия състав на ВКС.Установеното в практиката на ВКС разрешение не изключва задължителната сила на обнародваното решение, постановено от Върховния административен съд по реда на чл. 185 и сл АПК (В този смисъл, решение №103 от 23.09.2022г по гр. д № 2535/2021г на Трето отд. на ВКС ) В решение No 10003 от 21.07.2020 г. по адм дело No 7772/2019 , Шесто отд. на на ВАС, при упражнен контрол за законосъобразност на нормите, съдържащи се в Раздел IX на ПИКЕЕ, Върховен административен съд не е установил противоречието им със закон в пределите на специалното административно производство, извън препращането в чл.50,ал.3 ПИККЕ досежно израза „по чл. 42, ал.5“.,която норма е отменил. Когато от Върховния административен съд е констатирано по обвързващ за всички съдилища начин, че разпоредба в Правилата за измерване на количеството ел. енергия( ПИККЕ) противоречи на нормативен акт от по-висока степен, на конкретна законова норма, включително норма очертаваща делегираната компетентност (например, констатираното с решение No 10003 от 21.07.2020 г. по адм дело No 7772/2019 на ВАС и решение № 7843 от 30.06.2021 г. на ВАС по адм. д.№ 12199/ 2020 г., 5-членен с-в противоречие на чл.42 ал.5 /отм./ ПИКЕЕ обн.ДВ бр.35/30.04.2019г с нормата на чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ),или се констатира противоречие с императивна материалноправна норма в друг закон, противоречието е обективно. То е било налице още към момента на приемане на разпоредбата и затова, съгласно чл.15 ал.3 ЗНА отменената разпоредба никога не е била годен нормативен регулатор на отношенията между страните по делото, регулирани от закона приложим за правоотношението, което общият съд резглежда като спорен предмет(решение №42/2022г по гр. д.№ 2597/ 2021 г на четвърто г. о на ВКС).Съдилища прилагат установената и действаща подзаконовата подзаконова уредба, която закон делегирано е предвидил, ако тя не му противоречи. Ако има обективно противоречие на подзаконова норма със закон, съдът е длъжен са да го установи и да приложат закона при разрешаване на конкретния спор, съгласно чл.15,ал.3 ЗНА. Ако противоречието на подзаконова норма вече е констатирано по реда на чл.185 и сл.АПК и решението обнародвано, в решаващата си дейност съдилищата съобразяват решението на ВАС,като прилагат закона.
По касационната жалба
Оплакванията на касатора за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение са основателни Въззивният съд незаконосъобразно и в противоречие с отговора на разгледания правен въпрос е приложил колизионното правило (чл.15 , ал.3 ЗНА) като неправилно е намерил, че нормите на чл. 56, ал.1 и ал.2 ПИКЕЕ(обн. ДВ бр.35/2019г, изм ДВ бр.57/2021г) противоречат на чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ и поради това съдът не следва да ги прилага като законно основание за съществуване на вземане в полза на енергоразпределително дружество, а се касае за вземане на крайния доставчик на електроенергия за потребителя . Законова делегация за приемане на ПИКЕЕ от регулатора недвусмислено се съдържа в закон, който я предвижда - нормата на чл. 83,ал.1 т.6 ЗЕ, във вр чл..98а, ал.1 т.6 ЗЕ след изменението им (ДВ бр.38/2018г, ДВ бр. 41/2019г). Материализираната подзаконова уредбата в чл. 55 и чл.56 ПИКЕЕ е в рамките на законовата делегация и не противоречи на законова норма в ЗЕ, или друг закон, включително не противоречи на общото правило, че за доставена на потребителя електроенергия се заплаща цена (чл.183,чл. 200 ЗЗД).С. З. за енергетиката(ЗЕ), цена на електроенергията е регулирана от държавен орган. Приетите от КЕВР нови ПИКЕЕ - ДВ бр.35/2019г, изм ДВ бр.57/2021г., при действието на които се е развила процесната корекционна процедура и която уредба е приложима в случая, е синхронизирана с измененията в законовата уредба.Регулация в съответната насока съдържа и чл.56,ал.3 ПИКЕЕ по отношение преизчисленията, които ответникът по настоящия иск извършва като оператор на съответната мрежа, както и прякото им заплащане от ползувателя (чл.56, ал.2 ПИКЕЕ) Правно основание да се ангажира отговорност за плащане при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената електрическа енергия, съществува както преди, така и след изменението на Закона за енергетиката(ДВ бр.54/2012г) и това е изяснено безпротиворечиво в практиката на ВКС.Когато констативният протокол е съставен по време на действието на новите ПИКЕЕ,правоотношението по заплащане на неправилно отчетената, потребена преди приемането им електроенергия се подчинява на уредбата в действащите ПИКЕЕ (пар. 2 ПЗР на ПИКЕЕ от 2019г)и легитимиран по вземането е оператора на мрежата. Тази уредба не накърнява потребителската защита, предвиждайки в съответствие със закона подзаконова регулация, основана на установеност и възмездност в отношенията, при регулирани от държавен орган цени за електроенергия.Нейното прилагане в частност не е в противоречие и с договора по чл.14 от Правилата за търговия с ел. енергия(ПТТЕ) , сключен на 04.07.2013г между ищеца като „мрежов клиент” и „ЕВН България Електроразпределение”(предишно наименование на ответника),който договор в раздела измерване и управление на данните препраща към изискванията на действащото законодателство, относно валидирани или змвестващи стойности, в случай на липсващи или погрешни данни включително. Самото подзаконово възлагане на вземането по корекцията, легитимиращо оператора на мрежата вместо доставчика, не противоречи на норма от по - висок ранг, нито поставя потребителите в по-неблагоприято положение, тъй като регулираната цена при корекция в случаите по ПИККЕ е занижена спряма цената, нормирана от регулатора за крайния доставчик на ел. енергия за битови нужди .
Основнание за нищожност, или унищожаемост на подзаконовата уредба в тази част не е констатирано в предметните предели на производството по чл.185 и сл. АПК пред ВАС,в частност по адм. д № 7772/2019г, по описа на Шесто отделение на ВАС, в една част приключило с влязло в сила и обнародвано решение №10003/27.01.2020г(ДВ бр.57/2021г).
Основателно е и оплакването за необоснованост на решението, при оценката на събраните по делото доказателства.Противно на приетото от въззивния съд, съставен е констативен протокол при техническата проверка, извършена на дата 06.11.2019г с участие на представител на ищеца и на ответника, които лица са изслушани като свидетели. Потоколът не засвидетелства никаква неизправност в СТИ на клиента, нито в схемата за свързване на електрломерите в таблата, каквато не се и твърди защото грешката не е в тях, а в системата за дистанционен отчет (СДО) посредством ползвания един модем за електромерите в таблата на ищеца и на друго дружество, електрозахранващи се от разпределителна уредба (ЗРУ), ситуирана на територията на предприятието на ищеца „Индустриален център Тракия „АД, който е и мрежови клиент.Отчетната грешка е при адресирането на данните за месечното отчитане за периода, като за ищовото дружество погрешно е подаван отчет за количеството ел. енергия на другия потребител„Х. М. ООД,чието ел. захранване е от същото ЗРУ.От приетото без възражения от страните заключение на в. л. ннж.К.,което заключение е подробно, ясно и компетентно, грешката се онагледава от запаметените данни на двата електромера при месечните им самоотчети.Установена е нейната причина-техническо несработване на системата за дистационен отчет, ползвала данните на единия електромер вместо на другия за целите на фактутирането, разяснено и доказано е нейното количествено и стойностно измерение, както и че фактурираната ел. енергия от 85734 квтч действително е доставена на ищеца, не е таксувана при месечния отчет (дистанционен)и не е заплатена от него. Грешката в подаването на данните не е за сметка на другия клиент, за него отчитането е точно.
При грешка от установеното естество, освен съставения и двустранно подписан протокол №584294/06.11.2019г, друг протокол с констатации по реда на чл.49 ПИККЕ не е бил необходим.Не е следвало да се възлага и метрологична експертиза на СТИ.Друг ред за протоколиране на констатации, освен предвидения в действащи ПИКЕЕ, не е следвал и от действалия между страните договор . Не е налице хипотеза по чл 49, ал.3, или обстоятелства по чл.49, ал.5 ПИККЕ.Не е налице и хипотеза по чл.54,ал.1 ПИКЕЕ налагаща ограничено със срок призчисление, както е поддържал ищеца.Налице е основание за преизчисляване на количеството ел. енергия по чл.56, ал.1 ПИККЕ и фактурирането на дължимата сума за плащане по чл.56, ал.3 ПИККЕ от оператора, което не засяга плащане към доставчика. Ответникът е спазил чл.56, ал.5 ПИККЕ. Съгласно заключението на в. л.С. по приетата ССИ,в исковата сума по фактурата не е включвана такса „задължение към обществото„каквато не би следвало да формира част от вземането като „цена за достъп” в настоящия случай, тъй като за периода на корекцията (06.06.2018г -31.07.2019г ) тази такса е била начислявана от доставчика .
Приетата по делото техническа експертиза е потвърдила, че записите на СТИ са метрологично точни, но за периода изобщо не са дистанционно подавани от съответния електромер и свидетестват за количеството доставена и потребена от абоната електроенергия, което не е било фактурирано и остойностено през процесния период при редовния месечен отчет, поради грешка в дистанционното отчитане, която грешка не е установено да се дължи на софтуерна намеса или друго нерегламентирано въздействие върху измервателни системи, нито на обсоятелства по чл.54, ал.1, каквито не са установени от протокол съгласно чл.54,ал2 ПИККЕ, нито са установени по делото за да се приеме, че преизчислюването следва да е при други условия, а не по оспорваните от ищеца. В случая е установено измерено и доставено реално потребено количество електроенергия за исковия период което операторът на съответната мрежа - ответникът ЕРП Юг има право да начислява в хипотезата на чл. 56, ал.1 и сл. ПИКЕЕ.
Като е уважил предявения отрицателен установителен иск за оспорване на вземането, въззивният съд е постановил неправилно решение, което съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК следва да бъде отменено.Не се налага извършването на съдопроизводствени действия и следва да бъде постановено ново решение по същество от настоящата инстанция, с което искът да бъде отхвърлен като неоснователен.
С оглед изхода на спора пред касационната инстанция и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника поисканите съдебно– деловодни разноски пред трите съдебни инстанции. По представените доказателства и приложения списък, разноските за държавни такси и депозити са установени, разноските са защита от юрисконсулт се определят съгласно чл. 78, ал.8 ГПК и за всички инстанции възлизат на 360 лева Ищецът следа да бъде осъден да заплати общо 825,63лв. разноски на ответника, пред трите съдебни инстанции .
На основание изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
РЕШИ :
ОТМЕНЯ решение № 484 от 29.10.2021г по в. гр. дело № 1764/ 2021 г. на Окръжен съд -Пловдив и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Индустриален център Тракия”АД гр. Пловдив ЕИК: 115309637 срещу „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ Юг“ ЕАД, ЕИК:115552190 със седалище [населено място] , отрицателен установителен иск за установяване недължимостта на сумата 13531,50лв лв., представляваща корекция на сметка за доставена и потребена електроенергия за периода 06.06.2018г.- 31.07.2019г.,по издадена фактура № 8229877858/30.12.2019г .
ОСЪЖДА „Индустриален център Тракия”АД да заплати на„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ Юг“ ЕАД, сумата 825,63лв. съдебни разноски за всички съдебни инстанции .
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.