Р Е Ш Е Н И Е

№ 50003

гр.София, 03.02.2023 г.

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на

двадесет и трети две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Василка Илиева

ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев

Ерик Василев

при секретаря Ани Давидова и прокурора

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр. д.№ 1645/ 2022 г.

за да постанови решението, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

С определение № 50784/ 02.11.2022 г., постановено по настоящето дело, по жалба на Столична община /СО/ е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 98/ 21.01.2022 г. по гр. д.№ 6028/ 2021 г., с което по предявените от Т. А. М. против касатора искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ и чл.55 ЗЗД, е признато за незаконно и е отменено уволнението, извършено със заповед № СОА19-РД15-4469/ 16.04.2019 г. на кмета на СО, ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „старши инспектор”, ответникът е осъден да заплати 7 664,10 лв обезщетение за оставане без работа за период 16.04.2019 г. – 16.10.2019 г. със законната лихва от 17.05.2019 г. и 1 246 лв заплатено на отпаднало основание обезщетение при дисциплинарно уволнение, като е разпределена и отговорността за разноските по делото.

Обжалването е допуснато при условията на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по материалноправния въпрос какъв обем от информация следва да съдържа заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, за да се счита надлежно мотивирана съгласно изискванията на чл.195 ал.1 КТ.

Съгласно установената от Върховния касационен съд съдебна практика по приложението на чл.195 ал.1 КТ /срв. решение № 205 от 04.07.2011 г. по гр. д. № 236/ 2010 г., IV г. о. и цитираните в него други актове на ВКС/, задължението по чл.195 ал.1 КТ за мотивиране за заповедта за уволнение е въведено с оглед изискването на чл.189 ал.2 КТ...